Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260520
гр. Пловдив 06 .11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при
участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията
АНД №4543/2020г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане
на глоба Серия К № 2254312 с който на Б.Т.М. ЕГН ********** в качеството му на
законен представител на фирма „Терамекс „ М ООД е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл.
21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят М. чрез процесуалния
представител адв.Ж. обжалва процесния
електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната жалба, както и
такива по време на съдебните прения. Твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна излага своето становище за допустимостта и неоснователността на жалбата.Като
подробно излага доводи в тази насока. В съдебно заседание, редовно призована,
не се представлява.Прави се искане за юристконсулстко възнаграждение,което да
бъде присъдено при решаване на делото.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 19.08.2018
г. в 11:32 часа в с.Беловица общ.Хисаря ,ул.1-ва №4 ,посока на движение
с.Беловица към с.Красново жалбоподателят Б.Т.М. управлявал товарен автомобил „Фолксваген пасат рег.№****,
собственост на „Терамекс М“ООД със скорост на движение от 63 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 66 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 63 км/ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 13
км/ч.
За това деяние
и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против
жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с № 2254312, с който му
било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява,
че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол №
4-33-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо
средство е преминало последваща проверка
на 02.04.18г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-6085/17.02.2020
г.) се установява, че на дата 19.08.2018 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от
1347 до 1376, с начален час на работа 10.20 ч. и краен час на работа 12:20 ч. и
с място на контрол с.Беловица, ул. „1ва № 2 до №4 .
От клип № 1366
от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № **** е 66 км/ч, а
заснемането е извършено на 19.08.2018 г. в 11:32:51 часа.
От справка за
собственост на МПС с рег. №**** се установява, че същото е собственост на „Терамекс
М“ООД.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в
настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В
същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –с.Беловица
общ.Хисаря ,ул.1-ва №4 ,посока на движение с.Беловица към с.Красново; датата –
19.08.2018 г.; точният час на извършване на нарушението – 11.32 часа; регистрационният номер на МПС –****;собственика и неговия
законен представител.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 63 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане – четиринадесет
дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
***ието
техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът
установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като
документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш.И в този смисъл са несъстоятелни възражения на пълномощника на
жалбоподателя за неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.
Същевременно
съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на АТСС с рег. №
273р-6989/20.08.2018 г. се установява, че техническото средство е било
позиционирано в с място на контрол с.Беловица, ул. „1ва № 2 до №4 .Работата
с него е започнала на 19.08.2018 г. в 10.20 часа и е приключила в 12:20 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден
№ 1347 а последното с № 1376. Процесният клип е с № 1366 и следователно е
заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 511 на дата 19.08.2018 г.
С § 1, т. 2, б.
„б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54
от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към
датата на извършване на нарушението – 19.08.2018 г., мястото за контрол с АТСС
не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не
се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата
на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Съдът намира,
че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 19.08.2018г.
в 11:32 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с марка и модел
Фолксваген пасат **** „с.Беловица
общ.Хисаря ,ул.1-ва №4 ,посока на движение с.Беловица към с.Красново със
скорост 63 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от
кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не
възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в
границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.В същото време е
налице и правилно попълване на същия в частта представена на съда,очевидно не е
преснимана задната част на протокола,което обаче не е опорочава самата
процедура и не буди съмнение както иска да акцентира пълномощника на
жалбоподателя.
Доказа се и
авторството на нарушението от страна на жалбоподателя М.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на
който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща
на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е
управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от
представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води
на името на фирма „Терамекс М“ООД .Също така и в чл.188 ал.2 от ЗДвП изрично е
посочено,че:“Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
„.По делото няма ангажирани
доказателства досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на
въпросната дата ,поради което и правилно е определен субекта на административно
–наказателната отговорност-а именно законния представител на дружеството.И в
този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл.188ал.2от ЗДвП,тоест не намират основание доводите и възраженията на пълномощника
,посочени на трето място в жалбата. Не е налице и противоречие между
фактическото и юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и
точно и не буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.
В тази връзка
не се споделя и доводът да е допуснато съществено процесуално нарушение поради
твърдяното погрешното посочване на жалбоподателя в ЕФ за собственик на
превозното средство, с което е извършено нарушението.
Съществено
процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана възможността му
да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна е
наказан, както и за участието му като деец в извършването на нарушението.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В
конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 13 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 63 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта
се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 63 км/ч,
се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на
водача).
Видът и
размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на жалбоподателя
е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания за неговото
изменение.
По делото не се
установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението
представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска
спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да
бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото
,въззиваемата страна чрез ст.юристконсулт Белова прави искане за присъждане на
направените разноски по делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр.
ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт,като
съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна . Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. Във въззивното производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт,но е дал писмено
становище по спора. Съдът, като съобрази
извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, направените доказателствени искания, проведените открити съдебни
заседания и материалният интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с
правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят Б.Т.М. ЕГН ********** в качеството му на законен представител на фирма
„Терамекс „ М ООД. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2254312 ,с който на Б.Т.М. ЕГН ********** в
качеството му на законен представител на фирма „Терамекс „ М ООД е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено
от него нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Т.М. ЕГН********** в качество на законен представител на „Терамекс М“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.