МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 193 от 06.08.2020 г.
ПО НОХД № 3857/2020
г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI
СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 265/2019 г. по описа на
РУ гр. Хисаря при ОДВР Пловдив, пр. пр. № 9768/2019 г. по описа на РП Пловдив,
с който е повдигнал обвинение на Е.Й.К. с ЕГН ********** за това, че на 10/11.11.2019 г. в с. Ч., обл. П. се е
съвкупил с лице от женски пол, Д.Т.Ф. с ЕГН **********, като я е принудил към
това със сила и с това е извършил престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1
от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на Глава XXVIII от НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият,
като прави предложение на същия да бъде определено наказание при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
като след приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК се определи в размер на две години и
четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде при първоначален строг
режим, разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а веществените
доказателства да се унищожат като вещи без стойност.
Гражданският ищец моли да бъде уважен искът й в
цялост.
Защитникът на подсъдимия пледира по обстоятелствата,
обуславящи отговорността, като посочва, че наказанието му следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства ориентирано в неговия
минимум, доколкото счита, че побой върху пострадалата не е нанасян от
подсъдимия, а от друго лице, както и че подсъдимият е лице с добри
характеристични данни. По гражданския иск пледира да бъде оставен без уважение,
тъй като не са спазени изискванията на чл. 85, ал. 1 от НПК и липсва петитум.
Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние и
поддържа становището на защитника си по размера на наказанието. В дадената му
последна дума съжалява за стореното и осъзнава грешката си.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира
за установено следното.
От
фактическа страна:
Подсъдимият Е.Й.К. с ЕГН ********** е роден на *** ***,
***, български гражданин, основно образование, работещ, неженен, осъждан, с
постоянен адрес ***.
Пострадалата Д.Т.Ф. живеела заедно с майка си - Т. С.
Й., и с баба си по майчина линия - М П. Й, в къща в с. Ч., община Х., област П.,
находяща се на ул. „***“ № **. Къщата била на два етажа, като само първият бил
обитаем. Първияt етаж се състоял от коридор, от който се влизало в три
непреходни стаи - две от едната страна на коридора и една от другата.
Пострадалата била безработна и затова прекарвала
голяма част от времето си в грижи за домакинството и домашните си любимци.
Майка й била пенсионерка заради психично заболяване, а баба й работила като
операционна санитарка в УМБАЛ „***“ АД гр. П.. Баща й бил починал преди около
осем години. Нямала братя и сестри. Имала вуйчо – свидетелят П. С. Й., който
бил брат на майка й. Той работил в *** към ***гр. П., на длъжност „***“ и
живеел в гр. П., на ул. „***“ № **. П. Й. често посещавал къщата в с. Ч.. Често
канил там и свои приятели да пият и да ядат заедно. Като цяло отношението му към
племенницата му Д.Ф. било грубо и покровителствено, като не прикривал своята
неприязън и презрение.
Свидетелят Й. се познавал с подсъдимият К. повече от
15 години. На 09.11.2019г. /събота/, около 15 часа, Й. и К. ***. Уговорката
била подсъдимият да помогне на Й. като прекара електрическа инсталация в къщата
в с. Ч., тъй като бил електротехник. Пътували с личния автомобил на П. Й.. За
целта в автомобила били натоварили различни видове инструменти. Пристигнали в
селото около 16:00 ч. и отишли направо в къщата. Там били само майката на Й. - М.
Й., и сестра му - Т. Й.а. Племенницата му, Д.Ф., била отишла до магазина. Подсъдимият
и приятелят му разтоварили инструментите и започнали подготовка за работа по
електрическата инсталация. Тъй като бързо се стъмнило, не успели да свършат много
работа. Затова решили да седнат на масата в двора и да пият концентриран
алкохол водка, който си носели от гр. Пловдив. Междувременно Д.Ф. се прибрала в
къщата.
По-късно вечерта свидетелят П. Й. и подсъдимият отишли
на гости в дома на техен общ приятел – свидетелят Т. П. Г.. Там бил и
свидетелят А. В. Д., с когото се познавали от доста време. П. Й. и Е.К. се
присъединили към тях и останали известно време да пият алкохол и да си
приказват. На тръгване поканили приятелите си на гости в къщата в на ул. „***“
№ ** на следващия ден неделя, а именно на 10.11.2019 г., тъй като ще правят
шкембе чорба за обяд. След това двамата се прибрали в същата къща и легнали да
спят.
На 10.11.2019 г. М. Й. била дежурна за 24 часа в
болницата, в която работила. Затова станала рано сутринта и около 07:00 часа
излязла от вкъщи, за да хване влака за гр. Пловдив, който минавал в 07:30 часа.
Малко след като тя тръгнала, един по един се събудили П. Й., Е.К., Д.Ф. и майка
й. Свидетелят Й. и подсъдимият излезли пред къщата и седнали на масата в двора
да пият алкохол. През времето, докато били там, Й. постоянно карал племенницата
си, да им сервира храна. Най-напред да им нареже мезета, а след това да
приготви и донесе и други неща. Когато наближило обяд, подсъдимият станал от
масата и отишъл да прави шкембе чорба. Тъкмо бил готов и около 11:30 часа в
къщата пристигнали свидетелите Т. Г.и А. Д.. Същият ден Д. бил рожденик и носил
със себе си бутилка водка и бутилка уиски, за да почерпи. Всички заедно седнали
на масата в двора, да ядат от приготвената шкембе чорба, да пият алкохол и да разговарят.
Същевременно пострадалата не спирала да приготвя
различни салати, мезета, да сервира, да отсервира и въобще да върши от сутринта
всичко, което я накара вуйчо й, П. Й.. Около 14:00 часа към компанията се
присъединили А. П. и А. Б., на които свидетелят Й. междувременно се бил обадил
да ги покани. Всички присъстващи се познавали и били в приятелски отношения. Те
не били непознати и за Д.Ф., тъй като и друг път били канени от вуйчо й на
гости в къщата. След като компанията прекарала известно време на масата в
двора, всички се преместили вътре в къщата на приземния етаж, в стаята на пострадалата
Ф., където пиенето и яденето продължило. Тя от своя страна също продължавала да
готви, да сервира и да обслужва вуйчо си и приятелите му. По някое време и тя
седнала при гостите и пила малко бира. Майка й идвала от време на време при
тях. Около 16:00 часа първи си тръгнал А. П., а след него Т. Г., А. Д. и А. Б..
В стаята на Ф. останали тя, вуйчо й и подсъдимият. Й. казал на племенницата си
да пусне музика, а с К. продължили яденето и пиенето. Пострадалата продължила
да сервирала, каквото поискат и сменяла песните от музиката според желанието
им. След известно време П. Й. и подсъдимият К. решили да се приготвят да
тръгват за гр. Пловдив. Тогава Д.Ф. им казала, че ще отиде до магазина. Вуйчо й
обаче много се ядосал и й забранил да излиза. Наредил й да стои вкъщи. Той,
както и подсъдимият били вече доста пияни и започнали да се държат грубо с Ф..
Започнали да се заяждат с нея, да я обиждат. Подсъдимият К. също казал на
пострадалата да не излиза от вкъщи. Тя не искала да се разпореждат по този
начин с живота й и настоявала да отиде до магазина. Опитала се да се разбере с
тях с добро, но вуйчо й и подсъдимият категорично й казали никъде да не ходи.
Дори взели мобилния й телефон, за да не може да се обади на някого. Тримата все
още били в стаята на свидетелката Ф.. Майка й отдавна била отишла да спи в
друга стая, но ту ставала, ту лягала. Свидетелката М. Й. не се била върнала още
от работа. В един момент, когато спорът поутихнал, пострадалата казала на вуйчо
си и на подсъдимия, че отива до тоалетната. Така, около 18:00 часа, успяла да
излезе от къщата и отишла до магазина, който се намирал до моста на главния
път, преминаващ през с. Ч.. Там била продавачката Т. П. С. и Н. П. Т.. Д.Ф.
седнала при тях на масичката да си поговорят. След около пет минути подсъдимият
К. се появил пред магазина с автомобила на приятеля си П. Й.. Бил във видимо
нетрезво състояние и казал със спокоен тон на Ф. да се прибира вкъщи. Тя му отвърнала,
че току-що е дошла и затова ще се прибере след около половин час. Тогава той се
ядосал, като й заявил, че вуйчо й му е разпоредил да я прибере вкъщи и трябва
веднага да тръгва, за да няма проблеми. Като чула това, пострадалата се съгласила
да се прибере и казала, че след малко ще се прибере. Подсъдимият обаче се
доближил до нея, грабнал я на ръце от стола, на който стояла, и я качил на
задната седалка на автомобила пред погледа на двете жени, с които била. След
което потеглили към къщата. Когато пристигнали там, отишли отново в стаята на
свидетелката Д.Ф., където вуйчо й П. Й. стоял на масата и продължавал да пие
алкохол. Двамата с К. били много пияни и отново започнали да разпореждат на
пострадалата да им приготвя и сервира за ядене и пиене, да им пуска музика и да
сменя песните. В един момент Ф. не издържала и се развикала. Казала им, че е на
29 години и не могат да се разпореждат с живота й и да определят какво да прави
или какво да не прави, както и че всеки път, когато дойдат в дома й, се напиват
и възникват разправии. Тогава Й. направо се вбесил и ударил един шамар по
лицето на племенницата си. Той бил последван от подсъдимия, който я ударил с
юмрук в лицето. След това двамата, ядосани и пияни, започнали едновременно да я
удрят с юмруци по лицето. Съборили я на земята, където продължили да я ритат по
гърба. Хванали я за потника, който носила, вдигнали я и я опрели до стената
срещу вратата на нейната стая. Извили ръцете ѝ, държали я за подлакътя и
я притискали към стената, като същевременно не спирали да я удрят с юмруци по
главата и тялото. От нанесените й удари от устата и носа на Ф. потекла кръв. Получила
синини и отоци по лицето, по главата и тялото. Дрехите ѝ се изцапали с кръв,
а потникът ѝ се скъсал. Кръв имало и по килима и стените в стаята. Двамата
мъже не спирали да бият Ф.. На виковете й за помощ се отзовала майка ѝ,
но П. Й. и подсъдимият К. я изгонили и не ѝ позволили да влезе в стаята.
Пострадалата се молила да я оставят на мира и да я пуснат да отиде да си легне
в другата стая, но двамата не били съгласни. Викали, обиждали я, казвали ѝ,
че никъде няма да ходи. Ф. се опитала няколко пъти да избяга, но вуйчо й и подсъдимият
всеки път препречвали вратата на стаята, за да не излезе и отново се нахвърляли
с юмруци върху нея. Някой от тях дори счупил бравата на вратата от вътрешната
страна. Побоят продължил два-три часа на почивки. В един момент П. Й. и Е.К. се
успокоили и оставили на мира Д.Ф.. Тя използвала момента, че двамата се били
залисали в нещо и започнала да се преструва, че ще повръща в стаята. Успяла да
ги убеди, че повръща и те я пуснали да излезе от стаята. След което по
най-бързия начин избягала от къщата. Тръгнала към близкия магазин до
кметството, за да потърси помощ. Там видяла свидетелят А. Д. заедно с негов
приятел, обяснила им какво ѝ се е случило и ги помолила да й услужат с
телефон, за да се обади в полицията, тъй като телефонът ѝ останал у
подсъдимия К.. Те обаче не й обърнали никакво внимание и я отпратили без да й
помогнат. Пострадалата бързо побягнала към другия магазин, който се намирал до
моста. По пътя забелязала, че подсъдимият К. е тръгнал да я търси с автомобила
на вуйчо ѝ и се скрила зад един трансформатор. След като той отминал, без
да я види тя продължила да бяга към магазина, за да търси помощ. Когато
стигнала там, разбрала, че магазинът е затворен. По-рано, около 22:00 часа,
свидетелите Т. С. и приятелят й Е. П., заключили същия магазин и потеглили с
автомобила си за цигари до бензиностанция „***“ в гр. Х.. На връщане, вече били
в с. Че., когато в близост до центъра случайно видели Д.Ф. да бяга по улицата.
Свидетелката С. казала на приятеля си да спре автомобила и през прозореца на
същия попитала пострадалата защо бяга. Ф. ѝ казала да светне с телефона
си към лицето ѝ, за да види на какво прилича. С. светнала е телефона си и
направо се уплашила. Видяла, че лицето на Д.Ф. е цялото в кръв, лявото ѝ
око било синьо и подуто, със затворен клепач. Видяла още, че по дрехите ѝ
има много кръв, а освен това потникът ѝ бил скъсан от едната страна.
Свидетелката Ф. споделила, че вуйчо ѝ и К. са я пребили от бой и поискала
да я закарат до дома на нейна братовчедка или да ѝ дадат телефон, от
който да се обади на полицията, но приятелят на Т. С. отказал. В това време С.
видяла от близката пресечка да светят фарове на автомобил и тъй като били
спрели на пътя, казала на приятеля си да тръгват, за да не пречат на движението.
След като потеглили, Ф. побягнала към магазина им. С. забелязала, че
автомобилът, който идвал към тях, бил на вуйчото на пострадалата. Намиращия се
в него Е.К., отново не успял да открие пострадалата Ф., която продължавала да
тичала из селото, за да търси помощ, но безуспешно. Нямало при кой да отиде и
къде да се подслони. Решила, че е най-добре да се върне вкъщи, макар че била
много уплашена. Прибрала се в стаята си и тихо седнала на стола, без да говори.
Там били вуйчо ѝ П. Й. и подсъдимият Е.К. и продължавали да пият алкохол.
Никой от тях обаче не посегнал да я бие. Изминало известно време и тя се
почувствала много изморена от всичко, което ѝ се било случило по-рано.
Седнала на леглото ѝ, което представлявало разтегателен диван, и казала
на П. Й. и на подсъдимия, че вече иска да ляга да спи с надежда, че двамата
мъже ще напуснат стаята ѝ. Действително, малко след това вуйчо ѝ
излязъл от стаята на племенницата му и отишъл в своята стая, тъй като и той
възнамерявал да спи, а след него и подсъдимият си тръгнал. Много скоро след
това К. отново се върнал в стаята на Д.Ф.. Било вече около полунощ на 10 срещу
11.11.2019 г. и тя тъкмо била легнала в леглото ѝ, но все още не била
заспала. Воден от желание да удовлетвори половия си нагон, подсъдимият Е.К.
легнал до пострадалата Д.Ф. и ѝ казал: „Искаш ли да видиш какво е мъж?“ Започнал
да я целува по шията и да дърпа настоятелно панталоните ѝ, опитвайки се
да ги съблече. В отговор на зададения ѝ въпрос, както и предвид
поведението на подсъдимия, пострадалата веднага изразила категоричното си
нежелание за интимна близост и осъществяване на полов акт с него, като му казала
да се маха, както и че не иска да я пипа и не иска да прави нищо с него.
Същевременно, за да спре действията му и да се защити, Ф., макар и да била
много уморена, се опитала с последни сили да го отблъсне с дясната си ръка,
като започнала да го бута. Не постигнала обаче никакъв резултат. К. бил
по-силен физически и успял, въпреки противопоставянето и нежеланието ѝ,
да съблече насила панталона и бикините ѝ. Той осъзнавал отсъствието на
съгласие у Ф. за съвкупление с него, но бил твърдо решен да осъществи
насилствен полов акт с нея. Затова, за да преодолее съпротивата ѝ и да я
застави да се подчини на волята му, използвал физическото си надмощие и
упражнявайки сила, легнал с цялото си тяло върху нея, докато тя лежала по гръб,
и я притиснал към леглото. А със своите ръце, затискал нейните ръце и
едновременно с това ги натискал нагоре. В този момент пострадалата вече нямала
никакви останали сили да се съпротивлява. Физически била по-слаба, боляло я
главата и ѝ било замаяно от нанесения по-рано побой. Течала кръв от
тялото ѝ. Обзета от безсилие и ужас, тя многократно казвала на подсъдимия,
че не иска да прави нищо с нея, неспирала да плаче и да го умолява да я остави
на мира. Той обаче останал безразличен към молбите ѝ, като вместо това с
още по-голяма категоричност в намеренията си ѝ казал: „Като не ме искаш,
ей така на сила ще го направя и ще правя каквото си поискам, дори ще свърша в
теб!“. Усещайки физическия натиск върху себе си, уплашена, изтощена и безсилна
да противодейства на упражненото ѝ насилие, Д.Ф. продължавала да се моли
и да плаче. Около полунощ на 10 срещу 11.11.2019 г. подсъдимият в изпълнение на
своето престъпно намерение, разтворил насила краката ѝ и проникнал с
пениса си във влагалището ѝ, без тя да желае да извърши полов акт с него.
След като известно време извършвал действия по съвкупление, продължавайки да я
притиска с цялото си тяло към леглото и да затиска ръцете й, без да обръща
никакво внимание на молбите ѝ, К. еякулирал във влагалището ѝ. Част
от семенната му течност попаднала върху бикините на Ф.. След което подсъдимият
ѝ казал, че бил „свършил“ в нея. Малко след като чула това, омаломощена,
разстроена и погнусена от случилото се, пострадалата Д.Ф. изгубила съзнание, а подсъдимият
К. станал от леглото ѝ и си тръгнал. По някое време през вечерта, тя се
събудила и видяла, че К. го няма в стаята ѝ, и след това заспала.
На следващата сутрин, на 11.11.2019 г., когато се
събудила, Д.Ф. видяла, че в къщата все още били вуйчо ѝ и подсъдимият К..
Те се приготвяли да тръгват за гр. П.. Подсъдимият й върнал мобилния телефон. Тя
решила в този момент да не коментира случилото се, защото се страхувала да не я
бият отново. Искала да изчака да тръгнат и тогава да отиде да подаде жалба в
полицията. Майка ѝ също била станала, но Ф. и на нея нищо не споделила,
тъй като сметнала, че заради психичното си заболяване, тя не е в състояние да ѝ
помогне. Когато, около 07:30 часа, подсъдимият Е.К. и вуйчо ѝ си тръгнали,
пострадалата веднага се обадила по телефона на баба си. Била много разстроена и
ѝ казала, че вуйчо ѝ и подсъдимият са я пребили, а след това
последният я е изнасилил. Баба ѝ, М. Й., се притеснила и разплакала, като
казала на внучка си, че скоро се прибира. По време на разговора, М. Й. вече
била приключила 24 часовото си дежурство в болницата и се намирала на спирка в
гр. П., където чакала автобуса за с. Ч.. Когато пристигнала в селото, свидетелката
Ф. била на близкия магазин и я посрещнала. Й. загледала внучката си и видяла,
че цялото ѝ лице било обезобразено. Двете й очи били затворени и с
кръвонасядания, особено лявото, имала наранявания и по тялото. А дрехите, които
носила, били изцапани с кръв. Още повече се притеснила за нея и побързала да се
приберат у дома, където да я успокои, за да може да ѝ разкаже по-подробно
какво се е случило. Когато влязла в къщата, свидетелката М. Й. заварила пълен
безпорядък навсякъде. Върху масата в стаята на Ф. имало мръсни чинии и чаши,
както и пепелници, пълни с цигари. Направило ѝ впечатление, че по килима
и по стените имало доста кръв. На площадката, пред вратата на къщата, от която
излизали навън в двора, също имало петна от кръв. Когато видяла всичко това и
чула разказа на внучката си за упражненото върху нея насилие, на свидетелката Й.
и станало много тъжно. Съжалила, че не е била вкъщи вечерта, за да я защити и
да предотврати случилото се. Много възмутена и ядосана, тя се обадила на
съпругата на сина си - П. Й., и ѝ казала с висок и рязък тон, че това,
което се е случило с внучката й, е жестоко, неприемливо и недопустимо. Но
съпругата на П. Й. не знаела за какво става въпрос и затворила телефона, без да
взима отношение по въпроса. Веднага обаче съобщила за това обаждане на Й. и той
от своя страна позвънил на майка си. В този момент свидетелката М. Й. не искала
да говори с него, затова Ф. вдигнала телефона. Казала на вуйчо си, че подсъдимият
К. я е изнасилил. През това време М. Й. започнала да кълне сина си и да му
вика, че не иска нито да го вижда, нито да го чува. Известно време след този
разговор, М. Й. се поуспокоила и започнала да чисти и подрежда в къщата.
Изпрала в пералнята някои от дрехите на внучката си, вследствие на което по тях
вече нямало петна от кръв, но Ф. не искала да ги носи и направо ги изхвърлила.
Пострадалата била категорична, че ще сигнализира за случилото се в полицията.
Затова около обяд на 11.11.2019 г. позвънила на тел. 112 и подала оплакване за
нанесения ѝ побой и за изнасилването. След това отишла в РУ гр. Х. към ***
гр. П. и съобщила за случилото се. От там я изпратили в Съдебна медицина в гр.
П. за освидетелстване, но тъй като вече станало 15:00 часа, ѝ било казано
да отиде на следващия ден. Така, на 12.11.2019 г., около 08:30 часа, Д.Ф.
отишла при съдебен лекар от Съдебна медицина в гр. П., който я прегледал и
изготвил съответните документи. Впоследствие по случая било образувано
настоящото досъдебно производство. Като извършител на деянието бил установен подсъдимият
Е.Й.К., който на 12.11.2019 г. бил задържан в сградата на РУ гр. Х. към *** П.
за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
В хода на досъдебното производство бил извършен оглед
на местопроизшествие, обективиран в протокол от 12.11.2019 г., ведно с
фотоалбум. При извършения оглед били иззети следи и веществени доказателства
както следва:
1. Следа от
биологичен произход от цимента на прага на входна врата за двора на къщата;
2. Следа от
биологичен произход от лява част на килим, разположен в стаята, намираща се в
дясно от входната врата на къщата;
3. Следа от
биологичен произход от дясна част на килима;
4. Следа от
биологичен произход от стена срещу вратата на стаята, разположена в дясно от
входната врата на къщата;
5. Косми от
одеяло, светлозелено на цвят, разположено върху разтегателен диван;
6. Косми от
чаршаф, застлан на разтегателен диван;
7. Чаршаф с
бял цвят с лилави и черни гравюри на цветя и квадрати;
8. Одеяло
със светлозелен цвят.
По делото е било извършено освидетелстване на
пострадалата св. Д.Ф., обективирано в протокол от 12.11.2019 г„ ведно с
фотоалбум.
С протокол за доброволно предаване от 12.11.2019 г. свидетелката
Д.Ф. предала на разследващ полицай за нуждите на разследването по настоящото
досъдебно производство следните веществени доказателства, а именно:
1. 1/един/
брой бикини /дамско долно бельо/ с черни и розови рисунки;
2. 1/един/
брой дамски розов потник с флорални декорации на предната си част.
На предадените веществени доказателства бил извършен
оглед, обективиран в съответен протокол от 12.11.2019 г., ведно с фотоалбум.
С протокол за доброволно предаване от 13.11.2019 г. д-р
С. М. Я. предала на разследващ полицай за нуждите на разследването по настоящото досъдебно производство 1 /един/
брой тампон с влагалищен секрет от свидтелката Д.Т.Ф..
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 174/2020г., видно от
заключението на която е установено, че по време на инкриминирания инцидент на Д.Т.Ф.
е било причинено: кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око;
кръвонасядане на горния клепач на дясното око; оток и кръвонасядане на лява
скула. Кръвонасядания на лигавиците на двете очни ябълки; кръвонасядане на
брадичката; кръвонасядане на шията; кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош;
кръвонасядания в пояснага област; множество кръвонасядания по двата горни и
долни крайника; охлузвания по лявата предмишница. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд
тъп предмет, или неговото тангенциално действие. Всички описани травматични
увреждания съответстват да бъдат получени по начин и време, така, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при нанасяне на
побой на 10.11.2019г., с изключение на някои от кръвонасяданията по лявата и
дясната мишница, както и някои от кръвонасяданията на дясното бедро, които
показват характеристиката на травматични увреждания с давност 4-7 дни към
момента на извършване на прегледа. Според експерта всички увреждания по отделно
и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Установените травматични увреждания са от повърхностен характер, без налично
засягане на функцията на крайник или друг орган от тялото на Д.Ф. и вероятно са
били изчезнали напълно за не повече от 14 дни след инцидента, без да нарушават
общото й здравословно състояние. От извършения гинекологичен преглед е
установено наличие на стара дефлорационна щърбина с давност повече от 7 дни към
момента на извършения преглед. Наличието на тази дефлорационна щърбина сочи за
извършен полов акт с давност повече от 7 дни към момента на извършване на
прегледа. Лигавицата, покриваща външните полови органи е бързо възстановяваща
се тъкан и повърхностните травматични увреждания по нея изчезват напълно около
7 дни, ръбовете на дефлорационните разкъсвания заздравяват напълно за същото
време, като след този период не може да се определи тяхната давност. Към
момента на извършения преглед на Д.Ф., в областта на половите органи не се
установяват травматични увреждания, което не изключва възможността за
извършването на полов акт без от това да останат следи.
На извършения преглед е установено наличие на
белезникав секрет във влагалището на Д.Ф., наподобяващо сперма, от което са
иззети проби със стерилен памучен тампон и предаден на органите на
разследването на по-късен етап. От извършената ДНК-експертиза на иззетата при
прегледа проба от влагалищен секрет е установено наличието на следи от човешка
сперма в иззетата проба, както и наличие на епителни клетки, произхождащи от
лице от мъжки пол, което потвърждава извършването на вагинален полов акт.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на живо лице №1339/2019 г., видно от заключението на която, при
освидетелстването на подсъдимия Е.Й.К., се установило охлузвания на носа и
двете подбедрици. Описаните увреждания са причинени от тангенциалното действие
на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети. Те нямат специфичен характер. Тяхната давност
е повече от едно денонощие и не повече от 3-4 денонощия. Тези увреждания са
причинили болка, без разстройство на здравето.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза на Д.Ф., видно от заключението на
която същата не страда от психично заболяване и не се води на учет към „Център
за психично здраве“ ЕООД гр. Пловдив. Установеното равнище на интелектуално и
личностно развитие на Д.Ф. съответства на календарната ѝ възраст. Не е
налице разстройство на възприятията на Д.Ф., при което да се нарушава
правилното възприятие към външния свят. Извършеното престъпление - изнасилване,
се е отразило негативно върху психоемоционалното състояние на Д.Ф.. То е
възприето от нея като насилие и е причинило реакция на стрес. Не може да се
изключи вероятността преживяното да има по-тежки последици, предвид фамилната
обремененост. Д.Ф. е психично здрава. Тя е могла да възприема правилно
обстоятелствата от обективната действителност и факти, може да ги възпроизвежда
правилно и да участва в качеството й на пострадал в настоящото наказателно
производство.
За нуждите на разследването е назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Е.К.. Видно от експертното
заключение подсъдимият Е.К. не страда от психично заболяване и не се води на
учет към „Център за психично здраве“ ЕООД гр. Пловдив. Не са извършвани
прегледи, не е поставяна диагноза и не е провеждано лечение спрямо подсъдимия К..
Предвид факта, че към инкриминирания момент същият е бил под въздействие на
алкохол, той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Подсъдимият К.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият
Е.К. е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат
значение за разследването и може да дава достоверни обяснения за тях. Може да
участва пълноценно във всички фази на наказателния процес и да носи наказателна
отговорност. Няма пречки подсъдимият Е.К. да се защитава сам.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 2259/2019 г., видно
от заключението на която:
1. Разположението и оцветяването на пигмента, неговото количество, наличието и липсата на
сърцевина, формата на сърцевината, придават на влакното- обект № 1,
тъмнокестеняв цвят, видно от фиг.№№1,4,5,6 и 7. Влакното представлява свободно
упаднал човешки косъм.
2. Разположението и оцветяването на пигмента, неговото количество, наличието и формата на
сърцевината, придават на четирите броя влакна- обект № 2, кестеняв и
тъмнокестеняв цвят, видно от фиг. №№ 8,9,10,11,12,13,14 и 15. Влакната от обект
№ 2 представляват човешки косми. Космите са упаднали, с остатъци от епителна
тъкан на космения фоликул.
3. Разположението и оцветяването на пигмента,
неговото количество, наличието и липсата на сърцевина, формата на сърцевината,
придават на петте броя влакна- обект № 3, кестеняв и тъмнокестеняв цвят, видно
от фиг. №№ 16,17,18,19,20 и 21. Влакната от обект № 3 представляват свободно
упаднали човешки косми.
4. Човешки косми-
обекти №№ 1,2 и 3, при необходимост могат да бъдат изследвани за морфологично
сходство с косми от човек, предоставени като сравнителен материал.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 2159/2019 г., видно
от заключението на която:
1. По обекти
№ 1 /цветна, олекотена спална завивка/, № 2 /цветен спален калъф за завивка/, №
3 /долно дамско бельо/ и № 4 /розов дамски потник/- фиг. №№ 1,2, 3 и 4 има
човешка кръв- фиг. 5.
2. Доказаната
човешка кръв от обекти №№ 1, 2, 3 и 4 не се изследва за кръвна група, поради
липсата на предоставен сравнителен материал.
3. Определянето
на кръвната група по еритроцитната система АВО на човешката кръв от обекти №№
1, 2, 3 и 4 е предмет на последващо изследване, при необходимост в друга
експертиза, след като се предостави сравнителен материал- течна кръв от лице,
от което може да е кръвта.
4. По обект
№ 3, фиг. 3- долно дамско бельо, в областта на дъното на „бикините“ се доказа
наличието на човешка семенна течност- фиг.6.
5. По обекти
№№ 1, 2 и 4- не се доказа наличие на човешка семенна течност- фиг. 7.
6. Не се
определи кръвната група /секреторен тип/ на човешката сперма от обект № 3-
дамски „бикини“, поради липсата на предоставен сравнителен материал. За
изследването на секреторен тип и кръвна група на доказаната човешка семенна
течност е необходим сравнителен материал- течна кръв и изсушена, върху филтърна
хартия слюнка от жената, на която са „бикините“ и мъжа, от който може да е
спермата по тях.
7. Човешката
семенна течност по дъното на „бикините“- обект № 3, е с минимално количество и
съществува реален риск от напълното й изразходване в хода на работа при
изследването й с традиционните серологични методи, използвани в лабораторията,
след като бъде предоставен сравнителен материал.
8. Доказаната
човешка кръв по обекти №№ 1, 2, 3 и 4 и човешката сперма по обект № 3 могат да
бъдат изследвани при необходимост по метода на ДНК- профилиране на ядрена ДНК.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 2158/2019г., видно
от заключението на която:
1. По обекти
№ № 1, 2, 3 и 4 /марлени тампони с червенокафяво зацапване/ от оглед на
местопроизшествие- фиг. №№ 1, 2, 3 и 4 има човешка кръв- фиг. 5.
2. Доказаната
човешка кръв от обекти №№ 1, 2, 3 и 4 не се изследва за кръвна група, поради
липсата на предоставен сравнителен материал.
3. Определянето
на кръвната група по еритроцитната система АВО на човешката кръв от обекти №№ 1,
2, 3 и 4 е предмет на последващо изследване, при необходимост в друга
експертиза, след предоставянето на сравнителен материал- течна кръв от лице, от
което може да е кръвта.
4. Доказаната
човешка кръв от обекти №№ 1, 2, 3 и 4 може да бъде изследвана, при необходимост
по метода на ДНК - профилиране на ядрена ДНК.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК - анализ №
20/2020 г., видно от заключението на която обекти на изследване са както
следва: Обект № 20-1-20 - бял памучен тампон с дървена дръжка, поставен в бял
хартиен плик с надпис върху него: „Памучен тампон от влагалищен секрет на Д.Т.Ф....“,
Обект № 20-2-20 - апликаторен тампон за взимане на обтривки, поставен в
хартиена опаковка с надпис: „Д.Т.Ф., ЕГН: **********.“ и Обект № 20- 3-20 -
апликаторен тампон за взимане на обтривки, поставен в хартиена опаковка с
надпис: „Е.Й.К., ЕГН: **********“. При микроскопското изследване на изготвения
микроскопски препарат от описаната биологична материя по Обект 20-1-20 се
установи наличие на множество епителни клетки, като не се установи наличие на
сперматозоиди или еритроцитни материи. При проведеното изследване на
белезникаво бледо жълтеникавата следа по Обект № 20-1-20 чрез
имунохроматографски тест /J31ustar®Identi-PSA®/ за установяване и доказване на
човешка семенна течност / на простатен специфичен антиген/, се получи
положителен резултат за наличие на човешка сперма.
1. При
проведените изследвания на установения биологичен материал- епителни клетки по
Обект № 20-1-20 по метода на ДНК профилиране с помощта на автозомни и полово
дефиниращи генетични маркери, съдържащи се в NGM Detect™ PCR Amplification Kit
и сравнителният анализ с ДНК профилите на Д.Т.Ф. /Обект № 20-2-20/ и подсъдимия
Е.Й.К. / Обект № 20-3-20/ се установи:
-съвпадение между демонстрираните алели при съответно
изследваните генетични маркери при следата от биологична материя- епителни
клетки по Обект № 20-1-20, изграждащи комбинирания ДНК профил с
характеристиките на комбинирания генотип на сравнителния материал от Д.Ф., т.е.
те да произхождат от Д.Т.Ф.- сравнителният анализ е представен в раздела
„резултати и обсъждане“ от експертизата;
- изчисленото случайно отношение между две вероятности
(LR), т.е. вероятността да се установи конкретен ДНК профил, ако биологичният
материал е оставен от някой друг индивид, освен Д.Т.Ф., е: 1 на 149 372 767 213
591 000 000 000.
Изчислената разделителна способност на комбинирания
генотип, т.е. вероятността друг случайно избран индивид от женски пол да има
различен генотип по изследваните автозомни и полово дефиниращи STRs маркери от
този на Д.Т.Ф. /Обект № 20-2-20/ и следата от биологична материя- епителни
клетки по Обект № 20-1-20 е PD=99, 9999999999999999999993305%.
В хода на проведеното изследване на биологичната
материя - епителни клетки по Обект №20-1-20 при лазерната детекция на
фрагментите на изследваните автозомни STR's и полово дефиниращи генетични
маркери, съдържащи се в NGM Detect™ PCR Amplification Kit, се визуализираха
допълнителни алели в някои локуси, и такива с критично ниска неотчетуема
височина, около базисната линия за отчитане на алелите. Тези резултати насочват
за наслагване на биологичен-клетъчен материал по Обект № 20-1-20 от две лица.
Предвид възможността за депониране на биологичен
материал- семенна течност, при превалиращо количество на генетичен материал- от
епителни клетки от лицето, от което са иззети обтривките, се премина към
изследване с помощта на Y хромозомен анализ.
2. Анализът
по Y хромозомни генетични маркери принципно позволява при минимално количество
на биологичен материал от мъж в смесена мъжко-женска проба да се амплифицират
единствено генетични локуси от мъжката Y хромозома с възможност той да бъде
идентифициран. По същата формална логика може да бъдат изведени и разграничени
два и повече генетични профили на клетъчния материал в смесена мъжко/женска или
мъжко/мъжка проба. Тази възможност мотивира провеждането на сравнително
изследване на материал от Обект № 20-1- 20 и сравнителния материал от подсъдимия
Е.Й.К. / Обект № 20-3-20/ с помощта на Y хромозомни STR генетични локуси,
съдържащи се в Yfiler™ Plus PCR Amplification Kit, при което се установи:
-съвпадение между демонстрираните алели при съответно
изследваните генетични маркери /съдържащи се в Yfiler™ Plus PCR Amplification
Kit/ при следата от биологична материя- семенна течност по Обект № 20-1-20,
изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип
на сравнителния материал от подсъдимия Е.К., т.е. те да произхождат от Е.Й.К.
/Обект № 20-3-20/, в смесен генетичен материал с лицето, от което е направена
обтривката, а именно Д.Т.Ф.. Сравнителният анализ е представен в раздела
„резултати и обсъждане“ на експертизата.
-изчисленото случайно отношение между две вероятности
(LR), т.е. вероятността да се установи конкретен ДНК профил, ако биологичния
материал е оставен от някой друг индивид, освен Е.Й.К. /Обект № 20-3- 20/, е: 1
на 7 356 000 000 000 000.
- изчислената разделителна способност на комбинирания
генотип, т.е. вероятността друг случайно избран индивид от мъжки пол да има
различен генотип по изследваните Y хромозомни STR's генетични маркери от този
на Е.Й.К. /Обект № 20-3-20/ и съответно биологичната материя- семенна течност
по Обект № 20-1-20 на PD=99,999999999999998782%.
По делото като веществено доказателство бил приобщен 1
/един/ брой компакт диск с марка „ ЕМТЕС“, изпратен от РЦ 112- Кърджали, на
който е бил извършен оглед, обективиран в протокол от 01.05.2020г.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното от подсъдимия Е.К. самопризнание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство: гласни – пряко от показанията на свидетелите Д.Ф. (л. 31, 33), П.
Й. (л. 36), Т. С. (л. 41), Нина Трончева (л. 43), А. Д. (л. 44), А. Б. (л. 46),
Т. Г.(л. 49), М. Й. (л. 122), А. П. (л. 126), както и писмени – протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него (л. 3), съдебномедицинско
удостоверение № 1332/2019 г. (л. 50), протокол за освидетелстване с писмено
съгласие на лицето ведно с фотоалбум към него (л. 52), протокол за доброволно
предаване (л. 60), протокол за оглед на веществени доказателства ведно с
фотоалбум към него (л. 61), съдебномедицинска експертиза на живо лице №
1339/2019 (л. 128), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 2259/19 г. (л. 133), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 2159/19 г. (л. 147), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 2258/19 г. (л. 155), съдебнопсихиатрична експертиза
(л. 160), съдебнопсихиатрична експертиза (л. 179), съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 174/2020 г. (л. 194), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ № 20/2020 (л. 213), протокол за
доброволно предаване (л. 236), 2 бр. протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване (л. 237 и 238), веществено доказателство компактдиск
ведно с протокол за оглед веществени доказателства (л. 232 и сл.), справка за
съдимост на подсъдимия, характеристична справка, заповед за задържане на лице
по ЗМВР и актове на компетентния съд по реда на чл. 64 и чл. 65 от НПК.
На основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от показанията
на разпитаните свидетели и най-вече пострадалата, протоколите за доброволно
предаване, протокола за оглед, протоколите за изземване на образци за
сравнително изследване и приетите по делото експертни заключения. Крайният
извод за установената фактическа обстановка се доказва и от останалите писмени
доказателства. Преценени отделно и самостоятелно всички събрани доказателства
установяват по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка показанията на
пострадалата съдът намери за обективни и достоверни, като пряк източник на
информация за възникналите събития, и те се потвърждават от протокола за оглед
на местопроизшествие и установените кафяво-червени петна, разбитата дръжка на
вратата на стаята ѝ, намерените обекти, протокола за освидетелстване и
съдебномедицинско удостоверение, а в последствие и на изготвените
съдебномедицински експертизи, установяващи претърпените от пострадалата
травматични увреждания и идентичността и произхода на намерените обекти чрез
ДНК профилиране със самия подсъдим. Нейните показания се потвърждават и от тези
на другите свидетели, които са засекли пострадалата в селото, докато е търсила
помощ и от нейната баба. Затова и съдът ги оцени с доверие и основа
фактическата обстановка на тях и на признанията на подсъдимия за това, че
събитията са настъпили така, както са посочени в обвинителния акт.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Е.Й.К. с деянието си е осъществил състава на престъплението
по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от НК за това, че на 10/11.11.2019 г. в с. Ч.,
обл. П. се е съвкупил с лице от женски пол, Д.Т.Ф. с ЕГН **********, като я е
принудил към това със сила.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като
се е съвкупил с лице от женски пол, като я е принудил към това със сила.
Изнасилването е двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два
акта - употреба на принуда, която може да се изразява в сила или заплашване,
което само по себе си представлява престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК и
съвкупление. Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като
осъществяването на принудата чрез сила или заплашване се явява условие за
извършване на съвкуплението. От доказателствения материал по делото безспорно
се установява осъществената от подсъдимия спрямо пострадалата принуда,
изразяваща се в сила. След първоначално нанесените удари на пострадалата от
подсъдимия и вуйчо ѝ, тя била физически изтощена. Въпреки това след като подсъдимият
влязъл в стаята ѝ и легнал до нея тя със сетни сили се опитала да му се
противопостави като го избута, но тъй като той бил физически по силен,
преодолял съпротивата ѝ и насилствено съблякъл панталона и бикините
ѝ. Докато тя лежала по гръб, подсъдимият легнал с цяло тяло върху нея и
така я притиснал към леглото. Хванал двете ѝ ръце със своите и ги
затиснал нагоре. В резултат на осъществената от подсъдимия по отношение на пострадалата
принуда била сломена нейната съпротива, след което подсъдимият с половия си
член проникнал във влагалището на свидетелката и осъществил полов акт с нея. В
резултат на упражнената сила от страна на подсъдимия, пострадалата не могла да
се съпротивлява, като предвид извършеното преди това спрямо нея физическо
насилие изгубила всякакви сили и съзнание. Категорично се установява от
доказателствата по делото, че пострадалата ясно и недвусмислено е изразила
нежеланието си да извърши полов акт с подсъдимия както вербално, така и невербално.
Неколкократно тя му казала да се махне, че не желае да бъде докосвана и да
прави каквото и да е било с подсъдимия, като се опитала с дясната си ръка да го
избута извън леглото. Не спирала да плаче и го умолявала да спре, но това така
и не приключило, докато самият подсъдим не еякулирал. Нещо повече, той
демонстрирал надмощието си и вербално като ѝ казал „Като не ме искащ, ей
така на сила ще го направя и ще правя каквото си поискам, дори ще свърша в
теб!“ С тези именно си действия подсъдимият е сломил съпротивата на
пострадалата. По отношение обективната страна на деянието, процесното
престъпление с правна квалификация по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е резултатно
престъпление, като се счита довършено в момента, в който фалосът проникне във
влагалището, с което вече се нарушава половата неприкосновеност. От показанията
на пострадалата се установява, че подсъдимият е успял да проникне с половия си
член във влагалището ѝ и то нееднократно, като целият акт продължил около
30 минути, поради което и самото деяние, съдът намира за довършено.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Съзнавал е, че пострадалата е принудена чрез сила, за да бъде осъществено
съвкуплението с нея, целял е именно чрез употребата сила да сломи съпротивата и
нежеланието ѝ за осъществяване на полов акт. Целял е чрез употреба на
сила да осъществи съвкуплението, което е било осъществено.
По
индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и
приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
В тази връзка съдът индивидуализира наказанието на
подсъдимия в рамките на санкцията на чл. 152, ал. 1 от НК, според правилото на
чл. 58а, ал. 1 НК, отчитайки вида и размера на предвидените в нея наказания –
„лишаване от свобода” от две до осем години.
При определяне на вида и размера на наказанието
„лишаване от свобода“ съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
единствено съжалението за стореното от подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да
се вземат предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, краткия срок след
изтърпяване на наказани „лишаване от свобода“, след който е извършил
престъплението по настоящото дело, цялостното поведение на подсъдимия и нанесения
от него допълнителен предшестващ побой върху пострадалата, който го
характеризира личностово изцяло е негативен аспект. Това именно дава основание
на съда да го приеме за личност, която със своята жестокост, бруталност и
необузданост на низшите си желания, е формирала трайно установени навици за
неспазване личната полова неприкосновеност и по един отвратителен за съда начин
го е демонстрирал.
Не могат да бъдат възприети аргументите на защитата в
тази връзка да се приемат за смекчаващи отговорността обстоятелства, че основно
вуйчото на пострадалата ѝ е нанесъл побоя, че подсъдимият признава изцяло
вината си и е лице с добри характеристични данни. Подсъдимият е бил четири пъти
осъждан, включително и на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 от НК, което
обстоятелство самостоятелно изключва тезата той да лице с добри характеристични
данни. Действително на съдебното производство подсъдимият призна фактите и
обстоятелствата по делото, съответно направи признание на вината си и изрази
съжаление. Това обаче не е достатъчно да се признае подобно поведение са
смекчаващо отговорността, а следва то да е продължение на същото поведение и на
досъдебното производството – ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ВКС,
ОСНК.
Поради това, като се съобразиха целите на наказанието
по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години, чийто размер на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал.
1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК бъде намален с една трета и да се наложи наказание в
размер на две години и осем месеца „лишаване от свобода“.
Така определеното преди редукцията наказание се
ориентира над минимума на предвиденото в Особената част от НК. Така
определеното наказание съдът смята, че ще постигне целите на генералната и
специалната превенция по чл. 36 от НК и би въздействало по оптимален начин
върху личността на подсъдимия и върху обществото като цяло. От друга страна
при ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
по отношение и на подсъдимия настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като
не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не
само техният брой, но и тяхната специфика. Така Решение № 144/20.02.2019 по
н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г.
на ВКС, III н.о., Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I н.о.
и др. Същевременно определеното наказание не следва да нахвърля целите си и да
се превръща в самоцел. Затова независимо, че отегчаващите отговорността
обстоятелства са значително над смекчаващите, едно наказание при баланс между
тях дори би било несправедливо спрямо подсъдимия и би нахвърлило целите на
генералната и специална превенция. Затова съдът предпочете наказанието в
избраните рамки, което нито е в предвидения минимум, нито в средата на
наказанието, а между тези две величини.
Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и
най-лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко.
Доколкото съдът е наложил наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години и осем месеца и подсъдимият е изтърпял
последното си наказание „лишаване от свобода“ на 07.10.2019 г., за същия са
налице условията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Настоящото
престъпление е умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. По тази
причина се определи строг режим на изтърпяване на наказанието по настоящата
присъда.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК беше
постановено от определеното наказание лишаване от свобода да бъде приспаднато
времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и времето,
през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 12.11.2019 г. до влизане в сила на присъдата, като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
По гражданския иск:
Предвид приетото за
установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че
предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата за
претърпени неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, се явява
редовен и доказан по основание и размер.
Преди всичко следва да се
посочи, че както в съдебно заседание, така и в подадената молба от пострадалата
същата е насочила иска си към подсъдимия, диференцирала е иска си по основание
и размер, като е посочила неговата стойност, фактическия състав на основанието,
а именно данните от делото, и характера на вредите – неимуществени. Съвсем ясна
за страните в производството бе волята на пострадалата, която я изрази както
устно, така и писмено.
По основателността са
налице всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав
по чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Установи се, че в
резултат на виновните, умишлени, и противоправни действия на подсъдимия, пострадалата,
конституирана като граждански ищец, е претърпяла като пряка и непосредствена
последица неимуществена вреда в резултат извършеното от подсъдимия престъпление
изнасилване, от което тя е претърпяла болки и страдания. Предявеният иск по
своя размер отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поради
горното гражданският иск следва да бъде изцяло уважен.
Относно
разноските и веществените доказателства:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат
направените по делото разноски в размер на 120 лв. – държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, платими по сметка на съда в полза на ВСС,
както и сумата от 2397,34 лв. – разноски на досъдебното производство за експертизи,
платими по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
По веществените доказателства – пощенски бял хартиен
плик, съдържащ 4 /четири/ броя марлени тампона; пощенски бял хартиен плик,
съдържащ 10 /десет/ броя косми; бял хартиен плик, съдържащ долно дамско бельо и
розов дамски потник; кафяв хартиен чувал, съдържащ цветна олекотена завивка
/одеяло/ и спален калъф /чаршаф/ към нея; бял хартиен плик, съдържащ памучен
тампон от влагалищен секрет; 2 /два/ броя тампони /сравнителни образци/,
находящи се при домакина на РУ на МВР гр. Хисар, и 1 /един/ брой компакт диск с
марка „EMTEC“, находящ се на л.233 по
делото да бъдат отнети и да се унищожат като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е.А.