№ 789
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001004 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Кремис 09“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Г.С. от САК насочена против Решение №
261210/02.08.2021 г., постановено по т.д. №636/2021 г. по описа на СГС, ТО.
С последното е обявена неплатежоспособността на въззивното дружество, определена
е началната й дата - 31.12.2019 г. и е открито производство по несъстоятелност по
отношение на същото, вкл. дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено
прекратяване на дейността на предприятието, постановен е общ запор и възбрана върху
имуществото му и производството по делото е спряно с указание, че може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на
кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността, определена от съда в размер на 5 000 лева.
Във въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност на така постановеното
решение, поради неговата необоснованост.
Твърди се необоснованост на крайния извод на първоинстанционния съд за наличие
предпоставките по чл.632, ал.1 ТЗ, т.к. длъжникът разполагал с финансови средства в своите
банкови сметки, достатъчни да покрият разноските в производството по несъстоятелност,
представляващи възнаграждение на синдика.
По подробно развити доводи в подкрепа на това оплакване е поискано от настоящата
въззивна инстанция да отмени първоинстанционното решение и върне делото на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила твърденията в нея и
поддържа правилност на обжалваното решение.
1
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционно дело, констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Сико спед“ЕООД, ЕИК
*********, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че ищецът и „Кремикс
09“ЕООД били в търговски отношения за период повече от една година, по повод
извършване на транспортни услуги – превоз на товари, възлагани от „Сико Спед“ЕООД на
„Кремикс 09“ЕООД.
По същите последното дружество, като превозвач, по възлагане на ищеца извършвало
международен автомобилен превоз на стоки, представляващи висококачествени
автомобилни гуми - Goodyear, Dunlop, Michelin и др., по маршрут: Германия - България -
Гърция.
Получателят на стоките по тези превози постоянно отчитал липси - в различни
количества и различни бройки липсващи гуми за всеки превоз, за което в ЧМР
товарителниците за автомобилните превози надлежно били вписвани конкретни забележки.
Поддържано е, че по общо 44 договора за превоз били открити липси за 771 броя гуми,
чиято парична равностойност била в общ размер от 89 621,04 евро.
Ищецът инициирал съдебно производство против ответника през 2019 г. за
горепосочената сума, претендирайки я като обезщетение за виновно причинени от
превозвача вреди, вкл. подал и молба за обезпечаване на исковете.
Въз основа на издадена обезпечителна заповед за сумата от 89 621, 04 евро подал и
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Р. М. с № *** от РКЧСИ и по
образуваното такова под № 1378/2019 г. били наложени запори върху банковите сметки на
длъжника „Кремис 09“ЕООД. По повод на тях се установило, че последният има банкови
сметки в три банки - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, от където отговорили, че по сметките
има предходни запори, а от „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД - че няма наличности по
сметката.
Установило се също, че длъжникът има задължения към НАП и към други свои
доставчици, както и че не притежава никакви активи и имущества, а през лятото на 2019 г. е
прехвърлило дейността на друго свое дружество „Кремис Спед“ ЕООД.
Поддържано е още, че ответникът е в невъзможност да изплати изискуемия си дълг, а
тази невъзможност била видима и трайна, продължавала почти две години, считано от
датата на завеждане на исковата молба в СГС - 13.08.2019 г., която представлява и покана за
плащане на задълженията по договорите.
Поради изложеното била осъществена предпоставката за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството, предвидена в чл.607а, предл. първо от ТЗ, във връзка с
чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Наведени са доводи, че „Кремис 09” ЕООД се намира в
състояние на свръхзадълженост, тъй като пасивите на дружеството надвишават неговия
актив, а началната дата на неплатежоспособността му е 17.07.2019 г. – датата на която било
образувано изп. дело пред ЧСИ Р. М. и във връзка с предприетите по него действия по
установяване имуществото на длъжника се установило, че същият има неплатени
задължения към работниците и служителите си, към НАП и към трети лица- доставчици.
Към посочената дата длъжникът вече обективно не бил в състояние да изпълни изискуемите
си задължения по търговска сделка, поради което тази дата следва да се приеме за дата на
неплатежоспособността.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността
на ответника, респ. свръхзадължеността му, да се открие производство по несъстоятелност,
да бъде определена начална датата на неплатежоспособност, да бъде допуснато обезпечение
чрез налагане на запор на цялото движимо му имущество и сметките му, както и възбрана
върху собствените му недвижими имоти.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в о.с.з. е оспорил молбата
възразявайки, че макар длъжника да има затруднения да изпълнява задълженията си по
търговски сделки, то последните били временни. Разполагал с достатъчно имущество, с
2
което да покрие задълженията си, с изключение на задължението си към молителя. Възразил
е още, че вземането на ищеца не било изискуемо, освен това се основавано на претенция за
липси, едностранно определени от кредитора.
Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като
извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение,
съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на
първоинстанционното решение, формулирани във въззивната жалба, приема следното:
Жалбата на „Кремис 09“ЕООД е подаден в срока по чл.633, ал.1 ТЗ /обжалваното
решение е обявено в ТР по партидата на дружеството в несъстоятелност на 03.08.2021 г./, от
длъжника в производството по несъстоятелност, който е надлежно процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на решението на СГС.
Последното е валидно и допустимо в обжалваната му част, като постановено по
редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна
инстанция намира за неоснователни, по следните съображения:
Въззивникът-длъжник не оспорва крайният извод на първоинстанционния съд, че е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2019 година.
Единствено въведеното оплакване за неправилност на първоинстанционното решение,
формулирано във въззивната жалба, касае преценката на съда, че при наличие на това
състояние длъжникът не разполага с достатъчно имущество, което да покрие началните
разноски, необходими за развитието на производство по несъстоятелност - текущото
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността,
определени от него на 5 000 лв., респ. – че е спрял производството по реда на чл. 632, ал. 1,
вр. чл. 710 от ТЗ.
Именно с оглед това единствено оплакване решаващият състав приема, че поради
необжалването му първоинстанционното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността на длъжника, с определената от СГС
начална дата, е влязло в сила /Решение № 174 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 567/2011 г.,
II т. о., ТК, Решение № 188 от 4.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г., II т. о., ТК,
Решение 44/27.05.2014 г. по т.д. 3286/2013 г., ТК, II ТО на ВКС/.
Затова предмет на въззивна проверка е само първоинстанционното решение в частта
му, с която СГС е приел, че производството по несъстоятелност следва да се открие поради
наличието на хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ – при липса на имущество, което да покрие
началните разноски по несъстоятелността.
По отношение на този релевантен за настоящето производство въпрос в хода на
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е допусната и
изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза, която не се е оспорила от страните
и следва да бъде кредитирана, като компетентна и безпристрастно изготвена.
Същите са установили еднозначно, че вкл. според балансовите му стойности на ГФО
за 2020 г. на въззивното дружество притежава следните парични средства и бързоликвидни
активи към 31.12.2020 г., по видове и балансови стойности: 1/ суровини и материали –
10 000 лв.; 2/ вземания от клиенти и доставчици – 181 000 лв. и 3/ парични средства в брой –
6 000 лв. – т.е. общо 197 000 лв.
Доказателства за наличие на друго ликвидно имущество или пари, вкл. по банкови
сметки или като касова наличност, които да послужат за покриване на необходимите
начални разноски за производство по несъстоятелност, не са били ангажирани от страна на
длъжника както в производството пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата
въззивна инстанция.
Поради този факт и в проведеното открито съдебно заседание на 13.07.2021 г.
първоинстанционният съд е указал по реда на чл.629б, ал.1 ТЗ, че следва да се внесе по
сметка на Софийски градски съд в седем дневен срок сумата от 5 000 лева, която е
3
необходима за покриване на първоначалните разноски, вкл. е указал какви ще бъдат
последиците от неизпълнение на това указание.
Определението е било вписано в книгата по чл.634в ТЗ на същата дата, като в дадения
от съда срок определените разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжника
– настоящ жалбоподател, нито от друг кредитор.
Такава сума не се твърди, нито се ангажират доказателства да е внесена и до момента,
вкл. след постановяване и обявяване на първоинстанционното решение по партидата на
въззивника-длъжник.
Гореустановените факти предпоставят следните правни изводи:
Според изричния текст на чл.632, ал.1 ТЗ, когато наличното имущество е
недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността и ако разноските не са
предплатени по реда на чл.629б, то съдът постановява решение със съдържанието на
обжалваното такова.
Следователно – правилността на съдебното решение в казуса като настоящия се
обуславя от установяването в кумулативна даденост на горепосочените елементи от
фактическия състав на нормата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Установените по делото факти сочат еднозначно на наличие на тези елементи,
доколкото притежаваните от длъжника-жалбоподател парични средства и бързоликвидни
активи както към 31.12.2020 г., така и към настоящия момент, безспорно не са достатъчни за
покриване на първоначалните разноски по производството по несъстоятелност.
В този смисъл установените като налични парични средства като сума не са такива,
които да отговарят на горния критерий, от една страна, а от друга –се намират по банкови
сметки, запорирани в полза на кредитори на дружеството, поради което и то не може да
оперира с тях. На отделно основание – установените като налични суровини и материали
няма данни да са от категорията на бързоликвидно имущество, още повече, че и неговото
реализиране зависи от това дали в масата на несъстоятелността има достатъчно средства за
оценката и реализацията му или – съответно се предплатят разноските за това.
На друго самостоятелно основание преди постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е изчерпал стриктно в установената от чл.629б ТЗ
последователност всички предпоставки, залегнали в нея, а именно: определил е сумата за
покриване на началните разноски, както и срок за предплащането й от лицата по чл.625 ТЗ
или от друг кредитор и сумата не е била предплатена до момента на постановяване на
решението по чл.632, ал.1 ТЗ.
Ето защо и решението му се явява постановено в съответствие с установените
съдопроизводствени правила, отнасящи се до събиране и проверка на приобщените по
делото доказателства, вкл. при точно приложение на материалния закон, в нормите на
чл.629б ТЗ и чл.632, ал.1 ТЗ.
За пълнота само следва да се добави, че съобразно възприетото становище от съдебната
практика /вече цитираното Решение № 174 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 567/2011 г., II т.
о., ТК/, според разпоредбата на чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност може да бъде
открито, когато се установи състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на
търговеца.
Именно това са двете основания, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625
ТЗ и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан.
На преценката на съда обаче е предоставен изборът на реда, по който следва да бъде
открито производството по несъстоятелност – съответно - с последиците по чл. 630 или по
чл. 632 ТЗ. Това е така, защото тази преценка е обусловена винаги от конкретно
установените факти по конкретния казус и не е свързана с посоченото от молителя
основание.
В обобщение - откриването на производството по несъстоятелност при условията на чл.
632 ТЗ, вкл. без да е налице изрично позоваване на тази разпоредба в молбата по чл. 625 ТЗ,
4
какъвто е и настоящия казус, не сочи на недопустимост на съдебното решение, поради
постановяването му на непредявено основание.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение следва да
се потвърди в обжалваната му част.
Така мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение,
пети състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261210/02.08.2021 г., постановено по т.д. №636/2021 г.
по описа на СГС, ТО в частта му, с която производството по т.д.н. № 636/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-24 състав е спряно и е указано на
длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника
или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева, както и че ако в едногодишен
срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5