Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2468 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на И.И.Р. срещу заповед № 21-0460-000242/05.11.2021 г. на младши
автоконтрольора в Пето Районно управление при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б.
„а“ ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от шест месеца и на основание чл. 172 ал. 4 ЗДвП е
разпоредено със съставянето на АУАН да се отнемат свидетелство за регистрация
на МПС № ********* и 2 бр. табели с регистрационните номера на превозното
средство – лек автомобил с рег. № В ****НХ.
С твърдение за отсъствие на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, тъй като в
деня на налагането на ПАМ /05.11.2021 г./ жалбоподателят е подал заявление за издаването на СУМПС, към което е приложил и
медицинско свидетелство, че е годен да управлява МПС, а същевременно
успешно е издържал и изпита за водач, което според него сочи че е бил пълноправен
водач, се иска заповедта да бъде отменена от съда като незаконосъобразна.
В проведените по делото открити съдебни
заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат
Б., който в с. з. на 23.03.2022 г. претендира при отмяна на заповедта в полза
на доверителя му да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
Ответникът - младши автоконтрольор в Пето Районно управление при ОД на МВР –
Варна, оспорва жалбата чрез пълномощниците си юрисконсулт Г. и юрисконсулт Й.
като в с.з. на 23.03.2022 г. юрисконсулт Й. моли съда при отхвърляне на оспорването
да присъди в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Като прецени, че като родово и
местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от
процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, съдът намира
производството по делото за процесуално допустимо, а по основателността на
оспорването прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 21-0460-000242/05.11.2021
г. на младши автоконтрольора в Пето Районно управление при ОД на МВР – Варна на
жалбоподателя И.И.Р. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца и на основание
чл. 172 ал. 4 ЗДвП е разпоредено със съставянето на АУАН да се отнемат
свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. табели с регистрационните
номера на превозното средство – лек автомобил с рег. № В ****НХ.
Прилагането на мярката е
мотивирано с изложеното във фактологичната част на заповедта обстоятелство, че
на датата 04.11.2021 г. около 23:00 часа в гр. Варна по ул. „Киро Меразчиев“
жалбоподателят е управлявал без издадено свидетелство за управление на МПС
собствения си лек автомобил „Фолксваген туран“, рег. № В **** НХ, като от извършената справка
в АИС „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за
самоличност“ е установено, че на 29.09.2016 г. издаденото му СУМПС № *********
е обявено за изгубено/откраднато.
Жалбоподателят не оспорва факта,
че към момента на проверката от контролните органи е управлявал без издадено и
налично СУМПС собственото си превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
туран“, рег. № В 9082 НХ. Защитната му теза е сведена до факта, че на датата
05.11.2021 г., от която е заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, е подал заявление за
издаването на СУМПС, към което е приложил медицинско свидетелство, удостоверяващо
физическата и психическата му годност за управлението на МПС, като още на
08.11.2021 г. му е било издадено СУМПС № ********* със срок на валидност до
08.11.2031 г. /представено по делото в заверено с оригинала копие/.
Тези обстоятелства се потвърждават
и от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, от
която освен това е видно, че предходното СУМПС на водача И.И.Р., което е с № *********/11.05.2009 г., е имало срок на валидност до 15.04.2019
г. По делото не са събрани доказателства, че то е било изгубено или откраднато,
както е посочено в заповедта за прилагането на ПАМ, но така или иначе към
датата 04.11.2021 г., когато Р. е установен да управлява лекия си автомобил,
СУМПС № *********/11.05.2009 г. е било с отдавна изтекъл срок на валидност.
Съгласно справката, заявлението за подновяване на СУМПС действително е подадено
на 05.11.2021 г., от която дата е и приложената към него карта за медицински
преглед № 5605, като на 08.11.2021 г. на жалбоподателя е било издадено новото
СУМПС № № *********, валидно до 08.11.2031 г.
Фактът, че към датата на издаване
на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, с която спрямо жалбоподателя е приложена
ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, той е подал заявление за подновяване на изтеклото
му СУМПС, като искането му три дни по-късно е било удовлетворено, е ирелевантен
за законосъобразността на заповедта. В чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП като
самостоятелно основание за прилагането на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ е регламентирано управлението на моторно превозно средство
от собственик, непритежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното МПС. Изложените в мотивационната част на
заповедта факти, за които се посочи, че са безспорни по делото, са в пълна
кореспонденция с така регламентираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП хипотеза за
прилагането на ПАМ като законът не държи сметка за причините, поради които
водачът, управляващ превозното средство, не е притежавал към момента на
управлението валидно за категорията му СУМПС. Достатъчно е формалното наличие на
факта на непритежаването на СУМПС, което изцяло изпълва една от предвидените в
чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагането на ПАМ.
При доказаното наличие на която и да било от обхванатите в разпоредбата
материално-правни предпоставки административният орган действа изцяло в
условията на обвързана компетентност като е длъжен да наложи предвидената в нея
принудителна административна мярка.
Неговата оперативна самостоятелност се разпростира единствено по отношение на
срока, за който следва да се приложи ПАМ, като в чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП той
е зададен в долна и горна граница /от шест месеца до една година/, в рамките на
която административният орган, ръководейки се от особеностите на конкретния
случай, следва да определи времетраенето на прилаганата ПАМ. В случая ПАМ е
наложена със заповедта за минималния нормативно установен срок от 6 месеца,
което от своя страна сочи и на съобразяване на прокламирания с чл. 6 АПК
принцип на съразмерност, като с ПАМ няма да се причинят вреди на жалбоподателя,
несъизмерими с преследвана цел – да се осигури безопасността на движението по
пътищата.
При съобразяване на изискването
на чл. 172 ал. 1 ЗДвП заповедта е мотивирана като изложените в нея
обстоятелства са напълно достатъчни, за да се разберат причините, довели до
упражняване на властническите правомощия на административния орган. Издадена е
от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, като се има предвид
издадената от директора на ОД на МВР Варна и приложена по административната преписка
заповед № 365з-2747/20.07.2017 г., с т. 2.4 на която той, като ръководител на
службата за контрол, е оправомощил назначените по график служители на длъжност
„младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР – Варна да прилагат ПАМ по чл. 171
т. 2а ЗДвП за нарушения на закона, които са извършени на територията,
обслужвана от съответното Районно управление. От приложения по
административната преписка месечен график за определяне на полицейските органи,
деня и времето за непосредственото изпълнение на ОДЧ и ПК в Пето РУ при ОД на
МВР Варна за месец ноември 2021 г. е видно, че на 04.11.2021 г. срещу
05.11.2021 г., когато в ранните часове е била издадена процесната заповед №
21-0460-000242/05.11.2021 г., нейният издател младши автоконтрольор М.И.М. е
бил определен за нощно дежурство за времето от 20:00 часа до 8:00 часа.
Допуснатата при изписването на
номера на заповедта фактическа грешка, вследствие на която наместо № 21-0460-000242 първоначално е бил изписан №
21-0460-000241 /под който видно от данните по делото е била издадена преди това
друга заповед от 04.11.2021 г., касаеща друг водач – А.С.А./ не е в състояние
да се отрази на законосъобразността й като се има предвид, че с чл. 62 ал. 1 АПК изрично е регламентирана необвързана със срок възможност за поправка на
очевидни фактически грешки в административния акт, от която в течение на
съдебното производство административният орган се е възползвал, издавайки
заповед за поправка № 460з-34/25.02.2022 г., представена в с. з. на 23.03.2021
г. в заверено с оригинала копие.
Съвкупната преценка на
възприетите от съда факти и направени въз основа на тях правни изводи обуславя краен
извод за неоснователност на оспорването, поради което, на основание чл. 172 ал.
2 предл. последно АПК, то следва да се отхвърли с решението.
Предвид крайния изход на спора и
своевременно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на
разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна,
на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение, което предвид
невисоката сложност на делото следва да се определи в минимален размер от 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Р. срещу заповед
№ 21-0460-000242/05.11.2021 г. на младши автоконтрольора в Пето Районно
управление при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца и на
основание чл. 172 ал. 4 ЗДвП е разпоредено със съставянето на АУАН да се
отнемат свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. табели с
регистрационните номера на превозното средство – лек автомобил с рег. № В ****НХ.
ОСЪЖДА И.И.Р., ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението
е окончателно.
СЪДИЯ: