Р Е Ш Е Н И Е
№ 261306
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 20718 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „М.2.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.Д.Д., чрез пълномощника си адв.Е.К.К.
– АК *** срещу „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцовото сумата
от 2276.20 лева, представляваща
възнаграждения за периода от ***г. до ***г. дължими по договор за
счетоводно-консултантско обслужване от ***г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 267.47 лв. /двеста шестдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018г. до 16.12.2019г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните бил сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване на ***г., по който ответното дружество дължало на ищеца заплащане на месечно възнаграждение в размер на 800 лева.
Ответното дружество изплатило задълженията си за м. *** и *** г. и направило частично плащане в размер на 640 лева за ***г.
Въпреки, че не получавало договореното възнаграждение ищцовото дружество изпълнявало задълженията си по договора до ***г.
На ***г. било изпратено писмено предизвестие за прекратяване на договора за счетоводно-консултантски услуги от ***г. на основание чл.7, ал.1 от същия, т.е. на ***г. договорът бил прекратен.
Ответното дружество дължало сумата от 2276.20 лева, представляваща възнаграждение по договора за периода от ***г. до ***г.
През м. ***г. на адресът на управление на ответното дружество била изпратена предсъдебна покана за заплащане на сумата с приложена фактура в оригинал и начин на плащане. Писмото било върнато като непотърсено.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави доказателствени искания и претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни.
Действително между страните бил сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване, който по същество представлявал договор за поръчка. Това се извличало от задълженията на страните по договора посочени в чл.1 от същия, както и от конкретните права и задължения на страните..
Ответното дружество извършвало счетоводно обслужване на физически и юридически лица и това била основната му дейност.
Дейността по изпълнение на възложените от ответника поръчки, а именно комплексно счетоводно и данъчно обслужване на дружества, посечени от възложителя се извършвала лично от управителката на ищцовото дружество и то в офиса на ответника заедно с други наети на работа лица. Изпълнението на поръчката се извършвала от името и за сметка на възложителя. Оперативната дейност, подаване на документи, изготвяне на справки, декларации и др., подаването им към компетентните органи се извършвало от възложителя, въз основа на делегирани такива права към него от клиентите, които обслужва. Ищецът не разполагал с такава представителна власт и не бил упълномощаван от дружествата, които са обслужвани от ответника.
Работното място на ищцата бил офиса на ответното дружество и лесно можело да се получи предизвестие от ищцата. Представеното с исковата молба двумесечно писмено предизвестие не достигнало до ответника и било създадено само за целите на настоящето производство.
В края на месец октомври и по-точно от дата ***г. ищцата преустановила работа без да уведоми ответника за това и повече не се явила на работа. Въпреки това ответното дружество изплатило изцяло възнаграждението за м. септември и дължимата част за м. октомври, като за сумата от 640 лева били издадени фактура и касов бон, без да бъде посочен период, за който се отнася.
Ответникът твърди, че е изплатил дължимите възнаграждения по договора, като от ищцовото дружество били издадени фактура №***г. за сумата от 400 лева, покриваща задължението за м. ***г., фактура №***г. за сумата от 800 лева, покриваща задължението за м. ***г. и фактура № *** за сумата от 640 лева, покриваща част от задължението за м. ***г. За останалите плащания не били издавани фактури и касови бонове от ищцовото дружество. Плащанията се извършвали в брой на управителката на ищцовото дружество.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата..
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа исковите претенции и моли за уважаването ѝ и присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва исковите претенции, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е
представено надлежно заверено за вярност копие от Договор за
счетоводно-консултантско обслужване от ***г. Според договора ответното
дружество възлага на ищцовото да извършва писмени и устни
счетоводно-консултантски услуги срещу заплащане на месечно възнаграждение в
размер на 800 лева. Възнаграждението се изплаща до края на месеца, следващ
месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. Договорът е безсрочен и
страните са уговорили прекратяването му с двумесечно писмено предизвестие на
всяка от страните /л.6-8/.
Ищецът е
представил предизвестие за прекратяване на договор за счетоводно-консултантско
обслужване от ***г. Документът е изготвен от управителя и представляваща ищцовото
дружество и е поставена дата ***г., като няма данни по делото дали и кога тази
покана е изпратена до ответника /л.9/.
Представена е също
предсъдебна покана до ответното дружество за заплащане на сума в размер на
2276.20 лева и издадена фактура от ***г. на стойност 2276.20 лева с получател
ответното дружество /л.11-12/.
Към исковата молба е приложено доказателство
за изпратена на ***г. пощенска пратка от адвокат Е.К. до „Марла“ ООД, която е
върната на подателя като непотърсена /л.10/.
Ответното дружество в подкрепа на твърденията
си за извършени плащания по договора от ***г. е представило заверени за вярност
копия от три броя фактури с приложени към тях фискални бонове: фактура от ***г.
за счетоводни услуги по договор от ***г. за периода от ***г. до ***г., фактура
от ***г. на стойност 800 лева за счетоводни услуги по договор от ***г. и
фактура от ***г. за счетоводни услуги по договор от ***г. Фактурите са издадени
от ищцовото дружество с получател ответното, като във фактурите от ***г. и ***г.
не е посочен период, в който са предоставяни услугите /л.29-31/.
За изяснява фактическата страна на спора са
ангажирани специални знания, посредством назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че осчетоводените
плащания по процесния договор и в двете дружества са в общ размер на 1840 лева.
Счетоводствата и на двете дружества са били водени редовно и при съобразяване
със счетоводното и данъчното законодателство.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.46-49/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съобразно
изложените от страните твърдения с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между тях. С определение от 19.10.2020г. е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между тях е сключен
договор за счетоводно-консултантско обслужване на ***г. В тежест на ищеца е
възложено да докаже твърденията си, че е изправна страна по договора от ***г. –
извършването на възложените задължения по договора в периода от ***г. до ***г.,
прекратяването на договора с едностранно предизвестие от ***г. изпратено и
получено от ответника; както и размерите на претендираните вземания. В тежест
на ответника е възложено да докаже твърденията си, че задълженията на ищцовото
дружество по процесния договор са изпълнявани до ***г. лично от управителя на
дружеството в офис на ответника; както и пълното изплащане на възнагражденията
по договора за периода от ***г. до ***г.
Между
страните не се спори относно сключването на договор за счетоводно-консултантско
обслужване на ***г. По делото няма данни представеното от ищеца предизвестие за
прекратяване на договора да е изпратено и да е достигнало до ответника. В
отговора на исковата молба се съдържа признание на неизгоден за страната факт,
а именно че задълженията на ищеца по договора за счетоводно-консултантско
обслужване са изпълнявани до ***г. Ответникът твърди, че задълженията на ищеца
са изпълнявани лично от управителя на дружеството в офис на ответника до ***г.
Липсват направени възражения за непълно или неточно изпълнение на задълженията
на ищеца, поради което и работата следва да счита за приета. По посочения начин
се установява, че в периода от ***г. до ***г. ищцовото дружество е изпълнявало
задълженията си по договора за счетоводно-консултантско обслужване, респективно
за същия период е дължимо уговореното между страните възнаграждение, което за
период от пълни пет месеца е в общ размер на 4000 лева.
При
справка в счетоводствата на двете дружества се установява, че осчетоводените
плащания по договора между тях са в общ размер на 1840 лева, като според
заключението на вещото лице счетоводствата на двете дружества са редовно
водени. Ответникът е извършил три плащания, като само при първото е посочен
конкретен период, за който се отнася, а за останалите само се установява
погасяване на задължения по процесния договор, но без да е посочен конкретен
период, за който се отнасят. В договора е уговорено заплащането на
възнаграждението по него да се извършва в брой, което не означава, че не следва
това плащане да бъде извършено срещу разписка или друг документ удостоверяващ
плащането и да бъде отразено в счетоводството на дружеството. Дори и да са
извършвани такива плащания без издаване на документ от ищеца за тях, то
приложим е общия принцип, че който плаща зле плаща два пъти, като не може да не
се съобрази, че правоотношенията са между търговски дружества, които извършват
счетоводна дейност по занятие. Твърденията на ответника, че извършените
плащания по фактурите от ***г. и ***г. са за месеците ***г., а за останалите
месеци възнаграждението по договора е изплатено в брой на управителя на
ищцовото дружество останаха недоказани по делото. Уговарянето на падеж на
задължението по процесния договор до края на месеца, следващ месеца, подлежащ
на счетоводна и данъчна обработка само по себе си не води до извод, че
ответното дружество е спазило този срок за изплащане на задълженията си и
извършеното през м. ***г. плащане непременно е за погасяване на задълженията по
договора за получените услуги през м. ***г. След като не може да се установи за
кой месец се отнасят извършените плащания, то същите следва да се отнесат за
погасяване на най-рано възникналите задължения по договора.
По
посочените съображения следва да се приеме, че страните са сключили договор за
счетоводно-консултантско обслужване на ***г., задълженията по който са
изпълнявани от ищеца до ***г. и за този период му се дължи възнаграждение в общ
размер на 4000 лева.
За
периода от ***г. до ***г. не може да се установи дали ищцовото дружество е
продължило да изпълнява задълженията си по договора предвид съществуващия спор
между страните, липсата на доказателства за тези твърдения на ищеца и липсата
на доказателства представеното с исковата молба предизвестие да е изпратено и
да е достигнало до ответника, на посочената в него или на която и да било дата.
Извършените
от ответника плащания са в общ размер на 1840 лева, като недоказани останаха
твърденията му за други плащания в брой по време на действието на договора,
поради което и исковата претенция за дължимо възнаграждение по договора между
страните се явява основателна до размер от 2160 лева, а за горницата над тази
сума следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Погасените с
плащане вземания са за дължимите възнаграждения по договора за м. ***г., м***г.
и частично м.***г., а дължими са вземане в размер на 160 лева, остатък от
дължимото възнаграждение за м.юли 2018г., по 800 лева, дължимо възнаграждение
за м.август и м.***г. и 400 лева, дължимо възнаграждение за периода от ***г. до
***г.
В
договора между страните е уговорен падеж на всяко от посочените задължения и при
забава на плащането ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Обезщетение за забава е дължимо за всяко
отделно вземане от деня на забавата, но доколкото с исковата молба се
претендира заплащане на обезщетение за забава в общ размер на 267.47 лева,
счита от 21.10.2018г. до 17.12.2019г., то съдът следва да определи
обезщетението само за определения от ищеца период. Дължимото обезщетение за
забава от 21.10.2018г. до деня преди предявяване на исковата претенция върху
дължимата главница от 2160 лева е в размер на 253.20 лева изчислено с програмен
продукт „Апис Финанси“. До този размер се явява основателна исковата претенция
за заплащане на обезщетение за забава, а за горницата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
С
оглед изхода от спора всяка от страните има право на поискани и доказано
сторени разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 441.05 лева и
съответно на уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 418.43 лева. Сторените от ответника разноски са в общ размер на 650
лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 33.34 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ЗАПЛАТИ на„М.2.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/,представляваща възнаграждения за периода от ***г. до ***г. дължими по договор за счетоводно-консултантско обслужване от ***г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 2160 лева до пълния претендиран размер от 2276.20 лева и за периода след ***г. до ***г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ЗАПЛАТИ на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 253.20 лв. /двеста петдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 253.20 лева до пълния претендиран размер от 267.47 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ЗАПЛАТИ на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 418.43 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на„М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 33.34 лв. /тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски съответно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: