Решение по дело №568/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 106
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20187110700568
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                07.05.2019 г.

 

Номер     106                                2 0 1 9 година                      град Кюстендил

 

                            В        И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на шестнадесети април                                                       2 0 1 9 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                           Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 568 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 8в ал. 1 и 5 от Закона за семейни помощи за деца / ЗСПД /.

      С.А.Г. ***, обжалва Заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/4149/11.12.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Дупница, с която на основание чл. 8в ал. 1 и ал. 5 от ЗСПД и чл. 16а ал. 5 от ППЗСПД и подадено заявление – декларация от 30.11.2018 г., като лице неотговарящо на условията на чл. 8в ал. 1 т. 3 от Закона за семейни помощи за деца и е отказано отпускане на еднократна помощ за дете до навършване на 1 година по реда на чл. 8в. ал. 1 от ЗСПД.

      Жалбоподателката навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед. Моли за отмяна на административният акт и присъждане на направените по делото разноски.

      Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Дупница, чрез писмено становище вх. № 1987/12.04.2019 г. изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли същата да се отхвърли.

      От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

      Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол, на основание чл. 10 ал. 6  от ЗСПД.

      Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

      Административната процедура е започнала по заявление - декларация с вх. № ЗСПД Д-ИН-Д-4149/30.11.2018 г. до Директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Дупница за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, до навършване на 1 година по реда на чл. 8в от ЗСПД, подадена от жалбоподателката, със съответните приложения, съгласно текста.    

      След съответната служебна проверка, Директорът на ДСП – Дупница е издал Заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/4149/11.12.2018 г., с която е отказал еднократната помощ за дете по ЗСПД. На 11.12.2018 г. оспорващата е получила заповедта на Директора на ДСП - Дупница и в законоустановения срок е упражнила правото си на жалба срещу цитираната заповед.    

     С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

     Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 8в ал. 1 от ЗСПД, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административно - производствените правила.

     В случая съдът, макар че не установява съществено нарушение на административно - производствените правила, констатира  допуснато от органа нарушение на материално - правната норма.

     От данните по делото е безспорно, че жалбоподателката С.Г. е родила дете на 29.09.2018 г. А. М. П. / това не се оспорва от ответника/, а от приложено уверение № 1819-0466/21.11.2018 г., издадено от Американски университет в България гр. Благоевград, факултетен № *********, е видно, че Г. е била редовно записана в ІV курс през учебната 2017/2018 г., като същата е прекъснала обучението си за есенния семестър на 2018/2019 учебна година със запазени студентски права. Положен е печат на университета с изрична отметка за редовно обучение. От съдържанието на писмо, заведено в дирекция “СП” – Дупница с вх. № 67-00-1719/07.12.2018 г., се потвърждава гореизложеното.

     При тези данни по делото, съдът намира, че за жалбоподателката са налице законовите предпоставки административният орган да се произнесе положително по подадената от нея молба за отпускане на еднократна помощ за дете до 1 год. възраст.

     От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в. ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за отпускане на тази помощ е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, издаден от МС въз основа на законовата делегация от § 8 ПЗР ЗСПД, като  в чл. 16а ал. 2 и ал. 3 т. 2 от този правилник е предвидено, че към заявлението – декларация за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка /осиновителка/ студентка, учеща в редовна форма на обучение, се прилага уверение от висшето училище, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на заявление – декларацията. Спорът по делото е свързан с въпроса дали молителката е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение, за да се ползва от предоставеното с разпоредбата право на еднократна помощ.

     Според разпоредбата на чл. 66 ал. 2 от Закона за висшето образование “студент” е този, който се обучава за придобиване на образователните степени “бакалавър” и “магистър”, а според чл. 45 ал. 1 от ЗВО обучението за всяка специалност по образователно – квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” завършва с държавен изпит или защита на дипломна работа. Съгласно чл. 67 от ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74 ал. 2 от същия закон. В случая, не са налице визираните хипотези и молителката не е загубила студентските си права. В чл. 74 ал. 1 т. 1 от ЗВО е предвидено, че студент се отписва при успешно завършване на курса на обучение. В конкретният случай, към датата на подаване на заявлението – декларация – 30.11.2018 г., Г. не е положила всичките си изпити, прекъснала е обучението си в АУБ, поради бременност, раждане и отглеждане на дете и е със запазени студентски права, което изрично се потвърждава от Учебен отдел на АУБ Благоевград. Следователно, същата е имала качеството на студент по смисъла на чл. 66 ал. 2 от ЗВО към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта. В случая по делото се явява доказано, че при подаване на молбата С.А.Г. е била записана като студентка в редовна форма на обучение, не е била отстранена към тази дата, нито е била отписана /не е завършила/. Поради това и след като молителката е била записана в редовна форма на обучение, не е била завършила курса на обучение към датата на подаване на заявлението  – декларация, съответно не е била отписана, то се налага единственият обоснован извод, че е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение.   

     С оглед на посоченото, основателни се явяват възраженията на жалбоподателката, че издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована.

     По посочените съображения  и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, като неправилно е приложен материалния закон, жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган, с указания да се изплати в определения законов размер заявената от С.А.Г. еднократна помощ за дете по чл. 8в ал. 1 от ЗСПД. С оглед изхода на делото и направеното искане, на жалбоподателката ще се присъдят и направените разноски по същото.

 

     По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

     ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/4149/11.12.2018 г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – гр. Дупница, като незаконосъобразна и неправилна.

     ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне, в 7 /седем/ дневе срок от съобщаването, при спазване на задължителните указания дадени от съда.

     ОСЪЖДА ДСП - Дупница да заплати на С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, направени разноски по делото. 

     Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

     Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи  от същото.   

 

                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: