Решение по дело №560/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 9/27.09.2011 год., постановена по н.о.х. дело № 601/2011 год., КърджА.йският районен съд е признал В. Д. С. от Г., за виновна в това, че на 16.12.2010 г. в град К. се заканил Б.С.Ч. от гр. К. с престъпление против личността му-убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, деяние съставляващо престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл. 39, ал, 1, във вр. с чл.36 от НК го е осъдил, като му определил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от три месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, го е намА.л с една трета, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВА МЕСЕЦА, което на основание чл.40, ал.1, предложение първо от НК, чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим;

На основание чл.66 от НК, е отложилизпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия В. Д. С. с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е постановил отнемане в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, вещественото доказателство – сгъваемо джобно ножче, което след влизане в сила на присъдата да се унищожи, като вещ без съществена стойност.

Против така постановената присъда е подаден въззивен П., в който се твърди, че присъдата е неправилна в частта й за размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, съдът е намА.л с една трета, а именно „лишаване от свобода” за срок от два месеца. Сочи се, че така определеното наказание е в нарушение на разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и на чл.39, ал.1 от общата част на НК, като според последната минималния срок на наказанието „лишаване от свобода” бил три месеца. В нормата на чл.58а, ал.1 от НК при уредбата на редуцирането размера на определеното наказание „лишаване от свобода” не била предвидена възможност за намаляване на наказанието под минимума от 3 месеца, фиксиран в чл.39, ал.1 от НК. Единствената възможност за определяне на наказание под минимума от 3 месеца „лишаване от свобода” бил уреден в чл.43а, т.2 от НК относно замяна изцяло или отчасти на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”, като това било изрично посочено. Предлага се протестираната присъдата на Районен съд – К. на бъде изменена, като се увеличи наложеното на подс.В. С. наказание.

В съдебно заседание прокурорът от О. П. - К. поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимия С. лично и чрез служебния му защитник – адв.Ч. не оспорва протеста, като предоставя съда да прецени основателността му.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед наведените доводите и на основание чл. 314 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е основателен, макар и по съображения различни от изложените в него.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Решаващия съд е преценил, че направеното от подс.В. С. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При извършената от въззивния съд проверка се установи, че са били налице условията за разглеждане на делото по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като същото е проведено съгласно законовите изисквания за това. Във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства, като с оглед обстоятелство, че първоинстанционното производство е протекло по особените правила на съкратеното съдебно следствие, настоящата инстанция приема за установени фактическите обстоятелствата изложени от районния съд, съответно в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

На 16.12.2010 г., около 21.30 часа, подсъдимият В. Д. С. и свидетелят А.Г. отишли в заведение „С.", намиращо се в Г., К.. Двамата седнали на една маса и си поръчали алкохол. На съседната маса стоял сам свидетелят Р.М.М.. Последният излязъл пред заведението, за да разговаря с дъщеря си по телефона, след което се върнал и седнал на масата си. Подсъдимият В. С. се обърнал към св.Р.М. и го попитал: „С малолетни ли се заÝимаваш?". Св.М. обяснил на подсъдимия, че е разговарял с дъщеря си, казал му също да се обърне и да си гледа масата. С. обаче продължил словесното си пререкание със свидетеля, като продължавал да му говори, че се занимава с малолетни. Св.М. му направил забележка, но подсъдимият продължил да повтаря думите си. Тогава св.Р.М. помолил за намеса свидетеля Б.Ч., управител и работещ в заведението, като поискал да направи забележка на В. С. да не го притеснява. Св.Ч. поговорил с обвиняемия да не се заяжда с клиентите и персонално със св.М., след което седнал на масата на последния. След известно време подс.В. С. отново започнал да притеснява св.Р.М. и го обидил, наричайки го „боклук". Р.М. се ядосал и станал от масата, на която седял, за да се разправя с подсъдимия. Св.Б.Ч. също станал и хванал подс.С. за ръката, извел го от заведението и го помолил да си отива и да спре да създава проблеми в заведението. Подсъдимият изпълнил молбата на собственика на заведението и си тръгнал. След около пет минути обаче, отново влезнал в заведението и попитал св.А.Г., с когото бил дошъл, ще си тръгва ли с него. Св.Г. отговорил, че ще остане в заведението. Подсъдимият отново бил помолен от св.Ч. да си тръгва от заведението. Той излязъл навън, но не си тръгнал, а останал пред заведението. Ядосан, че св.Б.Ч. го изгонил от заведението, подсъдимия С. решил да се разправя с него. Извадил сгъваем джобен нож, който носил в себе си, отворил го и влязъл в заведението. Веднага се насочил към св.Б.Ч., който стоял на масата при св.Р.М.. Подсъдимият С. държал отворения нож в дясната си ръка насочен към св.Ч. и изкрещял по негов адрес: „Ей сега ще те убия", като едновременно с това замахнал с ножа към св.Ч.. Последният успял да отблъсне подсъдимия с ръка, а след това и с крак. В същото време св.М. А., клиент на заведението, хванал с ръце подсъдимия и двамата със св.Ч. го извели навън. Св.Б.Ч. телефонирал в полицията за инцидента.

На място за проверка на случая били изпратени свидетелите П.К. и В. Д.- полицейски служители при РУ „Полиция"- К.. Същите открили подсъдимия В. С. в близост до заведението. При извършената проверка пред заведението на св.Ч., подсъдимият предал доброволно на св.К. метален джобен нож с надпис „SАКАТА". Вещта е приобщена като веществено доказателство на досъдебното производство.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от направеното от подсъдимия самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите П.К., В. Д., Б.Ч., Р.М., М. СА., К.И., П.Н. и А.Г., които са последователни, логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви; протокол за доброволно предаване на метален джобен нож; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум; свидетелство за съдимост и др.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подс.В. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, а именно на 16.12.2010 г. в Г. се заканил на Б.С.Ч. от Г. с престъпление против личността му – убийство и това и заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Обективните и субективните признаци на деянието са подробно обсъдени и анализирани от районния съд, като извършения анализ е правилен и в съответствие със закона, поради което и не е необходимо да бъде преповтарян в настоящото решение.

Единствения спор по делото е законосъобразността и справедливостта на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. При преценка на обстоятелствата от значение за определяне на наказанието, първоинстанционния съд е определил степента на обществена опасност на деянието като сравнително висока, а степента на обществена опасност на дееца като ниска. Настоящия съдебен състав намира за правилна преценката за обществената опасност на деянието предвид, че заканата с убийство е била обективирана в поведението на дееца с реални действия – замахване към пострадалия с метален нож, което действие не е изпълнило целта си единствено благодарение на бързата, своевременна и адекватна намеса на пострадалия Ч.. При определяне на обществената опасност на дееца, настоящия състав намира, че следва да се съобразят следните обстоятелства: лоши характеристични данни събрани по делото за подсъдимия, чистото му съдебно минало – реабилитиран ´о право, съжалението и разкаянието, което е изразил при първоинстанционното разглеждане на делото, обстоятелството, че не притежава имущество и доходи. Описаните обстоятелства дават основание да се приеме, че обществената опасност на дееца е средна по степен, а не ниска, както я е определил първоинстанционния съд. Съобразявайки също така и подбудите за извършване на престъплението – дееца без да бъде провокиран по какъвто и да било начин от св.Р.М. е започнал да му отправя обидни и неуместни забележки, не се е съобразил с молбата на св.М. да престане и да не се занимава с него, след което е бил изведен от заведението, за да не притеснява клиентите, впоследствие неочаквано за всички нахлува в заведението и с нож в ръка се насочил към св.Ч. крещейки, че ще го убие, настоящия състав намира, че определеното от районния съд наказание в размер на предвидения законов минимум от три месеца „лишаване от свобода” намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК на два месеца „лишаване от свобода”, е прекомерно нисък и не съответства на тежестта на извършеното престъпление. Справедливо и отговарящо на целите на закона се явява наказание в размер на 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода”, което отново е много под средния размер на предвиденото в текста на закона наказание и е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но отговаря на изискванията за преценка на обстоятелствата по чл.54 от НК от значение за определяне на наказанието. При индивидуализацията на наказанието и определяне на конкретния размер, съдът съобрази обстоятелството, че в случая не са налице единствено и само смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят налагането на минималното по размер наказание предвидено в нормата на чл.144, ал.3 от НК. С оглед обстоятелството, че производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, на основание чл.373, ал.2, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва така определеното наказание да бъде намалено с една трета, т.е. наказанието следва да бъде в размер на 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”. С оглед изложеното, протестираната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия С. за извършеното престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от два месеца, като същото бъде увеличено на шест месеца “лишаване от свобода”. Така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както е постановил и решаващия съд, предвид, че са налице формалните условия за това и за постигане целите на наказанието не е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наказанието.

С оглед изложеното, протеста се явява основателен доколкото наказанието се явява несправедливо занижено по размер, но следва да се посочи, че не е основателно твърдението, че след редукцията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, същото не може да бъде в размер под минимума от 3 месеца „лишаване от свобода” фиксиран в чл.39, ал.1 от НК. Съгласно цитираната норма – чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е и настоящия, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част от НК и намалява така определеното наказание с една трета. Граматичния и логичен прочит на разпоредбата води до извод, че наказанието лишаване от свобода се определя съгласно разпоредбите на Общата част от НК, където същото е лимитирано в рамките от три месеца до двадесет години. След определяне на наказанието съобразно законовите изисквания, същото следва да се намали с една трета. В разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК не е въведено изискване след намаляване на определеното наказание с една трета, то намаленото такова да е в рамките на посочения в чл.39, ал.1 от НК размер. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.58а от НК се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК, която от своя страна е обща такава, поради което съгласно теорията и практиката, в този случай специалната норма дерогира общата. Отделно от това следва да се посочи, че при приложението на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, ако се приеме доводът в протеста, че е недопустимо да се определи наказание под 3 месеца лишаване от свобода, то никога не би могло да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три или на четири месеца, съгласно разпоредбите на Общата част на НК, когато са нА.це законовите предпоставки за това, тъй като след намаляването му с една трета, то същото ще е под минимума от 3 месеца посочен в чл.39, ал.1 от НК, а безспорно не това е логиката и смисъла на цитираните разпоредби. Противното би означавало, че в производството по реда на гл.ХХVІІ от НПК, във вр. с чл.58а от НК, следва преди да се определи съответното наказание лишаване от свобода, то предварително да се пресметне дали при намаляването му с една трета, то няма да е под минимално определения размер фиксиран в чл.39, ал.1 от НК, което е абсурдно и недопустимо.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта й извън наложителното изменение по отношение на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”, протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.2, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 9/27.09.2011 год. по н.о.х.дело № 601/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК на В. Д. С. от Г., с ЕГН * е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2/два/ месеца, като УВЕЛИЧАВА размера на наказанието на 6/шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.