№ 51
гр. ХАСКОВО, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. П.ВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.ВА Търговско дело №
20235600900030 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от И. Г. И. от град ****** и В.
И. М. от **********, представлявани от адв. Н. Х. от АК-Кюстендил. С
исковата молба, в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1
вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от
КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД срещу Застрахователно акционерно дружество „ЗК
Лев Инс“ АД - София. Ищецът И. Г. И. претендира сумите 200 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 990 лева – обезщетение за
имуществени вреди, а ищцата В. И. М. претендира сумата 150 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 22.10.2022 година, ведно със законните лихви върху тези
главници от деня, в който ищците са уведомили ответника за извънсъдебната
претенция – 02.11.2022 година до окончателното разплащане. Претендира се
и присъждане на деловодни разноски.
Ищците твърдят, че първият от тях е фактически съпруг, а втората -
майка на М. И. Н., пострадала при ПТП, реализирано на 22.10.2022 година
при следната фактическа обстановка: На 22.10.2022 година около 15.15 часа
на път III-536, при км 5.150, в района на с. Роза община Тунджа, област
Ямбол водачът Ц. А. К. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил „*****“
модел ****** с рег. № ******* с превишена и несъобразена скорост, в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,66 промила. Водачът Ц.
извършил неправилна и опасна маневра изпреварване, навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал челен удар в правомерно движещия се в
своята лента за движение лек автомобил „***“, модел „****“ с рег. № *****,
1
управляван от Ж. И. Г. с ЕГН **********. В резултат на удара, на М. И. Н.,
пътувала в момента на ПТП на задна дясна седалка зад пасажера в лекия
автомобил „***“, модел „****“ с рег. № *****, били причинени тежки
телесни повреди, несъвместими с нормалното функциониране на човешкия
организъм, поради което тя починала.
За пътният инцидент било образувано наказателно производство по
ДП № 208/2022 година по описа на РУ-Тунджа, приключило с осъдителна
присъда по НОХд № 35/2023 година на ОС-Ямбол.
Вследствие на смъртта на М. И. Н. ищците преживявали
изключително тежко загубата на своята дъщеря и фактическа съпруга. Те
били изключително близки, споделяли всичко в живота, помагали си и се
подкрепяли в добри и лоши моменти, отношенията им били основани на
особено близка взаимна привързаност, обич и изключителна емоционална и
душевна близост. След трагичната смърт на М. Н., ищците изпаднали в
изключително тежко психологическо състояние, чувствали се безпомощни,
тъй като останали без един от най-близките си и обичани хора и оттук
нататък животът им не бил същият и никога повече нямало да бъде. Това ги
поставяло в кръга на лицата с право на обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на тяхната
праводателка.
Освен това, ищецът И. Г. И. понесъл разходи за погребение на
фактическата му съпруга М. Н., които възлизали на обща сума 990 лева.
Поради това счита, че те съставляват имуществени вреди вследствие на
процесния деликт и претендира ответникът – застраховател да му заплати
обезщетение в размер на исковата сума.
Ищците твърдят, че отговорността на прекия делинквент Ц. А. К. за
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“
АД, по застрахователна полица с период на покритие от 19.12.2021 година до
18.12.2022 година. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1 КЗ на
02.11.2022 година те подали застрахователна претенция до ответното
дружество, но въпреки изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
ответникът не се свързал с тях, за да определи и изплати застрахователно
обезщетение.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си за
2
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени и имуществени вреди пряко към застрахователя на виновния
водач, а именно дружеството-ответник. Претенциите за обезщетение са
съединени с тези за обезщетения за забава с правно основание чл. 429, ал. 3,
изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главниците
по исковете се претендират от деня на отправянето на уведомлението за щета
до ответника-застраховател – 02.11.2022 година до окончателното изплащане
на обезщетенията.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди, че поради липса на съдействие от страна на ищците за установяване
на основанието на претенцията, за застрахователя не била налице обективна
възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане. На следващо
място оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва
твърдението на ищците за това, че вредите им са причинени единствено от
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „***** ***“ с рег. №
******* Ц. К.. Оспорват механизма на ПТП и наличието на изискуемите
елементи от фактическия състав на деликта. Ответникът въвежда възражение
за съпричиняване от страна на починалото лице за настъпването на смъртта ,
като твърди нейно неправомерно поведение – пътуване в лекия автомобил без
поставен предпазен колан. Въвежда се твърдение за принос на водача на
лекия автомобил, в който пострадалата е пътувала – Ж. И.: той изложил на
риск живота и здравето на участниците в движението, като управлявал л.а.
„***“ с превишена и несъобразена скорост, не се движил възможно най-
вдясно на пътното платно, нарушавайки разпоредбите на чл. 15 ал. 1 и чл. 20
от ЗДвП, като при създалата се ситуация не бил предприел „аварийно
спиране“, с което бил нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП. Ответникът счита, че в исковата молба не се твърдят обстоятелства,
които да обуславят близост и изключителност на отношенията, които да са
правопораждащи относно присъждане на обезщетение за процесния деликт.
Моли за намаляване на размера на обезщетенията с процента на
съпричиняване. На следващо място, ответникът оспорва главните искове по
размер. Счита, че претенциите не отговарят на икономическата конюнктура в
страната и вредата. Претендираният размер на обезщетение не отговарял и на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по
аналогични дела, както и на конкретния принос на пострадалото лице за
настъпване на фаталния резултат.
Оспорват се и акцесорните искове за лихви. Ответникът настоява, че
рекламационният срок не е започнал да тече поради липса на съдействие от
страна ищците. Освен това, претендира забава на кредитора поради
непредставяне от страна на ищците на банковите сметки, по които да им
бъдат преведени обезщетенията. С тези и останалите доводи, изложени в
3
отговора, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова
молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва
възраженията на ответника. Оспорва въведеното възражение за
съпричиняване на резултата и намира същото за недоказано. Настоява, че
претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52
ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела. По акцесорния иск
допълва, че тъй като ответникът не оспорва обстоятелството, че е бил
уведомен от делинквента за настъпилото застрахователно събитие, то
началният момент на дължимост на законните лихви бил моментът на
достигането на претенцията до застрахователя.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба. Поддържа въведените с отговора възражения и
оспорвания, както и направените искания. Поддържа направеното възражение
срещу твърденията на ищеца за изключителна вина за настъпване на ПТП
само на водача на л.а. „*****“.
В качеството на трето лице-помагач на ответника е конституиран
делинквентът Ц. А. К., който оспорва предявените искове с доводи за
недопустимост и неоснователност. Считат, че доколкото ищците са
предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция, но не са
представили изисканите им документи, то това им бездействие не следва да
им създава право да предявят иск за същото вземане пред съда. На следващо
място, въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на автомобила, превозвал загиналата М. Н. – с довода, че поради
недостатъчния си стаж и опит водачът не действал адекватно в момента на
възвникването на опасността, респ. не е направил всичко необходимо за да
избегне настъпването на сблъсъка между двата автомобила. Въвежда се и
възражение за съпричиняване от страна на починалата М. Н. – поради
пътуване в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Исковата
претенция се оспорва и по размер. Прави се искане за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на иска, а в случай, че те
бъдат разгледани по същество – за отхвърляне на претенциите като
неснователни.
4
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се представя присъда № 8/06.04.2023 година,
постановена по НОХД № 35/2023 година по описа на ОС – Ямбол, влязла в
законна сила на 22.04.2023 година. Видно от присъдата, Ц. А. К. е признат за
виновен в това, че на 22.10.2022 година на път III-536, при км 5+150м, между
с. Роза община Тунджа, област Ямбол и град Ямбол, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с рег. № *******, с
посока на движение от с. Роза към град Ямбол и със скорост на движение
около 118 км/ч, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта –
1,66 промила, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
разпоредбата на на чл. 42 ал. 2 т. 3 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на М. И. Н. от град ******, средни
телесни повреди на Ж. И. Г. и средни телесни повреди на И. Г. И..
В мотивите към присъдата е приет следният механизъм на ПТП: В
следобедните часове на 22.10.2022 година, след като употребил алкохол, Ц. К.
предприел управление на процесния лек автомобил. Движил се по път III-535
от с. Роза към град Ямбол. Около 15.15 часа К. управлявал колата със скорост
около 118 км./ч. и се намирал близо до километър 5+150м. в същия пътен
участък. Управлението се осъществявало при отлична видимост в условията
на дневна светлина, слънчево време и суха асфалтова настилка с
незначителен наклон. Пътното платно било разделено на две пътни ленти за
движение с ясно различима надлъжна пътна маркировка М3-единична
прекъсната бяла линия. В този пътен участък двустранно на пътното платно
били поставени и действали за движението в посоката, в която пътувал Ц. К.
предупредителен пътен знак за опасност по чл.42, ал.2 от ППЗДвП-А12,
указващ неравности по пътното платно и забранителен пътен знак по чл. 47,
ал.3 от ППЗДвП- знак В26, забраняващ движението със скорост по-висока от
60 км./ч. Ц. К. управлявал автомобила си в дясната пътна лента, чиято дясна
половина била пропаднала /хлътнала/ спрямо лявата с около 8 до 10 см. В
този момент и в този участък от пътя, управлявайки автомобила при тези
условия с около 118 км./ч., Ц. К. предприел изпреварване на друг автомобил,
движил се пред него в същата посока и в същата пътна лента. За да извърши
5
маневрата „ изпреварване“, Ц. К. навлезнал с управлявания от него лек
автомобил изцяло в съседната пътна лента, предназначена за движещите се
срещу него пътни превозни средства. Изпреварването той предприел без да се
убеди, че маневрата му няма да създаде опасност за движението на насрещно
движещите се по тази пътна лента превозни средства при налично изрично
задължение за него да ги пропусне, преди да предприеме изпреварването.
По същото време, по същия път, в насрещната пътна лента за движение,
в посока от гр. Ямбол към село Роза, със скорост на движение от около 65
км./ч. се движил лек автомобил марка и модел „ *** 318D“, управляван от Ж.
И. Г.. В автомобила заедно с него пътували неговите родители – баща И. Г. И.,
който пътувал на предна дясна седалка до водача и майка му – М. И. Н., която
пътувала на задна дясна седалка зад И. Г. И.. И тримата пътували в лекия
автомобил с поставени предпазни колани.
Междувременно, навлизайки в насрещната пътна лента, Ц. К.
възприел движещия се срещу него лек автомобил „*** 318D“, като в този
момент отстоянието между двата автомобила не било достатъчно за да се
довърши предприетата вече маневра „изпреварване“. Ц. К. реагирал на
появилата се опасност на пътя с незабавното задействане на спирачната
система, но въпреки това настъпил челен прав удар между управлявания от
него лек автомобил и този, управляван от Ж. И. Г.. Ударът настъпил в пътния
участък на км. 5+150м., като остатъчната скорост на движение на лекия
автомобил, управляван от Ц. К. след натискането на спирачката бил около 112
км./ч., а на лекия автомобил, управляван от Ж. И. - 65 км./ч. Ударът се
обособил по целите предни състави на двата автомобила и бил изцяло в
лентата за движение на управлявания от Ж. Г. лек автомобил, в близост до
края на платното за движение. В резултат на челния удар, управлявания от Ж.
И. лек автомобил се завъртял около вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка, преместил се назад спрямо първоначалната си посока
на движение и преустановил движението си, като автомобилът „*** ***“
частично останал позициониран върху платното за движение с навлизане на
предните му състави в прилежащия на пътя десен за движението му банкет.
Автомобилът, управляван от Ц. К. също се завъртял в резултат на челния удар
около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, придвижил се
косо наляво спрямо първоначалната си посока на движение, напуснал пътното
платно и преустановил движението си в левите за движението му крайпътни
площи.
В резултат на настъпилото ПТП, пътуващата на задна дясна седалка М.
Н. получила тежки и несъвместими с живота травматични увреждания,
вследствие на което смъртта ѝ настъпила на мястото на ПТП.
Минути след настъпилото ПТП на място пристигнал полицейски екип
от Сектор“ПП“ при ОД на МВР-Ямбол. Полицейските служители изпробвали
Ц. К. с помощта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв.№
ARDN- 0093, което отчело съдържание на алкохол от 1.66 промила на хиляда.
6
А пристигналият на мястото на настъпилото ПТП екип на ЦСМП-Ямбол
констатирал настъпилата смърт на М. Н. и отвели Ж. Г. и И. И. за оказване на
медицинска помощ и лечение. В условията на здравното заведение Ж. Г. бил
проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите му се
оказали отрицателни.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД и представя
застрахователна полица за процесния автомобил, валидна от 19.12.2021
година до 18.12.2022 година.
Видно от представеното и прието като доказателство
удостоверение за съпруга и родствени връзки, ищцата В. И. М. е майка на
починалата при ПТП М. И. Н.. А от представените удостоверения за семейно
положение, съпруга и деца следва, че М. Н. и ищецът И. Г. И. са родители
(майка и баща) на двама синове – Ж. И. Г. и Г. И. Г..
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.
Марин Н. Иванов – внук на ищцата В. М., се установява, че ищецът И. И. и М.
Н. живеели близо 20 години в едно домакинство, като съпрузи. Имали две
деца и семейството им живеело в град ******, много сплотено и задружно.
Ищцата В. М. – майка на М. Н., живеела в с. ***** на 7 км от ******.
Смъртта на М. Н. сринала психически както фактическия съпруг, така и
майка , като и до настоящия момент двамата не успявали да преодолеят
мъката. В същия смисъл са показанията на св. К.И.К. – близък роднина и
съсед на семейството И. И. и М. Н.. Св. Р.Н. Х. допълва, че независимо че В.
М. живеела извън град ****** и имала свое семейство, те останали много
близки с дъщеря М., виждали се по два-три пъти в седмицата, заедно
участвали в семейни събития, гостували една на друга. Ищецът И. И. и
загиналата М. Н. се обичали много, живеели весело, задружно и щастливо.
След смъртта на М. Н. и двамата ищци били сринати психически и не
успявали да се съвземат.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза с в.л. С.
Д.. Съдът кредитира изцяло заключението на СПЕ като пълно, компетентно,
обективно и дадено в рамките на поставената задача. От заключението се
установява, че след процесното ПТП са настъпили негативни промени в
психологическото състояние на В. М. и И. И. – появило се чувство на
7
тревожност, самота, неувереност, емоционална лабилност, проява на
симптоми на посттравматична симптоматика. Към момента психо-
емоционалното състояние на В. М. не е възстановено напълно. Ищецът И. И.
не е в състояние да се справи с емоционалната травма от смъртта на
фактическата му съпруга и при него има вероятност от отключване на
сериозни нарушения във функционирането на организма му.
За установяване на механизма и причините за настъпването на ПТП е
разпитан водачът на л.а. „***“ Ж. И. Г.. В показанията си свидетелят твърди,
че действително на процесната дата за първи път е управлявал автомобила
„***“, собственост на леля му. Според него, сблъсъкът „настъпил в един миг“
и той нямал ясни спомени за него. Успял да слезе от автомобила, възприел
майка си в безсъзнание, опитали се заедно с баща му да я „събудят“, но
неуспешно.
Съдът кредитира в пълен обем заключението на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза с в.л. Е. и в.л. М.. Според
заключението на вещите лица, причината за настъпилото ПТП е в това, че
водачът на л.а. „*****“ Ц. К. е предприел маневра -изпреварване и е навлязъл
в западната (лява) лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е
движил л.а. „***“, управляван от Ж. И. Г.. В резултат на ПТП М. Н. е
получила съчетана травма – черепно-мозъчна травма – счупване в основата на
черепа, контузионни увреждания на мозъка в областта на мозъчния ствол и
долните части на двете малкомозъчни хемисфери и добре изразени
субарахноидални кръвоизливи на тези места. В резултат на това е настъпило
аспириране на кръв в дихателните пътища и изтичане на кръв от двете уши;
гръдна травма – контузионни кръвоизливи на белите дробове по задните им
части. От тези травми, които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, М. Н. е починала, като няма данни за други болестни
промени при М. Н., които да допринесат за смъртния изход. От техническата
част на експертизата следва, че преди задействане на спирачната система на
л.а. „*****“, скоростта на движението му е била 111 км/ч, а в момента на
удара – 107 км/ч. Скоростта на л.а. „***“ в момента на удара е била 68 км/ч,
като няма индиции скоростта на този автомобил да е била намалена преди
момента на удара. В процесната ситуация, водачът на л.а. „***“ Ж. Г. е нямал
техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстремно
8
спиране или по какъвто и да е друг начин, като краткият му шофьорски стаж е
без значение за настъпването на ПТП. Освен това, от констатираните по
тялото на пострадалата М. Н. охлузвания в областта на дясната половина на
гръдния кош по хода на ключицата и наличие на кръвонасядания и
охлузвания в дясната ингвинална област вещите лица заключават
категорично, че в момента на ПТП М. Н. е била с поставен предпазен колан. А
в устния си доклад пред съда те настояват, че сериозните и специфични за
коланна травма увреждания по тялото на М. Н. е безспорно доказателство, че
в момента на удара тя е била с поставен колан. В същото време, стигат до
извода, че в конкретния случай предпазният колан няма отношение към
настъпването на уврежданията, довели до смъртта , тъй като са причинени
във втората фаза на травмата, при ответния удар на тялото назад в
облегалката на седалката.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявените от ищците И. И. и В. М. искове са такива на увреденото
лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Исковете са с
правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
емоционални промени и негативна промяна в отношението към живота, в
размер на 200 000 лева – за И. И. и в размер на 150 000 лева – В. М.. Исковете
са съединени с акцесорна претенция по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, с начален момент 02.11.2022 година – датата, на която според
ищеца застрахователят е сезиран с извънсъдебна претенция за обезщетение. В
условията на обективно кумулативно съединяване ищецът И. И. предявява
претенция за обезщетение за имуществени вреди под формата на направени
от него разходи за погребение в размер на 990 лева. Квалификацията на тази
претенция е също чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД и тя е съединеня с акцесорна претенция за законна лихва от същата дата.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
9
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – надлежно входирани при ответника молби-уведомления,
съдът приема за доказано обстоятелството, че двамата ищци са предявили
претенциите си за изплащане на застрахователни обезщетения пред
застрахователя-ответник, но споразумението не е постигнато, респективно
застрахователят доброволно не е заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ
и досега. Ето защо предявените искове се явяват допустими, а възраженията
на ответника и третото лице-помагач за противното – неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката
на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите,
свързани с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е
изводът на наказателния съд, че смъртта на М. Нанкова е причинена
противоправно и виновно от Ц. К., при процесното пътно-транспортно
произшествие и това обуславя деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил „Мердецес“ Ц. К.. Доказан е механизма на ПТП, като изводите на
наказателния съд са в унисон със заключението на КСАТМЕ, което съдът
възприема в пълен обем.
Ищцата В. М., който е майка на починалата М. Н. и ищецът И. И. –
лице, което е живяло с М. Н., в постоянно и трайно фактическо съжителство,
попадат в кръга на лицата, материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на М. Н..
Събраните по делото гласни доказателства са пълни, убедителни и
непротиворечиви и те установяват, че между И. И. и фактическата му съпруга,
10
както и между В. М. и нейната дъщеря е била налице силна емоционална
привързаност. И. И. и М. Н. са живеели в едно домакинство от близо двадесет
години и заедно отглеждали двамата си синове. Що касае ищцата М., то
независимо че дъщеря се отделила в свое семейство, те продължили да
поддържат много близка и топла връзка, виждали се често и заедно участвали
в живота на разширеното семейство.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата В.
М. и М. Н. поддържали близка и топла връзка на майка и дъщеря, помагали си
взаимно, често си гостували, заедно участвали в семейните събития. Съдът
намира за житейски приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за
това, че след загубата на дъщеря си М., ищцата М. била емоционално
съсипана – плачела за дъщеря си, отслабнала физически и това състояние
продължавало до настоящия момент. Показанията на свидетелите
кореспондират със заключението на СПЕ. Предвид възрастта на ищцата и
установеното от свидетелите и вещото лице, не може да се очаква това
душевно състояние на ищцата да бъде преодоляно във времето - тя е вдовица
11
на 67 години, т.е. към края на жизнения си път и след преждевременната
смърт на съпруга , нейната дъщеря е била утеха и опора – това се извежда
от съобщеното от свидетелите за честото им виждане, 2-3 пъти в седмицата.
И. И. е обичал и още обича фактическата си съпруга, която не може
да прежали. Те са живеели в мир, любов и разбирателство с М. Н., а сега
светът му е опустошен, като силните негативни промени в психологическото
му състояние, според в.л. Д., сериозно застрашават физическото му здраве.
При баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по
делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на съдилищата по
подобни дела, съдът счита, че справедливото парично обезщетение на
претърпените от ищците И. И. и В. М. следва да бъде в размер на сумите от
по 150 000 лева.
Неоснователни са всички въведени от ответната и от подпомагащата
страни възражения за съпричиняване. Безспорно е установено, че в момента
на ПТП М. Н. е била с поставен предпазен колан, за което по убедителен
начин свидетелстват констатираните по тялото охлузвания, характерни за
коланна травма. Освен това, съдът кредитира извода за КСАТМЕ за това, че в
конкретния случай коланът няма отношение към настъпилото увреждане, тъй
като травмата, довела до настъпването на смъртта е получена от обратния
удар на тялото на М. Н. в облегалката на седалката. По второто възражение:
действително, установено е по делото, че водачът Ж. И., управлявал
автомобил „***“ е бил с кратък шофьорски стаж и е управлявал за първи път
непознат за него автомобил. Но тук от решаващо значение е изводът на
вещите лица от състава на КСАТМЕ, че предвид момента и мястото, на което
водачът К., с управлявания от него автомобил „*****“ е предприел
изпреварването и е навлязъл в лентата за движение на л.а. „***“
непосредствено пред него, то за водача И. е било невъзможно да направи
каквото и да било, за да предотврати настъпването на удара, а от там и
настъпИ. вредоносен резултат. Т.е. стажът, респ. обстоятелството, че Ж. И. не
е намалил скоростта или предприел друго, за да се избегне удара, няма
отношение и дава основание за извода, че с бездействието си водачът на л.а.
„***“ не е съпричинил смъртния резултат.
По тези съображения, размерите на обезщетенията както за
имуществени вреди, така и за неимуществени вреди от процесния деликт, не
12
следва да бъдат намалени на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск на В.
И.а за основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен така, както е
предявен – за сумата 150 000 лева. Искът на И. И. за неимуществени вреди е
основателен и доказан по размер за сумата 150 000 лева. Ищецът не доказва
неимуществени вреди в по-голям размер, поради което в останалата част до
200 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Предявеният от И. И. иск за обезщетение за имуществени вреди е
основателен и доказан в пълния му размер, предвид представените писмени
доказателства за направени от него разходи за погребение на неговата
фактическа съпруга М. Н. в размер на 990 лева.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване
на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния
момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ. Ето защо
възраженията на ответника за непредставяне на всички необходими
13
доказателства за произнасяне по щетата, респ. данни за банковата сметка и от
там – за недължимост на лихва за забава, са неоснователни.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищците са предявили претенциите си пред ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение на датата 02.11.2022 година. Следователно, от
тази дата се дължи законната лихва за забава и така следва да се присъди.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно направено искане,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дружеството-ответник следва да заплати на
пълномощника на ищците – адв. Н. А. Х. възнаграждение за извършената
работа по делото, като намира за основателно направеното своевременно от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност по чл.
78 ал. 5 от ГПК. ХОС счита, че не е обвързан с размери на минималните
адвокатски възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На действителната
фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на свършената
работа – изготвяне на ИМ, след което писмени становища и искания, участие
на адвоката в едно съдебно заседание за представителство на ищците, които
са с хомогенни позиции и идентичен начин и обем на доказване на
претенциите, както и с оглед изхода на делото, съответства възнаграждение в
размер на общо 6000 лева, което ответникът следва да заплати на адв. Н. Х..
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и с оглед частичното отхвърляне
на иска за разликата над 150 000 лева до 200 000 лева, ищецът И. И. следва да
възстанови на ответника съразмерната част от деловодните разноски за
възнаграждение на КСАТМЕ, както и да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски, както и с оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да
бъде възложено да заплати държавна такса върху уважения размер на
исковете, а именно сумата 12000 лева, както и да възстанови направените за
сметка на съдебната власт разноски за СПЕ в размер на 500 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на И. Г. И. с ЕГН **********, с адрес град ******, ******
сумата от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
М. И. Н. с ЕГН **********, настъпила на 22.10.2022 година вследствие на
14
ПТП, станало 22.10.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата
от 02.11.2022 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер, а именно за разликата над 150 000 лева до 200
000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на И. Г. И. с ЕГН **********, с адрес град ******, ******
сумата от 990 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за погребение на М. И. Н. с ЕГН **********, починала в резултат на
ПТП, настъпило на 22.10.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 02.11.2022 година до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на В. И. М. с ЕГН **********, с адрес **********, област
****** сумата от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. И. Н. с ЕГН **********, настъпила на 22.10.2022 година
вследствие на ПТП, станало 22.10.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 02.11.2022 година до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 12 000
лева, както и сумата 500 лева – деловодни разноски, направени от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на адв. Н. А. Х. от АК-Кюстендил адвокатско възнаграждение
в размер на 6000 лева за процесуално представителство на ищците И. Г. И. и
В. И. М. в първоинстанционното производство по т.д. № 30/2023 година по
описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА И. Г. И. с ЕГН **********, с адрес град ******, ****** и
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, а
именно сумата 100 лева, като и деловодни разноски съразмерно на
15
отхвърлената част от иска – 375 лева.
Делото е разгледано и решението е постановено при участие на трето
лице-помагач Ц. А. К., ЕГН **********, от *****, сега в Затвор – Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16