МОТИВИ
към Присъда № 739/01.11.2011г.
по НОХД №713/2011г. на РС
– Р.
Обвинението е повдигнато срещу Л.А.Й.
ЕГН **********, за това, че за времето от *** г. в с. Б., общ. Р., в условията
на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – тръбен
ключ, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. кранче за чешма на стойност 2,00 лв.; 1
бр. ярмомелка на стойност 48,00 лв. и 1 бр. стълба на стойност 8,00 лв. всичко
на обща стойност 58,00 лева от владението на Т.И.Т. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се
развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
начин и пледира на подсъдимия Й. да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на 1 година при условията на чл.58а от НК, което да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим.
Защитата на
подсъдимия пледира за приложение на чл.55 на НК. Предоставя определянето на
наказанието на съда.
Подсъдимия Л.А.Й. признава фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за
минимално наказание.
Съдът, като
прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.А.Й.
е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование,
женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема
за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно: за времето от *** г. в с. Б., общ. Р., в условията
на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – тръбен
ключ, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. кранче за чешма на стойност 2,00 лв.; 1
бр. ярмомелка на стойност 48,00 лв. и 1 бр. стълба на стойност 8,00 лв. всичко
на обща стойност 58,00 лева от владението на Т.И.Т. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подс. Й., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Жалба, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на
подсъдимия, Характеристична справка, Заключението на вещото лице по назначената
оценителна експертиза, показанията на свидетелите Т., Т..
От правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Й. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1 т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна
страна – за времето от *** г. в с. Б., общ. Р., в условията на повторност, като
случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство – тръбен ключ, е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. кранче за чешма на стойност 2,00 лв.; 1 бр. ярмомелка на
стойност 48,00 лв. и 1 бр. стълба на стойност 8,00 лв. всичко на обща стойност
58,00 лева от владението на Т.И.Т. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна - подсъдимият Й. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел,
че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е
въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се е разпореди с
тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 195, ал. 1 т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на
чл.58а от НК. Съдът по правилата на чл.54 вр. Чл.36 от НК определи на
падсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което на
основание чл. 58а ал.1 от НК намали
с една трета и определи наказание лишаване от свобода в размер на
една година, изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът с оглед обстоятелствата при извършване на престъплението – ниската
стойност на отнетото имущество, самопризнанието и разкаянието на подсъдимия,
намира, че така определеното наказание ще осъществи целите посочени в чл.36 от НК и ще превъзпита подсъдимия занапред да спазва правовия ред и да съобразява
поведението си с повелителните норми на закона.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет направените на
досъдебното производство разноски в
размер 35.00лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: