Р Е Ш Е Н И Е № 9/20.1.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в публично заседание на
двадесет и втори
декември 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар:
Стела Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от Съдия Ваня Бянова-Нейкова адм. д. № 245 по описа на съда
за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. чл. 18, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за
закрила на детето (ППЗЗДет).
С доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт се иска отмяната му като постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в разрез с целта на закона.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се
представлява от адвокат В.П. ***. Жалбата се поддържа на посочените в нея
основания, като се претендира отмяната на атакувания отказ по подробно изложени
съображения, доразвити в представена по делото в срок писмена защита. Заявява
се претенция за присъждане на разноски по делото.
Ответната страна - Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Нова Загора, редовно призована, не изпраща представител. В
представени по делото становища се застъпва тезата, че административният орган
законосъобразно е отказал издаването на задължително предписание по реда на чл.
18, ал. 4 от ППЗЗДет., като постановеният акт е произнесен в съответствие с
материалния закон и неговата цел, както и при спазване на процесуалните правила,
с оглед на което се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Не се
претендират разноски.
Заинтересованата страна Г.Д.Г., редовно призован чрез
назначения му особен представител, се представлява от адвокат Х.К. ***, която
изразява становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Счита, че в конкретния случай не са налице условията на чл. 9 и следващите
от ППЗЗДет., респ. – липсват предпоставките по чл. 18, ал. 4 от същия и
правилно Дирекция „Социално подпомагане“ е отказала издаването на предписание.
Счита също, че доказателствата по делото опровергават твърдението в жалбата за
дете в риск по смисъла на закона, като заявява категорично, че в случая е
налице едно неразбирателство между родителите относно осъществяването на
родителските контакти, постановени с Определение № 2564/07.11.2019 г. по гр. д.
№ 2604/2019 г. на ЯРС, за което според особения представител законодателят е
разписал различен от потърсения от жалбоподателя, а именно - снабдяване с
изпълнителен лист относно упражняване на родителските права и съдействие от
съдия-изпълнител за привеждане на влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което
изразява мнение, че действията на Отдел „Закрила на детето“ са адекватни и
законосъобразни. По тези съображения се иска постановяване на съдебен акт за
отхвърляне на жалбата, като се претендира присъждане на възнаграждение за
особен представител в настоящото производство, съобразно Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Заинтересованата страна И.И.И., редовно призована, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
В хода на производството са събрани и приобщени писмени и
гласни доказателства, след анализа на които и след преценка на доводите и
изразените становища от страните, съдът прие за установено следното:
Безспорно е по делото, че оспорващият
Д.Г.Г. и И.И.И. са родители на непълнолетния Г.Д.Г., роден на *** г. Двамата
родители са разведени, като с Решение № 116 от 17.05.2008 г. на Районен съд
Нова Загора родителските права спрямо детето са предоставени за упражняване на
майката И.И., а с Решение № 91 от 31.05.2018 г. на Окръжен съд-Сливен
родителските права са предоставени за упражняване на бащата Д.Г.. С Определение
№ 2564 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 2604 по описа на съда за 2019
г., са определени привременни мерки до решаване на делото, като са изменени
постановените такива по гр. д. № 210/2018 г. по описа на ОС-Сливен, както
следва: съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Г.Д.Г. на майката И.И., определяйки местоживеенето на детето при нея с
посочване на адреса ѝ в гр. Нова Загора; съдът е определил следният режим
на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 17:00 часа в определените дни, без преспиване и без
присъствието на майката, но в присъствието на социален работник от ДСП-Нова
Загора, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Документите от административната преписка сочат, че по
случая на детето Г.Д.Г. Отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Нова Загора работи от
месец октомври 2015 г., като спрямо него са предприети мерки за закрила в
семейна среда по чл. 23 от ЗЗДет., които се прилагат съгласно изготвения и
съгласуван с родителите План за действие. При осъществяване на дейностите по
водения случай и във връзка с декларирано от двамата родители желание за
ползване на социални услуги, на същите и на детето са предоставяни различни по
вид социални услуги в Център за обществена подкрепа (ЦОП), гр. Нова Загора.
С
Направление № НП/Д-СН-НЗ-088 от 03.09.2018 г. на ДСП-Нова Загора за периода
от 03.09.2018 г. до 03.03.2019 г. е предоставена за ползване социална услуга
„Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическо консултиране на детето
и семейството“, касаеща детето Г.Д.Г. с родители Д.Г.Г. и И.И.И.. Според
съдържащия се в административната преписка Доклад-предложение относно изтичане
срока на посоченото направление, изготвен от социален работник в ЦОП-Нова
Загора (л. 241), предвид малкото срещи, осъществени с потребителите Г.Д.Г. и И.И.И.,
и една среща с Д.Г., работещият по случая екип не е успял да събере
необходимата му информация за изготвяне на „Оценка на родителски капацитет“ на
двамата родители, заложена в издаденото направление; с оглед невъзможността да
се осъществят срещи между бащата и детето, както и постоянните дела, които
водят двамата родители относно отглеждането на детето Г.Д.Г., екипът отчита
необходимостта от удължаване срока на направлението. Във връзка с този
Доклад-предложение е и изготвеният от социален работник в ДСП-Нова Загора
Доклад-предложение от 05.03.2019 г. за издаване на направление на детето Г.Г.
за ползване на социални услуги (л. 239), въз основа на който е издадено
Направление № НП/Д-СН-НЗ-018 от 05.03.2019 г., с което детето Г.Г. и двамата му
родители са насочени за ползване на дългосрочна социална услуга „Оценка на
родителски капацитет. Социално-психологическо консултиране на детето и
семейството“ за срок от 6 месеца до 05.09.2019 г. В направлението се сочи, че
връзката между бащата и детето е нарушена, като са влошени и взаимоотношенията
между двамата родители; необходимо е работата със
семейството в ЦОП да продължи с оглед изготвяне на оценка на родителския
капацитет на родителите, осигуряване на социално-психологическо консултиране на
детето и семейството и оказване на подкрепа. Във връзка с издаденото
направление на 04.04.2019 г. е насрочена среща в ДСП-Нова Загора с
потребителите на услугата с цел сключване на Договор за предоставяне и ползване
социалната услуга. Доказателствата по делото (л. 235) сочат, че бащата Д.Г. е
отказал подписването на договора с мотив „за да се проведе контрол в ОЗД и
ДСП-Нова Загора защо не се е спазил нито един план за работа с детето в частта
„Срещи с бащата“; това обстоятелство е отразено и в изготвената от ключовия
социален работник в ЦОП Информация относно развитие на случай с Направление №
НП/Д-СН-НЗ-018 от 05.03.2019 г. (л. 233).
След постановяване на Решение № 91 от 31.05.2018 г. на
ОС-Сливен,
с което родителските права са присъдени на бащата Д.Г., същият многократно
е подавал сигнали до съответните институции, в които е излагал твърдения, че майката
И.И. ограничава, дори възпрепятства контактите му с детето, както и
изпълнението на постановените съдебни актове.Първият по време сигнал според
съдържащите се в административната преписка документи е от 04.04.2019 г. (л.
236), с който оспорващият е поискал съдействие от ДСП-Нова Загора и ОЗД към ДСП
във връзка с изпълнение на влязлото в законна сила решение на ОС-Сливен, като настоява
за присъствие на социален работник при провеждане на срещата на 04.04.2019 г.,
а при осуетяването ѝ такава да бъде насрочена на следващия ден –
05.04.2019 г.; в сигнала е посочено още, че на 30.04.2019 г. има насрочено доброволно
предаване от държавен съдебен изпълнител. Сигналът е адресиран както до ДСП-Нова
Загора и ОЗД към дирекцията, така и до АСП, ДАЗД и РП-Нова Загора. В отговор на изисканата от ДАЗД и АСП информация по случая,
обективиран в Писмо изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-115
от 10.05.2019 г. (л. 216), подробно са описани предприетите във връзка с
подадения сигнал действия от страна на компетентния орган, (подкрепени със
съответни писмени доказателства, съставени в хода на работата по сигнала и
приобщени към административната преписка, приложени на л. 223-231 от кориците
на делото), а именно: във връзка с поисканото от бащата Д.Г. съдействие за
осигуряване присъствието на coциален работник при осъществяване на среща между
него и детето Г.Г., на 04.04.2019 г. от страна на О3Д е оказано исканото
съдействие при извършено посещение на адреса, на който се отглежда детето – при
посещението Г. е разговарял с баща си, но отказал да излезе с него в града. С
детето Г.Г. ежемесечно се провеждат срещи и е осъществена консултативна работа
с него, свързана с изпълнението на съдебното решение и предаването на бащата.
По отношение на издаденото направление за ползване на социални услуги в ЦОП-Нова
Загора в
писмото се сочи, че е налице писмено уведомяване за отказа на Д.Г. от
04.04.2019 г. за ползване на услугата (л. 232); такова нежелание е налице и по
отношение на самото дете, което е предоставило на социалните работници
собственоръчно написани декларации (л. 228 и л. 223-225), в които декларира своето
нежелание да се среща с баща си и да живее при него, както и да посещава
ЦОП-Нова Загора във връзка с предоставената социална услуга; в декларациите са
описани и причините за изразеното нежелание. На насрочената с Разпореждане от
22.02.2019 г. на ДСИ Г.П. дата - 30.04.2019 г., за предаване на детето Г.Д.Г. ***
е осигурено присъствието на социални работници от ОЗД, като самото дете не се е
явило – присъствали са единствено двамата родители и техните адвокати. В тази
връзка на 09.05.2019 г. водещият социален работник е провел разговор с детето,
(за което е съставен и Протокол от проведена среща - л. 335), в който разговор
детето е споделило, че причината за неявяването му на 30.04.2019 г. е
нежеланието му да „ходи по институции“, тъй като бил настинал и не се чувствал
добре; при настояване от страна на майката, че трябва да отидат на насроченото
доброволно предаване, детето само взело решението да се скрие в гаража и да не
отговаря на повикванията на майка си; детето също така е завило, че му е
омръзнало да дава обяснения пред всички институции защо не желае да живее с
баща си, като допълнило, че го е казвало многократно и изразило мнение, че
съдебното решение е „неправомерно“. Освен посочения протокол, в хода на
осъществената във връзка с подадения сигнал работа са съставени и други
протоколи от проведени срещи и телефонни разговори (л. 229-230), от които се
установява, че майката не се противопоставя на контактите на детето с бащата,
изразява съгласие двамата да излязат, но детето категорично отказва.
На 16.05.2019 г. е изготвена Оценка на родителски
капацитет (л. 211-214), в заключителната част на която е отразено следното: майката задоволява основните потребности на детето
си, осигурявайки му храна, облекло, образователни и индивидуални потребности;
социално-битовите условия са добри. От проведените срещи работещият по случая
екип счита, че в момента Г. е поставен в състояние на зависимост (обслужване от
страна на майката), силен родителски контрол и засилване внушението за болест и
поставянето му в състояние на заучена безпомощност; майката трайно неглижира
нуждите на детето от общуване с връстници и момчето расте в ситуация на
социална изолация; има патологична емоционална връзка между майката и детето и
отсъствие на момчешко поведение, липса на мъжки модел на поведение. Предвид
така посоченото оценката е, че майката И.И. притежава родителски капацитет, но
към момента не посочва финансова стабилност и финансова помощ за отглеждане на
сина си Г.. От своя страна майката се грижи за болните си родственици – майка и
баба, с които живее и не посочва, че получава грижи и финансова подкрепа от
тях. Така изготвената Оценка на родителския капацитет на И.И. е изпратена до
Директора на ДСП-Нова Загора (л. 210).
На 01.07.2019 г.
бащата Д.Г. подава нов сигнал, адресиран до ОЗД към ДСП-Нова Загора, с копие до
МТСП, АСП, ДАЗД и РП-Нова Загора. В отговор на изисканата от ДАЗД и АСП
информация по случая, обективиран в Писмо изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-120 от
16.07.2019 г. (л. 196), подробно са описани предприетите във връзка с подадения
сигнал действия от страна на компетентния орган, (подкрепени със съответни
писмени доказателства, съставени в хода на работата по сигнала и приобщени към
административната преписка, приложени на л. 200, л. 205-207 от кориците на
делото), а именно: бащата е поискал ОЗД да организира среща между него и сина
му Г.Г. на 03.07.2019 г. в 9:00 часа извън местоживеенето на детето и да
осигури присъствие на представител на
отдела по време на срещата; при осуетяване на срещата е поискано издаването на
задължително предписание на майката и налагане на глоба за несъдействие. На
02.07.2019 г. е проведен телефонен разговор с майката, (за което е изготвен
Протокол - л. 208), която се е отзовала на молбата, като е предложила срещата
да бъде осъществена на 03.07.2019 г. в 11:00 часа, за което Г. е информиран по
телефона и също е съставен Протокол (л. 207). От страна на И.И. е оказано
сътрудничество за провеждане на срещата между детето и бащата; на посочената
дата в сградата на ДСП-Нова Загора е проведена около десетминутна среща между Г.Г.
и Д.Г. в присъствието на социален работник, (за което отново е съставен
Протокол – л. 206); детето и бащата са разговаряли спокойно, като при
настояване от страна на бащата Г. да отиде да живее при него, детето е отказало
категорично, заявявайки, че има право да реши при кого да живее; срещата е
прекратена от сина на Д. – Г., след настояване от бащата да го придружи до с.
Кортен за около един час. Видно от отразеното в писмото и в съставените
протоколи, в хода на работата по случая
майката е оказала необходимото съдействие на ОЗД. Във връзка с изисканата от
АСП информация е изготвено и Становище от водещия социален работник (л. 200), в
което е посочено, че предвид оказаното от майката съдействие и сътрудничество,
на този етап липсват основания за издаване на задължително предписание по реда
на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет.
На 02.09.2019 г. е изготвен нов План за действие във
връзка с предприетата спрямо Г.Г. мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗДет. (л.
192-194), в който при работата с детето са заложени дългосрочна цел –
„Осигуряване на сигурна среда за развитието на детето, гарантираща правилното
му развитие“, и две краткосрочни цели, една от които е „Социална работа с
детето съобразно неговите потребности“ - за осъществяването на целите са
планирани дейности по консултиране и информиране в съответствие с възрастта и
степента на развитие на детето, както и дейности по издаване на последващо
направление за ползване на социални услуги (след изтичане срока на предходното
направление и след получаване на Доклад-предложение от ЦОП-Нова Загора).
Другата заложена в Плана за действие краткосрочна цел се изразява в
„Задоволяване потребностите на детето“, като за нейното изпълнение са планирани
редица дейности, в т.ч. и осигуряване на възможности за контакти между детето и
бащата със срок постоянен в срока на плана. По отношение работата със
семейството е заложена една краткосрочна цел – „Оказване подкрепа на детето и
семейството“, за изпълнението на която са планирани съответни дейности, както
следва: консултиране и информиране на детето, осигуряване на психологическа
подкрепа, проучване на неговите нагласи и планиране на последваща работа е
него; индивидуална работа с
психолог за преодоляване на емоционалните дефицити и тревожността на детето; осигуряване
на работа с цел намаляване на тревожността на детето и формиране на умения за
самоконтрол; консултативна работа с детето, насочена към развитие на
способностите за общуване с бащата, подпомагане на детето за изграждане на
значима връзка с бащата и формиране на положителен поведенчески модел; работа с
детето в насока идентичност и социално поведение - начини за справяне със
собствените враждебни нагласи; изготвяне
на оценка на емоционалното състояние на детето, включваща становище за
евентуална промяна в средата на отглеждане; изготвяне
на оценка на риска и оценка на потребностите на детето;
провеждане на специализирана работа с детето с цел превенция на извършване на
суицидни прояви; осигуряване на терапевтична работа с психолог; изготвяне на
психологическа оценка на детето. За всяка от така планираните дейности е
посочено изрично „при заявено желание от детето да продължи да посещава ЦОП, в
срока на направлението“. За изпълнението на тази краткосрочна цел освен
посочените до тук дейности са планирани също и дейности по консултиране и
информиране на родителите за нормативните и поднормативни актове за правата на
детето; консултиране на бащата и детето за необходимостта от осигуряване на
съвместна работа с него и детето с цел изграждане на връзка; осигуряване на
работа с родителите в посока изграждане на умения за ефективно общуване,
подобряване на комуникацията между тях и осигуряване на подкрепа за подобряване
на техните взаимоотношения; подкрепа при преодоляване на проблеми в общуването
между детето и родителите и между двамата родители; работа с родителите в
насока подобряване на взаимоотношенията родители-дете; проследяване на
отношенията между детето и родителите; периодични срещи със семейството за
поддържане на актуална информация за развитието на детето; осигуряване на
наблюдение на грижите за детето в семейната среда. В Плана за действие изрично
е посочено, че при отказ за сътрудничество и неизпълнение на задълженията от
страна на родителя, полагащ грижи за детето, ще бъдат издадени задължителни
предписания на основание чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет.
В хода на работата във връзка с така изготвения нов План
за действие са съставени съответни протоколи от проведени срещи и телефонни
разговори (л. 180, л. 186-188), от които се установява, че детето е в добро
общо здравословно състояние и не е прекъснало контактите с баща си, макар и
срещите между тях да са редки, като общуването по между им е било в рамките на
нормалното; осъществени са и няколко срещи с бабата по бащина линия, като с нея
майката и детето контактуват и по телефона. С оглед констатираната
необходимост от продължаване на
работата със семейството и във връзка с подадена от И.И. Молба с вх. №
CЛ/D-CH-HZ/64-128
от 10.03.2020 г.,
с Доклад-предложение от същата дата (л. 184), изготвен от социален работник в
ДСП-Нова Загора, е предложено
издаването
на направление
за ползване на дългосрочна социална услуга (до 6 месеца) „Социално-психологическо
консултиране на детето и семейството“,
предоставяна от ЦОП - Нова Загора; на 11.03.2020 г. ДСП-Нова Загора издава Направление № НП/Д-СН-НЗ-011 от
03.09.2018 г., с което детето и майката са насочени за ползване на посочената
социална услуга до 11.09.2020 г.; сключен е и Договор № 18 от 19.05.2020 г. за
предоставяне и ползване на социални услуги в ЦОП-Нова Загора (л. 178). На
22.05.2020 г. е проведен телефонен разговор с майката от водещия социален
работник, за което е съставен Протокол (л. 177), от който е установено, че
детето е в добро здравословно състояние и очаква посещение от бащата Д. и
бабата Д., което е предварително уговорено в телефонен разговор между майката и
бабата по бащина линия.
На 02.06.2020 г. бащата подава пореден сигнал до ДАЗД,
заведен под вх. № 89-00-116#53, във връзка с който е изпратено писмо до ДСП-Нова
Загора (л. 175) с искане за предоставяне на актуална информация за работата по
случая. Сигналът е регистриран в ОЗД на 09.06.2020 г., като на 19.06.2020 г. е
изготвен Социален доклад за оценка на постъпилия сигнал (л. 166-167), от чието
съдържание се установява, че по сигнала е извършена проверка, изразяваща се в
изискване на информация от личния лекар на детето относно здравословното му
състояние и провеждане на срещи и телефонни разговори с майката и нейния
адвокат, (за което са съставени съответни протоколи – л. 168-171); при проверката
е констатирано, че последните срещи
между детето Г. и бащата Д.Г. са били на 22.05.2020 г. и 24.05.2020 г. (по
данни на майката, която съобщила също, че Д.Г. не спазва определените му с
влязлото в сила определение за привременни мерки на ЯРС дни за контакт с детето
Г., а идва когато той има възможност, но въпреки това срещи с детето винаги се
провеждат; от предоставено Експертно решение на ТЕЛК № 5387/30.11.2017 г. е
видно, че детето Г.Д.Г. е освидетелствано и е без определен процент вид и
степен на увреждане, посочена е водеща диагноза ***. Състояние след *** като в констатациите
е описано, че детето е в добро общо състояние. На 16.06.2020 г. е посетено
жилището на И.И. и детето Г.Г. - срещата е проведена в двора на къщата, като
майката е предоставила два броя декларации от детето Г. (л. 172 и л. 173), в
които той отново е декларирал нежеланието си да посещава ЦОП-Нова Загора и да
живее при баща си – обстоятелства, потвърдени от детето и при проведения с него
разговор. От извършената проверка и разговори е установено, че детето желае да
продължи да бъде отглеждано в жилището на своята майка и не е прекъснало
отношенията с баща си Д.Г.. По информация на майката и детето семейството контактува
със своите близки и роднини, а Г. твърди, че има социални контакти, но поради
това, че се обучава в домашни условия, липсва контакт с връстници. През
учебната 2019/2020 г. Г.Г. е ученик в девети клас в *** на индивидуална форма
на обучение в домашни условия, а от месец март 2020 г. се обучава онлайн. Между
детето и неговата майка има изградена силна емоционална връзка - Г. изразява
силна привързаност към нея, а по негови данни поддържа контакти и с баща си Д.Г..
По отношение на родителското сътрудничество и желание за активна родителска
връзка в Социалния доклад се сочи, че И.И. е консултирана и информирана относно
необходимостта от формиране на умения за предотвратяване на конфликти и кризи и
предотвратяване риска от формиране у детето на синдром от родителско отчуждение;
същата твърди, че винаги е сътрудничила на бащата Д.Г. и е съдействала за
контактите му с Г., както и че тримата често посещават развлекателни места в
града. В раздел „Оценка на риска“ е посочено, че към настоящия момент не са
констатирани преки рискове за детето Г.Д.Г. - от извършената проверка и
разговори е установено, че детето желае да продължи да бъде отглеждано в
жилището на своята майка и не е прекъснало отношенията с баща си Д.Г.. В заключителната
част на доклада е направено предложение за прекратяване на работата по сигнала
за детето Г.Г. по съображения, че в ОЗД/ДСП-Нова Загора има отворена работа по
случай и за прикачване на сигнала към случая, което е и сторено по решение на Началник
ОЗД и Директор.
На 03.07.2020 г. в ОЗД при ДСП-Нова Загора постъпва
пореден сигнал от бащата Д.Г. с изложени в него твърдения за умишлено
ограничаване от страна на отглеждащия родител – майката И.И., на контактите
между него и детето Г.Г. и с членове от разширеното му семейство, като е
поискано издаването на задължителни предписания по реда на чл. 18, ал. 4 от
ППЗЗДет. Във връзка с регистрирания сигнал на 13.07.2020 г. е изготвен Социален доклад за оценка
на постъпил сигнал (л. 158-160), в който е отразено, че на същата дата –
13.07.2020 г. е проведена среща-разговор с И.И. *** (л. 161), на която майката
информира, че бащата не спазва определения режим на лични контакти с детето
съобразно постановените привременни мерки, а посещава жилището им, когато на
него му е удобно; твърди, че доста често тя и детето в този времеви период имат
други ангажименти; разказва за ситуация, в която дори е отпратила майстор,
извършващ ремонтни дейности в дома ѝ, за да могат да осъществят контакт с
бащата в заведение в центъра на гр. Нова Загора. И. споделила, че детето
отказало на баща си да посетят черноморски курорт, понеже самото то изпитва
притеснения от зараза с COVID19. Майката споделила още, че синът ѝ бил
категоричен, че не желае да посещава Черноморието дори с нея, което според майката
се дължи на информираността на детето по темата и желанието му да охрани
здравето си. В Социалния доклад е посочено също, че декларираното от детето със
собственоръчно изготвените от него през месец юни декларации нежелание за
ползване на социална услуга в ЦОП не се е променило към момента – то е консултирано
за ползите от социалната услуга, но на този етап е категорично в отказа си. Неуспешен
е опитът на социалните работници за осъществяване на контакт с личния лекар на Г.
с цел получаване на актуална информация относно здравословното му състояние. Майката
е консултирана относно поддържане на добра комуникация с бащата и неговото семейство
и осъществяване на редовни телефонни разговори и срещи с тях, което следва най-добрия
интерес на детето Г.Г.. В раздел „Родителско сътрудничество и желание за
активна родителска връзка“ е отразено, че И.И. е консултирана и информирана
относно необходимостта от формиране на умения за предотвратяване на конфликти и
кризи и предотвратяване риска от формиране у детето на синдром от родителско
отчуждение, като са преповторени твърденията на майката, съдържащи се и в
предходния Социален доклад за оценка на постъпил сигнал, че винаги е
сътрудничила на бащата Д.Г. и е съдействала за контактите му с Г., както и че
тримата често посещават развлекателни места в града. В раздел „Оценка на риска“
също е преповторена констатацията от предходния Социален доклад, а именно, че
към настоящия момент не са констатирани преки рискове за детето Г.Д.Г. - от
извършената проверка и разговори е установено, че детето желае да продължи да
бъде отглеждано в жилището на своята майка и не е прекъснало отношенията с баща
си Д.Г.. В заключителната част на доклада отново е предложено прекратяване на
работата по сигнала за детето Г.Г. поради това, че в ОЗД/ДСП-Нова Загора има
отворена работа по случай и прикачване на сигнала към случая, което също е
уважено от Началник ОЗД и Директор.
На 20.07.2020 г. е подаден устен
сигнал от бащата, за който е съставен Формуляр за приемане на устен сигнал №
СИГ/Д-СН-НЗ/81 от 20.07.2020 г., 15:03 часа (л.
162); във формуляра като повод за подаване на сигнала е посочено, че бащата Д.Г.
съобщил, че в 14:50 часа на 20.07.2020 г. е звъннал на сина си Г.Г. по
телефона, но той не му отговорил; искал е също да се види с детето в почивните
дни (11 или 12 юли), но Г. е отказал да излезе от дома си. Работата по сигнала
е възложена на социален работник Р. А. с посочен срок за проверка 10 дни. Във
връзка със сигнала на 30.07.2020 г. е изготвен Социален доклад за оценка на
постъпил сигнал (л. 153-154) след осъществена от социалния работник
среща-разговор с родителите И.И. и Д.Г., както и с детето Г.Г.. В доклада са
отразени следните констатации: на 20.07.2020 г. е проведен телефонен разговор с
бащата Д.Г., в който е информиран, че ще му бъде оказано съдействие от
служители на ОЗД/ДСП-Нова Загора за провеждане на среща със сина му Г.Г.; уговорена
е среща с него пред жилището, където се отглежда детето Г., около 17:00 часа на
същия ден. В 17:07 часа е осъществена срещата с Д.Г., който потърсил по
телефона сина си Г., но разговарял с майката И.И., която съобщила, тя и детето
ще излязат. На срещата Г. изразил желание Г. да пътува с него до гр. Ямбол,
като предложил на следващия или по-следващия ден да го върне отново в гр. Нова
Загора - Г. изразил своето несъгласие, като се мотивирал с това, че не се
чувства добре и отказал да пътува за Ямбол; отказал и да пие кафе с баща си.
Детето Г. заявило, че бащата Д.Г. не го е търсил в режим на контакти, а винаги ходил,
когато на него му е удобно – тези твърдения са отречени от бащата Д.Г.. Бащата
настоял семейството да ползва социални услуги, предоставяни от ЦОП-Нова Загора
и в тази връзка бил информиран, че на детето и неговата майка е издадено
направление за ползване на дългосрочна социална услуга, във връзка с което И.И.
е подписала договор и посещава услугата, а детето Г. е предоставило
собственоръчно написана декларация, че на този етап не желае да ползва социална
услуга. Майката и детето са консултирани относно поддържане на добра
комуникация с бащата и неговото семейство и осъществяване на редовни телефонни
разговори с тях и срещи, което следва най-добрият интерес на детето Г.Г.. Родителите
И.И. и Д.Г. са консултирани и информирани, че следва да спазват режима на
контакти между бащата и детето съгласно определението на ЯРС. По отношение на родителското сътрудничество и
желание за активна родителска връзка в доклада са преповторени констатациите от
другите два социални доклада, изготвени по повод подадените от бащата сигнали,
а в раздел „Оценка на риска“ е посочено, че спрямо детето Г.Д.Г. са предприети
мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДет. В заключение отново е
направено предложение за прекратяване на работата по сигнала и прикачването му
към отворения случай, което е и сторено по решение на Началник ОЗД и Директор.
На 06.08.2020 г. е издадено Писмо
изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-136, изготвено в отговор на подадените два сигнала
от Д.Г., а именно - постъпило по електронна поща на ДСП-Нова Загора Заявление
от 30.06.2020 г. с вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/79 от 03.07.2020 г. по описа на
ОЗД/ДСП-Нова Загора и Устен сигнал, обективиран във формуляр за приемане на
устен сигнал с вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/81 от 20.07.2020 г. Видно от съдържанието на
писмото е, че оспорващият е информиран, че детето и майката са уведомени за
спазването на определения режим на лични контакти съобразно постановените от
ЯРС привременни мерки. По отношение на здравословното състояние на детето е посочено,
че е предоставена писмена информация от личния лекар на Г. - д-р К. с изх. №
408/03.08.2020 г. (л. 152), със следното съдържание: Г.Д.Г. е с диагноза ***.
Преди години е получил спонтанен пневмоторакс и е бил лекуван в гръдна хирургия
гр. Стара Загора по данни на майката. След това оформя астматични пристъпи - в
началото протичащи по-тежко, като от няколко месеца не са регистрирани такива;
не е диспансеризирано при детски пулмолог и не се профилактира астмата с
помпичка и други медикаменти. По
отношение насочването към социални
услуги, предоставяни в общността е посочено, че последното издадено направление от
ДСП-Нова Загора е на
11.03.2020 г.
на детето Г.Г. и майката И.И., същото е
за ползване на дългосрочна социална услуга (до 6 месеца)
„Социално-психологическо консултиране на детето и семейството“. От
предоставената писмена информация от ЦОП-Нова
Загора е видно, че майката
е подписала договор към издаденото направление и с нея работи екипът на
услугата. Детето Г.Г. не желае към настоящия момент да посещава ЦОП и
собственоръчно, писмено го е декларирал. От страна на социален работник от ОЗД/ДСП-Нова Загора е оказано поисканото съдействие за среща
с детето на адреса, на който се отглежда. Писмото е връчено лично на оспорващия
на 17.08.2020 г. (л. 148), който е оспорил така постановения отказ по съдебен
ред чрез депозиране на жалба против него до Административен съд-Сливен, въз
основа на която е образувано адм. д. № 308 по описа на съда за 2020 г. – същото
е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Ямбол, въз
основа на което е образувано и настоящото съдебно производство.
По делото са разпитани и посочени
от оспорващия двама свидетели – И.Я.И. и В.Т.Т., присъствали на срещи между
бащата и детето. Обобщено показанията на свидетелите сочат, че бащата при всяка възможност, когато пътува при
родителите си, посещава детето и контактува с него, излизали са да пазаруват и
на ресторант в присъствието на майката, нито един от свидетелите не сочи за
отказ на майката за осъществяване на контакти или за създаване на пречки.
По разпореждане на съда водещият
социален работник е задължен да представи доклад по случая за работата с детето
Г.Г. към 24.11.2020 г. В изпълнение на разпореденото по делото е депозиран
Социален доклад с изх. № ПР/Д-СН-НЗ/64-001 от 03.12.2020 г., в раздел
„Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка“ от който се
сочи следното: при проведени разговори детето Г.Г. и майката И.И. предоставят
информация, че то контактува с баща си и той го посещава в дома им. Г-жа И.
съобщава, че винаги е сътрудничила на бащата Д.Г. и е съдействала за срещите му
с Г.; твърди, че тримата често посещават заведения и места за отдих в гр. Нова
Загора. По данни на детето и майката определеният режим на лични контакти между
детето не се спазва съобразно постановените привременни мерки. По тяхна
информация Д.Г. проявява желание да се среща с Г., когато има възможност и в
удобни за него дни и часове. В заключителната част на социалния доклад пък е
отразено, както следва: от проведените срещи и разговори с майката И.И. и
детето Г.Г. в хода на ежемесечната работа на ОЗД по случая е констатирано, че
детето поддържа контакти с баща си Д.Г. и с неговите родители. От месец ноември
2019 г. до настоящия момент в ОЗД/ДСП-Нова Загора не е постъпвала информация за
подадени в РУ-Нова Загора и РП жалби от Д.Г. за неспазване и несъдействие от
страна на майката И.И. за осъществяване на режима му на лични контакти с
детето, определен със съдебния акт. При работата по случая на Д.Г. е оказвано
съдействие от страна на социалните работници в Отдел „Закрила на детето“ за
осъществяване на срещи със сина му.
При тази фактическа установеност от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена срещу
административен акт, издаден по искане за издаване на задължително предписание
по смисъла на чл.18, ал.4 от ППЗЗД, обективиран в писмо с изх. №
СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020 г. Същата е депозирана на 14-тия ден от датата
на връчване на писмото с ИД на 14.08.2020г., т.е. в рамките на 14-дневния срок
по чл.149, ал-1 от АПК.По аргумент на по-силното основание, жалбата, депозирана
до съда на 28.08.2020г. следва да се приеме за разглеждане като подадена и в
рамките на приложимия в случая удължен срок за обжалване по чл.140 от АПК, тъй
като в писмото не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да
бъде обжалвано.
Писмо с изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020
г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Нова Загора подлежи на
съдебен контрол, тъй като представлява крайният акт по Заявление вх. №
СИГ/Д-СН-НЗ/79 от 03.07.2020 г. и подаден устен сигнал с вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/81
от 20.07.2020 г. от Д.Г.Г., със същия искането на жалбоподателя за издаване на
задължително предписание до майката на детето Г.Д.Г. не е удовлетворено, поради
което засяга жалбоподателя неблагоприятно и той го счита за отказ. Писмото не
съдържа разпоредителна част с изричен отказ за издаване на задължителни
предписания, но е ясна волята на органа, че издаване на такъв акт не е
необходимо и по същество е отказано, тъй като майката И.И. сътрудничи във
връзка с прилагане на предприетите спрямо сина ѝ мерки за закрила, за
осъществяване на контакт с детето на бащата е съдействано след подаване на
сигнала от 20.07.2020г., описват се предприетите действия като мерки за
социална закрила на детето вместо исканото издаване на задължителни предписания
до майката.С оглед на това съдът счита, че обжалваното писмо е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като краен издаден акт
по отправено искане до овластения да се произнесе орган по чл.18, ал.4 от
ППЗЗДет.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е краен акт,
издаден по искане, отправено от Д.Г., за издаване на задължително предписание
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Нова Загора, Отдел „Закрила на
детето“, постановен по негово Заявление вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/79 от 03.07.2020 г. и
подаден устен сигнал вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/81 от 20.07.2020 г., обективиран в писмо
с изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-136 от 06.08.2020 г., като искането не е удовлетворено,
а на заявителя е предоставена информация за предприетите действия.
Обжалваното писмо с изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020
г. е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 18, ал. 4
от ППЗЗДет. - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Нова Загора, която
дирекция съгласно разписаното в чл. 7, ал. 3 от ЗЗДет. е компетентна да работи
по случая.
Произнесено е в писмена форма, с излагане на мотиви за предприетите
действия. При прилагане на разрешението, дадено с т. ІІІ от ТР № 16/1975 год.
на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да предхождат издаването на акта
и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт, съдът приема, че с изложеното от фактическа и правна
страна като мотиви в обжалвания акт в предхождащите неговото издаване социални
доклади, придружени
със съответни писмени доказателства, съставени в хода на работата и приобщени
към административната преписка, са изпълнени императивните изисквания на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за съдържанието на административния акт.
Не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и да обуславят
отмяната на това основание. Неоснователно е оплакването в жалбата, че е
следвало административният орган да се произнесе поотделно по двата подадени
сигнала – регистрираният на 03.07.2020 г. в ОЗД-Нова Загора и подаденият устен
сигнал от 20.07.2020 г. Видно от доказателствата по делото и по двата сигнала
са извършени съответни проверки, въз основа на резултатите от които са
изготвени и Социални доклади за оценка на постъпилите сигнали съобразно
изискванията на нормативната уредба с отразени в тях констатации от извършените
проверки. Фактът, че Директорът на ДСП-Нова Загора се е произнесъл с един
административен акт и по двата подадени сигнала не предпоставя отмяната на
постановения отказ, доколкото са спазени установените правила и не са налице
данни за накърняване правото на защита на оспорващия. Административният орган е
издал акта след всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая,
като е изпълнена специфичната процедура, предвидена в чл. 9 - 18 от ППЗЗДет. и оспорващият
Г. е участвал активно в административното производство.
Правилно и в съответствие с материалния закон не е
издадено задължително предписание по искането на жалбоподателя.
Съобразно разписаното в
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., по този закон Дирекция „Социално
подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на
децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет.
е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда, (изброени в чл. 23
от ЗЗДет., каквито в случая безспорно са предприети спрямо детето Г.Г.), е да
бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждане и възпитание на детето. Според ал. 2 на цитираната норма от
правилника предвидените в нормата на чл. 23 от закона мерки се прилагат
съгласно изготвения план за действие, (какъвто безспорно е налице в конкретния
казус), а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и
чрез социални услуги, (каквито в случая са предоставяни с оглед констатираното
от социалните работници, че връзката между бащата и детето е нарушена, като са
влошени и взаимоотношенията между двамата родители). В чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет.
е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник
или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“
издава задължително предписание.
Оспореният пред съда отказ за издаване на задължително
предписание е издаден в съответствие на разписаното в чл. 18, ал. 4, вр. ал. 3
от ППЗЗДет., съобразно които предпоставка за издаване на задължително
предписание е отказ от сътрудничество от страна на лицето, което полага грижи
за детето във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. От събраните
при извършеното социално проучване данни се налага извод за липса на визираната
в нормата предпоставка за отказ от страна на майката И.И., която отглежда
детето, да съдейства за осъществяване на присъдения режим на лични контакти
между детето и неговия баща. При осъществяване на работата по случая с детето Г.Г.,
както и във връзка с подаваните от бащата сигнали, видно от данните по делото,
майката е оказвала необходимото съдействие за провеждане на срещи между
двамата, макар да са били извън определения със съдебния акт режим на лични
контакти. За това обстоятелство са събрани множество писмени доказателства по
преписката, които не се опровергават дори и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. В подкрепа на този извод е и отразеното в представения по
делото по разпореждане на съда Социален доклад, според който от месец ноември
2019 г. до настоящия момент в ОЗД/ДСП-Нова Загора не е постъпвала информация за
подадени в РУ-Нова Загора и РП жалби от Д.Г. за неспазване и несъдействие от
страна на майката И.И. за осъществяване на режима му на лични контакти с
детето, определен със съдебния акт на ЯРС. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че поведението на И.И. не представлява по своето
естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 от ППЗДет., което
според същия текст е основание за издаване на задължително предписание. В този
смисъл и предвид категоричните констатации, отразени в изготвените социални
доклади за оценка на постъпилите сигнали, че не са установени преки рискове за
детето Г.Г., че то желае да продължи да бъде отглеждано в жилището на своята
майка и не е прекъснало отношенията с баща си, обосновано административният
орган е приел, че липсва отказ от страна на майката И.И. да сътрудничи във
връзка с прилагане на предприетите спрямо сина ѝ Г. мерки за закрила и не
е налице основание за издаване на задължителни предписания.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
оспореният отказ да се издаде задължително предписание, като постановен от
компетентен орган, в писмена форма с излагане на мотиви, при спазване на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия
материален закон и съобразено с целта му, се явява законосъобразен. Жалбата
против него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, ЯАС, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г.,***,
депозирана чрез адвокат В.П. ***, срещу отказ на искане за издаване на
задължително предписание от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Нова
Загора, Отдел „Закрила на детето“, постановен по Заявление вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/79
от 03.07.2020 г. и подаден устен сигнал с вх. № СИГ/Д-СН-НЗ/81 от 20.07.2020
г., обективиран в писмо с изх. № СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“-Нова Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете