№ 892
гр. Варна , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900158 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове
срещу Г. П. Г. и АТ. П. Г., двамата с настоящ адрес в гр. Варна, за
задължения, произтичащи от договор за кредит № HL 45643-597/02.10.2008
г., след прекратяване на първоначално образуваното т.д. № 79/2020 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Разград и изпращането му по компетентност на
ВОС.
По предварителните въпроси:
В производството по т.д. № 79/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Разград съдът е отпочнал процедура по размяна на книжа, в рамките на която
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, ведно с инкорпориран в
него насрещен иск. С определение № 8/28.01.2021 г. по т.д. № 79/2020 г. на
ОС – гр. Разград съдът е прекратил производството пред себе си и е изпратил
делото на настоящия съд, поради местна неподсъдност на спора и с оглед
констатирано потребителско качество на ответниците, на осн. чл. 113 от ГПК.
След образуване на делото пред ОС – гр. Варна настоящият състав е
оставил производството по делото без движение до отстраняване
констатирани нередовности на исковата и насрещната искова молба.
Нередовностите по исковата молба са отстранени с уточняващи молби
вх.№ 7611/21.04.2021 г. и вх.№ 10313/31.05.2021 г., заплатена е дължимата за
1
производството държавна такса, а с молба вх.№ 6512/06.04.2021 г.
ответниците
Г. П. Г. и АТ. П. Г. са заявили, че не поддържат насрещния иск, като молят
изложеното в него да се счита за оспорване на исковата претенция.
След изправяне нередовностите на исковата молба и предвид
започналата процедура по размяна на книжа по реда на гл. 32 от ГПК –
„Производство по търговски спорове“ в рамките на първоначално
образуваното дело, настоящият състав е упражнил правото си на служебна
преценка относно реда, по който следва да се разгледа спора и с влязло в сила
определение № 650/02.06.2021 г. е постановил разглеждане на спора по т.д.№
158/2021 г. по описа на ВОС по общия съдопроизводствен ред, при зачитане
на извършените съдопроизводствени действия в рамките на предходно
развилото се производство пред ОС – гр. Разград. Следователно и размяната
на книжа е приключила с подаване на отговор от ответника в рамките на
висящото производство пред ОС Разград.
При приключила процедура съдът намира, че производството следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. На ответниците
следва да се връчат преписи от уточняващи молби вх.№ 7611/21.04.2021 г. и
вх.№ 10313/31.05.2021 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с указание за
възможността за изразяване на становище най-късно в първо съдебно
заседание.
По отношение на обективираното в отговора на исковата молба в
условията на евентуалност възражение за прихващане съдът намира, че на
ответника следва да се даде възможност да конкретизира същото като посочи
изрично дали заявява възражение за прихващане със свое насрещно ликвидно
изискуемо вземане, в който случай следва да посочи правопораждащия му
факт и неговия размер или изложеното в отговора представлява оспорване
размера на исковата претенция чрез релевиране на правопогасяващо
възражение за част от вземането на кредитора, т.е. че с оглед приложимия
лихвен процент в евро /по твърдения на ответника/ се дължи по-малка по
размер сума.
Писмените доказателства, представени от страните по делото ще се
2
приемат като допустими и относими към предметните предели.
Искането за ССЕ на страните по делото е допустимо и относимо и ще
бъде уважено, с изключение на въпросите по т.1 и т. 2, поставени с отговора
на исковата молба, доколкото същите са неотносими към предмета на спора.
Що се отнася до въпроса по т.5, същият ще се допусне за периода м. 02.2016
г. – 02.12.2020 г., доколкото предходното увеличаване на лихвения процент е
съобразено в развилото се производство по иск на ответниците срещу ищеца
с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД. С оглед възраженията по отговора за
неравноправни клаузи в договора съдът ще постави и допълнителни въпроси
към ССЕ.
Искането на ответниците за допускане на гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели за установяване, че клаузите по договора не са
подлежали на индивидуално договаряне следва да се остави без уважение,
тъй като установяването на соченото обстоятелство е в тежест на ищеца.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове с правно основание чл. 430 от
ТЗ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против кредитополучатели Г. П. Г. и АТ.
П. Г., двамата с настоящ адрес в гр. Варна, за осъждането им да заплатят
солидарно на банката следните суми по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 45643-597/02.10.2008 г., както следва:
Главница в размер на 88 645.60 швейцарски франка, представляваща
частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка - сбор от вноските
за непогасена главница за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. и
остатъка от падежиралата след предсрочно обявяване на кредита за
изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението
такси в размер на 1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. –
02.12.2020 г.;
застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода
3
10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.;
разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. –
02.12.2020 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да конкретизира въведеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане като посочи изрично
дали заявява възражение за прихващане със свое насрещно ликвидно
изискуемо вземане, в който случай следва да посочи правопораждащия му
факт и неговия размер или изложеното в отговора представлява оспорване
размера на исковата претенция чрез релевиране на правопогасяващо
възражение за част от вземането на кредитора, т.е. че с оглед приложимия
лихвен процент в евро /по твърдения на ответника/ се дължи по-малка по
размер сума.
УКАЗВА, че по горното възражение, евентуално приемане за
разглеждане съдът ще се произнесе в първо по делото заседание и в
зависимост от уточненията от ответника като при отсъствие на такива съдът
ще остави възражението без разглеждане.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с исковата молба писмени
доказателства от ищеца.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждане на ССЕ, по която вещото лице след
проверка на доказателствата по делото, на кредитното досие и
счетоводните записвания, водени при банката да даде отговор на
следните въпроси:
1. На коя дата, по коя сметка и в какъв размер е постъпила главницата
по кредита съобразно счетоводните статии? В каква валута е наредена
заемната сума, в каква валута е усвоена, в каква валута е открита
сметката, по която е усвоена заемната сума, въведени ли са ограничения
относно валутата, в която може да се извършва теглене или превеждане
от сметката?
2. Погасяван ли е кредита от ответниците, по какъв начин и в какъв
размер. Как са отнасяни извършените погасявания за главница, лихви,
такси и други? Плащанията да се отразят в табличен вид. Отговарят ли
плащанията, извършвани от ответника по размер и дата на плащане,
на приложения към исковата молба погасителен план? Как биха се
отнесли тези плащания при прилагане единствено на първоначално
уговорения лихвен процент съгласно чл. 3, ал.1 от договора?
3. Колко пъти и на коя дата кредиторът е увеличавал лихвения
4
процент по кредита за периода м. 02.2016 г. – 02.12.2020 г.? Каква е
надвнесената сума в шв. франка за този период, ако не беше увеличаван
лихвения процент.
4. От коя дата е първото просрочие и от кога е преустановено
погасяването по кредитната сделка?
5. С оглед отговорите на предходните въпроси да се изчисли размера
на вземането за непогасена главница по договора в швейцарски франка
при съобразяване единствено на първоначално уговорения лихвен
процент съгласно чл. 3, ал.1 от договора.
6. Какъв е размера в швейцарски франка на вземането за такси по чл.
4,т.2 от договора за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. при прилагане
единствено на първоначално уговорения лихвен процент съгласно чл. 3,
ал.1 от договора?
7. Какъв е размера на вземането в швейцарски франка за застраховки
по чл. 14 от договора за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.? Какъв е
размерът начислените и непогасени нотариални такси?
8. Каква би била евровата равностойност на задълженията на
кредитополучателите за погасяване на кредита, ако се отчете прилагане
на обявения от банката лихвен процент за кредити в евро плюс
посочената в договора надбавка от един пункт към 02.10.2008 г., за
същия вид кредити при предоставен кредит в размер на 77 000 евро за
периода от отпускане на кредита до м. декември 2020 г.?
9. При съобразяване на отговора на горния въпрос да се посочи
евровата равностойност на остатъка от кредита по пера?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/
лева, от които 400 лева, вносими от ищеца и 150 лева, от ответниците в
едноседмичен срок от съобщението и представяне по делото на доказателства
в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.Б., който да се уведоми за изготвяне и
представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за допускане на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване, че
клаузите на процесния договор не са индивидуално договорени.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 20.09.2021 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните с връчване на препис от определението и проекто-доклада, а вещото
лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответниците преписи от уточняващи молби вх.№
7611/21.04.2021 г. и вх.№ 10313/31.05.2021 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с възможност за изразяване на становище най-късно в първо съдебно
заседание.
СЪОБЩАВА на страните следния проекто-доклад:
5
Ищец: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Ответници: Г. П. Г. и АТ. П. Г..
В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че по силата
на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597 от
02.10.2008 г. ищецът е предоставил на ответниците, в качеството им на
кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за
швейцарски франк към евро на кредитора в деня на усвояване на кредита, от
които равностойността в швейцарски франкове на 60 800 евро - за покупка на
недвижим имот по чл. 1, ал.1 от договора, както и равностойността в
швейцарски франкове на 16 200 евро – за други разплащания, а
кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че в деня
на усвояване на кредита страните подписват и Приложение № 1 от договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към
същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на кредитора, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Датата на усвояване на кредита също се удостоверява чрез
подписване на приложение и в случая е 10.10.2008г. Приложимият към тази
дата курс купува за швейцарски франк на кредитора към евро - 1,*********,
поради което и ищецът твърди, че предоставеният и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит е 120 072 швейцарски франка.
Усвоеният кредит в шв. франкове по сметка на кредитополучателите,
посочена в чл.2, ал.1, се превалутира служебно от кредитора в евро по курс
„купува“ за шв. франк към евро на кредитора.
Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в уговорения размер, а към момента на сключване на договора
БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%. Лихва
се дължи, считано от датата на усвояване на кредита, а при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Освен това,
кредитополучателите дължат на банката и такси. Крайният срок за погасяване
6
на кредита, включително дължимите лихви е 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита (10.10.2008 г.), т.е. 10.10.2035 г., а погасяването следва
да се извърши във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Излага, че падежът на всяка отделна вноска е всяко 10-
то число на месеца.
Освен изброените задължения, ищецът сочи, че кредитополучателите се
задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение
недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена на кредитора, както и да се
подновява ежегодно до окончателното издължаване на кредита. Съгласно
постигнатите уговорки, непогасяването на която и да е вноска по кредита,
както и неизпълнението на което и да е задължение по договора от страна на
кредитополучателите е основание за обявяване на предсрочната изскуемост
на целия остатък от кредита или на негова част по реда на чл. 18 от договора.
Изложено е, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 14.11.2008 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, ЕИК ********* и ищеца вземанията му по процесния
договор за кредит, са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД, който ги е прехвърлил обратно на ищеца с Договор за цесия от 12.06.2017
г. Твърди се, че с покани, връчени на 02.07.2019 г. чрез ЧСИ Г.С., per. № 761 в
КЧСИ, съответно лично на длъжника Г. П. Г., както и чрез друго лице – на
АТ. П. Г., ответниците са уведомени, че вземанията по процесния договор за
кредит са обратно прехвърлени на ищеца, както и че поради непогасяване на
формираните просрочия последният обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди, че към момента не са постъпили никакви плащания,
както и не е осъществен контакт с длъжниците, а считано от 10.02.2015 г. са
просрочени общо 70 вноски за главница и лихва. Претендира да се присъдят
сумите в заявения размер, като отправя изявление за предсрочната им
изискуемост чрез исковата молба, поради преизчисляване на размера на
задълженията по повод, постановени по спор между страните, съдебни
решения.
С уточняващи молби по делото ищецът конкретизира отделните си
претенции по период и основание, като сочи, че след обявяване на кредита за
7
предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020 г. (датата на подаване на
исковата молба) главницата не се дължи на отделни вноски до 2035 г., а като
едно цяло, като от непогасена по давност главница общо в размер на
107 814.10 швейцарски франка за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. ищецът
предявява частична претенция за сумата от 88 645.60 швейцарски франка.
Претендираните непогасени по давност такси по договора в размер на
1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. ищецът
сочи, че представляват такси/комисионни за управление на кредита в размер
на 0.03 % върху размера на непогасената главница към датата на
начисляването им (чл.4, т.2 от договора). Неизтеклите по давност застраховки
в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.
се начисляват на основание чл.14 от договора.
Становището на ответниците, изразено чрез общия им пълномощник в
депозирания отговор е за неоснователност на претенцията. Сочи се, че
клаузите, даващи право на първоначалния кредитор да увеличава
приложимия лихвен процент, както и да преизчислява размера на дължимите
погасителни вноски през курса на швейцарски франк са неравноправни и като
такива съответно са нищожни по ЗЗП предвид качеството потребител на
кредитополучателите. Ответниците твърдят, че отпуснатият кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е в размер на 77 000 евро, а при
погасяването му кредитора преизчислява размера на отпуснатия кредит и
месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него
курс на шв. франк, който от сключването на договора до момента се е
увеличил значително. Сочи, че банката събира под формата на месечни
вноски сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в
евро, в резултат на което главницата се е увеличила, вместо да намалява, а
договорения лихвен процент е бил многократно едностранно увеличаван. В
тази връзка са посочени конкретни клаузи от договора, свързани с предмета
му, ползването и издължването на кредита, превалутирането и дължимата
лихва (чл.6.1-чл.6.8; чл.6.16-чл.6.18), за които ответниците твърдят, че са
нищожни и не следва да се прилагат в отношенията между страните.
Претендират, че в качеството им на потребители в отношенията им с банката
приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, като
изброяват конкретните си основания за неравноправност на договорните
8
условия, свързани основно с липсата на предоставена информация преди
сключване на договора относно икономическите последици и риска, свързан с
обменния курс. Сочи се също липса на съгласие за сключването на договора
относно размера на кредита в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите
и до момента е известна единствено отпуснатата сума в евро. Претендират, че
е нищожно и съгласието за поемане на валутния риск, тъй като е получено
вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Ответниците излагат, че
банката им е предложила значително по-ниска лихва за кредит в шв.
франкове без да им разясни очакваните курсови разлики и последствията от
тях. Претендират, че следва да се приложи лихвен процент в размер на БЛП
на кредитора за евро, а не за шв. франк, след като кредитът е отпуснат и
усвоен в евро. Сочи се, че липсва предварително оповестяване на риска от
курсовите разлики, респективно договорянето на валутно обвързано
кредитиране не може да се приеме за индивидуално. В клаузата на чл. 23 от
договора, представляваща предварително изготвена декларация за съгласие за
носене на риска от повишаване на обявения от банката курс не са посочени
факторите, от които зависи това увеличение. Относно неравноправния
характер на клаузите, предвиждащи правото на банката едностранно, без
договаряне с потребителя да променя лихвата на непредвидено в договора
основание ответниците сочат конкретно чл. 3, т.1 и чл. 3, т.5. Останалите
клаузи, чиято нищожност се претендира, уреждат превалутирането на кредита
и риска от промяната приложимия курс – чл. 1, т.3; чл. 2, т.1; чл. 2, т.3; чл. 22,
т.1 и т.2.
Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от
ЗЗД.
Съобразно очертаните предметни предели на спора в тежест на ищеца е
да установи, че ответниците са валидно обвързани от договора, общите
условия и приложимия погасителен план към него; точно изпълнение на
поетите с договора задължения, в това число и предоставянето на уговорената
сума, както и нейния конкретен размер в швейцарски франкове, съответно
начина на формирането му; индивидуално уговаряне на клаузите, уреждащи
претендираните вземания; размер на задълженията, претендирани по пера;
настъпила изискуемост на вземанията, вкл. осъществяването на всички
уговорени в договора обективни предпоставки, въз основа на които е
9
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и
уведомяването на ответниците за това, както и надлежно обявена цесия, с
която процесните вземания са прехвърлени обратно на ищеца.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребители, УКАЗВА на
ищеца, че в негова тежест е да установи също изпълнението на задълженията
му, като банка, относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират
неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да
установи и че същите са уговорени индивидуално. Указва, че за същите не
сочи доказателства, освен ако не твърди, че ще се ползва от вече
представените такива.
В тежест на ответниците е да установят всички възражения, от които
черпят изгодни правни последици, вкл. давност, плащане, прихващане и др.
УКАЗВА, че съдът няма да се произнася по вече разрешения в
предходно развилото се производство по гр.д. № 6798/2015 г. между същите
страни, спор относно неравноправността на клаузите по чл. 3 т.1, чл. 3 т.5 и
чл. 6 т.3 от договора за кредит.
Указва на страните, че преклузия по ангажиране на доказателства
настъпва в първо по делото заседание.
На основание чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК ищецът може да поясни и
допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с
отговора на исковата молба. Страните са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства.
Да се връчи препис от проекто – доклада на всяка страна за становище в
съдебно заседание в това число по правната квалификация на исковете, а
препис oт отговора да се връчи на ищеца.
Да се връчат преписи от уточняващи молби вх.№ 7611/21.04.2021 г. и
10
вх.№ 10313/31.05.2021 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ на ответниците по
делото, с указание за изразяване на становище най-късно в първо съдебно
заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11