РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Велико Търново , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100656 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 09.04.2019г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът «Т*****»ЕАД
предоставил на ответника сума в размер на 300лв., като към отпуснатия кредит е включена
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 18,84лв., която се финансира от
кредитора и възстановява от кредитополучателя с дължимите вноски по кредита. Сочи се, че
потребителят е пожелал да сключи застраховка «Живот» в размер на 6,93лв. и застраховка
«Безработица» в размер на 7,07лв., като общото задължение по договора възлиза на
357,94лв., която сума е разсрочена на седем погасителни вноски, от които шест вноски по
51,13лв. и последна изравнителна вноска в размер на 51,16лв., като всяка вноска включва
главница и договорна лихва. Излагат се твърдения, че уговорения между страните лихвен
процент е в размер на 22,22%. Сочи се, че процесния договор за кредит е падежирал преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Ищецът заявява, че по частно гр дело 3767/2019г
по описа на ВТРС се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата
332,84лв.-главница, 25,10лв.-договорна лихва за периода 15.05.2019г.-15.11.2019г., сумата
33,60лв. обезщетение за забава за периода 15.05.2019г.-09.12.2019г., ведно със законнана
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени
от съда указания, заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.
Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
1
горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно
гр.дело 3767/2019г по описа на ВТРС, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, включително и разноски за заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
С молба от 02.07.2021г. пълномощникът на ищеца „Т*****”ЕАД е направил
искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника М. Г. Д., при
наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 332,84 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит
№********** от 09.04.2019г., сумата 25,10 лв.-договорна лихва, за периода 15.05.2019г.-
15.11.2019г., сумата 33,60 лв.-обезщетение за забава за периода 15.05.2019г.-09.12.2019г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК /17.12.2019г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75 лв., от които
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна такса, като
има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
2
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер
на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 300лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от
ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г. Д., с
ЕГН: **********, от с. ******* ДЪЛЖИ на "Т****" ЕАД, ЕИК: *****, със седалище/адрес
управление: гр. ******, със законни представители – Н Г С и А Ч Д.- изпълнителни
директори, сумата от 332.84 лв./ триста тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/
- главница по договор за потребителски кредит №********** от 09.04.2019г, сумата от
25.10 лв. / двадесет и пет лева и десет стотинки/ - договорна лихва за периода от
15.05.2019г. до 15.11.2019г., сумата от 33.60лв. / тридесет и три лева и шестдесет стотинки/
– обезщетение за забава от 15.05.2019г. до 09.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /17.12.2019г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по частно гр.дело 3767/2019г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА М. Г. Д., с ЕГН: **********, от с. ***** да заплати на "Т****" ЕАД,
ЕИК: *****, със седалище/адрес управление: гр. ******, със законни представители – Н Г С
и А Ч Д.- изпълнителни директори, сумата общо 300лв./триста лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр.дело 3767/2019г по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 3767/2019г. по описа на
ВТРС.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4