№ 2973
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204993 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. И. от с.***, ул.»Неофит Рилски» № 35 чрез
пълномощника му – адв. Й. Л. – П. против Наказателно постановление №
BG04102023/5800/P8-1319/19.02.2024 г., издадено от директор на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
На първо място, в жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП. В тази връзка се сочат допуснати
нарушения по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Твърди се, че за управляваното от жалбоподателя ППС е била дължима такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Собственикът на ППС е избрал да заплаща пътни
такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно
събиране на пътни такси с „Интелигентни трафик системи“ АД. При този вид
таксуване бордовото устройство изпращало данни на база GPS –координати
1
от движението на товарния автомобил, чиито обмен се осъществявал чрез
спътници. По делото бил приложен документ от системата на ТОЛЛ ПАСС от
бордовото устройство, с което е бил оборудван влекачът, от който се
установявало, че в случая са били подадени данни относно изминатия път за
дата 22.09.2023 г., като дължимата такса за тол-сегментите от път А-6, през
който е преминало ППС е била изчислена и заплатена. За преминаването през
този участък от пътната мрежа е била изпратена валидна тол- декларация, но
поради проблеми в контролното устройство с идентификатор № 10193 не
били отчетени така подадените декларации. Ето защо, моментното
непостигане на надлежно подавани тол данни и декларации, при вероятно
възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето
лице, не следвало да бъде вменено във вина на жалбоподателя.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи за противоречие с
общностното право, регламентиращо съответния тип отношения – с
разпоредбите чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване.
В заключение, в жалбата се релевират доводи, че в конкретиката на казуса
следвало да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените
в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв.П., която в дадения ход
по същество на делото пледира съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление по развитите подробно в жалбата съображения. Претендира
присъждане на сторените разноски от доверителя й, за които представя списък
и доказателство за извършеното им плащане.
Административно-наказващия орган – Директор на национално тол
управление, редовно призован, се представлява от юрк.Г., която намира
подадената жалба за неоснователна и недоказана, поради което отправя искане
към съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото наказателно
постановление. При такъв изход на спора претендира присъждане на
2
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски, ако същите надвишават
нормативно установения минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.10.2023 г. в 21:51 часа в направление излизане от територията на
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт „Кулата",
пристигнало пътно превозно средство с рег. № Е 44 49 КХ, вид-влекач, марка
и модел „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ с обща техническа допустима максимална
маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя С. Г. И..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
"Митници", при която било установено, че на 22.09.2023 г. в 14:52 часа
управляваното от И. ППС с рег. № Е 44 49 КХ е заснето да се движи по път
"А-6", км.60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
За така извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП с номер на нарушението 06BD3F9CE24331D0E063031F160A796B,
ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал.
Въз основа на направените констатации, св. Д. Г. К. съставил АУАН №
BG04102023/5800/Р8-1319/04.10.2023 г. срещу С. Г. И. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 22.09.2023 г. в 14:52:31 часа, по път "А-6", отсечка
60+705, засечен с контролно устройство с идентификатор № 10192 е
управлявал ППС с рег. № Е 44 49 КХ, за което не е заплатена дължимата
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
След като се запознал със съдържанието на акта, И. го подписал с
отбелязване, че е избрал да му бъде съставен акт. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения
АУАН.
3
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № №
BG04102023/5800/P8-1319/19.02.2024 г., от директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация на
жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 1800 лева.
Препис от наказателното постановление било връчено на жалбоподателя
срещу подпис на 08.03.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН - АУАН BG04102023/5800/Р8-1319/04.10.2023 г., доклад
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно със снимков материал към него; Заповед №
ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на Директор на Агенция „Митници“,
Заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023 г. и Заповед № РД-11-749/07.06.2023,
издадени от председателя на управителния съвет на АПИ, писмо от
„Интелигентни трафик системи“ АД изх. № 2430/17.05.2024 г., ведно с
приложенията към него, както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля-актосъставител К..
Съдът намира показанията на св.Д. К. за подробни, последователни и
непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни,
тъй като се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства, приобщени към
материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на
доказването му. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението се
установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал.3 ЗДвП, ведно с
приложения снимков материал към него.
От приложеното към материалите на делото писмо от „Интелигентни
трафик системи“ АД изх. № 2430/17.05.2024 г. и приложения технически
запис от системата за мониторинг на бордовите устройства е видно, че
устройството, асоциирано към ППС с рег. № Е 44 49 КХ, е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана
батерия в периода от 14:01:45 часа на 22.09.2023 г. до 07:33:51 часа на
25.09.2023 г.
4
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни длъжностни лица, видно от приложените към материалите на
делото заповеди.
Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Административното
нарушение и обстоятелствата при извършването му са описани ясно,
доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място-път "А-6",
км.60+705, на коя дата и в колко часа, както и с кое ППС е извършено
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, както и в
какво се изразява последното, поради което нарушителят е бил в състояние да
въприеме фактическите рамки на обвинението и адекватно да организира
защитата си.
По –нататък, настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя
разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която обаче се явява
санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно
наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите,
в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни
такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова
задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7
5
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно
посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за
предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП не е
посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната норма
на чл. 179, ал.3а ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл.139, ал. 7 ЗДвП.
В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна
страна вмененото му във вина административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността му. В тази насока е и константната съдебна
практика на административните съдилища в страната (така и Решение № 172
от 8.01.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 10449/2023 г., Решение № 6409
от 27.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5879/2023 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
6
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното
законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., в частност с чл.
2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на
ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно
постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да
не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
имат пряко действие, обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., поради което
възраженията в жалбата в тази насока са основателни.
От писмените доказателства по делото се установява, че дружеството -
собственик на пътното превозно средство е имало сключен договор с
"Интелигентни трафик системи" АД за използване на услуги по електронно
събиране на пътни такси (тол такси) с предплатен баланс, а от цитираното по –
горе писмо от "Интелигентни трафик системи " АД – че за времето на
нарушението е имало прекъсване по неустановени с точност причини в
работата на бордовото устройство, асоциирано към влекача.
Предвид горното на собственика на пътното превозно средство е
следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през
съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към
7
образуване на административнонаказателно производство.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление според настоящия съдебен състав е, че при
издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното
понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - "такса за изминат
участък" означава заплащане на определена сума за превозно средство, което
изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в
член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни критерия, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат
санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще
стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В
случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да
остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от
09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от
цитираната практика/.
8
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C?501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39
и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45/.
В конкретния случай в материалите по делото не се съдържат
доказателства за екологичната категория на процесното пътно превозно
средство, но съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на
Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 101 от 2019 г.), товарните автомобили
над 12 тона с 4 и повече оси за периода от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г.
дължат от 0, 23 лв. /к. до 0, 32 лв. / в зависимост от екологичната категория за
движение по АМ, като път А-6. Сравнявайки размера на незаплатената пътна
такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за налагане
спрямо водачите на пътни превозни средства, ясно личи несъразмерността
между двете стойности. Не на последно място, предвидената санкция
превишава многократно размера на дължимата "тол такса". Абсолютната
липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай,
съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или
други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в
обстоятелството, че независимо от налагането на административното
наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна
такса по чл. 10б, ал.5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се
приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В
конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 234,00
лева, а наложената на водача глоба значително надвишава този размер.
Отделно от това, за да бъде освободен от административнонаказателна
9
отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса
по чл.10, ал.2 от ЗП, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя
според техническите характеристики на превозното средство. Налагането на
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без
възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с
принципа на пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а
именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C?
497/15, Spir6l-Gйp Kft. C?498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т. 50 от цитирана
практика, изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да
се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pцpperl, C?187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).
Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N &
N,C-384/17, ЕCLI: EU: C: 2018: 810, т. 58 – 61 от цитираната
практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI: EU:
C: 212: ЗЗ, т. 24 от цитираната практика).
С оглед на изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
10
и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при
липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на административно
наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да
остане неприложена, а наказателното постановление да бъде отменено.
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателя,
чийто процесуален представител своевременно поиска присъждането на
такива в размер на 485 лева. Тази претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена, тъй като на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатско
възнаграждение при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН и
чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
BG04102023/5800/P8-1319/19.02.2024 г., издадено от директор на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което
на С. Г. И. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800
лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г. И., ЕГН ********** сумата от 485 (четиристотин
осемдесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11