№ 38
гр. Сливен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600113 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 53 / 08.12.2021г. по НОХД № 446 / 20 21г. на Районен съд – Сливен
подс. Д. ХР. Д. е признат за невиновен в това, че в периода от месец януари 2020г. до месец
юли 2020г. в гр. Сливен, след като е осъден с влязло в сила на 08.01.2015г. Решение № 15 /
08.01.2015г. по гр.д. № 4045 / 2014г. на СлРС да издържа свой низходящ – Х. Д. Д.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече вноски, а именно 7
месечни вноски в размер общо на 700 лв. и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е подаден въззивен протест от РП – Сливен, в който се твърди, че в
хода на съдебното следствие пред районния съд били събрани безспорни доказателства за
извършеното от подс. Д. престъпление. Искането е въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да осъди оправдания подсъдим
по повдигнатото му обвинение.
В допълнение към протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна и е в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства.
Възприетата от районния съд фактическа обстановка била формулирана при кредитиране
единствено показанията на свид. Х. Д. Д. и обясненията на подсъдимия, като по отношение
показанията на свидетеля имало съмнения за тяхната достоверност предвид установените
противоречия и непоследователност и фактът, че родителските права впоследствие били
присъдени на бащата и детето живеело при него и било пряко зависимо от баща си. Не
можело да се изключи обстоятелството, че подсъдимият давал пари на сина си, но сумите не
следвало да се приемат като даване на дължимата издръжка, а били допълнителна парична
помощ на детето и разкривали загриженост на подсъдимия. Даването им не било
задължително, а израз на добра воля от негова страна и не го освобождавало от
задължението му, присъдено със съдебно решение да плаща издръжка. Докато не бъдел
1
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променял режима на родителски права,
изменял или прекратявал размера на дължимата издръжка, подсъдимият бил длъжен да се
съобразява с първоначалното решение. Поради това моли въззивният съд да отмени
атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Д. за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК и да му определи адекватно наказание
при условията на чл. 54 от НК.
Против въззивния протест е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, в
което се твърди, че протестът е изцяло неоснователен. По делото били събрани безспорни
доказателства, които установявали липса на осъществено престъпно деяние от подсъдимия.
Първоинстанционният съд бил обвързан от установеното от фактическа страна и постановил
оправдателна присъда в пълно съответствие с принципа на справедливостта. Не били налице
факти, обстоятелства и основания, които да обосновават уважаване на протеста на РП –
Сливен, респ. не били налице основания за отмяна или изменение на протестираната
присъда. Иска се протестът като неоснователен да бъдe оставен без уважение, а
протестираната присъда да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Сливен не
поддържа протеста, но не го оттегля. Твърди, че прокурорът от РП - Сливен приемал за
доказано по делото обстоятелството, че подсъдимият давал пари на сина си, но оценявал
същото като проява на загриженост и осигуряване на допълнителна парична помощ на
детето, а не като заплащане на дължимата издръжка, така, както било присъдено с
постановеното решение. Счита, че с оглед на ангажираните в тази насока доказателства,
дори и да се приемело, че подс. Д. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото не заплащал дължимата издръжка на
свидетелката Г., не било обосновано и доказано същият от субективна страна да е
осъществил състава на престъплението в каквато насока бил формиран извод в мотивите на
постановената първоинстанционна присъда. Относно субективната съставомерност на
деянието, в константната съдебна практика се приемало, че е деецът трябва да е изградил
представи за наличие на съответното задължение - заплащане на издръжката и затова за
какъв период от време не е внесъл дължимата издръжка, като преследвал настъпването на
обществено опасните последици. Счита, че в тази насока не били събрани убедителни
доказателства по делото, с оглед на което предлага окръжният съд да потвърди присъдата на
РС - Сливен като правилна, обоснована и законосъобразна.
Защитникът на подс. Д. изразява становище, че по делото не били събрани
достатъчно доказателства, които да сочат извършване на престъплението. С оглед
изявлението на представителя на ОП - Сливен и писменото възражение против протеста,
моли да бъде потвърдена присъдата.
Подс. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
СлОС в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите и съображенията на държавното обвинение в протеста и на страните в
съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.
314 от НПК, намери СЛЕДНОТО:
Протестът е подаден в законния срок от РП - Сливен и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. От съвкупната преценка на събраните
доказателствени материали, въззивният съд установи следната фактическа обстановка:
Подс. Д. ХР. Д. е 43 години, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан (реабилитиран по право). Той и свид. М.Г. сключили граждански брак на
26.03.2005г., а на 08.08.2005г. се родило детето им Х. Д. Д.. С влязло в сила на 08.01.2015г.
решение № 15 / 08.01.2015г., постановено по гражданско дело № 4045/2014г. по описа на РС
- Сливен бракът между подс. Д. и свид. Г. бил прекратен и подсъдимият бил осъден да
2
заплаща издръжка на малолетното си дете Х. чрез неговата майка –свид. Г. в размер от по
100 лева месечно, считано от 17.10.2014г. С решението съдът предоставил родителските
права спрямо детето на майката и определил местоживеенето му при нея в гр. Сливен. На
бащата – подс. Д. определил режим на лични контакти с детето.
С влязло в сила на 27.01.2021г. решение по в.гр.д. 666/2020г. на СлОС подсъдимият
бил осъден да заплаща на детето си Х. Д. чрез майка му – свид. Г. издръжка в размер на 180
лева месечно за периода от м.януари 2020г. до 29.07.2020г. Въпреки това съдебно решение,
предявеното на подс. Д. обвинение е за неплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв.,
а не за 180 лв., тъй като решението на СлОС е постановено и влязло в сила след изтичане на
инкриминирания период от м. 01.2020г. до м. 07.2020г. За този период подс. Д. не заплащал
дължимата издръжка на свид. Х. Д. чрез майка му – свид. Г., а я предоставял лично на детето
си, като му давал по 50 лева седмично. На 23.07.2020г. свид. Г. депозирала в РП - Сливен
жалба срещу подс. Д. за неплащане на дължимата на детето им издръжка в периода м.
януари 2020г. – м. юли 2020г.
С протоколно определение от 22.03.2021г. по гр. д. 2288/2020г. на СлРС е одобрена
спогодба между свид. Г. и подс. Д., с която страните са се споразумели родителските права
спрямо детето Х. Д. Д. да се предоставят на подсъдимия, определен е режим на лични
контакти с майката и последната се е задължила да заплаща издръжка на детето.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин и от първата
съдебна инстанция. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една
законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е положил
процесуални усилия за попълване на делото с необходимите доказателства, като подробно
ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, анализирал е в детайли констатираните
противоречия и е аргументирал кои от тях кредитира и защо. Въззивният съд принципно
възприема както тяхната преценка, така и обоснованите в резултат на тази преценка
доказателствени изводи относно фактите. Правилно са преценени както обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели, така и писмените
доказателствени материали. Настоящата инстанция изцяло споделя така материализираните
в мотивите на първата инстанция доказателствени преценки и изводи.
Въззивната инстанция обстойно провери атакуваната присъда по повод оплакването
в протеста, че атакуваната оправдателна присъда е постановена в противоречие със
събраните доказателства и констатира, че същото е неоснователно. Решаващият съд е
упражнил правомощието си да даде вяра на определени доказателствени средства, а други
такива да игнорира и въз основа на кредитираните доказателства да изгради възприетата от
него фактическа обстановка по спора, но това не представлява недостатъка необоснованост
на съдебния акт. Съдът изрично е посочил, показанията на кои от разпитаните по делото
свидетели и в кои части кредитира и на кои не дава вяра; в коя част е възприел като
достоверни обясненията на подсъдимия, както и защо кредитира приобщените писмени
доказателства. С основание показанията на всички свидетели и обясненията на подсъдимия
са били подложени на задълбочен, внимателен и критичен анализ, като районният съд
аргументирано е мотивирал преценката и решението си да кредитира тези доказателствени
средства в една част и да не ги приема - в друга част. Правилна е преценката на първата
инстанция относно обясненията на подс. Д. и показанията на свид. Г., че в процесния период
той не е давал на последната пари за издръжката на детето им, а ги е давал на сина си –
освен от обясненията на подсъдимия, последното обстоятелство се установява и от
показанията на свидетелите П. Х.ва и Й. Д., които сочат че са виждали подсъдимият да дава
пари на сина, както и от показанията на свид. Х. Д., че баща му му казал, че ще дава лично
на него парите за издръжка и от 2019г. му давал пари лично на него, по 50 лв. седмично за
издръжка, като не е казвал на майка си, че баща му му дава пари за издръжка. Правилно
първоинстанционния съд е счел, че останалите показания на свид. Х. Д. – приобщените от
досъдебното производство и изложените в съдебно заседание относно това, при кого кога е
3
живял, кой е полагал за него грижи, извън предоставяне на пари за издръжка, са неотносими
към предмета на доказване по делото. Като неотносими към предмета на доказване
правилно първоинстанионният съд е преценил и показанията на свидетелите Н. Д.а, П. Х.ва
и Й. Д. в частта им относно това къде преимуществено е пребивавало детето през процесния
период, кой и какви грижи е полагал за него и какви вещи му е купувал.
Първоинстанционният съд правилно се е доверил на множеството документи,
приобщени като писмени доказателства по надлежния процесуален ред и неоспорени от
страните - Решение № 15 / 08.01.2015г. по гр.д. № 4045/2014г. по описа на СлРС, Решение от
27.01.2021г. по в.гр.д. № 666/2020г. на СлОС, протокол от с.з. на 22.03.2021г. по гр. д. №
2288/2020г. по описа на СлРС, депозираната жалба от свид. Г. до РП - Сливен, свидетелство
за съдимост на подсъдимия, писмо от РП – Сливен за изтърпяване наложеното му наказание
„пробация“, характеристична справка.
Като цяло, решаващият съд в мотивите към атакуваната присъда е основал
фактическите си изводи на базата на подробен анализ на доказателствения материал и е
мотивирал подробно вътрешното си убеждение кои доказателства кредитира или не, затова
са неоснователни твърденията в допълнителния въззивен протест, оспорващи преценката на
доказателствените материали от страна на съда, както и в крайна сметка изводите му във
връзка с недоказаността на обвинението, за което подс. Д. е предаден на съд. Присъдата на
СлРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе
фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото
доказателствен материал.
Установявайки правилно фактическата обстановка, въз основа на нея
първостепенният съд е направил законосъобразния правен извод, че подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна елементите на престъпния състав на чл. 183,
ал. 1 от НК, а именно в периода от месец януари 2020г. до месец юли 202 г. в гр. Сливен,
след като е осъден с Решение № 15/08.01.2015г. по гр. д. № 4045/2014г. на Районен съд -
Сливен, влязло в сила на 08.01.2015г. да издържа свой низходящ – Х. Д. Д. ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно 7 месечни вноски в размер общо на 700 лева, поради което и в съответствие със
закона го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Наказателната
отговорност на дееца за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК възниква единствено при
съзнателно неплащане на дължимата издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано
чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо" бездействие, докато не настъпят обстоятелства
за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Насочено е срещу
обществените отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които
са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да
им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен
израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. В конкретния случай, от
доказателствата по делото се установява, че интересите на детето на подсъдимия не са
накърнени. Подс. Д. изпълнявал задължението си като предоставял на сина си паричните
средства за определената издръжка, макар и не по начина указан в съдебното решение - чрез
неговата майка – свид. Г.. Така установените обстоятелства са били правилно преценени от
първоинстанционния съд, който е направил законосъобразни изводи, че начина на
изпълнение на задължението не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние по
чл. 183, ал.1 от НК, както и че в конкретния случай освен обективните признаци, не са
налице и признаците от субективната страна на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а
именно съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка. И според
изразеното по представителя на ОП - Сливен становище в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, атакуваната оправдателна присъда на СлРС като правилна,
обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена, тъй като по делото не е доказано
4
подсъдимият да е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция не констатира нарушения на
материалния или процесуалния закон, допуснати при постановяване на протестираната
присъда, които да налагат нейната отмяна или изменение. Въззивната инстанция не възприе
доводите изложени в допълнителния протест за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, както и че е постановена в противоречие със събрания
доказателствен материал и считайки че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен, обоснован и законосъобразен, на основание чл. 338, вр. чл. 334,
т. 6 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 53 / 08.12.2021г., постановена по НОХД № 446 / 2021г.
по описа на Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5