Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 96 по описа за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба на
"Б.п." ООД – длъжник по изп.
д. № 20199260400825 по описа на ЧСИ Вл. Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, с
район на действие Софийски
окръжен съд, срещу разпределение, изготвено от частния съдебен изпълнител по реда на
чл. 460 ГПК.
В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ са
незаконосъобразни, тъй като неправилно в протокола от
разпределението бил изписан номерът на делото – 615/2019 г. вместо правилният
825/2019 година. Неправилно било признато право на „М.г.“ ЕООД на присъединен взискател, тъй като длъжникът "Б.п." ООД не бил уведомяван за това посоченото дружество да е
негов (на "Б.п." ООД) кредитор. Разпределението било неправилно, защото
съдебният изпълнител не зачел изначално погасителния ефект на сливането на
качествата кредитор и длъжник по отношение на първоначалния взискател
„М.ц.“ ЕООД, комуто преди образуване на изпълнителното дело „У. Б.“ АД
прехвърлило вземанията по изпълнителните листове, въз основа на които е
образувано изпълнителното производство. Тези изпълнителни листове били издадени
срещу четирима солидарни длъжници, един от които е „М.ц.“
ЕООД. Със сключване на договора за цесия настъпил погасителният ефект по чл.
124, ал. 3 ЗЗД и задължението на останалите солидарни длъжници
било погасено за частта на „М.ц.“ ЕООД (с 1/4 от дълга). Неправилно
в разпределението бил включен размер на адвокатско възнаграждение от 3 000 лева
на пълномощника на взискателя, тъй като доказателства
за реалното му заплащане липсвали. Неправилно в ред първи били включени
разноски по изпълнението, които взискателят не бил
сторил. Твърди се още, че разпределението страдало от порок и поради това, че
справката за размера на публичните задължения на длъжника била неактуална.
По делото са постъпили възражения от взискателите „М.ц.“ ЕООД и „М.г.“ ЕООД със
становище за неоснователност на жалбата.
Приложени са мотиви от органа по принудително изпълнение относно допустимостта и неоснователността на жалбата.
Софийски
окръжен съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, възраженията и
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното.
Жалбата
е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по същество, тя е неоснователна.
Изпълнително дело № 825/2019 г. по описа на ЧСИ Вл.
Цачев, рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд, е образувано по молба на „М.ц.“
ЕООД срещу Н. С. И. и „Б. П.“ ЕООД с приложени към нея: 1. изпълнителен
лист от 10.06.2019 г., издаден по гр. д. № 27573/2019 г. по описа на СРС, в полза на „У. Б.“ АД срещу солидарните длъжници „Б. П.“ ЕООД, Н. С. И., И.Д. И. и „М.ц.“ ЕООД за сумата 132 203.
46 лв. – главница по договор за комбиниран банков кредит от 17.09.2014 г. и
десет анекса към него, ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до изплащане
на вземането, за сумата от 1 230. 39 лева – договорна лихва от 20.11.2018
г. до 22.02.2019 г., за сумата от 4 727.21 лв. – лихва върху просрочена
главница за периода от 20.11.2018 г. до 16.05.2019 г., за сумата от 653. 68
лева – наказателна лихва за периода 20.11.2018 г. - 16.05.2019 г., и за сумата
5 910.95 лева – разноски по делото; 2. изпълнителен
лист от 02.04.2019 г., издаден по гр. д. № 15453/2019 г. по описа на СРС, в полза на „У. Б.“ АД срещу солидарните длъжници „Б. П.“ ЕООД, Н. С. И., И. Д. И. и „М.ц.“ ЕООД за сумата 100 000 лв.
– главница по договор за банков кредит от 17.09.2014 г. и анекси към него,
ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, за сумата
от 414. 55 лева – договорна лихва от 20.11.2018 г. до 30.11.2018 г., за сумата
от 3 976. 30 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 30.11.2018
г. до 14.03.2019 г., за сумата от 319. 44 лева – наказателна лихва за периода
20.11.2018 г. - 14.03.2019 г., компонент в размер на 1 лева, такса управление в
размер на 83.30 лева, както и за сумата 4 618. 17 лева – разноски по
делото. Към молбата е представен и договор за цесия, сключен между „У. Б.“ АД (банката) и
солидарния длъжник „М.ц.“ ЕООД с предмет описаните по-горе вземания на банката,
ведно с привилгиите и обезпеченията,
сред които учредена договорна ипотека върху два броя апартаменти, за което е
съставен нотариален акт № …, том .., рег. № …., д. № …/…. г., по
описа на нотариус, вписан под № 371 в регистъра на НК, както и вписан особен
залог върху движими вещи (шприц-машини).
С постановления
от 03.09.2019 г. на органа по принудително изпълнение върху недвижимите имоти е
наложена възбрана, а движимите вещи са запорирани, а
впоследствие - описани, като са изготвени и оценки за всяка от вещите с помощта
на вещо лице.
С молба от 16.09.2020
г. и удостоверение, издадено по изп. д. № 359/2020 г.
по описа на ЧСИ М. Цачев, рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, със страни „М.Г.“ ЕООД – взискател и солидарните длъжници
„Б. П.“ ЕООД, Н. С. И., И. Д. И. и „М.ц.“ ЕООД, „М. Груп“ ЕООД е
поискало на основание чл. 456, ал. 1 ГПК да се присъедини като взискател в производството по изпълнително дело № 825/2019 г. по описа на ЧСИ Вл. Цачев, рег. № 926, който на 16.09.2020 г. е
конституирал това дружество („М.Г.“ ЕООД) като присъединен взискател.
След
проведена публична продан на недвижимите имоти за купувач на имотите бил обявен
взискателят „М.ц.“ ЕООД при цена 120 003 лева,
която е под размера на вземането, за което е образувано изпълнителното дело. Ето
защо в хипотезата на чл. 495 ГПК съдебният изпълнител е разпределил сума за
предложена цена от публична продан 120 003 лева. На първо място са отделени средства за разноските, сторени от взискателите,
както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 са
посочени сумите: 3 356 лв. – такси в полза на ЧСИ, 4 804 лв. - разноски, понесени от взискателя
„М.ц.“ ЕООД, както и сумата от 19. 08 лева – такса по т. 26 върху
вземането на община Правец. На второ място (второ по ред) е посочено вземането на община Правец
в общ размер от 158. 99 лева – за данъци (върху която сума е начислeна такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер
на 19.08 лева). Следващо
по ред е вземането на първоначалния взискател „М.ц.“
ЕООД, обезпечено с договорна ипотека, което се удовлетворява частично чрез
прихващане на дължимата сума до размера
111 164.93 лева.
По направените оплаквания в
жалбата срещу разпределението, извършено по изп. д. №
20199260400825 по описа на ЧСИ Вл. Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, с
район на действие Софийски
окръжен съд, настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС) действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалваното действие на органа по
принудително изпълнение.
Жалбата срещу извършеното разпределение може да се основава само на доводи
за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии. Съдебният контрол върху преценката на органа по
изпълнението не може да надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител.
Затова предметът на обжалване се концентрира върху съпоставка между
легитимацията на всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на
тях привилегии и противопоставимост. Проверката може
да обхване установяване на точен размер на определяемите в титулите вземания,
както и извода за разпределението по съразмерност на остатъка след
привилегированите вземания.
При така
изяснения предмет на обжалване жалбата на „М.ц.“ ЕООД е основателна.
Допуснатата
фактическа грешка в изписване номера на делото, по което е извършено
разпределението, не се отразява на валидността на извършеното действие – същата
е била отстранена от органа по принудително изпълнение, видно от съставения за
това протокол на л. 448 и л. 450 от делото.
По
възражението, че неправилно било признато право на „М.г.“ ЕООД на присъединен взискател, тъй като длъжникът "Б.п." ООД не бил уведомяван за това „М.г.“ ЕООД да е негов (на "Б.п." ООД) кредитор, съдът намира следното.
Разпоредбата
на чл. 456, ал. 1 ГПК урежда възможността други кредитори, които имат парично
вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече образувано по
молба на друг взискател изпълнително производство и
да се удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На тези
присъединени кредитори законът признава в изпълнителното производство същите
права, каквито признава и на първоначалния взискател,
предвиждайки същевременно, че те се ползват от извършените до присъединяването
изпълнителни действия (чл. 457, ал. 1 и 2 ГПК).
Съдебният
изпълнител, за разлика от съда, не разрешава правен спор, а цели
удовлетворяване на изпълняемото право, за което
предприема определени изпълнителни действия, върху които се упражнява съдебен
контрол по реда на чл. 435 ГПК. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото,
предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото
съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите
действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие, въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК като
изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези, очертани
от титула на изпълнение - са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на
правото, както и за дължимостта на вземането, което
длъжникът следва да погаси принудително. Частните правоприемници на взискателя също могат да упражнят придобитото право,
удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. В
случая при частно правоприемство (каквото се
поражда в резултат на сключен договор за цесия) валидността и основателността на
искането за промяна на взискателя правилно е
преценена от съдебния изпълнител. В тази връзка следва да се посочи, че промяната
в страните в изпълнителното производство не заличава дълга, той продължава
да съществува и да е обект на принудително изпълнение, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му.
Възражението,
че неправилно в разпределението бил включен размер на адвокатско възнаграждение
от 3 000 лева на пълномощника на взискателя, тъй като
доказателства за реалното му заплащане липсвали, е неоснователно. Видно е от
договора за правна защита и съдействие, че е уговорено възнаграждение от
3 000 лева, изписани цифром и словом, за които е
отразено, че са платени. С това са налице предпоставки за присъждане на
възнаграждение в полза на взискателя. Съобразно
разрешението, прието в ТР № 6/2013 г. ОСГТК, когато в договора за правна помощ
е отразено, че сумата е платена, това означава, че възнаграждението е платено в
брой, доколкото не се твърди плащане по банков път.
Оплакванията
в жалбата, че справката (удостоверение) от НАП не
отразявала актуалния размер на публичните задължения на длъжника към датата на
съставяне на разпределението, поради което последното е незаконсъобразно
извършено, са неоснователни. Съгласно чл. 191, ал. 5 от ДОПК съдебният
изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на
удостоверението по ал. 4. Независимо от това дали е получено удостоверението,
след изтичане на 30- дневен срок от изпращане на съобщението, съдебният изпълнител може да продължи производството по
делото. В ал. 4 на чл. 191 е посочено, че НАП следва да издаде удостоверение,
което да съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника за
наложените мерки за обезпечаване и имущество, върху което са наложени. В случая
такова удостоверение е постъпило през м. октомври 2020 година. Справката (удостоверение) от община
Правец от 05.11.2020 г. (л. 445 от делото) отразява
актуалният размер на задължението за данъци върху недвижими имоти и именно
посочената в нея сума от 158.99 лв. (данък недвижими имоти) е000
включена в разпределението.
Възражението,
че разпределението е неправилно, защото съдебният изпълнител не зачел изначално
погасителния ефект на сливането на качествата кредитор и длъжник по отношение
на взискателя „М.ц.“ ЕООД, комуто преди образуване на
изпълнителното дело „У. Б.“ АД прехвърлило вземанията по
изпълнителните листове, е основателно. В случая
е налице частно правоприемство – кредиторът е цедирал вземане на длъжник по цесията – и е настъпил
погасителният ефект за вземането и съответното на него задължение (за ¼
от дълга по всеки изпълнителен лист). Ето защо към датата на
разпределението общият размер на дълга възлиза не на 291 247. 53 лева,
както е посочено в протокола, а на 218 435. 64 лева. При този размер на
дълга таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се увеличава със сумата от 162.36 лева.
При така
изяснените обстоятелства сумата от продажната цена в размер на 120 003 лв.
следва да бъде разпределена в следната поредност,
като съдът съобразява реда на отделните привилегировани вземания:
1. 4 804 лв.
– разноски, сторени от взискателя „М.ц.“ ЕООД (специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
2. 3 537.
44 лв. – такси и разноски на съдебния изпълнител по изп.
д. № 20199260400825 (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
3. 158. 99
лв. – местен данък за община Правец (специална привилегия по 136, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗЗД) и
4. 111 502.
57 лв. – обезпечено вземане на „М. ц.“ като ипотекарен
кредитор (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД).
За яснота на
страните по изпълнителното дело и съдебния изпълнител трябва обжалваното разпределение,
изготвено от съдебния изпълнител, да бъде отменено и настоящият съд да извърши
ново разпределение на сумата от продажната цена.
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител,
като взискателят (ответникът по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по
обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределението, изготвено от ЧСИ Вл. Цачев, рег. №
926, по изп. д. № 20199260400825 по реда на чл. 460 ГПК,
като ИЗВЪРШВА разпределение на сумата
от продажната цена по това изпълнително производство в размер на 120 003 лв.,
както следва:
1. 4 804 лв.
– разноски, сторени от взискателя „М.ц.“ ЕООД
(специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
2.
3 537. 44 лв. – такси и разноски на съдебния изпълнител по изп. д. № 20199260400825 (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
3. 158. 99
лв. – местен данък за община П. (специална привилегия по 136, ал.
1, т. 2, предл. 1 ЗЗД) и
4.
111 502. 57 лв. – обезпечено вземане на „М. ц.“ като ипотекарен
кредитор (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД).
Оставя без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени по настоящото производство
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.