№ 10258
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110148067 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С.Т.Г.“ ООД, искова
молба против „Ю.Б.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
***************, ал. 1 ЗПУПС, с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 4 732,00 лв.,
представляваща стойността на извършени две неразрешени платежни операции от
18.06.2023 г. /1 900 лв. – извършена на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. и 2832 лв. извършена на
18.06.2023 г. в 13:45 ч./, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 10.04.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че има открита
разплащателна сметка при ответника IBAN **********************************.
Сочи, че на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. от сметката му към сметка с IBAN
*********************** с титуляр Н. А. е излъчен превод в размер на 1 900 лв., а в
13:45 ч. е излъчен нов превод в размер на 2 832 лв. Излага, че непосредствено след
преводите, служител на ответника се е свързал с управителя на ищцовото дружество –
Ц.С., като го е уведомил, че с него са се свързали от банката-получател на преводите
„Б.Д.“ и са поискали потвърждение на преводите, т.к. имали съмнения, породени от
наличието на множество постъпващи преводи по една и съща сметка с титуляр Н. А.
от същия ден и от различни физически и юридически лица. Управителят на ищцовото
дружество отрекъл да е извършвал описаните по-горе преводи и поискал блокиране на
достъпа за услугата на потребителския профил в „е-Р” и предприемане на действия за
връщане на изпратените преводи. На 23.06.2023 г. ищецът депозирал жалба, с която
оспорил извършените платежни операции, като на 04.07.2023 г. получил становище по
депозираната жалба, с което ответникът отказал възстановяване на сумите. Твърди, че
по случая е депозирана жалба в Окръжна прокуратура Пловдив, като впоследствие му
било изпратено Постановление № 4769/04.10.2023 г., в което било посочено, че „са
налице достатъчно данни за това, че в инкриминирания период, неустановено лице е
осъществило неправомерно въвеждане на данни в системата на банката, вследствие на
което се стигнало до неправомерно достъпване профила на тъжителя и от там до
банковата сметка на „С.Т.Г.“ ООД, като е последвало неправомерно нареждане на два
поредни парични превода в полза на лицето Н. А.. Неправомерното въвеждане /чрез
добавяне, промяна, изтриване, внасяне и други/ на компютърни данни в определена
1
информационна система реално дава възможност за непосредствена обработка от
компютърната система и съответно директно извършване на банкови преводи, което
съставлява престъпление по см. на чл. 319б, ал. НК. Ако деянието е извършено и с цел
имотна облага, то е налице квалифициран състав на чл. 319б, ал. 3 НК.“ С оглед
полученото постановление, ищецът изпратил ново искане до банката с вх. № 522-
0059/18.01.2024 г. за възстановяване на неправомерно преведените суми, но с писмо с
изх. № 5300/212/26.01.2024 г. банката отново отказала възстановяване на сумата.
Ищецът подробно аргументира, че системата за идентификация на ответната банка не
е съобразена с изискванията на регламент 2018/389, както и че предприетите от нея
мерки за сигурност не съответстват на изискванията на по-високия риск при
дистанционно предоставяне на персонализирани средства за сигурност и за
ограничаване на риска от компрометиране. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че доколкото
ищецът не е потребител, то същият не може да се ползва от потребителска защита и
по-конкретно от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. В тази връзка сочи, че в чл. 10,
раздел XIII от ОУ изрично е уговорено, че не се прилагат разпоредбите на глава IV
ЗПУПС и чл. 68, ал. 1, чл. 78 ЗПУПС. Не оспорва, че ищецът е титуляр на банкова
сметка, открита на 10.06.2008 г. Сочи, че ищецът е ползвал услугата интернет
банкиране, като законен представител и упълномощено лице да оперира със сметката
твърди, че е Ц.В.С.. Излага, че лицето е имало уникално потребителско име и парола,
които е следвало да не разкрива на никого. Сочи, че законният представител на ищеца
е заявил телефонен номер ********** и ел. поща ***********. Твърди, че на
17.06.2023 г. е получена заявка чрез интернет банкирането за „Софтуерен токън“ (m-
Т.Р.), за активирането на който излага, че е необходимо да бъдат въведени два кода,
като първият се изпращал на телефонния номер, а вторият на ел. поща. За да завърши
процесът по активиране на софтуерния токън, банката изпратила два независими един
от друг уникални и еднократни активационни кода – един чрез SMS/Viber съобщение
до телефонен номер и втори чрез имейл. В изпратеното до Ц.С. съобщение ясно било
посочено, че полученият код е именно за активиране на „m-Т.Р.“, като изрично било
отправено и предупреждение да не се въвеждат кодовете в онлайн форми, интернет
страници или други приложения, или в отговор на получени имейли или други
съобщения, дори ако изглеждат такива изпратени от „П.Б.“. Твърди, че транзакциите
са извършени от лице, което е имало едновременно достъп и знание за потребителско
име и парола за влизане в профила на ищеца, физически достъп до тел. номер, на
който е получен първият код за софтуерния токън, достъп до ел. поща, вкл. и знание за
парола на тази поща. С оглед изложеното счита, че операциите са извършени от ищеца
или от лице, на което ищецът е разкрил посочена по-горе информация и подробно
аргументира, че ищецът е проявил груба небрежност. Сочи, че ищецът е пренебрегнал
изпратените до него предупредителни автоматични съобщения – на 16.06.2023 г. и
17.06.2023 г., като с едното съобщение бил уведомен за влизане в интернет банкиране
от нов IP адрес, а другото съобщение касаело активирането на токъна. Подробно
аргументира, че е положил всички усилия за разясняване на клиентите колко е важно
да не разкриват персонализираните си защитни характеристики на ползваната от тях
услуга. Счита, че не следва да се ангажира отговорността му и се позовава на чл. 75,
ал. 2 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Излага, че не е пасивно легитимиран по предявения иск,
т.к. се явявал само посредник между ищеца-наредител и получателя, като аргументира,
че искът следва да се насочи към Н. А. /лицето получило сумите/. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. ***************, ал. 1 ЗПУПС.
2
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1)
сключването между страните на Договор за разплащателна сметка от 10.06.2008 г.; 2)
изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3) че тази
платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е и
ползвател на платежна услуга по сключения договор / в този смисъл Определение №
416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 949/2023 г., I т. о., ТК/
В тежест на ответника е да докаже, че платецът е действал чрез измама или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.
75 от ЗПУПС / в този смисъл Определение № 416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
949/2023 г., I т. о., ТК/
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
Договор за разплащателна сметка от 10.06.2008 г.; че на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. от
сметката на ищеца към сметка с IBAN *********************** с титуляр Н. А. е
излъчен превод в размер на 1 900 лв., а в 13:45 ч. е изпълнен нов превод в размер на 2
832 лв.; че на 23.06.2023 г. ищецът е депозирал жалба, с която е оспорил извършените
платежни операции, но ответникът отказал възстановяване на сумите.
Спорно между страните е дали процесните две платежни операции са
неразрешени по смисъла на чл. ***************, ал. 1 ЗПУПС.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. ***************, ал. 1 ЗПУПС
- в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на
платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като
е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не
по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди,
че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗПУПС, платежната операция е
неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за изпълнението й,
като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между платеца и доставчика на
платежни услуги.
Съгласно §1, т. 40 от ДР на ЗПУПС - "потребител" е физическо лице –
ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни
услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална
дейност.
В случая доколкото ищеца е търговско дружество, същият няма качеството
потребител по смисъла на ЗПУПС.
В чл. 67, ал. 4 ЗПУПС е законоустановено, че когато ползвателят на платежна
услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на
платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл.
68, ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92, чл. 93, ал. 1 и чл. 94,
3
както и да договорят срок, различен от предвидения в чл. 77.
С действащите Общи условия на ответника към датата на извършване на
процесните преводи, които ищецът е приел с подписването на договора за
разплащателна сметка, в частност Допълнителните разпоредби - т. 10, страните са
уговорили, че в случай, че титулярят на сметката не е потребител по смисъла на
ЗПУПС, на основание чл. 46, ал. 5 и чл. 67, ал. 4 ЗПУПС, спрямо сметките му не се
прилагат разпоредбите на Глава IV от ЗПУПС и чл. 68, ал. 1 и чл. 78, ограничението в
обхвата на загубите, които може да понесе титулярят/оправомощеният държател,
свързани с неразрешени платежни операции, съгласно чл. 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 91,
чл. 92 и чл. 93 ЗПУПС, като банката не носи отговорност спрямо титуляря на сметката
и/ или оправомощения държател на основание цитираните разпоредби и титуляря не
може да предявява претенции спрямо банката на основание на тях и/или разпоредбите
в настоящите общи условия.
При това позволено от закона /чл. 67, ал. 4 ЗПУПС/ договорно дерогиране на
разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС, приложимо е общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, че
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. При горните констатации относно спецификите на възникналото между
страните правоотношение, това означава, че, за да получи търсената съдебна защита,
ищецът следва да е докаже, че банката е изпълнила процесните две платежни
операции с парични средства от сметката му, без той да
нареждал по реда и начина, по които са се споразумели / Решение № 139 от 27.08.2024
г. на ВКС по т. д. № 2767/2022 г., II т. о., ТК /, а не ответникът да доказва
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги,
каквото е изискването на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС.
Съгласно действащите Общи условия на ответника към датата на извършване на
процесните преводи, в частност съгласно Раздел III, т. 6.2, буква „г“ след
идентифициране чрез „Код за достъп“ или „Код за мобилно банкиране“ или чрез
„Биометрични данни“ и след потвърждение със софтуерен токън на съгласието за
изпълнение на конкретната операция, оправомощеният държател ще има
възможност да нарежда по електронен път кредитни преводи в лева и валута по
сметки на трети лица в Банката или в лева към друга/и банка/ в страната, от всяка
сметка, до която е заявен достъп чрез услугата, до размера на определението по
реда на този раздел лимити.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че не е установен някакъв технически
проблем, или някакво съмнително действие, като процесните трансакции са редовни и
осъществени / страница 6 от заключението, последно изречение/.
Експертът е пояснил, че подписването на конкретна платежна операция е
действие, с което се финализира предварително подготвен през банкирането банков
превод, като се използва приложение смартфон m-Т, като потвърждението на
платежната операция преминава през три етапа, а именно:
-известяване чрез PUCH нотификация към смартфона, след натискане на бутон
за превод на сумата
- вход в m-Т, изискващ въвеждане на предварително въведения при
първоначална регистрация PIN
- екран, в който се изписва IBAN номерът, към който ще се изпраща превода,
сумата и двата бутона, с който да се потвърди или да се отхвърли. При натискане на
бутона „Потвърждавам“ преводът се изпълнява и с това на практика се реализира
„подписване“.
4
Вещото лице е посочило, че степента на защита е двуфакторна, като всеки
паричен превод изисква участие на титуляря на сметката с фактор знание и фактор
притежание, които позволяват идентифицирането му. За вход в онлайн банкирането се
изискват потребителско име и парола, като те са знание единствено на титуляря на
сметката. На следващо място експертът е посочил, че банката няма как да установи
кой човек физически ползва услугата интернет банкиране, доколкото банката
предоставя на клиентите „заключени врати“, а клиентът държи „ключовете“, които ако
неволно раздаде по някакъв начин, банката не може да предотврати нежелан вход.
При тези данни в заключението на вещото лице, единственият обоснован извод
е, че и в двата случая банката е получила нареждания за превод на суми от сметката на
ищцовото дружество, които е изпълнила точно, съгласно чл. 90, ал. 1 ЗПУПС. Следва
да се има предвид и че съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 от ЗПУПС нареждането се
смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния
идентификатор, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в
него уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено с
разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която
"Уникален идентификатор“ е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от
доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да
бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна
операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни
услуги и/или неговата платежна сметка".
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция се явява неоснователна, доколкото ищецът не доказа, че процесните
преводи имат характер на неразрешени такива от него.
За пълнота следва да се посочи и следното.
Видно от отговора на задача № 3 от заключението на СТЕ, експертът е посочил,
че на 17.06.2023г., в 18:09:24 часа е осъществен успешен логин в интернет
банкирането, заявен е нов m-Т за подписване, старият е изтрит, изпратена е заявка за
създаване на нов m-Т и е издаден нов „Mobile Т Controller, като на следващия ден
18.06.2023г. са направени процесните два превода.
В отговор на задача 6 вещото лице сочи, че на 17.06.2023г., банката е изпратила
на управителя на ищеца две съобщения на Viber за осъществен вход от нов ip адрес. В
заключението е посочено, че системата е уведомила абоната и чрез изпращане на два
имейла за заявения и активиран нов m-Т.
Въпреки изпратените съобщения на две различни места Viber и електронна
поща, управителят на ищецът не е предприел каквито и да било действия, респективно
следва да се приеме, че новият m-Т е създаден от него или с негово знание.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 700.00лв., от които 600.00лв. – депозит
вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.Г.“ ООД, ЕИК **********, срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. ***************, ал. 1 ЗПУПС,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 732.00 лв.,
представляваща стойността на извършени две неразрешени платежни операции от
5
банковата сметка на ищеца IBAN ********************************** - на
18.06.2023 г. в 13:44 часа на сумата от 1900.00лв. и в 13:45 ч. на сумата от 2 832.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Т.Г.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **********, сумата от 700.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6