О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 859
/2020 г. по описана РС Елин Пелин, намира следното:
Ищецът по делото е депозирал молба по чл.248 ГПК за
изменение на решението на съда от 19.04.2021г.
в частта за разноските с искане да се остави без уважение претенцията на
ответната страна за присъждане на разноски. Изложени са с молбата до съда
съображения за ангажирани от ищецат доказателства
, че ответникът не е „материално
затруднено лице“, нито близък на адв. Б.“,
поради което претенцията на ответника не може да се основава на разпоредбата
на чл.38 от ЗА. От друга страна
молителят в настоящото производсто се позовава
на ТР №6/ 2012г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че възстановяване на
разноски е възможно единснтвено в случай на предварително представяне на
доказателства за плащане.
По стъпила е по
делото молба с правно основание чл.248 ГПК и от пълномощника на ответника по
делото с искане за допълване на решението
на съда от 19.04.2021г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени
такива по заповедното производстов в размер на 300.00 лева, както и искане за изменение на решението от 19.04.21г. в частта за разноските, като
същите бъдат присъдени не на Др. Д., а излючително на пълномощника на ответника.
Страните по
настоящото производство са били надлежно уведомени за насрещтно депозираните
молби с правно основание чл.248 ГПК.
По молбата по
чл.248 ГПК депозирана от ищеца ответникът е депозирал отговор.
Ищецът също е
депозирал становище по молбата на Др.Д. с правно основание чл.248 ГПК .
Настоящият състав
намира молбите по чл.248 ГПК за
процесуално допустими, като същите са депозирани в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
По молбата по чл.248 ГПК на ответника
Още с отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Б.
е заявил претенция за разноски по делото, които за производството по чл.410 и сл. ГПК
в размер на 300.00 лева и за разноски
в производството по чл.422 ГПК също 300.00 лева. Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК.
Видно от постановеното по делото Решение от 19.04.2021г.,
с оглед изхода на спора съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски в заповедното производство. По последното е
представен Договор за правна помощ и съдействие от 25.08.2020г., с който договорено възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като ответникът
/ длъжникът е декларирал, че е
материално затруднено лице.
Претендираното по заповедното производство възнаграждение /по цитирания договор за правна помощ
и съдействие/ е в минималния
предвиден в Наредбата №1за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/
размер - 300.00 лева. Според чл.7, ал.7
от Наредбата за защита в производство по
издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на база половината от
стойността на претендираните суми. Следователно минималното възнаграждение в това производство е в размер на 300.00
лева. Според ТР№ 6 / 2012г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава във
възраженията си в настоящото производство ищеца, съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Но настоящата хипотеза
не кореспондира с т.1 от цитираното
тълкувателно решение. Това е така, тъй като между длъжника и
упълномощения по заповедното
производстов адвокат възнаграждението за последния е договорено на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА. В този смисъл, като материално затруднено
лице длъжникът не е в състояние да извърши плащане, както повелява т.1 от ТР№ 6
/ 2012г. на ОСГК на ВКС. Но такова се дължи, с оглед
изхода на спора, разрешен с Решение № 56/19.04.21г. по настоящото дело. В настоящия случай съдът е пропуснал да се
произнесе по искането на ответника в производстовто по чл.422 ГПК за
разноските по заповедното производство. Ето защо, при горните съображения
молбата на ответника в тази част е
основателна и следва да се уважи, като бъде осъден ищеца да заплати на адв. Кр.Б. адвокатско възнаграждениев минималния размер от 300.00 лева предвиден с чл.7, ал.7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
По искането за
изменение на решението от
19.04.21г. в частта за разноските ,
които бъдат изрично присъдени в полза на
упълномощения от ответника
адвокат, а не на самия ответник.
Упълномощеният от ответника по настоящото дело адвокат е
предоставил правна помощ на представлявания, като е договорено
възнаграждение на основание чл.38,
ал.1,т.2 ЗА. При възприетия изход на спора
между страните с решението по настоящото дело, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни
разнонски- възнаграждение за едни адвокат в размер на 300.00 лева. В последна
връзка молбата на пълномощника
за изменение на решението в тази част е основателна. Това е така, тъй
като в полза на Др.Д. е постановеното Решение
от 19.04.2021г.. Както бе отбелязано
по-горе в настоящото присъждането на
разноски се дължи само при реално извършено плащане. Но в случая, при
предпоставките по чл.38, ал.1,т.2 ЗА на
ответника е предоставена безплатно правна помощ, поради което на него не се
дължат така присъдените разноски, а
същите следва да се присъдят на пълномощника - адв. Б.. Ето защо настоящият състав приема, че молбата
по чл.248 ГПК на ответника в частта относно изменение на решението на съда от 19.04.21г.
в частта за разноснки е основателна и следва да се уважи, като сумата от 300.00
лева се присъди на пълномощника, а не на Др. Г..
По молбата по чл.248 ГПК на ищеца
С молбата си по чл.248 ГПК ищецът е въвел съображения, че
следва да се остави без уважение молбата
на ответника за разноски по делото, позовавайки се на ангажирани доказателства,
за които счита, че оборват „затрудненото материално положение“ на насрещната
страна по делото.
С оглед
трайната съдебна практика, за съда не
съществува задължение за изследване
наличието на соченото в договора за
правна помощ основание по чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Достатъчно е адвокатът
да е оказал безплатна правна помощ
по основанията по чл.38, ал.1 ЗА и за упълномощителя му да е налице позитивно решение, с оглед изхода на
привнесения пред съда спор. При горните предпоставки за съда възниква задължение да присъди в полза на лицето, на което е оказана
правната помощ, адвокатско възнаграждение в заявения с отговора по чл.131 ГПК минимален размер от 300.00 лева. В този смисъл вж. Определение № 422/28.06.2019г. по делот №
502/2019г. на ВКС, ТК, 2 т.о.. Представените с молбата до съда доказателства от
ищеца, респ. извлечение от имотния регистър не представлява изключително и
самостоятелно доказателство, което да характеризира насрещната страна
еднозначно като „материално затруднено лице“ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 ЗА,
но е и вярно , че това доказателство може да бъде и индиция за твърдяното от ищеца материално положение
на ответника. В конкретния случай, с оглед възприетите с решението от 19.04.21г. мотиви в частта за разноските, последните
следва да се прецизират, като се посочи, че е достатъчно за уважаване на така заявената от ответника претенция за
разноски да бъде представен по делото договора за правна помощ / приложен на л.36,стр.2 от делото/, в който е
отразено, че оказваната правна помощ се осъществява безплатно на основание
чл.38, АЛ.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА, т.е на
материално затруднено лице. В този смисъл Определение №708/05.11.2015г.
по д. 4891/2015г., 4 г.о..
По изложените съображения
настоящият състав намира молбата на ищеца за неоснователна ,поради което
следва да се остави без уважение.
Предвид горното и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №56/21г.
по гр.д. № 859/2020г. по описа на РС Елин Пелин в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е. Б.“АД, с ЕИК ……., да заплати, на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на К.И.Б.
- РАК, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева по
заповедно производство – ч.гр.д. № 447/2020г. по описа на РС-Елин Пелин.
ИЗМЕНЯ Решение
№56/21г. по гр.д. № 859/2020г. по описа на РС- Елин Пелин в частта за
разноските, с която „ЧЕЗ Е. Б.“АД, с ЕИК …….., е осъдено да заплати на
ответника Д. Д.Г., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300.00 лева,
както следва:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е. Б.“АД, с ЕИК ……, да заплати на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на К.И.Б.
- РАК, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева в
производството по чл.422 ГПК по гр.д. № 859/2020г. по описа на РС-Елин Пелин.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЧЕЗ Е. Б.“АД, с ЕИК …., с
правно основание чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обвжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: