№ 14865
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110125355 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. Я., ЕГН:
**********, с адрес: *, срещу Комисия за противодействие на корупцията / с
предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество/, с адрес: *, с която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2а
ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно Решение № РС-586-22-009 от 15.02.2023г., с което е
установен конфликт на интереси спрямо ищеца в качеството му на ректор на Академия
на МВР за периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г., отменено впоследствие като
частично незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 06.03.2025г. до окончателното плащане,
както и сумата от 439,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.11.2024г. до 05.03.2025г.
Ищецът твърди в исковата молба, че е бивш държавен служител в
Академията на МРВ, като в периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г. бил временно
назначен на длъжност „ректор“ с присъдена категория „старши комисар“. Сочи, че въз
основа на Заповед № 8121К-13230 от 11.11.2022г. и на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и
ал. 5 ЗМР било прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.11.2022г.,
като същевременно с това със Заповед от 07.11.2022г. му било наложено
дисциплинарно наказание „порицание“, отменено впоследствие с Решение на АССГ.
Подържа, че въз основа на подаден сигнал и с Решение № КИ-227 от 03.08.2022г.
срещу него било образувано производство за конфликт на интереси за периода, през
който е заемал длъжността „ректор“. Излага, че с решение на КПК от 15.02.2023г. бил
установен конфликт на интереси за това, че е подписал решение от протокол на
Академичния съвет на АМВР и е издал заповед за обявяване на конкурс за заемане на
академична длъжност „професор“ – нарушение по чл. 52, вр. с чл. 58, изр. първо от
ЗПКОНПИ, поради което му била наложена глоба в размер на 5 000 лв. и било отнето
полученото от него дневно възнаграждение в размер на 300,40 лв. за 02.12.2021г. и
1
24.01.2022г. Допълва, че с процесното решение бил установен конфликт на интереси и
за това, че е използвал информация, получена при изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба във връзка с провеждане на конкурс за заемане на
академична длъжност „професор“ при АМВР в свой частен интерес – нарушение по
чл. 52, вр. с чл. 60 от ЗПКОНПИ, вследствие на което му била наложена глоба на
стойност от 5 000 лв., а полученото дневно възнаграждение в размер на 150,20 лв. за
25.03.2022г. – отнето. Навежда твърдения, че с Решение № 730 от 01.02.2024г. по адм.
д. № 4707/2023г. на АССГ била отхвърлена жалбата му в частта, с която е установен
конфликт на интереси поради обявяването на конкурс за заемане на академична
длъжност „професор“, а в частта – касаеща използването на служебна информация,
решението било отменено като незаконосъобразно. С решение № 12078 от 11.11.2024г.
по адм. д. № 3671/2024г. на ВАС касационната инстанция оставила в сила решението
на АССГ. Поддържа, че вследствие на незаконосъобразното решение на КПК
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние,
силен психологически стрес и негативни емоции като срам, унижение, засягане на
честта и достойнството му в личен и професионален план. Счита, че в негова полза е
възникнало притезание за репариране на претърпените вреди. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Възразява
срещу твърденията, че постановеното Решение № РС – 586-22-009 от 15.02.2023г. е
незаконосъобразно с аргументи, че същото е потвърдено в частта, с която е установен
конфликт на интереси за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност
„професор“. Навежда твърдения, че процесното производство се е развило
законосъобразно, като излага подробни доводи. Оспорва настъпването на описаните в
исковата молба неимуществени вреди. Релевира възражение, че твърдяното увреждане
е настъпило поради изключителната вина на пострадалия, тъй като при изпълнение на
служебните си задължения ищецът е действал противоправно и в условията на
конфликт на интереси. В условията на евентуалност възразява, че е налице
съпричиняване, както и че вредоносните последици са резултат и от други
административни производства. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка,
както и размера на претендираните вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представено Решение № РС-586 -22-
009 от 15.02.2023г. на КПКОНПИ, по силата на което е установен конфликт на
интереси спрямо Р. Я., Ректор на Академия на МВР в периода от 22.07.2021г. до
29.03.2022г. за това, че е подписал Решението по т. 16, подточка 16.1 от Протокол № 6
от 02.12.2021г. на Академичния съвет на Академията на МВР и е издал Заповед №
4581з-55 от 24.01.2022г. за обявяване на конкурс за заемане на академична
длъжност „професор, висше училище“ във Факултет „Полиция“ при АМВР в свой
частен интерес – нарушение по чл. 58, изр. 1 от ЗПКОНПИ. От неговото съдържание е
видно, че в тежест на ищеца е наложена глоба в размер на 5 000 лв., както и е отнета в
полза на държавата сума в размер на 300,50лв., представляваща полученото дневно
възнаграждение за 02.12.2021г. и за 24.01.2022г. С втори диспозитив е установен
конфликт на интереси и за това, че е използвал информация, получена при изпълнение
на правомощията или задълженията му по служба във връзка с провеждането на
2
конкурс за заемане на академична длъжност „професор, висше училище“ при АМВР в
свой частен интерес – нарушение по чл. 60 ЗПКОНПИ. За извършеното нарушение
също е наложена глоба на стойност от 5 000 лв. и е отнета в полза на държавата сумата
от 150,20 лв. – полученото от ищеца дневно възнаграждение за 25.03.2022г.
Установява се, че по жалба на Р. Я. срещу така постановеното решение на КПК е
образувано адм. д. № 4707/2023г. по описа на АССГ. С решение № 730 от 01.02.2024г.
административният съд е отхвърлил жалбата в частта, с която е установен конфликт на
интереси поради извършено нарушение по чл. 58, изр. 1 ЗПКОНПИ, и е отменил
решението в частта, с която е установен конфликт на интереси за това, че е
използвал информация, получена при изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба като ректор на АМВР в свой частен интерес. От
събраните писмени доказателства е видно, че по касационна жалба и на двете страни е
образувано адм. д. № 3671/2024г. по описа на ВАС, като с решение № 12078 от
11.11.2024г. касационната инстанция е оставила в сила въззивното решение на АССГ.
По делото е приобщена докладна записка от 05.08.2022г., от чието съдържание
се установява, че поради съкращаване на катедри „Опазване на обществения ред“ и
„Противодействие на тежката и транснационалната организирана престъпност“ в
Академията на МВР е стартирана процедура за преназначаване на държавни
служители в МВР, в резултат на която Р. Я. отказал да заеме някоя от предложените му
длъжности. Впоследствие, въз основа на Заповед № 8121К-13230/11.11.2022г. на
министъра на вътрешните работи и на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 ЗМВР е
прекратено служебното правоотношение на ищеца като държавен инспектор - доцент,
като със Заповед № 6121К-13229/11.11.2022г., ищецът е награден с „Почетен знак
на МВР“ II степен за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в
служебната работа и продължителна служба в МВР.
Като доказателство по делото е представен и болничен лист от 04.08.2022г., по
данните от който се установява, че ищецът е диагностициран с есенциална /първична/
хипертония и му е назначен домашен режим на лечение в продължение на 7 дни.
За установяване на обстоятелствата относно проведени и други
административни производства с участието на ищеца, с отговора на исковата молба е
приложено Решение № 4024 от 19.06.2023г. по адм. д. № 10808/2022г. на АССГ, с
което по жалба Р. Я. е отменена Заповед № 4581з-2281/07.11.2022г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Като
писмено доказателство по делото е приобщено и Решение № 2897 от 28.04.2023г. по
адм. д. № 9694/2022г. на АССГ, с което е отхвърлена жалба на ищеца срещу заповед на
министъра на образованието и науката, с която е спряна процедурата за провеждане на
конкурс за заемане на академична длъжност „професор“. С решение № 5119 от
24.04.2024г. първоинстанционния акт на АССГ е оставен в сила. Ангажирано е и
Решение № 1657 от 15.03.2023г. по адм. д. № 6861/2022г. по описа на АССГ, по силата
на което е отхвърлена жалба на Р. Я. срещу заповед на министъра на образованието и
науката, с която е прекратен горепосочения конкурс. Установява се, че с Определение
№ 5920 от 26.07.2022г. по същото дело е отхвърлено искането за спиране на
процесната заповед, което е оставено в сила от ВАС с определение № 7773 от
25.08.2022г. по адм. д. № 7485/2022г.
В материалите по настоящото производство са приобщени и два протокола от
проведени открити съдебни заседания по адм. № 4707/2023г. по описа на АССГ със
страни Р. Я. и КПК, касаещо обжалваното Решение № 586-22-009 от 15.02.2023г. С
протокола от 19.06.2023г. е даден ход по същество, като е докладвана постъпилата
жалба и страните са изразили становищата си. Установява се, че поради
доказателствени искания за събиране на гласни и писмени доказателства делото е
3
отложено за 02.10.2023г. На посочената дата е проведено открито съдебно заседание, в
което е разпитан свидетел с инициали С.Г.С, заемал длъжността „Декан“ на факултет
„Полиция“ и председател на мандатната комисия. Свидетелят е изложил, че поради
специфичния характер на дисциплините в Академия на МВР най-често се явява един
кандидат – колега от съответната катедра, който израства в длъжност. Отрича върху
него да е оказвано влияние при даване на предложение за откриване на процедурата и
при издаването на заповедта за обявяване на конкурса. Посочил е, че поради изтичане
на срока на въпросния конкурс и липсата на кандидати, ищецът подал своите
документи в последния срок. Документите били подадени чрез свидетеля,
в качеството му на декан, тъй като ситуацията била прецедентна.
При преценката на посочените писмени доказателства следва да се държи
сметка за принципа за непосредственост, който не допуска решението да се основава
на доказателства, изготвени и събрани в друго производство /в този смисъл Решение
№ 66 от 12.03.2015г. по гр. д. № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о., Определение № 179 от
11.04.2018г. по гр. д. № 4145/2017г. на ВКС, I г.о., Определение № 2537 от 20.05.2025г.
по гр. д. № 1308/2024г. на ВКС, II г.о./, поради което последните няма да бъдат
обсъждани при разрешаването на настоящия спор. Отделно, така приобщените
протоколи не съдържат сведения относно фактите, предмет на изясняване в настоящия
правен спор, поради което са и неотносими.
Като писмени доказателства по делото са приобщени публикации в Интернет от
дата 07.12.2023г., 16.03.2024г. и 24.03.2025г. От тяхното съдържание се установява
участието на ищеца в презентации за Висшето училище по сигурност и икономика с
цел популяризиране на дейността на Висшето училище пред деца и ученици.
За установяване претърпените неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства, като е разпитан свидетелят Стоян Стоянов – докторант и колега на
ищеца. Според неговите показания, през месец юли, докато е бил в болничен, в
Академията на МВР станал достояние подаденият срещу Р. Я. сигнал в КПКОНПИ.
Допълва, че самият той разбрал за сигнала от колеги, като не си спомня точно от кого
е разбрал, но сочи, че всички знаели за случката. Излага, че в този период поддържал
контакт с ищеца, в това число заедно с други колеги го посетили, както и че малко
след случая здравословното му състояние се влошило – развил хипертония, чувствал
се изключителен унизен и „психически смазан“. Допълва, че след като се разчуло за
образуваното производство, спрели да го посещават за консултации – никой не влизал
при него, а преди това бил посещаван от много хора. Описва ищеца преди случая като
изключителен преподавател, човек с голяма чест и достойнство и динамична натура.
Уточнява, че влошеното състояние продължило с месеци, като към настоящия момент
Р. Я. е възстановен и заема длъжност „доцент“ във Висшето училище по сигурност и
икономика.
Като свидетел по делото е разпитан и * Я. – син на ищеца, който излага, че през
месец юли 2022г. му станало известно за подадения сигнал в КПКОНПИ, като от
месец август 2022г. здравословното състояние на Р. Я. се влошило – вдигнал кръвно.
Описва, че след този случай ищецът станал нервен, напрегнат и притеснен, настъпило
родителско отчуждение, нямал желание за разговори и работа, загубил топли чувства и
с колегите си. Излага, че след случая Р. Я. му споделил, че е наказан дисциплинарно и
е награден, като му бил предложен и списък от позиции в МВР, които не отговаряли
на професионалния му опит и образование, от което също изпитал голяма обида, тъй
като Академията на МВР била негова кауза. Уточнява, че ищецът бил напрегнат най-
вече заради тежестта на институцията и възможността в медийното пространство да
бъдат разпространявани публикации против семейството му, каквито е имало при
неговото назначение. Уточнява, че състоянието му силно се влошило преди
4
образуването на производството пред КПКОНПИ, като този момент бил пиковият.
Предоставя сведения, че ищецът постъпил и в болница през 2022г. поради проблем с
белите дробове. След като било постановено решението на КПК, ищецът бил
недоволен от изхода на производството и станал напрегнат, тъй като не смятал, че е
извършил нещо лошо. Допълва, че едва през 2023г. започнал да се подобрява, като
започнал да участва в събития. Уточнява, че моралните вреди на ищеца произтичали и
от предоставения професионален опит на Академията на МВР, в която бил
награждаван, нямал налагани наказания, като насреща получил „политическа бухалка“
/като сочи, че тя се изразявала в действията на тогавашния ректор/. Излага, че ищецът
понастоящем полага труд във Висше училище в гр. Пловдив.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
С оглед наведените от ответника възражения по допустимостта на исковото
производство, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви за
неоснователността на тези правни доводи и допустимостта на настоящото дело.
В разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ не е регламентиран редът, по който следва да
се разглеждат исковете за вреди от незаконосъобразни действия, бездействия и актове
на Комисията за противодействие на корупцията. Държейки сметка за многообразните
функции, с които е натоварен този независим специализиран държавен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 13 ЗПКОНПИ – осъществяване на държавната политика
по противодействие на корупцията, отнемане на незаконно придобито имущество и
установяване конфликт на интереси, законодателят е предвидил отговорността на
държавата за вреди да се осъществява по един и същи съдопроизводствен ред. От
систематичното място на цитираната правна норма се налага извод, че тази
отговорност следва да се реализира както при правоохранителните органи – от общите
съдилища по реда на ГПК /в този смисъл Определение № 36 от 27.10.2021г. по гр. д.
№ 17/2021г. на ВКС и ВАС, Определение № 54 от 29.10.2021г. по адм. д. № 42/2021г.
на ВКС и ВАС/. Следователно, преценката за допустимост на предявените осъдителни
искове се предпоставя от наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи
съществуването и надлежното упражняване правото на иск в гражданския процес. За
разлика от административното производство /чл. 204 АПК/ в гражданското отмяната
на административния акт по съответния ред не е въздигнато в абсолютна процесуална
предпоставка, поради което възражението на ответника е неоснователно. В
допълнение, както ще бъде изложено подробно по-долу, такава отмяна на акта, макар
и в едната му част, в процесната хипотеза е налице, което обстоятелство се явява
собствено основание за неоснователност на възражението.
По същество, предявените осъдителни искове намират правната си
квалификация в чл. 2а ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите
претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на следните факти: незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПК, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им, че вследствие на тези актове, действия
или бездействия са му нанесени вреди, причинно-следствена връзка между
незаконосъобразните актове, действия, бездействия и вредите, както и размерът на
вредите. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест
на ответника е да докаже обстоятелствата, за които твърди, че изключват
отговорността му, в частност, че в рамките на производството е установен конфликт
на интереси, твърдението, обосноваващо изключителна вина на пострадалия – че
ищецът е изпълнявал служебните си задължения при установено противоправно
поведение, както и твърдението, обосноваващо съществени вреди вследствие и на
5
други водени производства.
От събраните в настоящото производство доказателства може да се направи
обоснован извод, че първата предпоставка за уважаване на предявената искова
претенция – незаконосъобразен акт на органа по ЗПК, се е проявила в обективната
действителност. В рамките на проведения съдебен контрол относно
законосъобразността на Решение № РС-586-22-009 от 15.02.2023г. съдът е стигнал до
заключение, че използваната от ищеца информация по никакъв начин не му осигурява
предимство при участието и евентуалното му класиране в обявения конкурс и че
нейното получаване не оказва влияние при изпълнението на служебните му
задължения. Въз основа на тези съждения е отречена възможността използването на
информацията и подаването на заявление за участие да се квалифицират като
конфликт на интереси, от което съобразно правилата на формалната логика е отречена
и законосъобразността на наложената глоба и отнемането на имущество. В същия дух
са и мотивите на касационната инстанция, която е оставила в сила
първоинстанционният акт. В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на
ответника за липса на незаконосъобразност, основани на доводи, че при постановяване
на процесното решение е действал в рамките на възложените му от ЗПКОНПИ
правомощия. Подобна теза е в противоречие с разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ, тъй като
би лишило от смисъл въпросната норма, респективно, би ограничило нейния
предметен обхват единствено до хипотезите на превратно упражняване на власт,
каквато очевидно не е законодателната воля. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 166 от 18.10.2016г. по гр. д. № 1642/2016г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 469 от 25.05.2018г. по гр. д. № 4616/2017г. на ВКС, IV г.о., с която е
възприето, че неоснователно предприети от Комисията действия по образуване на
производства, по предявяване на искове за обезпечение, вследствие на неправилни
изводи изпълват съдържанието на посочения в чл. 2а ЗОДОВ термин
„незаконосъобразни“.
В настоящата хипотеза, макар и производството да е започнало и да е протекло
при спазването на правилата по чл. 71 ЗПКОНПИ, то в неговите предели при преценка
на правно релевантните факти ответникът е достигнал до необоснован и неправилен
извод, че е налице нарушение на , по чл. 58, изр. 1 ЗПКОНПИ, предвид на
обстоятелството, че с влязло в сила решение, актът на Комисията е отменен в частта, с
която е установен конфликт на интереси за това, че ищецът е използвал информация,
получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба като
ректор на АМВР в свой частен интерес. Това неправилно заключение и произтичащите
от него последици – установяване конфликт на интереси, налагане на глоба и отнемане
на имущество, отменени от съда, обосновават незаконосъобразност на акта, по смисъла
на чл. 2а ЗОДОВ. Отделно от това, следва да се държи сметка за многообразните
функции на Комисията за противодействие на корупцията, които съчетават в една
институция различни дейности като административно-наказващи, установителни по
проверка на имуществени декларации, гражданска конфискация, оперативно-
издирвателни. При установяването на конфликт на интереси КПК издава решения,
които притежават белезите на индивидуален административен акт, но дейността по
постановяването им е по-скоро правоохранителна, отколкото административна, тъй
като притежава белезите на правоохранителните производства – участие на
проверяваното лице, предявяване на събраните материали, възможността лицето да
ползват адвокатска защита /в този смисъл Определение № 36 от 27.10.2021г. по гр. д.
№ 17/2021г. на ВКС и ВАС/. Подобно на разрешението, приложимо при отговорността
на държавата за вреди от действията на Прокуратурата, и тук следва да се приеме, че
наличието на съдебен акт, който отрича съставомерността на посочено от органа
нарушение, само по себе си е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразно
6
поведение, независимо че действията на длъжностните лица в състава на Комисията са
били основани на убеждението, че при изпълнение на служебните си задължения
публичното лице в действало в разрез с правилата на ЗПКОНПИ.
Настоящият състав намира за неоснователни и възраженията на ответника, че в
разглежданата хипотеза липсва отменен незаконосъобразен акт, тъй като се
опровергават от събрания доказателствен материал. Видно е, че предмет на
производството пред административния съд са били тези части от решението, в които
Комисията е установила конфликт на интереси. Съобразно чл. 172, ал. 2 АПК съдът
може да отмени и частично оспорения административен акт. С Решение № 730 от
01.02.2024г. по адм. д. № 4707/2023г. на АССГ процесното решение на ЗПК е отменено
в частта, с която е установен конфликт на интереси поради ползване на информация,
получена при изпълнение на правомощията или задълженията, в частен интерес -
нарушение на чл. 60 ЗПКОНПИ. От обстоятелството, че е потвърдена
законосъобразността на останалата част от решението, не следва извод за
неоснователност на исковата претенция, нито пък се санират допуснатите
закононарушения. Отново поради приликите с правоохранителните производства,
съдът намира, че в подобни хипотези се явяват меродавни съжденията, обективирани в
т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр. д. № 3/20024г. на ОСК на ВКС, според които
в случаите на частично оправдаване обезщетение за неимуществени вреди се дължи
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, който въпрос ще бъде изследван по-подробно в
частта, обсъждаща причинно-следствената връзка.
Неоснователно и недоказано се явява и възражението на ответника за
изключителна вина на пострадалия. За да е налице това освобождаващо от отговорност
основание, е необходимо единственият каузален фактор за настъпването на
вредоносните последици да е поведението на пострадалия /в този смисъл т.3 от ТР №
3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСК на ВКС/. Поддържаната от Комисията
теза се основава на доводите, че „ищецът е изпълнявал служебните си задължения при
установено наличие на противоправно поведение, а именно в условията на конфликт
на интереси“. На първо място, така релевираните аргументи не кореспондират със
събраните в хода на производството доказателства, доколкото с решението както на
въззивния, така и на касационния съд, е отречена съставомерността, респективно
противоправността на действието по подаване на заявление от ищеца за участие в
обявения конкурс. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства, от
които може да се направи обоснован извод, че ищецът, със собствените си действия, е
причинил увреждането. Обстоятелството, че е подал въпросното заявление за участие
при информация, известна му по служебен път, че не са налице кандидати, по никакъв
начин не допринася Комисията фактически да третира това действие като
противоречащо на чл. 60 ЗПКОНПИ и да установи конфликт на интереси, да наложи
глоба и да отнеме имущество. Поради изложеното, съдът приема, че в конкретната
хипотеза липсва основание за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ.
На последно място, следва да бъде изследвана и основателността на
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.
Допринасяне за настъпването на вредоносните последици е налице в случаите, при
които поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с проявилите се
вреди. Такава връзка би била налице, когато увреденото лице с действията си
недобросъвестно е създало предпоставки за образуването на производство пред КПК и
постановяването на неблагоприятно решение - дало е неистински обяснения при
изслушването, въвел е Комисията в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства или за да се опорочи, или забави производството. /в този смисъл
7
Решение № 250 от 15.04.2009г. по гр. д. № 6491/2007г. на ВКС, I г.о., Решение 244 от
25.07.2013г. по гр. д. № 1205/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 194 от 08.10.2018г. по
гр. д. № 4864/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 714 от 28.11.2024г. по гр. д. №
997/2024г. на ВКС, IV г.о./. Макар и цитираната практика да е постановена във връзка с
отговорността на държавата за вреди от действията на Прокуратурата, то поради
приликите на производството по чл. 71 и сл. ЗПКОНПИ с охранителните
производства, се явява меродавна и в хипотезите по чл. 2а ЗОДОВ. По делото не са
представени доказателства, които да съдържат сведения за подобно поведение на
ищеца. Не могат да бъдат възприети и доводите на ответника, че ако Р. Я. не бил
подписал въпросното решение и заповед за провеждане на конкурса, не би използвал и
процесната информация. Следва да се държи сметка за разпоредбата на чл. 63, ал. 1
ЗПКОНПИ, според която когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен
интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно
правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или
назначаването. В тази връзка, дори ищецът да си бе направил самоотвод при
подписването на процесните документи и последните да бяха разписани от заместник-
ректор, то доколкото се установява, че Р. Я. е част от Академичния съвет на висшето
училище, то тази информация отново би му била известна по аргумент от чл. 48, ал. 1,
вр. с. чл. 50 ЗВО и би могла отново да бъде ползвана. При това положение,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките и за прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За
установяването на описаните в исковата молба неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства. Ръководейки се от чл. 172 ГПК, съдът кредитира като
достоверни и обективни свидетелските показания на Стоян Стоянов относно фактите,
характеризиращи личността на ищеца като награждаван преподавател в своята
професионална сфера, с голяма чест и достойнство, тъй като кореспондират с
останалата доказателствената съвкупност. Същите се потвърждават с последващата
производството пред КПК заповед, с която ищецът е награден с „Почетен знак на
МВР“ II степен за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната
работа и продължителна служба в МВР.
Съдът кредитира показанията и в частта, описваща възприятията на свидетеля
за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Използваните от свидетеля словесни
изрази като „изключително унизен“, „пострада много тежко здравословно“, „много
зле“, „психически смазан“ и т.н. разкриват висок интензитет на моралните болки и
страдания. При техния анализ се разкрива един стремеж за преувеличаване на
възприятията, поради което изложеното от свидетеля следва да се прецени с оглед
събраните останали доказателства по делото и при преценка дали изложеното от
свидетеля съставлява лично възприятие. Ето защо, първо следва да се обсъдят
показанията на свидетеля Я. – другото събрано гласно доказателство.
При преценката на свидетелските показания на * Я., съобразно чл. 172 ГПК и
съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля, съдът счита, че в частта,
описващи нравствените болки и страдания на ищеца, показанията следва да бъдат
кредитирани като достоверни, обективни, последователни и вътрешно хармонични.
Предоставените сведения са изградени на основата на лични и непосредствени
възприятия при срещи с ищеца, като при тяхното излагане не се открива стремеж на
свидетеля да ги преувеличи. Поради тези съображения, съдът намира, че действително
ищецът е претърпял част от описаните в исковата молба неимуществени вреди –
влошено здравословно състояние, засягане на честта и достойнството, обида,
8
психическо напрежение и притеснение, социална изолираност, с което е осъществен и
вторият елемент от фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ. Показанията на свидетеля
Стоянов се подкрепят пряко от показанията на свидетеля Я. и, косвено, от
представените медицински документи за открита първична хипертония, ето защо,
съдът намира, че твърдяните вреди са доказани от ищеца.
Като обективен елемент от фактическия състав по чл. 2а ЗОДОВ причинно-
следствената връзка подлежи на установяване в условията на пълно и главно
доказване. За да бъде ангажирана специалната деликтна отговорност на държавата е
необходимо настъпилите вреди да са типична, закономерна, нормално настъпваща,
необходима последица от нарушението. Нарушението е необходимо условие за
настъпване на вредата тогава, ако при мисленото изключване на поведението на
ответника, тя не би се проявила. Този причинен процес обаче е ограничен до неговото
традиционно развитие, като при случайни и необичайни вреди причинно-следствената
връзка и не възниква право на обезщетяване. От събраните в хода на производството
доказателства може да се направи обоснован извод, че описаните в исковата молба
неимуществени вреди, представляващи засягане на честта и достойнството, обида,
социална изолираност, психическо напрежение и притеснение, са следствие от
частично отмененото решение на КПК. Аргумент в тази насока може да бъде изведен
от свидетелските показания на * Я., според които е чувал телефонни разговори между
баща му и преподаватели от други учебни заведения във връзка с проведения конкурс,
със сведенията, че Академията на МВР за ищеца е била не само работно място, а кауза.
Такъв довод следва и от събраните писмени доказателства, касаещи
административните производства по оспорване заповедите на министъра на
образованието и науката. От съвкупния анализ на посочените доказателства се налага
заключение за стремежа на ищеца, подавайки заявление, обявеният конкурс да не
остане неуспешен, което действие впоследствие е било отчетено като съставомерно от
Комисията. Следователно, съдът намира, че причинно-следствената връзка е налице,
поради което в полза на ищеца се следва обезщетение съобразно постановките на т. 11
от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Що се касае до вредоносните последици, изразяващи се във влошено
здравословно състояние, съдът намира, ищецът е установил причинно-следствената
връзка с производството и незаконосъобразното решение. Приобщената по делото
епикриза кореспондира във времево отношение със сведенията на свидетелите за
разгласяването на проверката в Академията на МВР и с акта на Комисията за
образуване на производството. При представените доказателства и липса на каквито и
да е ангажирани от ответника доказателства, че влошаването на здравния статус е
следствие на друго събитие, се налага изводът, че първичната хипертония е вследствие
на воденото производство. На собствено основание, и двамата изслушани свидетели
сочат, че ищецът вече се чувства добре, след като производството по оспорване на
акта на КПК е приключило и е намерил нова работа.
Тук е моментът да се посочи, че от събраните показания на свидетеля Я., както
и изявлението на самия ищец пред съда, в рамките на хода по същество, се установява
че по същото време на провеждане на производството пред КПК, ищецът е бил
наказан дисциплинарно от тогавашния ректор със заповед, отменена от съда, което
неминуемо се е отразило негативно на емоционалното му състояние. Изложеното от
ищеца и сина му се потвърждава косвено от датите на двете заповеди- Заповед №
6121К-13229/11.11.2022г., с която награден с „Почетен знак на МВР“ II степен за
безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и
продължителна служба в МВР и Заповед № 4581з-2281/07.11.2022г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца / отменена с
9
влязло в сила решение/, като прави впечатление краткият срок между двете заповеди.
Без да се обсъжда твърдението за „политическа бухалка”, следва да се посочи, че по
преценка на съда, засягане на честта и достойнството, обида, психическо напрежение и
притеснение, социална изолираност на ищеца са причинени както от производството
пред КПК, така и от действията на тогавашния ректор. Тук е моментът да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, при вреди, причинени от неколцина
отговорността е солидарна, поради което този извод на съда не влияе нито на горната
преценка за доказана причинна връзка, нито на размера на обезщетението.
При доказаност на увреждащите действия на органите по Закона за
противодействие на корупцията, се установява и неминуемо засягане по недопустим
начин на правната сфера на проверяваното лице, чиито действия при изпълнение на
възложените му публични правомощия са приети за несъставомерни, поради което
търпи негативни емоционални изживявания в резултат на незаконосъобразното
решение. Следователно, искът за репариране на претърпените неимуществени вреди
се явява установен в своето основание, независимо от конкретната преценка относно
размера на следващото се в случая на ищеца обезщетение. В този смисъл е и Решение
от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение,
образувано по жалба № 41211/98 г. срещу България, според което подходът да се
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди е необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, при които фактите не могат да бъдат
обективно външно доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни. Възприемането
на противното би довело до резултат ЗОДОВ да изгуби ефикасността си като средство
за защита, което от своя страна е в разрез с чл. 13 от ЕКЗПЧОС. В това отношение,
фактът на незаконосъобразното установяване на конфликт на интереси и
произтичащите от това санкционни последици е достатъчен да индицира, че
пострадалият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см.
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди
решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. По отношение
на отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото
обезщетение намират приложение и общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се
определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен
с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към
всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна
преценка.
За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото,
конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в
обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
10
отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.). В тази връзка, следва да се
отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумпцията за
невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в
производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да установява
всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права.
В практиката е установено разбирането, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) се
определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка
между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните
вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се
стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при
съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното
убеждение на съда, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. /в този смисъл Решение № 172 от
13.11.2020г. по гр. д. № 2993/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 125 от 13.06.2022г. по
гр. д. № 3622/2021г. на ВКС, IV г.о., Решение № 473 от 12.07.2024г. по гр. д.
4294/2023г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50277 от 21.08.2023г. по гр. д. № 4334/2021г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 698 от 25.11.2024г. по гр. д. № 2984/2023г. на ВКС, III г.о./.
В процесния случай, като отчита посочените критерии, съдът приема за
относими при определянето справедливия размер на обезщетението следните
обстоятелства: Предметът на инициираното срещу ищеца производство за
установяване конфликт на интереси, приключило с решение, частично отменено от
административния съд, касае проверка за извършено нарушение по раздел II от
ЗПКОНПИ, в частност чл. 60 /отменен/ - използване на информация, станала известна
на ищеца при изпълнение на правомощията и задълженията му. Към датата на
постановяване на решението с чл. 171 ЗПКОНПИ /отменен/ е било предвидено за
подобно нарушение глоба в размер от 5 000 лв. до 10 000 лв., като същевременно за
нарушения по раздел IV глобата възлизала на стойност от 5 000 лв. до 15 000 лв. При
това положение, като се държи сметка за наказанието и естеството на нарушението, за
което е извършена проверката и е установен конфликт на интереси, не може да се
приеме, че същите обуславят по-висок интензитет на моралните болки и страдания.
Следва да бъде отчетено, че от събраните доказателства не се установи по време на
протеклото пред КПК производство да са наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на ищеца, които да възпрепятстват възможността му свободно да се
разпорежда с паричните си средства и да окажат влияние върху имущественото му
състояние. От определящо значение за справедливия размер на обезщетението е и
продължителността на производството. Доколкото предмет на производството е
репарирането на вреди от незаконосъобразен административен акт, то следва да се
вземе предвид не само производството пред КПК, но и периода до влизането в сила на
окончателния съдебен акт, с който частично е отменено процесното решение, който
период възлиза на 2 години и 3 месеца.
По отношение на въпроса за разгласяването на предприетото производство и то
от КПК настоящият състав счита, че не се доказаха такива в пределите на настоящия
процес. Показанията на свидетеля Стоянов, че всички колеги на Р. Я. знаели за случая,
не могат да бъдат кредитирани като достоверни и обективни.
Установи се, че в този период Стоянов е бил в отпуск поради
11
неработоспособност, съответно, не е посещавал работното си място. Предоставените
сведения не кореспондират и с останалите гласни доказателства - в своите отговори
свидетелят * Я. посочва, че през юли месец им е станало известно за проверката, т.е.
на семейството на ищеца, без да са посочени данни, че производството е станало
достояние и в неговата професионална среда. В допълнение, по делото не се установи
образуваното производство да е получило отзвук в средствата за масово осведомяване,
като в този дух са и показанията на Я., който описва единствено, че ищецът е имал
притеснения за подобно разпространение, но не и че тези притеснения са се
превърнали в действителност.
От определящо значение за справедливия размер на обезщетението е
общественото и социалното положение на пострадалия. От събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът е личност с
дълъг професионален опит, преминал в заемането на голям брой позиции във времето,
че при изпълнението на служебните си функции е получавал похвали и награди, както
и че не е нарушавал трудовата дисциплина /доколкото се установи, че единственото
наложено дисциплинарно наказание е било отменено като незаконосъобразно/. Следва
да се държи сметка както за обстоятелството, че е заемал длъжност като държавен
служител, така и обстоятелството, че дълго време е бил част от академичната общност
на АМВР като компетентен и уважаван преподавател. Настоящият състав приема, че
тези обстоятелства обуславят по-висок интензитет на вреди, тъй като честта и
достойнството на ищеца като държавен служител, преподавател и личност е била
накърнена вследствие на проведеното производство и постановеното в неговите
предели решение. Не се установи обаче, че изградената репутация сред колеги и
докторанти е била разрушена, доколкото според показанията на свидетеля Я. липсата
на топлота в отношенията с колеги настъпила след повишението на ищеца, т.е. след
назначаването му като ректор на учебното заведение и преди да бъде инициирано
производството по ЗПКОНПИ. Съдът намира, че не следва да бъдат ценени
сведенията на Стоянов, според които след подадения сигнал ищецът вече не бил
посещаван за консултации. Въпреки че при отговорите си свидетелят е посочил, че в
процесното висше училище са се намирали в съседни стаи, следва да се приеме, че
изложените данни не почиват на лични възприятия и са вътрешно противоречиви. От
разказа на свидетеля става ясно, че последният е бил в продължителен отпуск поради
неработоспособност, а непосредствено след завръщането си – депозирал молба за
напускане, в който момент пуснал и рапорт за отпуска. Следователно, липсват данни
да е полагал труд в процесния период, за да възприеме сведенията относно правно
релевантните факти. Отделно, така изложените данни не се подкрепят от останалите
доказателства, поради което доказателствената им стойност следва да се приеме за
разколебана.
В събраните по делото доказателства се съдържат данни, които сочат за
влошаване и отчуждение в семейните отношения на ищеца след образуване на
производството. От представените показания на свидетеля Я. се доказа, че след случая
настъпило отчуждение в отношенията родител – пълнолетно дете, тъй като ищецът
нямал желание за разговори, което пък от своя страна довело до по-кратки посещения
на свидетеля в дома на родителите му. Доказателства, удостоверяващи по-сериозен
разрив, не са ангажирани. Както от показанията на двамата свидетели, така и от
събраните писмени доказателства, представляващи публикации от Интернет
пространството, се налага заключение, че воденото производство и постановеното
частично незаконосъобразно решение не са оказали влияние върху професионалната
реализация на ищеца. Установява се, че от 2023г. насетне ищецът полага труд като
доцент във висше учебно заведение, както и че участва в провеждането на събития,
представящи дейността на Висшето училище по сигурност и икономика.
12
На последно място, следва да се държи сметка и за критериите, посочени в т. 11
от ТР 3 от 22.04.2004г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Както беше посочено,
решението на Комисията е потвърдено в частта относно установения конфликт на
интереси, представляващ нарушение по чл. 58, изр. ЗПКОНПИ, и отменено в частта,
касаеща конфликт на интереси поради неспазване на чл. 60 ЗПКОНПИ.
При преценка на всички посочени обстоятелства, настоящият състав счита, че
причинените неимуществени вреди са в рамките на обичайните и липсват
доказателства за по-тежко засягане на личната сфера. Предвид изложеното и
икономическите условия и стандарта на живот в страната за периода от образуването
на производството до стабилизиране на решението, съдът приема, че сумата от 5 000
лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно
компенсирани. При този извод предявеният иск за обезвреда следва да се уважи
частично – до посочения размер. За разликата до пълния претендиран размер от 5 000
лв. искът следва да се отхвърли, тъй като от събраните доказателства не се установява
за тежки емоционални, професионални, социални, семейни и здравословни последици
от воденото срещу ищеца наказателно производство, които да обосноват пълно
уважаване на исковата претенцията.
С оглед извода за възникнало в полза на ищеца вземане за обезвреда, за него
възниква и акцесорно вземане за лихва, която съобразно задължителните разяснения в
т.4 ТР № 3/22.04.2005г. по т.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, се дължи от момента на
влизане в сила на решението, с което незаконосъобразният административен акт е
отменен – т.е с влизане в сила Решението на ВАС – 11.11.2024г. Като се държи сметка
за определения размер на обезщетението, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
мораторна лихва в размер на 219,60 лв.
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза и на двете страни. В законоустановения срок е
представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на
сумата от 20 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 600 лв.
за адвокатско възнаграждение, заедно с доказателства за тяхното извършване. С оглед
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъде присъдени
изцяло сторените такси за държавна такса. Ответникът е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, което съдът счита за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност по делото, обжалваемия
интерес и обема на предоставените действия по защита и съдействие. Същевременно,
ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от дължимия
съобразно НМРАВ. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на стойност от 100 лв. Отчитайки уважената, респективно
отхвърлената част от исковите претенции, настоящият състав приема, че на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски на стойност от 300 лв. а в полза на ответника –
50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: *, да заплати на
Р. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: *, на основание чл. 2а ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
13
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно Решение № РС-586-22-009 от
15.02.2023г., с което е установен конфликт на интереси спрямо ищеца в качеството му
на ректор на Академия на МВР за периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г., отменено
впоследствие като частично незаконосъобразно с влязло в сила решение по адм. д. №
3671/2024г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва – считано от датата на
депозиране на исковата молба – 06.03.2025г. до окончателното плащане, както и сумата
от 219,60 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2024г. до
05.03.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и иска за мораторна лихва за
разликата над сумата от 219,60 лв. до пълния предявен размер от 439,19 лв.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: *, да заплати на
Р. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: *, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 20,00
лв. – разноски за държавни такси и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 300 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на Комисия за
противодействие на корупцията, с адрес: *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Прокуратурата на Република
България, призована на основание чл.10,ал.1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14