Р Е Ш Е Н И Е
№ 1897 22.07.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ
граждански състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8770 по описа на БРС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от ”Евро-Алумил 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Н., представлявано от М.В.М. против
”Оптимакс Тур” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от Е.М.И. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18080.40
лева неплатена цена по договор за изработка по одобрена оферта от 16.12.2016г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането. В последствие исковата молба е коригирана, като е отпаднала
претенцията за законната лихва.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на
извършена от него услуга, представляваща разработка и монтаж на обект на
длъжника съгласно сключен договор за изработка и монтаж на стъклена преграда от
триплекс 10-2-10 стъкло за парапет тераса и монтиране на дограма двуцветна
алуминиева-термомост, остъклена с троен стъклопакет триплекс по спецификация от
система плъзгане с повдигане. Услугата била на обща стойност 18080.40 лева,
съгласно издадена фактура. Монтираните изделия са приети без забележки при
предаването им, като приемането било потвърдено и в електронно писмо, изпратено
от управителя на ответното дружество. Въпреки приемането на работата,
ответникът не е заплатил цената по издадената фактура. Ответникът отказвал
плащане с мотив, че ищецът има към него задължения за наем за ползван бар-салон
в хотел “Империал резорт“ в размер на 30000 лева. Ищецът заявява, че никога не
е ползвал помещението и не дължи наем. Моли искът му да се уважи.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответното дружество е подало отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска. Заявява, че ищецът е извършвал СМР в собствения на ответника
хотел от края на 2016г. до април 2017г., които обаче са му платени. В случая се
претендира вземане по проформа фактура, която обаче не е данъчен документ и е
само покана за плащане. Между страните няма подписан договор от 16.12.2017г. и
няма извършени по такъв договор СМР. Липсва валидно подписан двустранен
протокол, като подписът върху него не е на управителя, а на неизвестно лице.
Няма издадена фактура с посочване на основание за плащане. Твърди се, че през
септември 2016г. е сключен договор за наем между страните за бар-салон от 200
кв.м. и тераса от 120 кв.м., находящи се на партерен етаж на хотел “Империал
резорт“. Уговорката била да се плаща наем от 6000 лева на месец с ДДС, който
трябвало да се плаща за месеците от май до септември 2017г. Представител на
ответника е предал на представител на ищеца държането на обекта с протокол от
29.09.2016г. Ищецът обаче не е платил наемните вноски, нито режийните разноски.
Твърди се, че при монтажа на витрините в ап.1803 е бил счупен стъклопакет и е
направен опит да се прикрие дефектът. Стъклопакетът е подменен с нов, за което
ответникът е платил 4488 лева, след като ищецът е отказал да го подмени. Ето защо
ответникът прави възражение за прихващане с дължимия наем за август и септември
2017г. в размер на 12000 лева. Евентуално се прави възражение за прихващане със
сумата от 12000 лева, която представлява сума, с която ищецът се е обогатил
неоснователно за сметка на ответника за периода от 01.08.2017г. до
30.09.2017г., като е ползвал без основание бар-салона. Прави се и възражение за
прихващане и със сумите от 1886.40 лева, дължими за ток и 480 лева, дължими за
вода.
С определението по чл.140 ГПК съдът е приел за разглеждане възраженията
за прихващане. Предявени са възражения за прихващане от 12000 лева дължим наем
и от 1886.40 лева дължима сума за електроенергия и 480 лева дължима сума за
вода. Тези възражения се основават на твърдяното от ответника облигационно
правоотношение, възникнало по повод договор за наем. При условията на
евентуалност, в случай, че не се докаже наемен договор и се отхвърлят
посочените възражения, се предявява и възражение за прихващане със същите суми,
предявени на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване /предметът на
възраженията за прихващане е уточнен в първото съдебно заседание/.
За търсените с иска суми е издадена заповед за изпълнение № 3670/12.10.2018г.
на БРС по ч.гр.дело № 7241/2018г., против която длъжникът е подал надлежно
възражение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Искът е основателен.
Съдът намира, че се доказва по делото
облигационна връзка между страните, породена по повод поставянето на дограма в
апартамент 1803 в хотел Империал. Наистина писмен договор няма представен, но той
не е и нужен за валидността на правоотношението. Налице е обаче оферта за
изработване и монтиране на дограмата, подадена от ищеца, с дата 16.12.2016г.
Тази оферта е изпратена до Е.И. на нейния електронен адрес на 18.12.2016г. С
последващо електронно писмо от 21.02.2017г. ищецът, представляван от А.М. е
посочил датите, на които ще бъде доставена и монтирана дограмата. На 16.05.2018г.
Е.И., управител на “Оптимакс Тур“ ООД е изпратила по електронната поща писмо до
А.М., представител на “Евро Алумил“ ЕООД, в което е заявила, че приема
извършената от “Евро Алумил“ ЕООД работа на обект “Империал резорт“ през
2017г., съгласно приложена рекапитулация, изготвена от отдел Техническа
поддръжка и изпълнителния директор на хотела. Заявено е, че дейностите по т.1
до 7 са констатирани като завършени. По т.7 фигурира записването “апартамент
1803 нови витрини“ на стойност 15067 лева. В писмото е записано, че веднага
след монтажа на витрините насрещната страна е информирана за счупен
стъклопакет, което е станало още при неговото поставяне.
Тази електронна кореспонденция
не е оспорена от ответника, поради което съдът я намира за достоверна и
автентична и като такава тя трябва да бъде зачетена по делото. От нея е видно, че
е била изпратена оферта от страна на изпълнителя до възложителя по повод на
доставянето и монтирането на дограмата. Явно е, че тази оферта е била приета от
насрещната страна. Доказателство за това е последващото писмо, в което
изпълнителят дава обяснения кога ще достави и монтира дограмата. Доказателство
е и електронно писмо от управителя на ответното дружество, с което изрично се
признава, че работата е изпълнена и тя се приема. Под т.7 от рекапитулацията
изрично е записан апартамент 1803, в който са поставени нови витрини на
стойност 15067 лева. Следователно е налице признание от насрещната страна както
за съществуването на договора, така и за неговото изпълнение и за цената на
услугата. Впрочем сумата от 15067 лева изцяло съвпада със сумата без ДДС, записана
в издадената по повод на монтирането на дограмата проформа фактура. Тя наистина
не е двустранно подписана, но в случая липсата на подпис от страна на
представител на ответника е без значение. Това е така, доколкото самият
ответник в друг документ, а именно електронното писмо, е признал извършването
на дейностите, станали повод за издаване на проформа фактурата. Що се отнася до
протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи, в който също фигурира сумата от 15067 лева без
ДДС за апартамента, то той наистина не е представен в оригинал, нито е подписан
от управителя на ответника /по признания на ищеца/. И за това доказателство
обаче важи вече казаното, а именно, че самият ответник е признал за извършване
на възложената работа, признал е и стойността й.
Изпълнението на задълженията на ищеца се
установява и от ангажираните свидетелски показания. Св.П. и св.Д., работници на
ищеца, са заявили пред съда, че много пъти са работили в хотел “Империал“, като
от януари до май 2017г. подменили дограмата на апартамент 1803. Задачите били
поставяни или от управителката М.В., или от А.М., който бил по-запознат
технически с материалите.
При тези данни БРС навежда
извод, че е налице облигационна връзка между страните, като по тази връзка
ищецът ”Евро-Алумил 2014” ЕООД, в качеството си на изпълнител, е изправна
страна, тъй като е доставил и поставил дограмата в апартамента. Не се доказват
възраженията на ответника, че веднага след монтажа на дограмата, е бил налице
счупен един стъклопакет, който бил подменен от ответника с нов, закупен от
него. Налице е фактура за монтажа на нов стъклопакет, но тя е от 19.06.2018г.,
т.е. една година след поставяне на дограмата. Следователно не може да се
приеме, че монтажът, извършен от ищеца, е некачествен. Нов стъклопакет е поставен след сравнително
дълъг срок, като не са ясни причините за подмяната на стария.
Налага се извод, че в патримониума
на ищеца съществува вземането за 15067 лева без ДДС или 18080.40 лева с ДДС.
По възражението за прихващане на
ответника:
БРС го намира за неоснователно.
Твърденията са, че ищецът е бил наемател на бара в хотела и като такъв дължи,
но не е заплатил наема за лятото на 2017г. Тези твърдения не се доказват по
делото. Няма представен писмен договор за наем между страните, който да
установява облигационното правоотношение. Показанията на св.С., предишен
наемател, който е заявил, че “Евро-алумил“ държало бара през 2017г. и реално
било негов наемател, не могат да докажат договор за наем, тъй като важи
забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото ответникът твърди, че наемът за
месец е 5000 лева, то е ясно, че цената на целия наемен договор е над 5000
лева, поради което съществуването на договора е недоказуемо със свидетели.
Същото важи и за показанията на св.С., служител на ответното дружество, която е
заявила, че след септември 2016г. новият наемател е ищецът. Служителката е
подписала два протокола, на стр.52 и 53, с които на 26.09.2016г. и на
12.05.2017г. е предала на М. наличното обзавеждане на бара. Първият протокол е
подписан всъщност от М.М., което се потвърди и от нея самата по реда на чл.176 ГПК. Тези протоколи са обективен факт, те свидетелстват за предаване на
обзавеждането на бара, но според съда не доказват, че именно ”Евро-Алумил 2014”
ЕООД е страна по договора за наем. Това е така, доколкото М. е управител и на
друго дружество, а именно “Меззе България“ ЕООД. В тази връзка е наличен
договор за наем на бара от 01.05.2017г., сключен между “Оптимакс Тур“ ООД като
наемодател и “Меззе България“ ЕООД като наемател. Следователно не става ясно в
какво качество М.М. е подписала единия от протоколите – като управител на
едното или на другото дружество. Освен това, дори и да се приеме, че от
26.09.2016г. до 01.05.2017г. наемател е бил ищецът, това обстоятелство няма
връзка с делото, тъй като ответникът претендира наемите за август и септември 2017г.,
т.е. за периода след 01.05.2017г., когато е подписан договор за наем с “Меззе
България“ ЕООД. Ответникът оспори впрочем този договор, като от изготвените две
графологични експертизи се установи, че подписът за наемодател е изпълнен от А.В.
/служител на ответника/, а подписът за наемател не е изпълнен от М.М.
Управителката на ответното дружество призна по реда на чл.176 ГПК, че А.В. е
бил управител на хотела по това време. Независимо, че той не е имал пълномощия
да подписва договора, явно е, че се касае за служител на ответното дружество,
който е управлявал хотел, в който се намира барът и е бил в течение на
дейността му. В това си фактическо качество той е подписал договора. От друга
страна, подписът не е на М.М., но това в случая не е от съществено значение.
Договорът е представен по делото от самия ищец, поради което той се позовава на
него и съответно трябва да се приеме, че М., макар и да не го е подписала, явно
е одобрила в последствие подписването му.
БРС също счита, че същественото в
случая не е това, че договорът не е подписан от Е.И., управител на ответника. Важно за
настоящия спор е дали има наемно правоотношение между “Оптимакс Тур“ и “Евро-алумил
2014“ за процесния период. Както стана ясно, договор за наем между тях не е
подписван. Договорът за наем от 01.05.2017г., макар и подписан от друго лице, а
не от Е.И., е също индиция, че ищецът не е бил наемател на бара. Налице са и
други доказателства – протокол за извършена проверка от НАП, свидетелство за
регистрация на фискално устройство и договор за поддържане на касови апарати,
които сочат, че наемател е “Меззе България“ ЕООД. В протокола за проверка е
отбелязано, че дейността на дружеството на обекта започва на 21.05.2017г.
Свидетелството за регистрация на фискално устройство от 19.05.2017г. е именно
за коктейл-бара. За този обект се отнася и договорът за поддръжката на касовия
апарат. Тези доказателства, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че
наемател е било “Меззе България“ ЕООД. Няма категорични данни, че за периода
след май 2017г. наемател е бил ищецът. “Меззе България“ ЕООД, макар и
представлявано от същия управител, е отделно юридическо лице.
След като ищецът не е бил
наемател, той не дължи търсените наеми, нито консумативите за ток и вода
/впрочем последните не се доказва, че въобще съществуват в търсените размери/.
Следователно главното възражение за прихващане, основано на договорна връзка,
се явява неоснователно.
Евентуалното възражение за
прихващане, което се базира на неоснователното обогатяване, също се преценява
за недоказано. След като има индиции, че “Меззе България“ ЕООД е било наемател,
то следва да се приеме, че ищецът “Евро-Алумил“ ЕООД не е ползвало бара за
процесния период. Следователно няма как ищецът да се е обогатил неоснователно
от ползването.
Следва решение, с което искът по
чл.422 ГПК се уважи изцяло, а възраженията за прихващане – главно и евентуално
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски по исковото производство в
размер на 1712 лева и разноски по заповедното дело в размер на 362 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Оптимакс Тур” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Е.М.И., че дължи на ”Евро-Алумил 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Н., представлявано от М.В.М. сумата от 18080.40 лева /осемнадесет хиляди и осемдесет лева и четиридесет
стотинки/ главница с ДДС, представляваща неплатена цена по договор за изработка
по одобрена оферта от 16.12.2016г., за извършени действия по изработване,
доставяне и монтиране на стъклена преграда от триплекс 10-2-10, стъкло за
парапет тераса, дограма двуцветна алуминиева – термомост, остъклена с троен
стъклопакет триплекс по спецификация, по повод на което е издадена проформа
фактура № 20/26.04.2017г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение №
3670/12.10.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 7241/2018г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, подадено от ”Оптимакс Тур” ООД, ЕИК ********* за сумата от
12000 лева дължим наем за август и септември 2017г., сумата от 1886.40 лева
дължима сума за електроенергия за срока на договора и сумата от 480 лева
дължима сума за вода за срока на договора, предявени на основание сключен
договор за наем от септември 2016г. между ”Оптимакс Тур” ООД и ”Евро-Алумил 2014” ЕООД за Бар-салон в хотел “Империал резорт“.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, подадено от ”Оптимакс Тур” ООД, ЕИК ********* за сумата от
12000 лева дължимо обезщетение за ползване без основание за август и септември
2017г. на Бар-салон в хотел “Империал резорт“, сумата от 1886.40 лева дължима
сума за електроенергия и сумата от 480 лева дължима сума за вода, с които ”Евро-Алумил 2014” ЕООД се е обогатил неоснователно.
ОСЪЖДА ”Оптимакс Тур” ООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.Б., представлявано от Е.М.И. да заплати на ”Евро-Алумил 2014” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Н., представлявано от
М.В.М. сумата от 1712 лева /хиляда
седемстотин и дванадесет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 362 лева /триста шестдесет и два лева/
разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.