№ 1188
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503569 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1942 от 19 юли 2022г. по гр. д. № 13335/2021г. Софийски
градски съд, І ГО, 10 състав, е осъдил Столична община да заплати на Й. К.
М., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата от 13 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания
при произшествие, настъпило на 29.07.2020г. на бул. „Джеймс Баучер“ в гр.
София, заедно със законната лихва от 29.07.2020г. до изплащане на
вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1 420 лв.,
представляваща съдебни разноски, като отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лв.; осъдил ищцата да заплати на СО, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща съдебни
разноски.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
Столична община срещу решението по гр. д. № 13335/21г. на СГС, 10 състав
в неговата осъдителна част. С оплаквания, че решението е неправилно в тази
част поради непроведено доказване на механизма на настъпване на
произшествието, евентуално поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна,
1
съответно частична отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
иска, съответно частичното му отхвърляне.
Й. К. М. е оспорила въззивната жалба на ответника и от своя страна е
подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поради неправилни изводи на съда, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на ½, иска отмяна на решението в атакуваната
част и вместо това уважаване на иска.
Столична община не е подала отговор срещу насрещната въззивна
жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
поради състоянието на тротоар - публична общинска собственост,
неподдържан в състояние, безопасно за преминаване на пешеходци, ищцата е
получила травматични увреждания, вредите от които подлежат на
обезщетяване от ответника СО, а за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди е приел 26 000 лв., при преценка на изброени
релевантни обстоятелства – в частност характер на увредите, периода на
лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата, начина на
настъпване на произшествието и понесения по време на възстановителния
период битов дискомфорт. СГС е приел за основателно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат поради невнимателно придвижване
на ищцата по тротоара – като не е положила дължимата грижа да се движи
със завишено внимание по неравния участък, тя е допринесла за
произшествието и последиците от него според СГС с ½. С този размер на
съпричиняване е намален общият определен размер на обезщетението за
вреди.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат
от решаващата си дейност счита, че същото е частично неправилно като
резултат в обжалвана от ищцата част.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди,
2
причинени на 29.07.2020г. от спъване на ищцата в неравна повърхност на
разрушена тротоарна настилка на тротоар на бул. „Джеймс Баучер“ в гр.
София и падането й, от което тя получила счупване на ладиевидната кост на
китката. Ищцата твърди, че е предприето консервативно лечение с поставена
гипсова шина, като увредата й причинила болки и страдания, както и битови
неудобства и несгоди, наложило се и ползването и на чужда помощ. Съдът е
бил сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 26 000
лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът СО в отговора на исковата молба е оспорил
основателността на иска с правоизключващи възражения, с които е оспорен
твърденият механизъм на настъпване на вредите, както и противоправното и
виновно поведение от служител на общината. Ответникът е възразил и, че е
възложил работата на трето лице, а евентуално е възразил, че ищцата е
разполагала с алтернативен маршрут, по който да се движи, - в
непосредствена близост до хотела, където е станал инцидента, „достатъчно
широк и с перфектна настилка“ и след като тя „сама е направила избор“ да се
движи по разбито трасе, при наличие на гладко и равно в непосредствена
близост, е предприела неоправдан риск. Евентуално ответникът е оспорил и
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като изводимо от
защитата му е, че счита претендирания размер за прекомерен спрямо
действително претърпените вреди.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на
конкретния механизъм на твърдяното увреждане, оспорен от ответника и във
въззивната му жалба. В показанията си св. К. е разказал, че е очевидец на
злополуката с ищцата, станала през лятото на 2020г., когато тя се
придвижвала по тротоар на бул. „Джеймс Баучер“ в гр. София. Свидетелят
вървял след ищцата, и видял, че тя паднала по лице след като се спънала в
плочките на тротоара, които били излезли и били криви. Когато свидетелят
отишъл при нея, тя казала, че я боли лявата ръка, свидетелят е придружил до
работното й място, което било наблизо. Описал е тротоара, където станала
злополуката, като „класически стар тротоар с квадратни плочки“, а на
конкретното място на злополуката имало голямо дърво с излезли коренища и
имало доста неравности – плочките били изкривени, разместени от
коренищата и излезли нагоре. Точно покрай дървото тротоарът бил доста
3
стеснен и трудно се преминавало заради коренищата и точно оттам минала
жената. Свидетелят е изказал мнение, че зад дървото също може да се минава,
там тротоарът бил достатъчно широк, но пак било неравно, „но не като в
зоната между дървото и улицата“.
Установено е от заключението на изслушаната по делото съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, въз на основа, на което
изхожда в решаващата си дейност и въззивният съд, че на 29.07.2020г. ищцата
е получила следното травматично увреждане: „закрита фрактура на
скафоидната кост в областта на лявата киткова става“. Механизмът на
счупването се изразява в спонтанно или принудително падане с протегната
напред ръка и приземяване върху твърда настилка със силен удар върху
дланта. Вещото лице е посочило, че твърдения от пострадалата механизъм
отговаря на механизма, при който най-често се получават такъв вид
увреждания в областта на китковата става при пешеходци. Спешна
медицинска помощ на пострадалата била оказана в Спешния травматологичен
кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Извършени са й рентенови
изследвания на лявата киткова става и на лявото коляно и тогава е установена
„Фрактура на ладиевидна кост на лявата китка“. По спешност й била
поставена имобилизационна гипсова лонгета, на 06.08.2020г.е направена нова
рентгенография, след което гипсовата лонгета е била заменена с гипсова
ръкавица за срок от 40-45 дни. По време на имобилизацията, ръката на
пострадалата е останала спокойна, без сетивни и циркулационни смущения.
След сваляне на гипсовата имобилизация, ищцата е започнала провеждане на
раздвижване на лявата киткова става. След извършена от вещото лице
проверка по последната рентгенография на ищцата е установено още, че
получената от нея фрактура е зараснала окончателно и тя е била насочена за
рехабилитация. Лечебният и възстановителен период на процесната фрактура
е приключил за общ срок до 3 месеца. Получената фрактура е била лекувана,
както се посочи, чрез консервативен ортопедичен метод - временна
имобилизация с гипсова превръзка за срок от 40 дни. Посочената увреда е
причинила на пострадалата болки и страдания за около 2 месеца, като най-
интензивни болките са били през първите 2 седмици непосредствено след
злополуката, както и в продължение на около 2-3 седмици по време на
проведената начална рехабилитация на лявата гривнена става. Извън
посочените периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки в
4
лявата китка при обща преумора и най-вече при рязка промяна на времето
(студено и влажно време), когато е била принудена да приема повече
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите 40 дни
ищцата е имала и затруднения при обслужването си с лявата ръка. При нея
няма усложнения, счупената кост е зараснала окончателно, движенията на
лявата киткова става са се възстановили с нормален обем и сила. Единствени
негативни последици ще са периодично явяващите се болки при рязка
промяна на времето, но тези болки бързо ще отзвучават след прием на
аналгетици.
От показанията на св. М. – син на ищцата, преценени по реда на чл.
172 ГПК, е установено по делото, че той е видял майка си докато тя чакала в
Пирогов за преглед и след като й поставили гипса, се прибрали вкъщи.
Съобщил е, че майка му изпитвала и силни болки и приемала
болкоуспокояващи, като увреждането смутило работния й процес, тъй като тя
не успявала пълноценно да върши работата си като счетоводител; счупването
ограничило, освен работата, - в случай, че се налагало да пише на компютър с
две ръце, от които дясната била водеща, - така и битовото й обслужване.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49
ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищцата
следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните
предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на
което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се
реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от нея вреди и причинна връзка между
тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва,
че поведението на служител на ответника е виновно - ако се установи, че
лице, на което е възложена работа, е причинило вредата, то законът
заключава, че това лице е действало и виновно. Вредата, противоправното
поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното
основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се
презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на
презумпцията-елементите на обективното основание на отговорността-се
доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори
презумпцията за вина.
5
От гореустановените фактически положения се налага извода, че
описаният от св. К., на чийто показания съдът дава вяра като правдоподобни,
механизъм на настъпване на травматичните увреди косвено е потвърден от
заключението на СМЕ, изслушана по делото. Вещото лице е посочило, че е
възможно нараняването на ищцата да е получено при посочения от нея и
съобщен от свидетеля механизъм, който съдът приема за осъществил се въз
основа на обсъдените показания на очевидеца на инцидента, като приема, че
ищцата е получила травматична увреда от спъване в неравност и падане на
тротоар в гр. София. Следователно доводите на жалбоподателя – ответник, че
не е доказан от ищцата начина на настъпване на произшествието с нея, са
неоснователни.
Въз основа на събраните доказателства и въззивният съд намира, че
са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника като
възложител на работата като собственик на общинските пътища и улиците на
територията на СО, част от които са и тротоарите, със статут на публична
общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за
общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4
ПЗРЗМСМА). Противоправното поведение на служители на общината,
довело до причиняване на травматична увреда на ищцата от падането й на
тротоар, се изразява в неизпълнение на задължението за поддържане на
пътната настилка на тротоар, находящ се на територията на СО, с оглед
безопасното и удобно движение по него, което задължение се извежда от
посочените норми на ЗОС във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, ал.
3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 30, ал. 4, чл. 31 и чл. 36 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 14
ДРЗП, чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДРЗДвП.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза
на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане
на улиците, така и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци
(вж. напр. решение по чл. 290 ГПК № 124 от 18.07.2019г. по гр. д. №
3057/2018г., ГК, ІV ГО на ВКС). Ответникът не може да изключи
отговорността си като собственик на общинските пътища и на улиците поради
неизпълнение на предвиденото в закон задължение да осъществява
поддръжка на уличната мрежа в населеното място, с възражение, че е
6
възложил работата по поддръжката на трето лице. Доколкото дължимата
грижа е на общината за вредите от съответното бездействие да се изпълни
задължението за поддръжка на тротоара, с цел осигуряване на безопасно
придвижване по него, отговаря общината, длъжна да управлява имотите
общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални
безопасни условия на живот на гражданите на територията й. По тези
съображения и въззивният съд прие, че предявеният иск е установен по
основание.
По размера на търсеното обезщетение:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. В разглеждания случай, с оглед
приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, определено в приложение на
чл. 52 ЗЗД, при отчитане на получената увреда, с присъщите за нея болки и
страдания, причинени от тях, възлиза на 15 000 лв. За този извод въззивният
съд съобрази характера и тежестта на увреждането на пострадалата на 56
години ищца, вида на проведеното лечение на счупената кост в областта на
китката в недоминантния ляв крайник, интензитета и продължителността на
търпените болки, в т. ч. и по-силни, търпените неудобства от обездвижването
на увредената ръка, както и продължителността на възстановителния период.
При съобразяване и на пълното възстановяване от полученото увреждане с
проява само на периодични болки при преумора и промяна на времето, без да
са доказани извънредни неблагоприятни последици при престирането на
работна сила при работа с компютър, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите,
въззивният съд счете, че дължимото на ищцата обезщетение възлиза на 15 000
лв.
По възражението за съпричиняване:
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
7
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. В случая
въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата, изразяващо се според ответника в поемане на неоправдан риск
при движението й по тротоара, където е станала злополуката, е
неоснователно. Като се изхожда от предназначението на тротоара, а именно
за движение на пешеходци по него, и, че в случая не е имало поставена
сигнализация за лошо състояние на настилката му, не може да се приеме, че
поведението на ищцата (независимо дали работното й място се намира в
близост без да е изследвано по делото и колко често тя е минавала по
конкретния маршрут), която не е адресат на задължение да търси и избира
„алтернативни гладки и равни“ места за преминаване, да премине по
конкретен участък от тротоара e съпричиняващо, още повече, че св. К. е
съобщил, че и другата част от тротоара е била с неравности. Доколкото съдът
кредитира показанията му като лице, възприело непосредствено настъпването
на инцидента с ищцата, и в случая не може да се поставя въпрос за нейна
изключителна вина за падането на тротоара и получаването на травматичната
увреда, т.е. за самоувреждане (в каквато хипотеза ще се разгледа и въпросът
налице ли е причинна връзка с поведението на съответното отговорно лице),
не може от самия факт на избор на място за преминаване, от спъването й и от
падането на тротоара, чиято настилка поради неравности не е била във вид,
осигуряващ нормално и безопасно придвижване по нея, да се изведе
несъмнено заключение (при изискуемо от закона пълно доказване на
съпричиняването), че пешеходката не е положила дължима грижа за
собственото си здраве. Следователно изборът на конкретния маршрут на
придвижване в разглежданата хипотеза няма за правна последица намаляване
на отговорността на ответника за репариране на вредите, причинени на
ищцата от падането й на тротоара, поради което определеното от съда
обезщетение от 15 000 лв. не подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД, приложен от първоинстанционния съд.
С оглед всичко гореизложено, въззивният съд, при преценка на
конкретните обстоятелства в рамките на решаващата си дейност, счете, че
обжалваното съдебно решение като резултат подлежи на отмяна в обжалвана
от ищцата част – поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при частично
основателен довод на ответника за нарушение и на чл. 52 ЗЗД, и вместо това
искът й следва да се уважи до размера от 15 000 лв., а в останалите
8
обжалвани от страните части решението като правилно като резултат следва
да се потвърди. Този изход на спора налага и съответна отмяна на решението
в частта за разноските, възложени в полза на ответника, – над размера от 127
лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят още разноски за
първоинстанционното производство в полза на ищцата - в размер на 218, 46
лв., а за въззивното производство в размер на 40 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1942 от 19 юли 2022г. по гр. д. № 13335/2021г. на
Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 13 000 лв. до 15 000 лв. и в частта, в която в полза на ответника
са присъдени разноски над размера от 127 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Й. К. М., ЕГН **********
и сумата 2 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
произшествие, настъпило на 29.07.2020г. на бул. „Джеймс Баучер“ в
гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от 29.07.2020г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 258, 46
лв. – разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1942 от 19 юли 2022г. по гр. д. №
13335/2021г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в останалите
обжалвани части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9