Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1863 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Община Ятвърди, че на 27.02.2014 г. от
ответника „Б.б.з.р.“ АД е издадена банкова гаранция с реф. № 590/760/822 в
полза на ищеца за сумата от 3 867 138.48 лева по нареждане на клиента
на банката „П.“ АД. Гаранцията е безусловна и неотменима, като ответникът дължи
плащане по нея при наличието на подписано и подпечатано писмено искане от
страна на ищеца. Писменото искане за изплащане на банковата гаранция следва да
съдържа декларация от страна на ищеца, че ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“ /„П.“ АД е
съдружник в този дружеството по ЗЗД/ е в нарушение на задълженията си по
договорно споразумение с рег. № 13/18.02.2014 г. за изпълнение на обществена поръчка и не е
възстановил авансово плащане в размер на предявената сума по гаранцията. До ищеца са изпратени осем промени по
банковата гаранция, като със седмата промяна от 10.11.2016 г. размерът на
гарантираната сума се променя на 2 277 672.24 лева и мястото на
предявяване става гр. София, ул. „*******, гр. София. С осмата промяна от
25.11.2016 г. срокът на валидност на банковата гаранция се променя от 31.12.2016 г. на 31.12.2017 г.
Твърди, че на 02.05.2017 г. е депозирал искане за плащане по банковата
гаранция, като в предвидения в гаранцията 3-дневен срок за плащане банката е
отказала такова, с мотивите, че цитирания в искането договор не съвпада с този,
посочен в банковата гаранция; цитираната сума не отговаря на сумата, за която е
издадена банковата гаранция и липсва правната форма и БУЛСТАТ на изпълнителя по
договора с цел еднозначната му идентификация. Поддържа, че този отказ на
банката е неправомерен, тъй като ищецът е изпълнил всички документарни
изисквания за предявяване на банковата гаранция. Поддържа, че договорът е
надлежно индивидуализиран в искането за
плащане, като предявената за плащане сума е съобразена със седмата промяна по
банковата гаранция. Оспорва довода, че за надлежното предявяване на гаранцията
е необходимо по-подробно
индивидуализиране на изпълнителя, тъй като по посочения договор е издадена само
една банкова гаранция и няма съмнение по коя банкова гаранция се иска
плащането. Ето защо иска ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 2277672.24 лева, представляваща пълния размер
на неизплатената банкова гаранция с с реф. № 590/760/822 от 27.02.2014 г.,
ведно съсъзаконната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до датата на плащане на дължимата сума.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
„Б.б.з.р.“ АД подава отговор, с който се излагат доводи за недопустимостта,
евентуално неоснователността на предявената искова претенция. Твърди, че
подаването на исковата молба преди да е
изтекъл срокът на гаранцията обосновава недопустимост на иска поради липса на
правен интерес. Поддържа, че в молбата за плащане на ищеца има съществени несъответствия
/съществен реквизит на банковата гаранция са, както сумата, за която гарантът
се задължава, така и безспорната индивидуализация на изпълнителя по договора,
във връзка с който е учредена банковата гаранция/, които предвид формалния
характер на банковата гаранция са основание за отказ за плащане. Предвид
изложеното твърди, че липсва валидна покана, по която гарантът е длъжен да
изпълни. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представена е банкова гаранция за
авнсово плащане реф. 590/760/822 от
27.02.2014 г., с която ответникът, във връзка с нареждане на „П.“ АД, като
съдружник в ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“
се задължава безусловно и неотменяемо, независимо от валидността и
действието на договор от 18.02.2014 г. за „работно проектиране и изграждане на
ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на главен колектор ІХ-гр. Я.”, да
заплати на ищеца сума или суми до максималния общ размер на 3287067.71 лева,
след получаване на надлежно подписано и подпечатано писмено искане за плащане,
деклариращо, че изпълнителят ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“ е в нарушение на
задълженията си по договор от 18.02.2014 г. за „работно проектиране и
изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на главен колектор
ІХ-гр. Я.” и не е възстановил авансово плащане в размер на предявената сума по
тази гаранция, в съответствие с условията на договора.
След издаването на тази гаранция,
ищецът е уведомен за осем промени по нея, касаещи размера на гарантираната
сума, мястото на предявяване и срока на
валидност. Със седмата промяна от 10.11.2016 г. е променен размера на банковата
гаранция от 2460340.34 лева на 2277672.24 лева, а за място на предявяване е
посочено: ул. „*******, гр. София 1000,
България. С осмата промяна от 25.11.2016 г., срокът на валидност на банковата
гаранция се променя от 31.12.2016 г. на
31.12.2017 г.
На 26.04.2017 г. ищецът отправя до
ответника, на посочения в седмата промяна на банковата гаранция адрес, искане
за изплащане на банковата гаранция. В искането за заплащане на сумата от
2277672.24 лева се съдържа декларация, че е налице неизпълнение на задължения
по договорно споразумение с рег. № 13/18.02.2014 г., сключено с ДЗЗД „К.Я2013
г. – ПСОВ“ за изпълнение на договор DIR-51011116-С035” за обект „Проект DIR-51011116-46-130 „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я–
изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на
канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я.” от страна на изпълнителя ДЗЗД
„К.Я2013 г. – ПСОВ“, както и че не е възстановено авансовото плащане в размер
на предявената сума по банковата гаранция, в съответствие с условията на
договора. Искането е оформено, съгласно условията на банковата гаранция и
заведено в банката на 02.05.2017 г.
На 05.05.2017 г. банката
отказва плащане по банковата гаранция по искането от 02.05.2017 г., с
мотивите, че цитирания в искането договор не съвпада с този, посочен в
банковата гаранция; цитираната сума не отговаря на сумата, за която е издадена
банковата гаранция и липсва правната форма и БУЛСТАТ на изпълнителя по договора
с цел еднозначната му идентификация.
Съдът намира за неоснователни наведените
от ответника доводи за недопустимост на исковата претенция поради липса на
правен интерес за ищеца. В съдебното производство по предявен осъдителен иск,
наличието на правен интерес не подлежи на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на
иск, доколкото правен интерес принципно съществува при осъдителните искови
претенции. Обстоятелството, че към момента на сезиране на съда с тази претенция
ищецът е разполагал и с друга възможност да реализира правото си да получи
плащане по процесната банкова гаранция, а именно да отправи ново искане за плащане
към банката /тъй като към момента на сезиране на съда, срокът на валидност на
банковата гаранция не е изтекъл/, не обосновава извод за недопустимост на иска.
Съдът не дължи извършването на преценка дали съществува и друг начин, по който
ищецът да получи плащане на сумата – предмет на осъдителния иск и при
констатирането на такъв начин да прекратява образуваното съдебно производство,
като недопустимо. Право на ищеца е да избере как да защити правата си, като
пропускането на възможността да се
отправи отново искане за плащане в срока на валидност на банковата гаранция
и неблагоприятните последици от това
поведение при евентуална неоснователност на осъдителната искова претенция ще се
отразят в правната сфера на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 442 от ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се
задължава да заплати на посоченото в гаранцията лице /бенефициер/ определена
сума пари, съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция е вид
търговска сделка - формална, банкова, едностранна и обезпечителна. С оглед
последното, същата има акцесорен характер, тъй като възникването,
съществуването и изпълнението й е обусловено от наличието на друго
правоотношение /т.нар. валутно правоотношение/ между бенефициера и трето лице -
наредител, изпълнението на чието договорно задължение се гарантира от
банката.Тази акцесорност не води автоматично до извод, че във всички случаи
банковата гаранция има каузален характер. Зависимостта на факта на възникване
на гаранционното задължение от неизпълнението на това по валутното
правоотношение е безспорна, тъй като абсолютната абстракция /отделянето на
задължението на банката от всякаква кауза/ би било в противоречие с принципа на
правото за недопускане настъпването на определен правен, съответно имуществен резултат
без определена причина, следствие от което би било неоснователното разместване
на блага. Ето защо определянето на характера на конкретната банкова гаранция
като каузален или абстрактен, зависи от степента на тази обвързаност с
валутното правоотношение, уговорена в самата нея. Гаранцията ще бъде приета за
условна /каузална/ тогава, когато в нея се допуска като условие за плащане
доказването на неизпълнението по валутното правоотношение и обратно - в случай,
че е предвидено като достатъчно за възникване задължението за плащане
неизпълнението на валутното задължение само да се декларира от бенефициера,
това определя банковата гаранция като абстрактна сделка /безусловна/. В
последния случай гарантът би могъл да основе отказа си за плащане само на недействителност
на самата гаранция, на неизпълнение на документарните изисквания за плащането й
или на наличие на отлагателни и прекратителни модалитети, заложени в
съдържанието й.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 22 от 02.08.2016 г., по т. д. № 3349/2014 г. по описа на ВКС, I
ТО, доколкото липсва друга нормативна уредба освен нормата на чл. 422 от ТЗ,
регулираща отношенията по банковата гаранция, с оглед препращащата норма на чл.
288 ТЗ, за издадените на територията на страната гаранции след 01.07.2010 г. намират приложение като търговски обичаи Еднообразните
правила за гаранциите на поискване на Международната търговска камара в Париж,
в редакцията им от 2010 г. /публикация № 758 на Международната търговска камара
в Париж /.
В
настоящия случай, от съдържанието на процесната банкова гаранция, с която
ответникът се е задължил безусловно и неотменяемо, независимо от валидността и
действието на договор от 18.02.2014 г. за „работно проектиране и изграждане на
ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на главен колектор ІХ-гр. Я.”, да
заплати определената в максимален размер сума при получаване на писмено искане
за плащане, съдържащо декларация, че изпълнителят ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“ е в
нарушение на задълженията си по договор от 18.02.2014 г. за „работно
проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на
главен колектор ІХ-гр. Я.” и не е възстановил авансово плащане в размер на
предявената сума по тази гаранция, в съответствие с условията на договора, се
налага извод за абстрактен характер на гаранцията. Това означава, че гарантът
не би могъл да противопостави на бенефициера възражение за поредност на
задълженията, нито да иска установяване неизпълнението на главното задължение
като основание за възникването на задължението му за плащане по
гаранцията, както и да релевира в
производството възражения за липса на материални предпоставки за плащане.
Предвид
тези съображения, релевантни към предмета на делото са единствено доводите,
касаещи надлежното или ненадлежно упражняване от страна на ищеца на правото му
да претендира сумата по гаранцията, респ. водещо до възникване правото му на
вземане в размер на същата. Упражняването на това право се свързва с точното
изпълнение на предпоставките, предвидени в банковата гаранция, а именно –
предявяване и получаване от банката в срока на валидност на банковата гаранция на
надлежно подписано писмено искане за плащане, в което се съдържа декларация, че
изпълнителят ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“ е в нарушение на задълженията си по
договор от 18.02.2014 г. за „работно проектиране и изграждане на ПСОВ с
довеждащи комуникации и реконструкция на главен колектор ІХ-гр. Я.” и не е
възстановил авансово плащане в размер на предявената сума по тази гаранция, в
съответствие с условията на договора. Тъй като кумулативното наличие на тези
условия ползва бенефициера, в негова тежест е да положи необходимата и дължима грижа
за надлежното им изпълнение.
Основният
спор между страните касае именно изпълнението на така определените в гаранцията
документарни изисквания. От събраните по
делото доказателства
се установява, че процесното искане за плащане е направено в срока на
валидност на гаранцията. Искането е
изпратено на ответника, съгласно посоченото в гаранцията, чрез обслужващата бенефициера банка -
Общинска банка, като последната е потвърдила автентичността на положените под
искането подписи, както и обстоятелството, че те принадлежат на лица, които
задължават Община Я., съгласно закона. Чл. 14 от Еднообразните правила за гаранциите на поискване от 2010 г., приложими към процесната гаранция, предвижда гаранцията да
бъде идентифицирана. Ако при представяне на искането за плащане не е налице
идентификация на гаранцията, представянето е нередовно и срокът, в който
банката трябва да провери дали са спазени условията за плащане на гаранцията,
започва да тече от идентификацията на гаранцията. Ако идентификацията се
извърши след изтичане на срока на валидност на гаранцията, банката не дължи
плащане. В процесния случай банковата гаранция е била идентифицирана надлежно,
така както Банката изрично е предвидила
в текста на гаранцията. В установения 3-дневен срок за плащане, банката отказва
плащане, като сочи три основания за отказа: 1. цитираният в искането договор не
съвпада с този, посочен в банковата гаранция; 2. цитираната сума не отговаря на
сумата, за която е издадена банковата гаранция и 3. липсва правната форма и
БУЛСТАТ на изпълнителя по договора с цел еднозначната му идентификация. Съдът
намира, че посочената в искането сума за плащане е съобразена със сумата, съгласно седмата промяна на
банковата гаранция от 10.11.2016 г., съответно не се установява основание за
банката да откаже плащане поради посочването на сума, несъответна на тази, за
която е издадена гаранцията. Доколкото банковата гаранция, по която се иска
плащането е идентифицирана надлежно, то не е необходима допълнителна
индивидуализация на участваща във валутното правоотношение страна, за да стане
безспорно ясно за банката по кой договор за банкова гаранция се иска плащане.
Спорно
между страните остава обстоятелството съдържа ли процесното искане за плащане
декларацията, която се изисква в гаранцията. Съдът намира, че така, както са
предвидени условията на процесната гаранция, то в тежест на бенефициера по нея
е възникнало задължението да декларира следните
факти: „че изпълнителят ДЗЗД „К.Я2013
г. – ПСОВ“ е в нарушение на задълженията си по договор от 18.02.2014 г. за „работно
проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на
главен колектор ІХ-гр. Я.” и не е възстановил авансово плащане в размер на
предявената сума по тази гаранция, в съответствие с условията на договора”. В
случая бенефициерът е декларирал, че е „налице неизпълнение на задължения по
договорно споразумение с рег. № 13/18.02.2014 г., сключено с ДЗЗД „К.Я2013 г. –
ПСОВ“ за изпълнение на договор DIR-51011116-С035” за обект „Проект DIR-51011116-46-130 „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я–
изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на
канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я.” от страна на изпълнителя ДЗЗД
„К.Я2013 г. – ПСОВ“, както и че не е възстановено авансовото плащане в размер
на предявената сума по банковата гаранция, в съответствие с условията на
договора”. Следователно направената от бенефициера декларация не е със
съдържанието, посочено в банковата гаранция, тъй като договорът, неизпълнение
по който се декларира е описан по различен начин от инидивдуализацията му,
дадена в банковата гаранция. Неоснователни са твърденията на ищеца, че банката е следвало да съобрази,
че става въпрос за един и същ договор, доколкото между страните не е сключван
друг такъв на датата 18.02.2014 г. Предвид гореизложените мотиви относно
характера на настоящата банкова гаранция като абстрактна сделка, то при получаване
на искане за плащане банката проверява единствено дали са спазени
предпоставките, предвидени в банковата гаранция, а именно – предявяване и
получаване от банката в срока на валидност на банковата гаранция на надлежно
подписано писмено искане за плащане, в което се съдържа декларация, със
съдържанието, посочено в гаранцията. При липсата на декларация с такова съдържание,
банката следва да откаже плащане, тъй като плащането е дължимо при наличието на
декларация за неизпълнение по договора, индивидуализиран в банковата гаранция.
При липсата на възможност за банката да откаже плащане на основания, свързани
със съдържанието на валутното правоотношение между страните, то не може да й се
възлага и задължение да извършва някаква допълнителна преценка относно
съществуващите между страните правоотношения и на база на тази преценка да
обоснове извод за идентичност на договор
от 18.02.2014 г. за „работно проектиране и изграждане на ПСОВ с
довеждащи комуникации и реконструкция на главен колектор ІХ-гр. Я.” и договорно
споразумение с рег. № 13/18.02.2014 г., сключено с ДЗЗД „К.Я2013 г. – ПСОВ“ за
изпълнение на договор DIR-51011116-С035” за обект „Проект DIR-51011116-46-130 „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я–
изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на
канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я.”. Проверката, която банката-гарант
следва да направи при отправено от страна на бенефициера искане за заплащане на
сумата по гаранцията, се ограничава само до формална такава, т.е. външна
проверка на представените от бенефициера документи, без да навлиза по същество
на удостоверените обстоятелства, т.е. без да прави проверка относно истинността
на изявленията, направени в искането. При
гаранциите при поискване, каквато е процесната, задължението на гаранта по дадена гаранция,
е да плати сумата, посочена в нея, срещу
представяне на писмена претенция и на други посочени в гаранцията документи,
които външно изглеждат съответстващи на условията на гаранцията. Всички
документи, изисквани от гаранцията и представени по нея, включително и
претенцията, трябва да бъдат проверени от гаранта с надлежната грижа, за да се
установи дали те външно отговарят на условията на гаранцията и когато не
отговарят на тези условия или има някакви несъответствия, искането за плащане следва да бъде отхвърлено. Изложеното
обуславя извода, че за да се ангажира отговорността на банката-гарант по
самостоятелната банкова гаранция да изплати на бенефициера сумата по нея,
последният следва да представи всички посочени в нея документи, отговарящи на
поставените в същата изисквания. Ето защо
и при липсата на декларация от страна на бенефициера с предвиденото в банковата
гаранция съдържание, следва да се приеме, че за ответната банка е
възникнало правото да отхвърли искането за плащане на сумата по гаранцията, получено в банката на 02.05.2017 г.
Доколкото по делото е безспорно установено, че
в посочения в гаранцията срок, а именно 31.12.2017 г. бенефициерът
не е представил пред Банката надлежно оформено искане, ведно с декларация относно всички
обстоятелства, за които гаранцията предвижда такава, то настоящият състав приема, че искането на бенефициера не съответства
на изискванията, посочени в гаранцията, поради
което следва
да се приеме, че в разглеждания случай не са налице основанията за ангажиране
на отговорността на банката-гарант да му изплати сумата по гаранцията, поради
което и предявеният иск за присъждането й се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на
производството ответникът има право на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. 8 от ГПК, които съдът
определя на 100 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Община Я., с адрес: гр. *******срещу
„Б.б.з.р.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 422 от ТЗ за
сумата от 2277672.24 лева, представляваща пълния размер на неизплатената
банкова гаранция, издадена от „Б.б.з.р.“
АД с реф. № 590/760/822 от 27.02.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Я., с адрес: гр. *******да
заплати на „Б.б.з.р.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящето производство в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: