Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 22.04.2014г., град
IV
Районен съд – състав
18.03. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1690 2013
дело № по описа за г. и за да се произнесе взе предид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Д.И.Х., ЕГН **********,*** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.К., ЕГН ********** и непълнолетното дете Д.И.К., ЕГН ********** против И.Д.К.,***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2; чл. 127а, вр. чл. 139 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.
В исковата молба ищцата твърди, че през 2004г. са се разделили с ответника, като от тогава само тя се грижила сама за децата, твърди, че баща им не се интересува от тях, дори по телефона. Твърди, че е не е осигурявал никакви средства и по време на съвместното им съжителство, като сочи, че през 2011г. и се наложило да работи в Гърция, за да осигури отглеждането на децата.
В законоустановения едномесечен срок, по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорват се твърденията в исковата молба досежно датата на раздяла на страните по делото, както и твърдението, че само ищцата се е грижила за децата. Оспорват се предявените искове за издръжка като неоснователни. В срока за отговор на основание чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск предявява насрещен такъв с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и и чл. 143, ал. 2 СК, като твърди, че с ответницата по насрещния иск са се разделили през 2009г., а през 2012г е започнал работа с камион, за да осигури издръжка на децата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетите по делото удостоверения за раждане малолетното дете И.И.К., ЕГН ********** и непълнолетното дете Д.И.К., ЕГН ********** са деца на страните в процеса.
Видно от удостоверение рег. № 13145 от 27.12.2013г. издадено от РУП- непълнолетното дете Д.К. има 4 заявителски материала от РУП – и РУП – Петрич, водена е на отчет от ИДПС при РУП – от 2011 и е снета от отчет, поради поправяне, тъй като за периода от 2009г. до момента на издаване на удостоверението няма данни за извършени противообществени прояви или престъпления на територията, обслужвана от РУП – , има наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
От удостоверение № 015/15.01.2014г. издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. и характеристика на ученика изх. № 016/15.01.2014г. , издадена от същото училище и на същата дата по отношение на детето Д.И.К. и удостоверение № 013/15.01.14г. и характеристика на ученика изх. № 014/15.01.14г. на същото училище по отношение на детето И.И.К. се установява, че същите са ученички в посоченото училище и са записани в книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16 – годишна възраст.
По делото са приети социален доклад вх. № 323/10.01.2014г., изготвен от АСП – ДСП – гр. и социален доклад вх. № 152/08.01.2014г., изготвен от АСП – ДСП – гр. , в които е изразено становище по отношение издръжката на децата.
Видно е от приетите по делото преведени надлежно писмени доказателства, че ищцата по първоначалните искове живее под наем в жилище в Гърция, Макрохори, Иматия, ул. „Клеани Цомбаниди” 2, както и че получава месечна работна заплата в размер на 1 043, 56 евро.
Съгласно писмо вх. № 1776/05.02.2014г. РП – и приложена към същото справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към 04.02.2014г. в РП – няма образувани и неприключени досъдебни производства срещу ищцата по първоначалните искове.
От приетата по делото справка за съдимост на ищцата по първоначалните искове от РС – се установява, че същата е осъдена с влязла в сила присъда на 07.11.2012г. на РС – по НОХД № 898/2010г. за извършено деяние на 03.01.2009г., представляващо престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. Приложено към изпратената от РС – присъда, посочена по – горе, е решение № 393/07.11.2012г. на ОС – Благоевград, с което присъдата, постановена НОХД № 898/2010г. по описа на РС – е потвърдена.
В депозирания социален доклад АСП-ДСП, Отдел „Закрила на детето” гр. вх. № 3457/10.03.2014г. директорът заявява, че съгласно посоченото писмо на Изпълнителния директор на АСП не следва да изразяват становище относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения на децата с родителите им.
Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Х. - баба на децата по майчина линия и Й.К. – баба на децата по бащина линия. Свидетелят Х. заявява, че децата живеят при нея откакто са се родили, вземат ги за малко, пак й ги върнат, земат ги, върнат ги. Последно живеели година и половина в , а от две години насам те живеят при нея в с. . Бащата не разрешава децата да излизат извън България. Скъсал им е документите – задграничните паспорти. Не е говорил със свидетелката Х.. Дъщеря й работи като магазинер, взима заплата, изпраща пари на децата, сега са болни – изпрати пари, или идва и ги води на лекар, всеки ден си говорят по скайп. Баща им, откакто бил големата и я зели - от тогава не сме го чули. За един имен или рожден ден се обадил и казал: „повече не ме търсете”. Той не ги е търсил да види живи ли са, как са, не е идвал да ги види, а знае къде живеем. Свидетелят завява още, че е ходила в Гърция и е видяла къде живее дъщеря й - къщата е голема, училището е срещу къщата – една мрежа ги дели от училищния двор. Децата сега учат в гр. в СОУ „Хр. ”, голямата е 10-ти клас, а малката е в 6-ти. През цялото време, откакто са се родили децата, майката и бащата живели 7-8 години при тях в , или до 7-8 годишна възраст на голямата, работили на различни места и децата живеели при нея в . Година и половина живеели в , която година и половина е времето, преди последните две години, в които последни две години децата живеят с нея в . Освен тази година и половина, когато живяха в , майката и бащата ги взеха и отидоха да живеят в - не може да каже колко време са живяли – дали имало половин година. Заедно отишли, заявява, че знае, че дъщеря й родила и друго дете, което е по-малко от двете момичета. Дадено е в дом, И. не е искал третото дете и Д. го дала за осиновяване. Той и второто не искал – И.. Той не й знаел името, казвал й „копеленце”. Когато се родило третото дете живеели у тях в . Заявява, че няма нищо против и изразява съгласие децата Д. и И. да живеят с нея в нейната къща, находяща се в с. , община .
Свидетелят Й.К. заявява, че страните живяли при нея когато се родило голямото дете. Д. била в майчинство, а таткото работил строителни работи по къщите в . Една година от април месец 1996г. до 1997г. живели при нея. След това заминали в , таткото почнал в открития рудник като шофьор и седели там до 2006г., през което време се родило и малкото дете. Имало периоди в които се разделяли – за месец-два–три, пак се събират, след което пак се разделят, и пак се събират. Към момента децата живеят в при бабата. От две години и половина живеят там. Преди това тя се грижела за децата, бащата и чичото – от 2008г. до 2011г. тя, бащата и чичото се грижели за децата. Не знаели къде била майката в периода 2006-2008г., след това разбрала, че е била в при близки на мъжа й. Първо периодично сама, след това и децата там при близките роднини. И. работил в и като разбрал, че тя е в за 2-3 месеца и той отишъл там, след това се върнали в , след това тя ги земала децата при нея. От отдел „закрила на детето” - разбрала, че децата са крадяли и просили. Децата имали златни пръстени, майката ги била водила на Гърция и им била купила пръстени и детето ги носило, тогава баща й не я е бил, а й се беше карал. Става въпрос за детето Д.. Не е била бита, само й се кара. И. бил принуден, защото зимно време няма работа и със съгласието на децата, И. си заложил неговото злато и след известно време на децата златото заложил, но със съгласието и на майката, и на децата. След работно време да изкара умората пийне ракия. Пийнува след работно време, когато има нещо поводи хубави пийва. Не е притеснявал децата и във времето, когато живеели заедно. Когато пийне тогава е по-весел и по-обръща внимание на децата. Специално внимание обръщал на И. тогава. Защото нещо само да каже: „татко, искам това”, той с дявола ортак че стане и че го направи. Заявява, че е съгласна децата Д. и И. да живеят с нея в нейната къща, която се намира в гр. на ул. „Сълза” № 1.
Съдът е изслушал на 17.02.2014г. децата И. и Д. на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДет в щадяща среда – т.нар. „синя стая”, находяща се в ДДЛРД „ Стоянова” – гр. чрез Център за обществена подкрепа „За да има щастие в детските очи”, с оглед изнесеното от процесуалния представител на ищцата по първоначалните искове, че по отношение на Д. е било упражнено физическо насилие, както и с оглед обстоятелството, че при направения опит от страна на съда да изслуша децата в откритото по делото съдебно заседание на 24.01.2014г., същите не са били в състояние да бъдат изслушани. При изслушването на децата в посочената щадяща среда и двете деца заявяват, че се чувставт по-добре в с. с баба си по майчина линия, отколкото в с баба си по бащина линия, както и че не са виждали баща си, нито са се чували с него от около година, с майка им се чувстват добре, искат да живеят с нея в Гърция, не желаят да живеят разделени една от друга. Д. заявява, че баща й е осъществил акт на физическо насилие спрямо нея еднократно, но и друг път я заплашвал с бой, а И., че баща й я наричал „копеле”, и никога не се е обръщал към нея с личното й име.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2; чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК и насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 СК.
По иска с правно основание чл.
127, ал. 2 СК и насрещния такъв с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването
им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на
правата и задълженията, и лицата, които ги
упражняват. В рамките на тази хипотеза
е развита и конструкцията на поделяне на
титулярството и упражняване
на родителските права и задължения при развод или
раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите – единият упражнява родителските права, а на другия се
определя режим на лични контакти.
В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно
упражняване на родителските права, съдът следва да
реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението
на съда, препращайки към нормите на чл.
59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на
децата следва да бъдат водещото
съображение на съда, както когато
одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава
спора между родителите за упражняване
на родителските права и задължения по отношение на
децата им. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата,
от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед
интересите на децата - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към
тях, полът и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на
ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването
им е примерно.
Последователна е практиката на ВКС, че при решаване на въпросите за упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения на другия родител с детето изслушването на родителите е задължително. То е част от преценката на съда кой е по-подходящия родител, на когото да бъдат възложени ежедневните грижи по неговото отглеждане и възпитание, в кои периоди от време и къде другия родител да вижда детето, дали детето да посещава този родител с преспиване или не и др. С оглед на това, съдът е изслушал в настоящото производство ищцата по първоначалните искове, която е заявила, че желае децата да живеят при нея, на ответника по първоначалните искове е предоставена възможност да се яви в открито съдебно заседание, за да бъде изслушен, при което процесуалният му предтавител е обективирал волезиявление, че доверителят му не желае да се явява в открито съдебно заседание и да бъде изслушан. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДт критерии не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение. В случая настоящия състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение децата на страните в производството (Д. и И. ) следва да бъде предоставено на майката Д.Х.. Действително по делото са налице доказателства за наложени мерки по ЗБППМН на Д.К. във времето, в което същата е била отглеждана и преки грижи за нея е полагала майка й, както и доказателства за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК от страна на ищцата, осъществено именно чрез придобити чрез обществено опасно деяние, извършено от малолетната тогава Д.К.. Тези обстоятелтства обаче не разколебават извода на съда, че към настоящия момент упражняването на родителските права и задължения следва да бъде предоставено на майката на децата, съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии - до момента основно грижи за децата са полагани именно от майката и бабата на децата по майчина линия, изразено е желание на майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на децата си, призвързаността на децата към майка им е силно изразена, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица (бабата и дядото по майчина линия, при които децата живеят постоянно от около две години) и материалните възможности на майката – същата получава месечен доход в размер на 1 043, 56 евро. Съдът счита, че предоставянето на упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата Д. и И. на майката в конкртения казус е в най – добър интерес и на двете деца с оглед всички събрани по делото доказателства, най – вече гласните такива чрез разпита на бабата на децата по майчина линия, и съобразявайки емоционалната привързаност на децата към майка им, като съдът счита, че е в най – добър интерес и на двете деца упражняването на родителските права и задълбения по отношение и на двете да бъде предоставено на майка им с оглед изразеното от тях самите желание да живеят заедно. Посочените от децата обстоятелства при проведеното от съда излушване на същите досежно отношенията им към настоящия момент и към минал такъв с техния баща и баба по бащина линия водят до извода, че за тяхното емоционално състояние биха настъпили негативни последици при евентуална промяна на обстоятелствата, свързани с предоставяне упражняването на родителските права и задължения по отношения на последните на баща им. Съответно на последния следва да бъде определен режим на лични контакти с двете деца. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на детето. В интерес на детето е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на детето и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата на децата И.К., както следва: всяка първа и трета събота и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10, 00 до 18, 00 часа без приспиване, един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на майката и 5 (пет) дни за Коледните празници всяка четна година, считано от 23.12. до 27.12 включително и 5 (пет) дни за Новогодишни празници на всяка нечетна година, считано от 28.12. до 02.01. и по допълнителна договорка между родителите.
Местожителството на децата настоящият състав намира, че следва на основание чл. 59, ал. 7 СК да бъде определено при бабата на децата по майчина линия – Р.Х.. Тази мярка е уредена като изключение, но съдът е длъжен да я приложи с оглед интересите на децата (ТР 50/1979г.) В настоящия казус съдът счита, че е в инерес на децата да определи тяхното местожителство при баба им по майчина линия, с оглед привързаността на същите към нея, изразена и от двете деца и заявеното от тях обстоятелство, че се чувстават добре с баба им Р.Х. ***. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.03.2014г., пред съда е депозирано устно съгласие на лицето Р.х., вписано в протокола, (т.е. съдът е получил съгласие на лицето по смисъла на чл. 27 от ЗЗДет), при което съдът счита, че следва да определи местожителството на децата, именно при бабата на същите по майчина линия Р.Х.. Това решение на съда се налага именно заради защитата инетересите на децата, които настоящият състав на съда намира, че ще бъдат защитени именно ако останат и продължат образованието си, там където се обучават в момента, (още повече, че детето Д.К. е на 16 години), отколкото да прекъснат същото и да започнат евентуално такова в Р. Гърция след изучаване на гръцки език. С оглед горното при осъществяване режима на лични отношения с децата си, бащата И. Кръсев следва да взема и връща децата от дома на баба им по майчина линия Р.Х. *** в посочените по – горе часове и дни.
По искането с правно основание чл. 127а СК, вр.
чл. 76, т. 9 ЗБЛД:
Съгласно
решение № 234/30.05.2012
г. по гр.д. № 1580/2011 г.,
ІV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК,
родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права може самостоятелно да взема по
отношение на детето само тези
решения, които според закона не
е необходимо да бъдат взети от
двамата родители. Производството по чл. 127а от СК е един от най-важните
въпроси относно упражняването на родителските правомощия в светлината на гарантиране
правото на детето на свободно
придвижване и напускане на пределите на
РБ. В тези производства релевантни за разглеждане
на молбата са фактите, свързани
с предпоставките, при които детето може
да напуска пределите на РБ – дали това е в негов
интерес от гледна точка
на държавите, които се планира
то да посети
и периода, през който ще пребивава
в тях. Съгласно трайната съдебна
практика съдилищата не могат да
постановяват заместващо съгласие на родител
за пътуване извън страната без посочване на
дестинациите и за неограничен период от време. Съдебната
администрация на тези отношения изисква не само
съобразяване с правото на лични отношения
на детето с родителя, при когото
не живее, но и с гаранция, че то няма
да бъде отведено
в място, което не е препоръчително да посещава с оглед защитата на
интереса на децата. В
цитираното вече решение № 234/30.05.2012 г. по гр.д. № 1580/2011 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че родителят, на
когото е възложено упражняването на родителските права не може да
взима самостоятелно решенията за издаване
на задграничен паспорт и за извършването
на пътувания зад граница. Детето
има право на свободно придвижване,
но докато не навърши пълнолетие
то не може
да упражнява това право нито
само, нито със съдействието на единия от
родителите.
Съдът
намира, че не следва да уважава искането на ищцата Д.Х. по чл. 127а СК, вр. чл.
76, т. 9 ЗБЛД, доколкото в хода на съдебното дирене са наведени твърдения и представени
от ищцата по първоначалните искове доказаталства за искане именно децата да
живеят и учат в Р. Гърция при нея, а не само да ги води на екскурзия там, както
е посочено в първоначалната искова молба, депозирана от ищцата, което желание
на ищцата да заведе децата си в Р. Гърция да живеят и учат, съдът съобразно
посоченото по – горе намира, че не е в интерес и на двете деца.
По
иска с правно основание чл. 142, ал. 3 СК, предявен от ищцата по първоначалната
искова молба и насрещния иск с правно основание чл. 142, ал. 3, предявен от И.К.:
С оглед решението на съда, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата И. и Д. следва да се предостави на майката на децата, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на същите. Претендирана такава на основание чл. 143, ал. 2 СК от ищцата по първоначалните искове е в размер на 120, 00 лева за всяко дете. Един от най-важните институти, създадени за обезпечаване на жизнения минимум на детето е този на издръжката. СК от 2009 г. съдържа разпоредба за задължителен минимален размер на издръжката, който да се заплаща, като размерът не е абсолютно определен, а е в зависимост от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. За ненавършилите пълнолетие деца не важат изискванията на чл. 139 от СК – да са нетрудоспособни и да не могат да се издържат от имуществото си. Имущественото състояние на непълнолетния се взима предвид при определянето на размера на издръжката, който се дължи от родителите. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, което се равнява на 85, 00 лева, при МРЗ в размер на 340, 00 лева. Нуждите и на двете деца от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно неговата възраст – 16 и 12 години, доколкото по делото не се устанояват други факти, релевантни за определяне на техните потребности от издръжка. Вземайки предвид възрастта на децата, съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 240, 00 лева за Д. и около 200, 00 лева за И.. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на децата в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Не се установи ответника по делото по първоначално предявените искове да реализира някакви доходи от трудова дейсност, което обстоятелство не го освобождава от задължението му да издържа своите деца, поради което, при липса на противни данни, следва да се приеме, че ответникът е в състояние да реализира доходи в размер поне на МРЗ за страната, като следва да се има предвид и обстоятелството, посочено от самия ответник както в отговора на първоначалната искова молба, така и в откритото по делото съдено заседание, че ответникът по първоначалните искове работи във Великобритания като шофьор. По делото не са налице данни ответникът да има алиментно задължение към друго лице.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за сумата от 100, 00 лева за детето И.К., а до пълния претендиран размер от 120, 00 лева месечна издръжка, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за цялата претендирана сума в размер на 120, 00 лева за детето Д.К. с оглед по – високата възраст на същото.
По иска с правно основание чл.
149 СК за срок от една година преди предявяването на иска, считано от 18.07.2012г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2013г.:
Съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 100, 00 лева за детето И.К. и 100, 00 лева за детето Д.К., в каквито размери е предявен с първоначлната искова молба за периода 18.07.2012г. – 18.07.2013г., доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, обуславящи различен размер на издръжката за минал период и установеното по делото обстоятелство, че децата живеят с баба си по майчина линия в посочения период и бащата не е заплащал издръжка на децата си в този период.
По разноските:
Претендирани са такива от ищцата в размер на 200, 00 лева за адвокатско възнаграждение, като следва да й бъдат присъдени в размер на 141, 66 лева съобразно уважената част от исковете. Отделно от това ответникът по първоначалните искове следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 142, ал. 3 СК в размер на 316, 18 лева и дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 149 СК в размер на 96, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права и задължения по отношение на децата И.И.К., ЕГН **********
и Д.И.К., ЕГН ********** на майката Д.И.Х., ЕГН **********,***, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
бащата на децата И.И.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН ********** - И.Д.К.,***,
както следва всяка първа и трета събота и всяка втора и четвърта неделя от
месеца от 10, 00 до 18, 00 часа без приспиване, един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на майката и 5 (пет) дни за Коледните празници
всяка четна година, считано от 23.12. до 27.12 включително и 5 (пет) дни за
Новогодишни празници на всяка нечетна
година, считано от 28.12. до 02.01.
и по допълнителна договорка между родителите, като бащата следва да взема
децата от дома на баба им по майчина линия Р.Х. *** и да връща същите там в посочените часове
и дни.
ОПРЕДЕЛЯ местожителството на децата И.И.К., ЕГН ********** и
Д.И.К., ЕГН ********** да бъде при бабата на децата по майчина линия – Р.К.Х.,***.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, направено от Д.И.Х., ЕГН **********,***, обективирано в първоначалната искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК И.Д.К., ЕГН **********а*** да заплаща на децата си И.И.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100, 00 (сто) лева за детето И.И.К. и 120, 00 (сто и двадесет) лева за детето Д.И.К. чрез тяхната майка и законен представител Д.И.Х., ЕГН **********,***, считано от 18.07.2013г. до настъпване на законни предпоставки за изменението или прекратяването й, като за разликата над 100, 00 лева до пълния претендиран размер от 120, 00 лева месечна издръжка за детето И.И. Кръсева, ЕГН **********, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК И.Д.К., ЕГН **********а*** да заплаща на децата си И.И.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100, 00 (сто) лева за детето И.И.К. и 100, 00 (сто) лева за детето Д.И.К. чрез тяхната майка и законен представител Д.И.Х., ЕГН **********,***, за периода 18.07.2012г. – 18.07.2013г.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********а*** да заплати на Д.И.Х., ЕГН **********,*** сумата в размер на 141, 66 лева, ( сто четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********а*** да внесе по сметка на РС – дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 142, ал. 3 СК в размер на 316, 18 (триста и шестнадесет лева и осемнадесет стотинки) и дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 149 СК в размер на 96, 00 (деветдесет и шест лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: