№ 3227
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110112580 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която от К. Г. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к. "В." № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу НАП, ЕИК
**********, със седалище: гр. С., бул. "....." № .... и НБПП със седалище: гр. С., ул. "...." №
..., е предявен установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищцата не дължи на ответниците сумата в общ размер от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща погасено по давност вземане за разноски за оказана правна помощ,
обективирано в изпълнителен лист от 04.01.2016 г., издаден по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС,
въз основа на който е образувано изп.д. № 20217160400089 по описа на ЧСИ 716 Н. Г., на
основание чл. 439 ГПК.
В исковата молба ищцата К. Г. А. твърди, че е наследник на В. А. А., който е бил
длъжник по изп.д. №89/2021 г. на ЧСИ 716 Н. Г., производството по което е образувано на
04.03.2021 г. по молба на взискателя НАП, въз основа на изпълнителен лист от 04.01.2016 г.,
издаден по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС. Сочи, че изпълнителният лист е издаден въз основа
на Определение № 3714/14.12.2015 г. по това наказателно дело, който съдебен акт е влязъл в
сила на 29.12.2015 г. Счита, че съдържащото се в изпълнителния лист парично задължение е
погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД, като доколкото давността не се прилага
служебно е в неин интерес да предяви настоящия иск по чл. 439 ГПК. Посочва, че с
определението по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС е осъден В. А. да заплати разноски за
възнаграждение за правна помощ в размер на 120 лв., като вземането е станало изискуемо
на 29.12.2015 г., на която дата е влязло в сила определението на съда, поради което и
давността е изтекла на 29.12.2020 г. Моли за приемане за установено, че не дължи сумата от
341,20 лв., формирана от 120 лв. разноски за възнаграждение за правна помощ, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за образувано изпълнително дело и 127,20 лв. такси по
ТЗЧСИ.
Ответникът НАП е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим. Сочи, че задължението е частно държавно вземане, което е в полза на НБПП,
който е титуляр на вземането, а не НАП. Счита, че не може да бъде надлежна страна в
производството, защото не е притежател на материалното право, а само взискател,
доколкото законът й е предоставил правомощия да събира по принудителен ред частните
1
държавни вземания в качеството на процесуален субституент.
Ответникът НБПП е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че за ищецът не е налице правен интерес от иска си
спрямо него, доколкото вземането се събира от НАП. Сочи, че искът за установяване
недължимостта на разноските по изпълнителното дело и таксите към ЗЧСИ е недопустим,
доколкото тези вземания не са включени в изпълнителния лист. Също така излага, че не е
титуляр на тези вземания. По основателността оспорва да е изтекла предвидената в чл. 110
ЗЗД погасителна давност, доколкото същата е прекъсната с образуването на изпълнителното
дело и извършените по същото изпълнителни действия. Сочи още, че предвид извънредното
положение в страната давностния срок е спрял да тече за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020
г., доколкото се касае за частно държавно вземане, по което НБПП следва да се приравни до
частноправен субект. Излага, че доколкото е забравено извършването на изпълни действия
спрямо физически лица за този период, то и не е текла погасителна давност.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът НАП не изпраща представител.
С молба преди съдебно заседание ответникът НБПП поддържа отговора на исковата
молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението поради наличието на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно изтекла в полза на ищцата погасителна
давност за част от претендираните в изпълнителното производство вземания.
Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, въз основа на което е
издаден процесния изпълнителен лист, са настъпили факти от значение за спорното право,
които са довели до погасяване на вземането по давност /изтичане на предвидения в закона
срок/. В тежест на ответниците е било да докажат спиране и/или прекъсване теченето на
давността по отношение на процесното вземане.
Прието е за безспорно между страните, че наследодателят на ищцата В. А. А. е бил
осъден с Определение № 3714 от 14.12.2015 г. по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС да заплати на
Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лв., представляваща сторени разноски за
възнаграждение за оказана правна помощ. Въз основа на влязлото в сила на 29.12.2015 г.
определение ответникът НБПП се е снабдил с изпълнителен лист № 1 от 04.01.2016 г. и въз
основа на него НАП е подал молба, и на 04.03.2021 г. е образувано изп.д. № 20217160400089
по описа на ЧСИ № 716 Н. Г..
Спорният между страните въпрос е погасено ли е по давност вземането от 120 лв.
На първо място, по отношение на легитимацията на ответниците, следва да се посочи
това, което съдът е изложил и в определението си по чл. 140 ГПК. Съдът приема за
допустима така предявената претенция едновременно срещу двамата ответници, доколкото
се цели установяване недължимостта на вземането, чието титуляр е НБПП, независимо, че
същото по силата на закона е възложено за събиране от НАП, който се явява взискател по
изпълнителното дело. Ищцата има интерес да установи недължимостта на вземането спрямо
и двамата ответника, с оглед необходимостта от формиране на СПН, което да ги обвързва.
Практиката на съдилищата е противоречива по отношение на това кой е надлежния
ответник, поради което и за да бъдат в пълна степен защитени интересите на ищцата следва
да се приеме, че и двамата ответници следва да участват в процеса.
На следващо място за доказване на твърденията си ищцата е представила
изпълнителен лист № 1 от 04.01.2016 г. за сумата от 120 лв. /л. 12/, както и удостоверение за
2
наследници /л. 23/, от което е видно, че ищцата е правоприемник на В. А. А., който факт не
се оспорва по делото. Като доказателство е приобщено и изп.д. № 89/2021 г. на ЧСИ № 716
Н. Г..
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая се касае за възникване на вземане за разноски установено чрез съдебен акт
(определение) в наказателно производство. Доколкото вземането произтича пряко от акта на
съда, с който същото се установява, то може да се приеме по аналогия, че трябва да се
приложи разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Дори и да не е приложима тази разпоредба, то
вземането за разноски възниква със самото определение на съда, доколкото преди този
момент е налице само искане или право на такова вземане. И в двата случая за начален
момент на давността следва да се счита датата на влизане в сила на съдебния акт, която дата
е 29.12.2015 г., видно от отразеното в електронната папка по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС.
От тази дата започва да тече петгодишния давностен срок за вземането, а не от датата на
издаване на изпълнителния лист.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, за действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно от приложеното изп.д. № 89/2021 г. на 04.03.2021 г. ответникът НАП е подал
молба за образуване на изпълнително производство за вземането въз основа на процесния
изпълнителен лист. С молбата е поискано извършването на изпълнителни действия
/налагане на запори и извършване на опис/. Изготвени са съответните справки и покана за
доброволно изпълнение, която е връчена лично на длъжницата на 16.08.2021 г. Съдебният
изпълнител не е извършвал действия по принудително изпълнение, които прекъсват
давността по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение до настоящия момент. Няма
данни длъжницата да е признавала вземането изрично или с конклудентни действия, както и
да е извършвала плащания в или извън хода на изпълнителното производство. В този
смисъл давността за вземането би следвало да изтече на 29.12.2020 г., която дата е преди
датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, която молба сама по
себе си не прекъсва давността. Давността не е и прекъсната с нито едно действие по
изпълнение. Дали взискателят е поискал извършването на такова действие има значение за
осуетяване настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и за
спиране/прекъсване на давността за вземането.
При изчисляване изтичането на давностния срок следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, според която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение /13.05.2022 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД
на Закона за здравето /ДВ брой от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник", т.е. следва да се приеме ,че сроковете не са текли за периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. Действително разноските за правна помощ са частни държавни
вземания, но те не приравняват НБПП или НАП към частноправни субекти по смисъла на
горепосочения закон. Целта на закона, с оглед извънредното положение в страната и
невъзможността за упражняване, е да не бъдат погасени правата на гражданите да се позоват
на придобивна или погасителна давност или да са в невъзможност предприемат действия,
3
които да прекъснат или спрат теченето на тази давност, както и да не бъдат предприемани
действия по изпълнение спрямо частноправните субекти, което е видно от последващите
разпоредби от закона. Тази цел няма за последица държавните институции да не предявят
правата си спрямо гражданите в законовите срокове, доколкото спрямо тях този текст няма
приложение. Те следва да упражнят правата си и да спазят сроковете, макар и това да не
доведе до ефективно изпълнение спрямо частноправните субекти, поради закрилните
разпоредби.
Дори да се приеме, че тази разпоредба има приложение по отношение на НАП и
НБПП във връзка с процесното частно държавно вземане, то давността за същото би
следвало да изтече на 07.03.2021 г. /вместо на 29.12.2020 г./ Макар и тази дата да е
последваща подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело /04.03.2021 г./, то
с оглед гореизложеното по-горе теченето на давността не се е прекъснало или спряло с
предприемането на това действие от кредитора, доколкото по делото не е извършено нито
едно изпълнително действие, което да има такава последица, каквато е предвидена в
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, разяснена с ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В заключение предявеният иск за недължимост на вземането се явява основателен и
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответниците,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата претендира разноски и е представила доказателства
за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът НБПП своевременно със становище от 05.07.2022 г. е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата,
което е основателно. Делото е с нисък материален интерес и не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, поради което и претендираното възнаграждение се явява
прекомерно. Същото следва да се редуцира съобразно минималния размер по Наредба № 1
за МРАВ, който е 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата К. Г. А.
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к. "В." № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., НЕ ДЪЛЖИ
на ответниците НАП, ЕИК **********, със седалище: гр. С., бул. "....." № .... и НБПП със
седалище: гр. С., ул. "...." № ..., сумата в общ размер от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща погасено по давност вземане за разноски за оказана правна помощ,
обективирано в изпълнителен лист от 04.01.2016 г., издаден по ч.н.д. № 461/2015 г. на ВРС,
въз основа на който е образувано изп.д. № 20217160400089 по описа на ЧСИ 716 Н. Г., на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА НАП, ЕИК **********, със седалище: гр. С., бул. "....." № .... и НБПП със
седалище: гр. С., ул. "...." № ..., ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Г. А. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В., ж. к. "В." № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата в размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/ разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4