РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. С., 21.08. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1100 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Й.И.П. *** е предявила срещу Г.Й.П. *** за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на ответника. Отправила е и искания след развода да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и да възстанови предбрачното си фамилно име. Претендира разноските по делото.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили брак на 20.11.1983 г. и от брака си имат две пълнолетни деца. Сочи се, че през време на брака вследствие злоупотреба с алкохол ответникът ставал агресивен и системно осъществявал физически и емоционален тормоз спрямо ищцата, включително и в присъствието на непълнолетните им по това време деца. Наред с това, на 30.07.2019 г. ответникът осъществил акт на домашно насилие спрямо ищцата и по този повод на 15.08.2019 г. РС – С. издал заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). С поведението си ответникът разрушил необратимо всички емоционални връзки с ищцата. Така бракът бил опразнен от необходимото съгласно закона и морала негово съдържание, поради което формалното му съществуване станало неоправдано от гледище на интересите на страните и на обществото и следвало да бъде прекратен чрез развод. По време на съвместното им съжителство страните обитавали недвижим имот, придобит през време на брака в съпружеска имуществена общност и представляващ апартамент № 2 с площ 132 кв. м., находящ се в сградата на ж. к. „Е.” № 3, вх. Б, ет. 2. С оглед нетърпимите и обтегнати отношения между съпрузите ползването на семейното жилище поотделно от двамата съпрузи било невъзможно. Това било единственото жилище на ищцата – същата не разполагала с друго за задоволяване на жилищните си нужди, а и към момента на предявяване на иска единствените й доходи били от обезщетение за безработица в размер 21,70 лв. дневно, поради което не разполагала със средства за заплащане на наем за друго жилище. Твърденията на ищцата за вина на ответника за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са обосновали искането й посоченото семейно жилище да й бъде предоставено за ползване след развода. Ищцата е изтъкнала, че не желае да запази брачното си фамилно име, а желае да възстанови фамилното си име отпреди сключване на брака – А..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е заявил, че не оспорва искането за прекратяване на брака чрез развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, но е оспорил твърденията на ищцата, че вината за това състояние на брачната връзка е изключително негова. Твърди, че рутината, умората и нервността в отношенията между съпрузите след 36 години съвместен живот са довели до чести скандали между тях дори по най-незначителни поводи, в които той като мъж бил по-импулсивен. Сочи, че по реда на ЗЗДН било установено негово поведение, представляващо психически тормоз, но твърди, че никога не е упражнявал физическо насилие спрямо ищцата. Изтъква, че и ищцата имала вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака – същата не допринасяла според уменията и възможностите си за издръжката на семейството поради неспособността си да се установи на постоянна работа въпреки професията си на учител – логопед, за която имало търсене на трудовия пазар. Освен това ищцата не полагала адекватни грижи за домакинството и безпричинно напуснала семейното жилище 5 месеца преди подаване на отговора на исковата молба. Ответникът е оспорил искането на ищцата да й бъде предоставено ползването на семейното жилище след развода. В тази връзка е посочил, че той също не притежава друго жилище, както и че обитава семейното жилище заедно с пълнолетния син на страните – неженен строителен работник. Имотът могъл да бъде ползван и от двете страни независимо от обтегнатите им отношения, тъй като към жилището принадлежал таван със застроена площ 33,20 кв. м., който бил годен обект за обитаване с изградени спалня, баня и тоалетна и ищцата живяла там преди да напусне семейното жилище.

 Отговорът на исковата молба съдържа предложение за споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, което не е прието от насрещната страна, но от съдържанието му е явно искането на ответника семейното жилище, представляващо гореописания апартамент, да бъде предоставено за ползване на него, а на ищцата да се предостави за ползване таванът. Ответникът не е възразил срещу искането на ищцата след развода тя да възстанови предбрачното си фамилно име.

Пред съда ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. С.Н., която заявява, че поддържа иска и допълва, че ищцата желае след развода да ползва апартамента, а не прилежащия към него таван, но не възразява последният да бъде предоставен за ползване на ответника.

Ответникът не се явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по иска.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата и ответникът са сключили брак на 20.11.1983 г. в гр. С., за което е съставен акт за граждански брак № 208 от 20.11.1983 г. на Община С.. При сключване на брака съпругата е приела фамилно име П..

Еднопосочни са становищата на страните, че понастоящем бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това същият е лишен от присъщото му съдържание на физическа, духовна и емоционална общност. Така продължаването на неговото съществуване е само формално и не е оправдано с оглед интересите на съпрузите и на обществото. Ето защо бракът между ищцата и ответника следва да бъде прекратен чрез развод.

С оглед искането на ищцата съдът дължи произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

По време на брака ответникът многократно е осъществявал физическо насилие и психически тормоз спрямо ищцата. Това се установява от показанията на св. М.Й., която сочи, че сестра й – ищцата многократно й се оплаквала от поведението на съпруга си, нерядко в такива случаи идвала да пренощува в дома й по времето, когато свидетелката живеела в гр. С. и тогава последната виждала ищцата посинена и разплакана. След един такъв побой от съпруга й ищцата била приета в болница. В последно време ищцата се преместила да живее на таванския етаж, прилежащ към семейното жилище, за да избягва конфликти с мъжа си, когато той си е вкъщи, а в останалото време се грижела за домакинството. На 30.07.2019 г. ответникът се качил на таванския етаж и я нападнал, за да й иска пари. Свидетелката Й. подала сигнал за случая в полицията, която се намесила своевременно. След този инцидент ищцата се преместила да живее при сестра си – св. Й., в с. З.. В показанията на св. Й. не се съдържат индиции за нейна заинтересуваност в полза на ищцата или във вреда на ответника независимо от близката й родствена връзка с ищцата. Съдът кредитира тези показания като логични, последователни, неопровергани от други събрани доказателства и подкрепени от неоспорени писмени доказателства – заповед за незабавна защита от 02.08.2019 г., издадена по гр. д. № 793-Н/2019 г. по описа на РС – С. и решение № 151/15.08.2019 г. на РС – С., постановено по същото дело.

Осъществяваните от ответника спрямо ищцата по време на брака физическо насилие и психически тормоз безспорно представляват негово противобрачно поведение. То противоречи на основните принципи, на които се изграждат брачните отношения съгласно чл. 2, т. 6 и 7 и чл. 14 от СК и е израз на липса на уважение у ответника към ищцата и на зачитане на нейната личност, както и е отрицание на разбирателството в семейството.

Макар и нескрепени в отговора на исковата молба с искане за произнасяне, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищцата, доводите на ответника в тази насока са неоснователни и недоказани. Изцяло недоказано остава твърдението на ответника, че ищцата е занемарила грижите за домакинството. От друга страна, времето, за което се отнася твърдението му, че ищцата безпричинно напуснала семейното жилище (5 месеца преди подаването на отговора на исковата молба на 09.01.2020 г), напълно кореспондира с времето на установения по гр. д. № 793-Н/2019 г. на РС – С. акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо ищцата, непосредствено след който, според показанията на св. Й., ищцата заживяла няколко месеца при нея в с. З.. Реакцията на единия съпруг на противобрачно поведение на другия не следва на свой ред да се цени като също такова поведение.

Освен това, неоснователно е твърдението на ответника, че ищцата не допринасяла за материалното благополучие на семейството поради особености на характера й, които не й позволявали да се установи на постоянна работа. От представените копия от трудови книжки на ищцата, удостоверяващи трудовите й правоотношения в периода от м. декември 2016 г. до м. декември 2019 г. действително се установява, че ищцата многократно е постъпвала на работа с твърде (и понякога чрезмерно) кратка продължителност на всяко от трудовите правоотношения. Видно е обаче от обвързващите съда отбелязвания в трудовите книжки на ищцата, че всеки трудов договор в периода е прекратяван на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – поради завръщане на заместван работник на работа, което не може да се вмени във вина на ищцата.

По изложените дотук съображения съдът следва да обяви, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

От брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Двете им деца – И.Г.П., родена на *** г. и Д.Г.П., роден на *** г., понастоящем са пълнолетни.

Всяка от страните е поискала да й бъде предоставено ползването на семейното жилище след развода.

С нотариален акт № 32, т. І, д. № 89/1994 г. на нотариуса при РС – С. ответникът – член на ЖСК „Е. – 3” е признат за собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2 със застроена площ от 132 кв. м. в секция № 4, ет. 2 в сградата на ЖСК „Е. – 3” в кв. 33 по плана на гр. С., състоящ се от дневна стая, три спални, трапезария, кухненски бокс, баня, тоалетна, пералня, дрешник, две антрета и преддверие; ГАРАЖ със застроена квадратура 15,38 кв. м.; СКЛАД № 2 със застроена площ 11,40 кв. м.; ТАВАН № 2 със застроена площ от 33,20 кв. м., при съседи на изброените обекти, посочени в нотариалния акт, ведно с идеални части от общи части на сградата и от правото на строеж върху парцела.

Между съпрузите не са спорни посочените в нотариалния акт обстоятелства, обосноваващи извод, че правото на собственост върху имота е придобито по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК по време на брака им при необорена презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. за съвместен принос в придобиването му – т. е. страните са съсобственици на имота в режим на бездялова съпружеска имуществена общност (СИО).

По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на СК „семейно жилище” на страните е апартаментът, описан в гореобсъдения нотариален акт. Описаният таван не представлява семейно жилище, тъй като не е обитаван от двамата съпрузи, а дори според твърденията на ответника той се състои от спалня, баня и тоалетна, т. е. в него няма кухня или кухненски бокс, поради което не отговаря на изискването за жилище, установено в чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3/2004 г.).

Не са насрещно оспорени, нито опровергани твърденията и на двете страни, че не притежават друго жилище. Поради това следва да се приеме за доказано, че както ищцата, така и ответникът, имат жилищна нужда.

При преценката дали семейното жилище може да се ползва поотделно от страните следва да се изхожда от съществуващите негови характеристики без оглед възможност за бъдещи преустройства на жилището, както и от отношенията между страните. В конкретния случай в жилището има един кухненски бокс, една баня и една тоалетна, т. е. независимо от сравнително голямата обща застроена площ на жилището, обективно се налага кухненският бокс и сервизните помещения да се ползват общо от двамата бивши съпрузи, а това не е съвместимо с обтегнатите им отношения.

Следователно са налице предпоставките по чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на единия от съпрузите.

Предвид обстоятелството, че страните са съсобственици на семейното жилище – към настоящия момент в режим на бездялова СИО и че вина за развода има ответникът, съдът намира, че ползването на семейното жилище след развода да бъде предоставено на ищцата на основание чл. 56, ал. 5 от СК.

От цялостното съдържание на нормата на чл. 56 от СК и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че в конкретния случай следва да определи срок, в който ищцата да ползва семейното жилище.

На първо място, този извод се налага от разпоредбата чл. 56, ал. 4 от СК, визираща основания за прекратяване на предоставеното ползване на жилището преди изтичането на срока - при това не само когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, в какъвто случай този срок е определен от закона или с краен неопределен момент (докато ползващият жилището упражнява родителските права съгласно чл. 56, ал. 2 от СК) или с абсолютно установена максимална продължителност (1 година съгласно чл. 56, ал. 3 от СК), а и във всички други случаи, т. е. включително и в случаи като конкретния, в който семейното жилище се предоставя за ползване при липса на ненавършили пълнолетие деца в хипотезата на чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК.

И на второ място – това, че семейното жилище е съсобствено между страните, не означава, че при съобразяване с обстоятелствата по чл. 56, ал. 5 от СК ползването му следва да се предостави безсрочно. В случая предоставянето на ползването на семейното жилище на ищцата е обусловено основно от вината за развода, поради което има известен санкционен елемент за ответника, произтичащ от съдебното решение. Всяка публично-правна санкция, дори и генезисът й да е в принципите на морала, следва да има определен срок. Освен това, тази санкция следва да се съобрази с обстоятелството, че и след прекратяване на брака им страните остават съсобственици на жилището. С други думи определянето на срок, в който ищцата ще го ползва след развода, е от една страна в неин интерес с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, изр. второ от СК, тъй като тя ще може да противопостави правата си по настоящото решение на всеки приобретател на имота при условията на чл. 237, ал. 1 от ЗЗД дори в случай, че ответникът предприеме незабавни действия на разпореждане с дела си или по ликвидиране на съсобствеността по съдебен ред, а от друга страна определянето на такъв срок съответства на принципа на чл. 34 от ЗС. След като съгласно този принцип никой съсобственик не може да бъде лишен от правото да иска делба на съсобствения имот, на същото основание никой съсобственик не следва да се окаже принуден да поиска делба само защото е лишен от ползването на имота за неопределен срок на каквото и да било основание.

Съгласно чл. 57, ал. 1, изр. първо от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Никоя от страните не е поискала в настоящото производство съдът да определи размера на наема, но няма пречка това да стане в отделно производство. При положение, че ищцата е безработна и единствените й доходи са от обезщетение за безработица, съдът намира, че възможностите й за дълъг период от време да плаща на ответника наем, съразмерен с неговия дял в съсобствеността на едно обширно по площ жилище в гр. С., са малки. От друга страна наближаващият есенно-зимен период значително ще затрудни ищцата в търсене на друго подходящо жилище при заплащане на наемна цена, която да е адекватна на материалните й възможности. Детайлната и съвкупната преценка на тези обстоятелства, съпоставени с обстоятелството, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, обосновават извод, че ползването на семейното жилище след прекратяването на брака следва да бъде предоставено на ищцата за срок от 8 месеца, считано от влизане на настоящото решение в сила, а искането на ответника ползването на жилището да бъде предоставено на него е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед съвпадащите изявления на страните, след прекратяване на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – А..

По разноските:

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя 25 лв. държавна такса при решаване на делото, която на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК следва да се внесе от ответника, тъй като той е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото в общ размер 25 лв. за внесена държавна такса при образуване на делото. В списъка по чл. 80 от ГПК са посочени и сумата 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, но по делото няма никакви доказателства такова възнаграждение да е уговорено и платено от ищцата, както и сумата 25 лв. за заплатена държавна такса за постановяване на мерки по ЗЗДН, за която за съда е напълно непонятно защо се претендира в настоящото производство. Искането за присъждане на разноски не е елемент от предмета на делото, поради което съдът не дължи изричното му отхвърляне с диспозитива на решението за онези разноски, за които счита искането за неоснователно или недоказано.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 20.11.1983 година с акт за граждански брак № 208/20.11.1983 г. на Община С. между Г.Й.П., ЕГН ********** и Й.И.П., ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като на основание чл. 49, ал. 3 от СК ОБЯВЯВА, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга Г.Й.П..

ПРЕДОСТАВЯ на Й.И.П., с фамилно име след прекратяване на брака А., ЕГН **********, ползването след прекратяването на брака, на семейното жилище, придобито в съпружеска имуществена общност между нея и Г.Й.П., находящо се на адрес *** и представляващо съгласно нотариален акт № 32, т. І, д. № 89/1994 г. на нотариуса при РС – С. апартамент № 2 със застроена площ от 132 кв. м. в секция № 4, ет. 2 в сградата на ЖСК „Е. – 3” в кв. 33 по плана на гр. С., състоящ се от дневна стая, три спални, трапезария, кухненски бокс, баня, тоалетна, пералня, дрешник, две антрета и преддверие, при граници на етажа: от долу – апартамент № 1 на съкооператора Е.П.Б., от горе – апартамент № 3 на съкооператора Й.К.Г., от изток и запад – двойна стена със съседните секции № 3 и № 5, от север – входната улица, от юг – също улица, ЗА СРОК от 8 (осем) месеца, считано от влизане на настоящото решение в сила, като ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Й.П. ползването на така описаното жилище да бъде предоставено на него след прекратяване на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Й.И.П. да носи предбрачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на РС – С. сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото, определена от съда на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА Г.Й.П. да заплати на Й.И.П., с фамилно име след прекратяване на брака А., сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за разноски по делото.

За присъдените в полза на С.ския районен съд суми да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: