О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Ловеч,23.01.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в закрито заседание на двайсет
и трети януари през две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от чл.съдията Ангелова ч.гр.д.№ 716/2019г., за да се
произнесе, съобрази:
Производство с
правно основание чл.577 от ГПК, вр.с чл.32а от Правилник за вписванията.
Постъпила
е жалба от Нотариус В.И.И.,вписана под №707 в НК и с район на действие
РС-Луковит. Обжалва Отказ на Съдията по вписванията при СВп.
Към РС-Луковит, обективиран в Определение №10/03.12.2019г., постановен по молба
с рег.№1415/03.12.2019г.по описа на Службата. Счита определението за
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и в противоречие с материално-правните
разпоредби.
Правния
си интерес да обжалва съдебния акт обосновава с приетата в т.9 от ТРеш.№7/25.04.2013г.,пост.по т.д.№7/2012г.на ОСГТК на ВКС
надлежна легитимация на нотариуса да обжалва отказите на съдията по
вписванията, постановени по негови молби. Сочи,че е уведомена за отказа на
10.12.2019г. и е подала жалбата в законния срок.
По
същество твърди,че при постановяване на отказа съдията по вписванията е излязъл
извън обхвата на проверката,която му е възложена. Съгласно чл.32а от ПВп проверката се ограничава до това дали актът подлежи на
вписване,съставен ли е в изискваната форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание. Съдията по вписванията може да откаже
исканото вписване ако актът не подлежи на вписване,не е съставен в изискваната
форма,предвидени в закона и ПВп (официален или частен
документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на
подписите),няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните или
имота,ако се отнася до конкретен имот),не е представена скица-копие от
кадастралната карта(когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална
карта),не е внесена необходимата такса за вписването(когато такава се дължи) и
не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 от (освен при вписването и отбелязването на съдебно
решение) На друго основание съдията по вписванията не може да постанови отказ.
Обяснява,че вписването е едностранно охранително производство,в чиито рамки е
недопустимо да бъдат решаване правни спорове и затова съдията по вписванията не
разполага с правомощието да проверява материално-правните предпоставки на
акта,освен ако това не е изрично предвидено в закон.
Твърди,че
обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС,уеднаквена след
постановяване на ТРеш.№7/25.04.2013г.,по
т.д.№7/20112г.на ОСГТК на ВКС. В случая съдията отказва за впише нотариален акт
поради постановен отказ по предходна молба,тъй като в него липсва идентификация
на имотите по номер и площ.Съдията по вписванията е приел,че че нотариалният
акт не отговаря на законоустановените изисквания за
необходимо съдържание,доколкото в него не е налице идентификация на имотите, предмет
на представения за вписване акт.По същество е извършил проверка дали
имотите,предмет на делбата са идентични с приложената актуална скица и оспорва
съдържанието на приложеното удостоверение за идентичност ,издадено от компетентния отдел РУТОС
при Община Луковит. Твърди,че съдията по вписванията не притежава правомощия за
проверка,нито има специалните знания,за да установява идентичност на
имоти,предмет на доброволна делба,тъй като по този начин извършва проверка на
материално-правните предпоставки на представения за вписване акт.Позовава се на
практика на ВКС,според която съдията по вписванията няма право да откаже вписване на акта за сделка с имот,за който е
представена скица-проект от кадастралната карта,когато тя съдържа всички
изискуеми от чл.60,т.1-т.7 от ЗКИР данни (Опр.№722/08.10.2014г.,по
ч.гр.д.№4293/2014г. на ІІІ ГО на ВКС и Зпр.№582/15.12.2016г.,по
ч.гр.д.№5149/2016г.на ІV ГО на ВКС). В този случай представянето на друга скица
не е необходимо.Сочи,че за с.Петревене,Ловешка област,в което населено място се
намират недвижимите имоти,предмет на нотариалния акт,няма одобрена кадастрална
карта,поради което изискването на разпоредбата на чл.6,ал.3 от ПВ за индивидуализация на имотите,е неприложима. Въпреки
това към молбата за вписване е приложена скица по действащия регулационен план
на селото,заедно с удостоверение за идентичност на имотите, които смята за
достатъчни за идентификацията на имотите,в степен,достатъчна за вписване на
нотариалния акт.Прилага Комбинирана геодезическа
скица за пълна и частична идентичност и Скица от 1983г. Пояснява,че документът
за собственост, с който се легитимират страните,е бил съставен през 1983г. и
към момента дадената в него индивидуализация не е актуална.Видно от скицата към
момента са формирани четири недвижими
имота. Счита,че няма как, сред повече от 30 години, да се даде идентификация на
несъществуващи в параметрите си към 1983г. имоти. Счита,че в случая е налице идентификация
на имотите,в достатъчна степен,съгласно изискването на чл.6,ал.11,б.”в” от ПВ.
Анализира
представените скици и излага,че към 1983г. са били три имота- УПИ ХV-131, ХVІ-131 и ІІ-131(по терминологията на
ЗУТ,съгласно регулационния им статут). След одобрения през 1991г. регулационен
план на с.Петревене трите парцела са обединени в два- УПИ
І-206 и ІІ-206,подробно описани в представеното удостоверение за
идентичност.Видно от приложените документи УПИ І-206
е бил с площ 765кв.м.а УПИ ІІ-206-1297кв.м.,или
общата площ на двата парцела съответства на общата площ на съществувалите преди
три парцела. След проведена процедура по ЗУТ за изменение на ПУП,завършила с влязла в сила заповед,имотите са разделени на четири УПИ-та,които са напълно идентифицирани по
вид,площ,местонахождение,номера и граници в удостоверението за идентичност.
Счита,че от всички приложени към молбата доказателства може да се направи
обоснован извод,че определеното от съдията по вписванията несъответствие по отношение на УПИ
ХVІ-131,записан в Протокола като ХVІ-13,е фактическа грешка. Налице е
идентификация и на другите два парцела.
Обяснява,че наследниците на Велю Г.Станев са имали имот само в парцела
ХVІ-131,в кв.63.
По
мотива за липса на описание на имотите
възразява,че такова изискване не е нормативно уредено.Това е така,защото се
иска вписване на разделителен протокол,а
не вписване на молба,както грешно е посочено в определението.Ако следва да се
изпълни указанието на съдията по вписванията,то
трябва да се инкорпорира текста
на целия акт,подлежащ на вписване,което
не е основано на никой нормативен акт.Счита,че този довод не би следвало
да е мотив за отказ за вписване.
По
изложените съображения моли да се отмени обжалваният отказ на съдията по
вписванията при РС-Луковит.
Към
жалбата прилага- Скица №36/28.03.1983г.,Комбинирана геодезическа
скица за пълна или частична идентичност, Молба
с рег.№1415/03.12.2019г.до СВп-при
РС-Луковит,Нотариален акт за делба на недвижим имот с №25,т.ІІ,рег.№4434,д.№174
от 03.12.2019г.на Нотариус с рег.№707 в НК и район на действие РС-Луковит, нотариално
заверена декларация по чл.264 от на Мариета
Василева Георгиева, декларация по чл.264 от на
Велеслав Георгиев Георгиев, декларация по чл.264 от на Теофан Георгиев Георгиев, декларация по чл.264 от
на Радка Василева Борисова,у-ние за наследници №1355/15.11.2019г.на Община
Костинброд,у-ние за наследници №РИЛ18-УГ 01-6114 от 19.12.2018г.на Столична
община-р-н „Илинден”, Скица с
№232/20.11.2019г.на РУТ-гр.Луковит, удостоверения за
данъчна оценка-4бр.
Съдът
изиска и се приложиха и Протокол за съдебна спогодба от 28.03.1983г. по
гр.д.№72/1983г.на РС-Луковит и удостоверение за идентичност с №КАО 01-513 от
26.11.2019г.на Община Луковит.
По допустимостта на жалбата.
По делото липсват данни кога е била уведомена за
обжалваното определение нотариус И..В жалбата сочи,че това е станало с писмо с
изх.№332/09.12.2019г.,което е получила на 10.12.2019г. Цитираното писмо не е
приложено към жалбата. Последната е подадена с вх.№10/18.12.2019г. Съобразявайки
липсата на тези данни и постоянната съдебна практика,която приема, че в тази
хипотеза следва срокът да се приема в полза на жалбоподателя, съставът
намира,че частната жалба е подадена в срок и е допустима.
По същество.
Съобразявайки приложените по делото доказателства,съдът
приема за установено следното:
С
Молба с вх.№1415/03.12.2019г. Нотариус И.-вписана под №707 в НК и с район на
действие РС-Луковит, е представила на Съдията по вписванията при РС-Луковит
Нотариален акт за делба на недвижими имоти с №25,т.ІІ,рег.№4434,д.№174 от
03.12.2019г.,със страни Велеслав Георгиев Георгиев, Теофан Георгиев Георгиев,Радка Василева Борисова, Мариета
Василева Георгиева. С акта са приложени и декларации от съделителите по чл.264
от ДОПК,удостоверения за наследници,удостоверения за
данъчни оценки, скица на недвижим имот с №232/20.11.2019г.на отдел РУТ-Община Луковит, документ за внесена такса. С
нотариалния акт сънаследниците са се
съгласили за начина на делба на останалите им в наследство от Георги Велев
Георгиев-б.ж.на гр.София,поч.на 13.04.2012г. и на
Васил Велев Георгиев-б.ж.на гр.Костинброд,поч.на
06.11.1995г., имоти. За легитимиране на съсобствеността си наследниците са
представили Протокол за съдебна спогодба от 28.03.1983г., по гр.д.№72/1983г.по
описа на РС-Луковит. За обосноваване на идентичността на имотите са представили
удостоверение №КАО 01-513/26.11.2019г. на Община Луковит.
С обжалваното Определение №10/03.12.2019г.
съдията по вписванията е постановил отказ да впише нотариалния акт. Обоснова
е отказа си с липса на идентичност на недвижимите имоти,описани в протокола за
съдебна спогодба и описаните в
удостоверението за идентичност. Изложил е, че имотите от спогодбата не могат да
се идентифицират по номер и площ. Посоченият п.ХV с пл.н.131,кв.63,с площ от
700кв.м. , също и п.ІІ-131,кв.63, целият от 530кв.м.,не са идентични с никой от
новообразуваните имоти по действащия план. В удостоверението за идентичност е
посочено,че имотите,за които се иска делба са образувани и от имот ХVІ-131,но
на практика в протокола такъв имот липсва,вписан е п.ХVІ-13 в кв.63. Приел е,че
липсва и описание на имотите. Позовал се е на т.6 от ТРеш.№7/25.04.2013г.
пост. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК
на ВКС за обхвата на проверката му. Заключил е,че представеният протокол за
съдебна спогодба не отговаря на изискването за съдържание на акта в частта за
идентификация на имота.
При така установените факти
съставът приема следното:
В
производството по частни жалби срещу първоинстанционни
определения съдът действа при условията на пълен въззив
и проверява правилността на постановения отказ не само по основанията, изложени
от съдията по вписванията и жалбоподателя, а изцяло. В т.см. и ТРеш.№6/2017г., от 15.01.2019г.,пост.по т.д.№6/2017г.на
ОСГТК на ВКС. При така очертания обхват на въззивна проверка съставът намира,че
обжалваният отказ е правилен като краен извод,но при различни от изразените от
съдията мотиви.
По
правилото на чл.32а,ал.1 от ПВп. предмет на
проверката на съдията по вписванията е дали актът отговаря на изискванията на
закона и подлежи ли на вписване. Съгласно т.6 от ТРеш.№7/25.04.2013г.
по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката по критерия „съответствие със
закона” се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание.
Актовете,които
подлежат на вписване са изброени изрично в чл.4,б.”а” – „и” на Правилника за
вписванията. Има посочени и в други в нормативни актове – ЗУТ, ТЗ, ЗОЗ и др. Като
цяло са определени с оглед правните им последици- б.”а”- актове,с които се
прехвърля право на собственост, учредява, преобразува, признава други вещни
права, така и по видове актове- договори, спогодби, съдебни решения и т.н. В
чл.4, б.”г” е предвидено,че се вписват „договорите за делба на недвижими
имоти,както и съдебно- разделителните протоколи относно такива имоти;”.
В случая се иска вписване на „нотариален акт за делба” на съсобствени по наследство имоти.
Съставът намира,че не е налице подлежащ на вписване съгласно чл.4 от
Правилника за вписванията акт. Делбата,като начин за уреждане на отношенията
между съсобствениците по отношение на общата/ите им
вещи, може да бъде извършена по два начина- чрез производството по съдебна
делба, където на вписване ще подлежи както исковата молба, съдебното решение, евентуално
при постигната съдебна спогодба и протоколът,в който е обективирана.
Ликвидирането на съсобствеността може да се осъществи и извънсъдебно чрез
договор за доброволна делба,в който съсобствениците да изразят постигнатото
съгласие за начина на прекратяване на съсобствеността помежду им. Когато последният
има за предмет недвижими имоти,съгласно чл.35 от ЗС, следва да е извършен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е изискваната от закона
форма на действителност на този акт. Нотариалният акт не е формата за
извършване на делба и съответно такъв акт не е предвиден за вписване.
В съдебната практика са разгледани хипотези на сключени договори за
доброволна делба,при които с оглед постигнатите между страните уговорки за
начина на разпределение на имуществото, следва да са обективирани в нотариална
форма.Така например-при делба,където единият съделителител
получава цялата вещ,а другият се съгласява да не получи нищо. В този случай се
приема,че уговорката им представлява акт на дарение и за валидността му е
приложима изискваната от чл.18 от ЗЗД нотариална форма (Реш. №1281/12.07.1995г.
по гр.д.№1442/94г.,IV ГО на ВКС,
Реш.№279/02.12.2011г. по гр.д.№369/2011г., II ГО на ВКС, Реш.№725/30.11.2010г. по гр.д.№823/2009г., IV ГО
на ВКС и др.). В случая такива уговорки
не са постигнати-всички съделители получават своя
дял-едни реално,други под формата на уравнение в пари.
По изложените съображения съставът намира,че представеният от Нотариус И.
акт не подлежи на вписване,поради което правилно съдията по вписванията е
отказал да го извърши.
При тези констатации не е нужно да се извършва проверка и за
съдържанието на акта,но с оглед изложените и оспорвани мотиви и за яснота, съставът излага становището си и по
тях.
Съдията по вписванията е извършил проверка на
съдържанието на акта, в правомощията си съгласно чл.6,ал.1,б.”а” и б.”б” от
Правилника за вписванията. Констатирал е несъответствие в идентификацията на
имотите,като приема,че не са представени доказателства за идентичност между
описаните в съдебно-разделителния протокол и съществуващите към момента, съгласно
действащия регулационен план.
Съставът не се съгласява с този извод. При запознаване с Скица
№232/20.11.2019г.на РУТ-Община Луковит и изложената в
удостоверение за идентичност на имот №КАО 01-513/26.11.2019г. хронология на
измененията в регулационните планове на с.Петревене,касаещи процесния имот,става
ясно изменението. Макар и по-описателно и обстоятелствено е видно,че е налице
идентичност между описаните в съдебно-разделителния протокол имоти и тези от
представения за вписване акт. Нагледно хронологията е представена и в
комбинираната геодезическа скица. Така при проследяване
на измененията става ясно,че съществувалите съгласно регулационния план от
1983г. УПИ ХV-131, ХVІ-131 и ІІ-131 в следващия
регулационен план от 1991г. са оформени с друга конфигурация. В удостоверението
подробно е описано как са формирани новообразуваните УПИ
І-206 и ІІ-206,каква площ от съществувалите преди имоти са включени в новите и
при сумарната им съпоставка се установява идентичност между площа
на старите и новообразуваните имоти. По същия начин е извършена и описана и
промяната с плана от 2019г.,когато са образувани новите УПИ
І-206, ІІ-206, ХVІІ-206 и ХVІІІ-206,отново сумарно идентични като площ със
съществувалите по предходния план. Действително-променена е конфигурацията на
имотите от вида, в който са били при постигната спогодбата между
наследодателите на настоящите страни. Измененията са в разположението им. Видно е,обаче,че въпреки настъпилите промени, е
налице съответствието в обема на правото на собственост, възникнала със
съдебно-разделителния протокол и претендирана от
наследниците към момента.
Може
да се установи от изготвените скици също, че вписването на УПИ
ХVІ с пл.№13 в съдебния протокол по гр.д.№72/1983г.на Рс-Луковит,е
техническа грешка и това се потвърждава от удостоверението за идентичност.
По изложените съображения,макар и с други мотиви,съставът намира, че
обжалваният отказ на съдията по вписванията при СВп.-РС-Луковит,
обективиран в Определение №10/03.12.2019г.,постановен по Молба с рег. №1415/03.12.2019г.,следва
да се потвърди, като правилен.
Затова
ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10/03.12.2019г.,с
което Съдията по вписванията при РС-Луковит е отказал да впише Нотариален
акт за делба на недвижими имоти с №25, т.ІІ, рег.№4434, д.№174 от 03.12.2019г.
на Нотариус И.-вписана под №707 в НК и с район на действие РС-Луковит, като
правилно и законосъобразно.
Определението
може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.