Решение по дело №1640/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1648
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20217050701640
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЖЕЛЯЗКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.

                        СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1640/2021 г. по описа на Административен съд - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, против Решение № 260672/14.6.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 817/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03 -012073/04.12.2019 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Арт Билдингс" ЕООД с ЕИК ****, с адрес: гр. Варна, ****, представлявано от управителя М.И. Д., за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание  чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лв.

Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че районния съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и е приел, че работодателя не следва да носи отговорност за документиране на инструктажа на работниците. Счита, че доколкото в случая не са наведени твърдения и не са представени доказателства дружеството да е определило конкретно длъжностно лице за провеждане на инструктажа, а тази дейност се изпълнява от самия работодател, то именно негова е и отговорността за документирането на инструктажа, поради което и правилно същата е ангажирана с издаденото НП. На изложените основания моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди НП. В депозирана по делото, чрез процесуалния представител писмена молба, поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Арт Билдингс“ ЕООД, чрез пълномощник адв. К. Н., оспорва същата като неоснователна. Твърди, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че същото е надлежно мотивирано и обосновано от събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Арт Билдингс“ ЕООД, против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при проверка, извършена на 06.11.2019г. на строителен обект – жилищна сграда в гр. Варна, ****, било установено, че лицето Т.Д.Г.изпълнява трудови функции на длъжност „майстор”, заедно с други лица, без да е документиран за същия проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Предвид констатациите от извършената проверка на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че в качеството си на работодател е документирал провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж, съгласно чл. 11 и ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Актът бил надлежно връчен, като срещу него не постъпили възражения. АНО като възприел установената в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 800 лв. на осн. чл. 413 ал. 2 КТ.

 Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, тъй като: 1. В НП не са изложени факти, от които да става ясно дали АНО приема изначална липса на проведен инструктаж, или само недокументирането на извършен такъв; 2. Дружеството, като работодател не може да бъде субект на задължението по чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., тъй като негово задължение е единствено да осигури възможност и условия за провеждане на такъв, а самото провеждане се извършва от съответно длъжностно лице; 3. Деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - „недокументиране на проведен инструктаж“ не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, както за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, поради липса на пълно описание на деянието. Това от своя страна препятства съдебния контрол за правилното приложение на материалния закон. Споделят се и изводите на ВРС за несъставомерност на нарушението, поради неправилно определен субект на същото. Съгласно съдържанието на процесното НП „Арт Билдинг“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството на работодател не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж. Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ възлага на работодателя задължението да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. В настоящия случай такива твърдения се съдържат едва в касационната жалба, като обаче нито са представени доказателства, нито в АУАН и НП са изложени факти дали има определено от дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод, че именно работодателят е този който носи отговорност за повдигнатото обвинение.

Допълнително следва да се посочи и това, че в НП липсват мотиви за налагане на санкция над определения в закона минимум.

В обобщение на изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Варна, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При този изход на спора са налице основания за присъждане на съдебно-деловодни разноски на ответника по касация. В случая са представени доказателства за направени такива в размер на 200,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 15), поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати на ответника.

 Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260672/14.06.2021г. по АНД № 817/2021г. на Районен съд–Варна, 37-Ми състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03 -012073/04.12.2019 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Арт Билдингс" ЕООД с ЕИК ****, с адрес: гр. Варна, ****, представлявано от управителя М.И. Д., за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание  чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лв..

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, да заплати в полза на „Арт Билдингс" ЕООД с ЕИК ****, с адрес: гр. Варна, ****, представлявано от управителя М.И. Д. сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                  2.