О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16983/20.12.2019г.
гр.Варна,
20.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVII
състав, в закрито заседание, проведено на двадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.дело
№ 16668 по описа на Районен съд-Варна за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Варненски
районен съд е образувано след прекратяване с Определение №181591/31.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 43473/2019г. на СРС и изпращането му по компетентност
на настоящия съд.
Производството по делото е
образувано по предявени искове от З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на
управление *** срещу Т.П. *** с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1222,25 лева, съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за
причинени виновно от ответната страна вреди на застраховано при ищеца МПС,
както и сумата от 182,23 лева- мораторна лихва, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на главната претенция,
според наведените в исковата молба твърдения, е регрес на застрахователя,
заплатил обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие срещу делинквента, управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона норма.
За да прекрати производството
пред себе си, СРС е счел, че предмет на главния иск е претенция срещу
потребител на застрахователна услуга, поради което и след осъществена справка в
НБД „Население“ и на осн. чл. 113 ГПК е прекратил
производството по делото е същото е изпратено на ВРС, предвид настоящия адрес
на ответника.
Настоящия състав не намира
основания да се съгласи с доводите на СРС, че делинквента
се явява потребител на застрахователна услуга, поради което и не са налице
условията за приложение на разпоредбата на чл. 113 ГПК.
Според легалната дефиниция на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. КЗ използва терминологията „ползвател на застрахователни
услуги“, като в разпоредбата на чл. 2, ал.2 КЗ посочва, че това са
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор,
както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва
от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на
дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
При тази нормативна уредба се
налага извода, че законодателят третира като потребители на застрахователна
услуга кръг от лица, за които застрахователния договор поражда определени
права- защото са страни в самото това застрахователно правоотношение
(застрахован, застраховащ) или защото се ползват от правата по този договор –
увредено лице, трето ползващо се от договора за застраховка лице или друго лице
с интерес от него. Следователно под потребител на застрахователна услуга законодателя
визира лице, което се ползва от застрахователния договор или което има права по
него.
Делинквентът, който със свои виновни действия
е причинил вреда на застрахованата вещ, не черпи ползи или права по
застрахователното правоотношение, а по силата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ е
натоварен със задължението да възстанови на застрахователя заплатеното от
последния застрахователно обезщетение. Регресното вземане
срещу ответника не се търси в качеството му на „застраховано" лице, респ.
ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.
2, ал.
2 от КЗ въз основа
на сключения застрахователен договор между страните, а по силата на специално
уредената в цитираната норма регресна отговорност.
Настоящата хипотеза е именно
такава, като се твърди, че ответникът виновно е причинил ПТП след употреба на
алкохол, вследствие което ищецът, в качеството му на застраховател, е заплатил
обезщетение на собственика на увредената вещ, а не е получил доброволно и
извънсъдебно заплатеното, при което е сезирал съда с регресен
иск срещу делинквента.
Предвид
изложеното съдът намира, че разпоредбата на чл.113 ГПК след изменението й с ДВ
бр.65/2018г. е неприложима в случая, при което съдът няма възможност служебно,
без възражение за неподсъдност, да прекрати делото и да го изпрати на съда по
настоящия адрес на ответната страна. В тази насока е и практиката на ВОС- в този смисъл са Определение №2531/25.07.2019г.,
постановено по ВЧТД№1138/19г.; Определение №2575/12.07.2019г., постановено
по ВЧТД№1063/19г. и др., в които изрично се приема, че регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ на виновния водач не се ангажира в качеството му на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило
на чл. 105 от ГПК, а не по специалната
норма на чл. 113 от ГПК.
При така установеното съдът
намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред надлежния Варненски
окръжен съд, поради което и на осн. чл. 122 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №16668/2019г. на ВРС, ХVII-ти състав.
ПОВДИГА спор
за подсъдност между Софийски районен съд и Варненски районен съд по гражданско
дело № 16668/2019г. по описа на ВРС.
ИЗПРАЩА
делото на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по компетентност, на осн.
чл.122 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: