№ 214
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100502349 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 295259/28.07.2021 г., депозирана
от „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, гр. Варна против Решение №
262078/28.06.2021г. на ВРС по гр.д. № 12210/2020 г.
Решението се обжалва в цялост с твърдения за незаконосъобразност
поради неправилно приложен материален закон. Твърди се на първо място, че
представените доказателства не установяват непрекъснатост на
биосертификацията на ищеца, включително за спорния период, тъй като и в
решенията по предходно развили се между страните спорове съдът е
възприел, че ищцовот дружество за определен период от време е било лишено
от ползване на земеделските земи по предназначение. В тази връзка счита, че
съдът не е следвало да кредитира безрезервно както представената служебна
бележка от 07.05.2020 г. от „КЮ Сертификейшън“ АД така и дневника на
стопанството, представен от ищеца, който не е прошнурован и пронумерован
като единна книга. Не се установява пропусната полза за стопанската
2016/2017 година и от представения договор с Х.К., тъй като в същия е
заложено изкупуване не само на биопродукция, но и стандартна такава, а и в
договора не е описано какви зърнени култури следва да се вложат във фуража
и при какво съотношение, още по-малко е ясна цената на всяка от културите.
Не на последно място спори и по размера като счита, че се дължи единствено
чистата печалба без евентуално извършени разходи. Моли за отмяна на
решението в цялост и присъждане на разноски.
Становището на въззиваемата страна „К.А.-98“ ЕООД, изразено чрез
1
процесуален представител е за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Противопоставя
аргументи на всяко от възраженията по въззивната жалба. Акцентира, че
представеният договор за биосертифициране удостоверява биологичното
производство през периода, когато имотите са ползвани. Договорът с гръцкия
контрагент доказва трайните търговски отношения и осигурения пазар на
биологичните култури като неразделна част от същия са и имотите, върху
които е пропусната възможността да се добие продукция и реализира
печалба. Спори съдът по предходните дела да е определил по-малък размер
на пропуснатите ползи, а и възражението като заявено за първи път във
въззивното производство моли да не се разглежда. Счита, че със
заключението по САТЕ се доказва по безспорен начин и размера на иск. Моли
за потвърждаване на атакуваното решение.
В съдебно заседание по същество страните не се представляват.
Въззиваемата страна в молба вх. № 2440/01.02.2022 г. изразява
становище по същество на спора като моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и
като съобрази, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките
на ограничения въззив, при преценка законосъобразността на същото, съдът е
обвързан от доводите в жалбата и следи за прилагането на императивни
правни норми.
Пред ВРС са заявени осъдителни претенции от „К.А.-98“ ЕООД против
„Изворово Агро“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати
обезщетение за неизпълнение по договор за аренда на земеделски земи от
06.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по
вписванията Омуртаг със срок от 6 стопански години, изразяващо се в
пропусната полза от реализация на биологична продукция в размер на 12 500
лева за стопанската 2016/2017 г. - 8000 кг. бали люцерна от 7.999 дка на
стойност 8000 лева; 1500 кг царевица от 3.000 дка на стойност 1500 лева и
3000 кг ливадно сено от 3.000 дка на стойност 3000 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
След предприето и допуснато от ВРС изменение на иска по размер до
10943.76 лева по реда на чл. 214 от ГПК, за горницата производството е
прекратено.
Според ищеца ответното дружество неправомерно е лишило арендатора
да декларира, ползва, очертае и реализира биологична продукция от
посочените по-горе продукти за стопанската 2016/2017 година, които се
отглеждат в земеделски имоти с № № 023012, представляващ нива 3.000 дка,
местност „Бостанлък“, в землището на с. Изворово; № 044014, представляващ
нива с площ от 7.999 дка, местност „Хотуля“ с. Изворово и имот № 048001,
представляващ затревена нива с площ от 3.000 дка, местност „Мешето“ с.
Изворово. Твърди, че ответникът без налично правно основание е направил
2
волеизявления пред съдията по вписванията за заличаване на договора за
аренда относно горепосочените имоти, което всъщност поради грешка е било
допуснато. В защита на правата и след съдебна реализация е било
постановено решение на ВРС, потвърдено с решение по възз.т.д. № 1662/2016
г. на ВОС, с което е установена валидността и съществуването на арендното
правоотношение и вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния
регистър относно заличаване на договора, респективно отмяна на
извършеното вписване.
Твърди се, че до влизане в сила на решението ищецът е бил лишен от
възможността да ползва имотите и да реализира печалба от произвежданата
от него био продукция, с което аргументира и заявената осъдителна
претенция.
Становището на ответника, изразено чрез процесуален представител в
първо по делото заседание е за неоснователност на исковете при твърдения за
завишаване размера на земеделската продукция, която се претендира, да е
могло да бъде реализирана и цената за единица продукция.
По фактите.
Отсъства спор, че страните са встъпили в облигационно
правоотношение по договор за аренда от 06.12.2012 година,по силата на
който за 6 стопански години, считано от тази на подписване на договора
ответното дружество е предоставило на ищеца за временно възмездно
ползване земеделски земи в землището на с. Изворово, общ. Антоново както
следва: имоти с № 023012, представляващ нива 3.000 дка, местност
„Бостанлък“, в землището на с. Изворово; № 044014, представляващ нива с
площ от 7.999 дка, местност „Хотуля“ с. Изворово и имот № 048001,
представляващ затревена нива с площ от 3.000 дка, местност „Мешето“ с.
Изворово. Стойността на арендното плащане съгласно чл. 3 от договора е
определено за 3 лева на декар и годишно на не-помалко от 251.98 лева на
година, дължимо до край на м. 12 на изтеклата стопанска година.
Съгласно влязло в сила на 03.02.2017 г. Решение № 2985/21.07.2016 г.
на ВРС по гр.д. № 14903/2015 г., частично потвърдено с Решение №
89/03.02.2017 г. на ОС Варна е прието, че между страните по спора
съществува арендно правоотношение по горецитирания договор, а
извършеното вписване на едностранно разваляне на договора в Служба по
вписванията – Омургаг е отменено.
От представените писмени доказателства към ИМ, а именно Заявление
вх. № 397/18.07.2016 г. от ищцовото дружество до Общинска служба
Земеделие гр. Антоново, регистрационна карта на земеделския производител
от 28.02.2012 г., издадена от МЗХ, Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Сливен с печат за годините от 2012 до 2019 г. включително, Договор за
контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО)834/2007 с „Кю
Сертификейшън“ АД, Сертификати за съответствие от 16.01.2014 г.,
16.01.2015 г.16.01.2016 г., 16.01.2017 г. и 01.11.2017 г. без прекъсване във
валидността и до 15.01.2018 г. се доказва, че „К.А.-98“ ЕООД е регистриран
земеделски производител на био продукция. В сертификатите за съответствие
изрично като биологично растениевъдство за имотите в землището на с.
Изворово, общ. Антоново, обл. Търговище са посочени и отглеждането на
3
царевица, люцерна и ливадно сено.
Обстоятелството, че ищецът непрекъснато се е занимавал с
биоземеделие се установява и с оглед събраните в първата инстанция гласни
доказателства и заключението по САТЕ, според което само по време на
неправомерното заличаване на договора имотите не са били с биологично
сертифицирана площ, и веднага след влизане в сила на решението на ОС
Варна, цитирано по-горе площите са отново сертифицирани при започването
на новата стопанска година 2017 г. и са с непрекъснат сертификат и към
момента.
От представения договор от 10.11.2014 г., сключен с гръцкия
производител Х.К. е видно, че дружеството е приело да доставя до 2022 г.
фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу съответно договорена
цена на килограм, което гарантира сигурен приход за период от 8 години.
Доказва се, с оглед решенията на съдилищата, че и през процесния
период от време правоотношението по договора за аренда е съществувало, а
поведението на ответника по едностранното му разваляне и вписване на това
обстоятелство в Служба по вписванията – Омуртаг е неправомерно.
По правото.
Всяка неизправна страна по договорното правоотношение, тук
„Изворово агро“, която в срока на действие на договора препятства другата
страна да реализира правата си, обстоятелство което е установено със сила на
пресъдено нещо, носи отговорността да понесе санкция за неизпълнение на
задълженията си, включително обезщетение по чл. 82 от ЗЗД, претендирано
от ищеца като пропусната сигурна полза, съставляваща пряка и
непосредствена последица от поведението на насрещната страна.
Договорът с гръцкия контрагент доказва загуба на сигурен приход от
невъзможността земеделските земи да се експлоатират в срока на
неправомерното „разваляне“ на договора от ответника.
За доказване на пропуснатата полза съдът приема на първо място както
по-горе бе посочено, че ищецът е регистриран земеделски производител на
биокултури и процесните ниви са били сертифицирани за производство на
царевица, люцерна и ливадно сено. Що се отнася до добива, средната пазарна
цена на реализиране на продукция през процесната стопанска година
2016/2017 г. и размера на разходите, които следва да се приспаднат, за да се
определи чистата за ищеца печалба, съдът кредитира първи вариант на
заключението по допълнителната САТЕ, изслушано в настоящата инстанция
като обективно и компетентно дадено.
Според експерта, за да се определи чистата за дружеството печалба,
трябва да се изключат разходите за агротехнически мероприятия и рентата.
Първото перо разходи са изчислени с включена собствена техника, транспорт,
амортизация, гориво, собствени семена и труд без ДДС. След приспадане и на
второто перо разходи – дължимата рента, която съгласно договора е 3 лева на
декар се получават и съответните стойности на разходи общо. За
биологичната култура царевица са 52 лева за декар, за люцерна са в размер на
15 лева за декар и за ливада са 15 лева за декар. Въз основа на доказаните
приходи по пазарни цени за процесната стопанска година, чистата печалба от
4
добив на царевица е 1661.64 лева за трите декара обработваема площ, за
люцерна е в размер на 7551.38 лева за 8 декара обработваема площ и за
ливадното сено е 1409.76 лева за обработваните 3 декара. Така общата
стойност на пропуснатата печалба по заключението на САТЕ за ищцовото
дружество е в размер на 10622.78 лева.
Относно аргументите на въззивника, че добивите на декар по култури са
значително завишени предвид това, че биологичното производство е с по-
нисък добив следва да се има предвид и становището на вещото лице,
изразено в съдебно заседание, че за процесната стопанска 2016/2017 г.
добивите са високи, тъй като не се внасят растително-защитни мероприятия,
т.е. извършват се повече обрабтки като окопаване вместо унищожаване с
препарати на вредители и болести. Вещото лице потвърди, че данните за
добива се взети от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Търговище и са
действителните.
Горното налага частична отмяна на решението на ВРС по размер за
горницата до присъдените 10943.76 лева както в частта за разноските.
По разноските.
В първата инстанция ищецът е представил доказателства за разходи
както следва: 540 лева за държавна такса, 300 лева за експертиза и 1000 лева
за адвокатско възнаграждение. Ответникът доказва разходи в размер на 300
лева за експертиза и 1005 лева за адвокатско възнаграждение.
Материалният интерес за определяне разноските е както следва:
10622.78 лева за ищцовата страна. За ответната страна в първа инстанция –
1877.22 лева /сбор от суми в отхвърлителната част и в прекратената след
изменението на иска/, а за настоящата инстация – 320.98 лева.
Така на ищеца се присъждат от доказаните разходи общо 1563.67 лева
за първа инстанция. Във въззивното производство са доказани разходи в
размер на 630 лева общо, от които се присъждат 611.50 лева.
На ответника за първа инстанция от общо сторени разходи 1305 лева в
първата инстанция се присъждат 196 лева, а за въззивна от доказани разходи
за държавна такса 218.88 лева - 6.42 лева.
След съдебна компенсация в тежест на ответната страна се възлага сума
от 1972.75 лева, платима на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262078/28.06.2021г. на ВРС по гр.д. №
12210/2020 г. В ЧАСТТА, в която „ИЗВОРОВО АРГО“ ЕОДО, ЕИК
*********, гр. Варна е осъдено да заплати на „К.А.-98+ ЕООД, ЕИК
*********, с. Млекарево, обл. Сливен сумата от 320.98 лева, съставляваща
разлика между дължимата от 10622.78 /десет хиляди шестстотин двадесет
и два и 0.78/ лева и присъдената от 10943.76 лева – обезщетение за
пропусната чиста печалба от реализиране на биопродукция – царевица,
люцерна и ливадно сено за стопанската 2016/2017 г. от обработката на имоти
5
с № 023012, представляващ нива 3.000 дка, местност „Бостанлък“, в
землището на с. Изворово; № 044014, представляващ нива с площ от 7.999
дка, местност „Хотуля“ с. Изворово и № 048001, представляващ затревена
нива с площ от 3.000 дка, местност „Мешето“ с. Изворово, следствие
неизпълнение от страна на арендодателя „Изворово арго“ ЕООД на
задължения, произтичащи от Договор за аренда на земеделски земи с
нотариална заверка на подписите от 06.12.2012 г., вписан в Служба по
вписванията – Омуртаг, със срок на действие 6 стопански години, считано от
датата на подписването му, ведно със законната лихва от завеждане на иска
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.А.-98+ ЕООД, ЕИК *********, с.
Млекарево, обл. Сливен за осъждане на „ИЗВОРОВО АРГО“ ЕОДО, ЕИК
*********, гр. Варна да заплати сумата от 320.98 лева, съставляваща разлика
между дължимата от 10622.78 лева и претендираната от 10943.76 лева –
обезщетение за пропусната чиста печалба от реализиране на биопродукция –
царевица, люцерна и ливадно сено за стопанската 2016/2017 г. от обработката
на имоти с № 023012, представляващ нива 3.000 дка, местност „Бостанлък“, в
землището на с. Изворово; № 044014, представляващ нива с площ от 7.999
дка, местност „Хотуля“ с. Изворово и № 048001, представляващ затревена
нива с площ от 3.000 дка, местност „Мешето“ с. Изворово, следствие
неизпълнение от страна на арендодателя „Изворово арго“ ЕООД на
задължения, произтичащи от Договор за аренда на земеделски земи с
нотариална заверка на подписите от 06.12.2012 г., вписан в Служба по
вписванията – Омуртаг, със срок на действие 6 стопански години, считано от
датата на подписването му, ведно със законната лихва от завеждане на иска
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79
ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД.
Отменя решението на ВРС в частта на разноските.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АРГО“ ЕОДО, ЕИК *********, гр. Варна е
осъдено да заплати на „К.А.-98+ ЕООД, ЕИК *********, с. Млекарево, обл.
Сливен сумата от 1972.75 /хиляда деветстотин седемдесет и два и 0.75/
лева разноски в производството пред ВРС и ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.1 от
ГПК и след съдебна компенсация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6