Р Е Ш Е Н И Е
№1236
гр.Перник,
26.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при
секретаря Капка Станчева, разгледа гражданско дело № 652 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от И.Т.К. срещу “Интернешънъл саламанка кепитъл” ООД с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1160 лв. – главница
по договор потребителски кредит от 09.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 125лв. за които суми са
издадени ЗИПЗ и изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. 7753/2010г. по
описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1334/2017г. по описа на ЧСИ – Н.
М. с район на действие СГС, поради новонастъпили факти – погасяване по давност
на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на
изпълнителното производство. Претендират се разноски.
В срока за отговор ответното дружество дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че въз
основа на посочения от ищеца изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
650/2010г. по описа на МСИ А. В., което е прекратено на основание чл.33,ал.1,т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител, като отразяването, че датата на
последното валидно изпълнително действие не е както е посочен -26.11.2010г., а
21.03.2013г. Излагат се аргументи по същество на спора, касаещи
обстоятелството, че процесното вземане не е погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът не се явява. По делото е постъпила молба за
разглеждане на делото в негово отстъствие. Изложени са аргументи по същество на
спора. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуален
представител, който оспорва предявения иск. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеният
по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №7753/2010г. по описа на РС – Перник против
И.Т.К. се
установява, че същият е осъден да заплати на «Бързи кредити» ООД: 1160 лв. – незаплатена главница по
Договор за заем NC-357/09.08.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2010г. както и
направените разноски по делото.
Установява се от приложения по делото препис
от изпълнително дело №650/2010г. на ЧСИ А. В., че същото е образувано с нарочна
писмена молба от 13.10.2010г., в която са посочени изпълнителни способи. Видно
от отбелязване на гърба на находящия се по делото изпълнителен лист и влязло в
сила постановление за прекратяване на цитираното изпълнително дело, че то е
прекратено на основание чл.438, ал.1,т.8 от ГПК, с отбелязване на последно
валидно изпълнително действие на 26.11.2010г., когато е наложен запор върху
получаваното от И.К. трудово възнаграждение.
Въз основа на същия изпълнителен
лист на 14.02.2017г. е образувано изпълнително дело №1334/2017г. по описа на
ЧСИ Н. М.с район на действие СГС, като по цитираното изпълнително делона
19.07.2018г. са наложени запори върху банковите сметки на ищеца
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта:
Отрицателния
установителен иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като същия е
процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия процес.
По същество:
Ищецът твърди, че не
дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност - с изтичането на петгодишната такава
регламентирана в чл.110 ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 2/2013
г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В т. 10 от същото
ТР е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
При анализа на горното
се достига го извод, че моментът от който следва да се преценява началният
момент, от който започва да тече
погасителна давност при прекратено по перемпция изпълнително производство, е
последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие
по вече прекратеното поради перемция изпълнително производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на
Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес.
Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно
решение № 2/2013 г.
същото е обявено за изгубило сила.
По делото като писмени доказателства
са приети и приложени преписи от изпълнителни дела 1334/2017г. на ЧСИ Н.Мс
район на действие СГС и изп.дело №650/2010г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с
район на действие ПОС. Първото изпълнително дело е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, като дата на последно валидно изпълнително действие е
посочена 26.11.2010г. В настоящият казус релевантен е въпросът относно момента,
от който започва да тече погасителната давност по отношение на процесните
вземания. Прекратяването на изпълнителното производство
не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът приема, че новата
давност е започнала да тече от последното предприето валидно действие по
принудително изпълнение- 26.11.2010г. В този смисъл е и установеното в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОС ГТК на ВКС, задължително за
прилагане в практиката на съдилищата. От този момент започва да тече нов
давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен.
Към този момент обаче, все още е
било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което самото образуване
на изпълнително дело прекъсва давността до изтичането на срока предвиден в чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК 26.11.2012 г. давност не е текла, тъй като е било
налице висящо изпълнително производство. Предвид факта, че изпълнителното дело
е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на
две години от датата на последното валидно изп. действие, то срокът на
погасителната давност по отношение на процесните вземания на
въззивника/ответник е започнал да тече на 26.11.2012 г. и следвало да изтече на
26.11.2017 г. Но видно от приетия по делото препис от изпълнително дело 1334/2017г.,
когато ответникът „Инетрнешънъл саламанка капитал“ООД с предишно наименование
„БЪрзи кредити“ е депозирало молба за образуване на изпълнително дело на
14.02.2017г., която е редовна от външна страна, с посочени в нея изпълнителни
способи и същата прекъсва изтичащата в полза на ищеца погасителна давност.
Предвид
горното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищецът не следва да бъдат
присъждани разноски за производството.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.К., с ЕГН **********
и адрес: *** за признаване за установено
по отношение на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД / с предишно наименование „Бързи
кредити“ ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Люлин“ жк. „Люлин“ 9, бл.963, ет.1, офис 11, че не дължи на ответното дружество
следните суми: 1160 лв. – главница по договор потребителски кредит NC-357 от
09.08.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 20.09.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 125лв. за които суми са издадени ЗИПЗ и
изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. 7753/2010г. по описа на ПРС и е
образувано изпълнително дело № 1334/2017г. по описа на ЧСИ – Н.Мс район на
действие СГС, поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: