№ 224
гр. Ямбол, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20232300500133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл ГПК, вр. с чл.121 ГПК.
Образувано по частна жалба на Н. А. Б. и К. Т. Б.а, двамата от гр.*****, подадена
от пълномощника им адв.М.А., против Определение №100/17.01.2023г., постановено по гр.
дело №3227/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството
по делото пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Велинград.
Оплакването в жалбата е за незаконосъобразност на обжалваното определение, с
искане за неговата отмяна и връщане на делото с указания, които да бъдат дадени на
първата инстанция по приложението на чл.115 ГПК и за изпращане на делото на
Тополовградски районен съд.
В жалбата се излага, че правилно районният съд е приел, че в случая е
приложимо правилото на чл.115 ГПК, но неправилен бил изводът на съда, че ищците не са
се възползвали от правото на избор на подсъдността. Твърди се, че ищците са избрали
подсъдността на делото да е по местоизвършване на деликта, което е в гр.Тополовград, а
това, че в исковата молба за съд е посочен Ямболският районен съд е резултат на допусната
фактическа грешка от адвоката, който в един и същи ден депозирал в ЯОС искова молба от
третия пострадал, като в окръжния съд е висящо и наказателното производство за
престъплението, деликтът, от който се претендират вредите. Изложени са съображения, че
по делото ще се извършват множество експертизи, разпит на свидетели и др. процесуални
действия, при което би било неприемливо пострадалите от престъплението да пътуват
многократно до гр.Велинград и тази е законодателната логика за нормата на чл.115 ГПК.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от Г. И. Д., представляван от адв.В.Л.,
с който жалбата е оспорена като неоснователна с изложени съображения, според които
обжалваното определение на ЯРС е постановено при правилно приложение на чл.105 и
чл.115 ГПК.
ЯОС намира ,че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок,от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт,
поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС установи следното:
Ямболският районен съд е сезиран с исковата молба на Н. А. Б. и К. Т. Б.а,
двамата от гр.*****, с която против И. Р. Н. от гр.***** и Г. И. Д. от гр.***** е предявен
иск с правно основание чл.45 ЗЗД, с който се претендира солидарното осъждане на двамата
ответници за заплатят на ищците обезщетение за имуществени вреди от престъпление в
размер на сумата 8 350,50лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта
– 30.11.2017г. В исковата молба ищците са поддържали, че престъпното деяние– кражбата,
1
от която ищците са претърпели имуществените вреди, е осъществено на 30.11.2017г. в
гр.Тополовград.
С отговора на исковата молба ответникът Г. Д. е направил възражение за местна
неподсъдност на спора пред ЯРС и е заявил искане производството по делото да бъде
прекратено пред сезирания съд, като бъде изпратено за разглеждане на РС-Велинград на
основание чл.105 ГПК по постоянния адрес на този ответник. Посочено е от този ответник,
че дори и ищците да се възползват от допълнителния критерий на чл.115 ГПК, то
компетентен да разгледа спора е Тополовградски районен съд, но сезираният съд – ЯРС не
може да направи избор вместо ищците, когато първоначалният им избор на съответства на
законовото основание за изборната местна подсъдност.
С атакуваното определение ЯРС е уважил възражението за местна неподсъдност
на спора, прекратил е производството по гр. дело №3227/2022г. по описа на ЯРС и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Велинград. За да постанови този резултат,
районният съд е изложил съображения, според които ищците не са се възползвали от
правото на избор на подсъдност по чл.115 ГПК, не са предявили иска си и пред ЯРС по
правилото на чл.105 ГПК и като е установил, че адресите и на двамата ответници е в
съдебния район на Районен съд – Велинград, е постановил делото да бъде изпратено на този
съд в съответствие с правилото на чл.105 ГПК.
Обжалваното определение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя решаващият извод на първата инстанция, че в
случая за местната подсъдност на делото е приложима разпоредбата на чл.105 от ГПК.
Според тази правна норма, която установява обща местна подсъдност, искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Законът
установява и особени правила за местна подсъдност (чл.108-чл.117 ГПК) и едното от тях е
подсъдността при искове за непозволено увреждане, които могат да се предявят и по
местоизвършване на деянието (чл.115, ал.1 ГПК). Подсъдността на исковете за непозволено
увреждане е уредена като изборна, като изборът на съд се прави от ищеца чрез предявяване
на иска било пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника (чл.105 ГПК),
било пред съда по местоизвършване на деянието (чл.115, ал.1 ГПК). След като ищецът по
иска за непозволено увреждане не е направил избор относно подсъдността, сезирайки някое
от съдилищата по чл.105 от ГПК или по чл.115, ал.1 ГПК, какъвто е настоящият случай,
ответникът, в случая ответниците, могат да възразят срещу местната подсъдност на спора
пред сезирания съд и да искат изпращане на делото по подсъдност, противна на избраната и
такъв е разглежданият случай.
Настоящата инстанция принципно споделя доводите на частните жалбоподатели,
че местоизвършването на деянието е в гр.Тополовград, тъй като там е осъществено
престъпното деяние (кражба), от което са настъпили вредите, при което съдът по
местоизвършване на деянието е Тополовградският районен съд. Ищците обаче не са
направили избора на подсъдност и не са сезирали този съд с исковата си молба, нито съда
по постоянния адрес на ответниците, а са сезирали ЯРС, който не е местно компетентният
съд нито по правилото на чл.115, ал.1 ГПК, нито по правилото на чл.105 ГПК. Не може да
бъде споделена и тезата на частните жалбоподатели, ищците по делото, че изборът им на
съд е резултат на фактическа грешка на адвоката им, тъй като от данните по делото не може
да се направи извод, че сезирането на ЯРС е писмена грешка, грешка в технически смисъл
или друга очевидна неточност, която не е свързана с волята на ищците и касаят
несъответствие между формираната им воля и външното й изразяване в писмения текст на
исковата молба. Също принципно правилно частните жалбоподатели изтъкват каква е
логиката на законодателното уреждане на изборната подсъдност по чл.115, ал.1 ГПК, която
е с цел улеснение на пострадалите от деликт при извършване на процесуалните действия, но
в случая е важно да се отчете, че ищците са тези, които не са се възползвали от уредената в
тяхна полза изборна подсъдност по чл.115, ал.1 ГПК и след като са сезирали съд, който не е
компетентен да разгледа спора им по правилата за местна подсъдност, при заявено от
ответник възражение за неподсъдност на спора, в правомощията на сезирания съд е да
изпрати делото на съда, който е компетентен по правилото на чл.105 ГПК, а не да замести
ищците при избора им на компетентен съд по правилото на чл.115, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция също намира, че по
правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа предявения иск за заплащане на
имуществени вреди от деликт е Районен съд–Велинград, в чийто съдебен район са
постоянните адреси и на двамата ответници. Като е постановил изпращане на делото на този
2
компетентен съд, ЯРС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва
да се потвърди.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №100/17.01.2023г., постановено по гр.дело
№3227/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по
делото пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Велинград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3