Решение по дело №1862/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 49
Дата: 16 януари 2019 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20187050701862
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 16.01.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1862/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производствата е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.40а от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.

Образувано е по жалба вх. № 11717/27.06.2018г. на „Патра шипинг“ЕООД, ЕИК 20499635, със седалище и адрес на управление гр.Суворово, ул.“Батак“ №15, представлявано от Д.С., чрез адвокат М.П. от Адвокатска колегия гр. Варна против отказ на Директора на Дирекция „Морска администрация Варна“ гр. Варна, обективиран в писмо изх. № В-1116/04.06.2018г./2, за вписване в регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно моторен кораб „Патра 3“. Жалбоподателят счита отказа за постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. С жалбата се излагат доводи в насока за допуснати при издаване на оспорения административен акт нарушения на чл.30, ал.2 и чл.36, ал.4 от АПК. Направено е искане за отмяна на постановения отказ. С представена писмена защита с.д. № 22353/31.12.2018г. жалбоподателят поддържа депозираната жалба на основанията, посочени в нея.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Морска администрация Варна“, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че оспореният отказ е постановен при стриктно спазване на основните принципи и правила, залегнали в АПК. Чрез процесуален представител представя писмени бележки с.д. № 22217/27.12.2018г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

          Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбоподателят „Патра шипинг“ ЕООД е собственик на моторен кораб „Патра 3“, ИМО № 8000836, бруто тонаж 7788 тона, плаващ под знамето на Република България. На 28.03.2018г. корабът е вписан в регистъра на големи кораби на пристанище Варна в том 6, стр.35, под рег. № 05, видно от свидетелство за регистрация № 0032/28.03.2018г. /л.11 по делото/. Със Заявление № В-1116/28.05.2018г за вписване в регистъра на българските кораби на нови обстоятелства относно м/к„Патра 3“, жалбоподателят позовавайки се на чл.18 от Наредба № 1 от 10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите е уведомил Директора на Дирекция „Морска администрация Варна“, че на 14.03.2018г. между корабособственика „Патра шипинг“ЕООД и „Камаро С.А.“, Маршалски острови е сключен договор за беърбоут чартър на м/к „Патра 3“, за срок от 22.03.2018г. до 07.06.2020г. Корабособственика е изразил несъгласие м/к„Патра 3“ да бъде вписан в беърбоутния регистър на друга държава, като предвид обстоятелството, че корабът ще остане да плава под Български флаг по време на действието на договора за беърбоут чартър е заявил беърбоут чартърът да бъде вписан в регистъра на корабите, съгласно чл.10, ал.1, т.13 от Наредбата, посочвайки в заявлението данните на беърбоут чартьора.

С писмо изх. № В-1116/04.06.2018г./2 директорът на Дирекция „Морска администрация Варна“ е постановил отказ относно направеното от жалбоподателя изявление за вписване на нови обстоятелства. За да постанови отказът, административния орган се е позовал на неприложени към заявлението от жалбоподателя документи, а именно: Договор за беърбоут чартър /оригинал/; документ-извлечение от основния регистър, съдържащ описание на кораба и данни на корабособственика; писмено съгласие /оригинал/ за плаване на кораба под българско знаме, изразено от корабособственика и ипотекарния кредитор, както и лицата, в полза на които има установени други ограничения в разпорежданията с кораба; документ, удостоверяващ класа на кораба, когато има такъв. Посочил е, че не са представени доказателства за заплатена държавна такса по чл.74, т.2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Приел е, че неприлагането на посочените доказателства представлява отклонение от императивните норми на чл.9, ал.4, т.1, 3, 5 и 6 от Наредба № 1 и чл.27, ал.1, т.5 от Кодекса на търговското корабоплаване и е постановил оспореният в настоящото производство отказ.   

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени доказателства и административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съдът намира обаче, че отказът е постановен в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Според цитираното по-горе писмо изх. № В-1116/04.06.2018г./2, жалбоподателят не е изпълнил изискването за представяне на необходимите документи и заплащане на дължимата държавна такса. Настоящият състав намира, че посоченото не може да бъде основание за постановяване на оспорения отказ. Съобразно предписанието на чл.30, ал.2 от АПК, административният орган е длъжен да укаже на заявителя отстраняване на недостатъците на искането, като приложи нужните документи. Предвид обстоятелството, че това не е извършено, отказът е постановен без извършването на задължителните процесуални действия по подаденото заявление. Липсата на надлежни действия в изпълнение на визираното задължение, което в случая е безспорно, следва да се квалифицира като нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато и във връзка със задълженията на административния орган, произтичащи пряко от разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК съществен реквизит на административния акт е изложението на фактическите основания за издаването му. В настоящия случай административния орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването, което е в противоречие с правилата на чл.35 и чл.36 от АПК. Не е извършен анализ на факти и събиране на всички доказателства от значение за случая.

Предвид това съдът счита, че след като се е произнесъл по заявлението без  проведена процедура по чл.30, ал.2 от АПК, както и без събрани относими за случая доказателства, Директорът на Дирекция „Морска администрация Варна“ е постановил отказ, който се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл.173, ал.2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на административния орган, който следва да събере необходимите за установяване на фактите по случая доказателства, след което да се произнесе по същество.

Страните не са изразили претенции относно заплащане на направените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

          По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ отказ на Директора на Дирекция „Морска администрация Варна“ гр. Варна, обективиран в писмо изх. № В-1116/04.06.2018г./2, за вписване в регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно моторен кораб „Патра 3“.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Морска администрация Варна“ за произнасяне по заявление вх. № В-1116/28.05.2018г за вписване в регистъра на българските кораби на нови обстоятелства относно м/к„Патра 3“, при съобразяване с изложените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                        Съдия: