Решение по дело №2353/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 195
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211720102353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. П., 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в пуБ.ично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720102353 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “РепуБ.ика”, срещу С. П. Б.., с
адрес:с.К., общ.П., с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1131,03лв., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия по Договор №*****/14.07.2009г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за магазин, находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б,
за периода 01.08.2014г.- 30.04.2020г. и месец 08.2020г., сумата от 411,26лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 08.10.2014г.- 05.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№260731/19.03.2021г. по ч.г.д.№01268/2021г. на ПРС.
-при условията на евентуално отхвърляне на главния иск е предявен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1131,03лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за
стопански нужди за магазин, находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б, за периода
01.08.2014г.- 30.04.2020г. и месец 08.2020г., сумата от 411,26лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 08.10.2014г.- 05.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, с които суми
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.
1
В законоустановения срок ответникът С. П. Б.., чрез своя процесуален представител-
адв. А., е заявила, че е собственик на топлоснабдения имот за периода 06.08.2008г.-
31.05.2016г., когато е продала имота. За този период ответникът признава, че е била
обвързана от валидно оБ.игационно правоотношение с ищеца, но оспорва исковете като
неоснователни поради изтекла погасителна давност. За вземанията след 01.06.2016г.
ответникът оспорва наличието на оБ.игационна връзка с ищеца, поради което и иска
отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът не оспорва извлечението от
счетоводната сметка на ищеца и редовността на воденото от същия счетоводство.
Ответникът оспорва допустимостта на евентуално съединения иск.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според легалната дефиниция, дадена в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.Предвид
гореизложеното съдът намира, че писмената форма на договора за доставка на ТЕ за
стопански нужди е форма за действителност на договора.
В процесния случай е приет като доказателство Договор №*****/14.08.2009г., с
който ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия за стопански нужди на процесния
магазин. Същият договор е действал за шест години в периода от 14.07.2009г.- до
14.07.2015г.
2
Ответникът не оспорва, че ищецът е доставял топлинна енергия на процесния
магазин в периода от 01.08.2014г. до 13.05.2016г., когато се е разпоредил с процесния
магазин.
Съдът намира, че за периода 01.08.2014г.- 14.07.2015г. са налице договорни
отношения между страните по делото за доставка на топлинна енергия на процесния обект.
В съдебно заседание на ПРС от 20.09.2021г. ПРС е определил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че в процесния имот за периода от
01.08.2014г. до 13.05.2016г. е доставена топлинна енергия за сумите, претендирани с
исковата молба. Видно от извлечението по сметка ищецът претендира сумата размер на
205,49лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия по Договор
№*****/14.07.2009г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазин,
находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б, за периода 01.08.2014г.- 14.07.2015г., и сумата от
137,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.10.2014г.- 05.03.2021г.
В процесния случай ответникът е направил валидно възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
За приложението на специалната тригодишна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно
Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в
практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за
предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност. В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е депозирано на
18.03.2021г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е
настъпила преди 18.03.2018г. са погасени по давност. Предвид изложеното и съдът намира,
че следва да отхвърли като исковете за сумата размер на 205,49лв., представляваща
неплатена главница за доставена топлинна енергия по Договор №*****/14.07.2009г. за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазин, находящ се на адрес:гр.П.,
******“ №4/Б, за периода 01.08.2014г.- 14.07.2015г., и сумата от 137,66лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 08.10.2014г.- 05.03.2021г., поради изтекла погасителна
3
давност.
За останалите суми след 15.07.2015г. съдът намира, че следва да отхвърли исковете
като неоснователни на договорно основание, тъй като няма валидно сключен договор между
страните по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за претендираните суми след 15.07.2015г.
са налице основанията за разглеждане на исковете на извъндоговорно основание за
неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД.
В съдебно заседание на ПРС от 20.09.2021г. ПРС е определил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че в процесния имот за периода от
01.08.2014г. до 13.05.2016г. е доставена топлинна енергия за сумите, претендирани с
исковата молба. Поради това и съдът намира, че за периода 15.07.2015г.-13.05.2016г. ищецът
е доставял топлинна енергия за стопански нужди на процесния магазин.
Видно от извлечението по сметка ищецът претендира сумата размер на 174,50лв.,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за стопански нужди за
магазин, находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б, за периода 15.07.2015г.- 13.05.2016г., и
сумата от 137,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016г.-
05.03.2021г., с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. По
изложени по горе съображения съдът намира, че тези искове, предявени на извъндоговорно
основание, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради изтекла погасителна
давност.
За исковете, предявени на извъндоговорно основание, касаещи периода след
15.07.2015г., същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като ответникът
не е бил нито собственик, нито ползвател на имота.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на
ответника сумата от 500,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете,
4
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “РепуБ.ика”, срещу С. П. Б.., с адрес:с.К., общ.П., с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
205,49лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия по Договор
№*****/14.07.2009г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазин,
находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б, за периода 01.08.2014г.- 14.07.2015г., и сумата от
137,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.10.2014г.- 05.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед №260731/19.03.2021г. по ч.г.д.№01268/2021г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за установяване, че ответникът дължи на ищеца на основание
Договор №*****/14.07.2009г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и сумата
от 925,54лв., представляваща главница за периода 15.07.2015г.- 30.04.2020г. и месец
08.2020г., и сумата от 273,60лв., представляваща обезщетение за забава за периода
08.09.2015г.- 05.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “РепуБ.ика”, срещу С. П. Б.., с адрес:с.К., общ.П., с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
174,50лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за стопански
нужди за магазин, находящ се на адрес:гр.П., ******“ №4/Б, за периода 15.07.2015г.-
13.05.2016г., и сумата от 137,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода
09.09.2015г.- 05.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, с които суми ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете
за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 751,04лв., представляваща
главница за периода 14.05.2016г.- 30.04.2020г. и месец 08.2020г., и сумата от 273,60лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 05.03.2021г.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “РепуБ.ика”, да заплати на С. П. Б.., с адрес:с.К.,
общ.П., сумата от 500,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01268/2021г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6