№ 4009
гр. Варна, 28.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501423 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 46359/27.05.2025 г. на ищцата С.
В. В., подадена чрез пълномощник адвокат А. Д., ВАК, срещу решение №
1380/22.04.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 9046/2024
г. по описа на ВРС.
Предмет на обжалване е частта на решението, с която са отхвърлени
предявените от ищцата – настоящ въззивник, искове с правно основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване недействителността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г., както и евентуално предявения
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от същия договор.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон.
На първо място се сочи, че в чл. 3, ал. 2, т. 4 от процесния договор бил посочен
годишен процент на разходите в размер на 58.26%, който формално не
надвишавал максималния позволен по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразявал
действителният размер на разходите. Твърди се, че годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит и с оглед законовите изисквания за яснота на предоставената
информация на потребителя е необходимо последният да бъде запознат със
съдържанието на ГПР. Според въззивницата, бланкетното посочване на
крайния размер на ГПР обуславя невъзможност за преценка дали
компонентите отговарят на чл. 19 ЗПК. Посочва съдебна практика в подкрепа
1
на становището си. На по-силно основание сочи, че изключването на някой от
компонентите на ГПР съставлява нарушение, обуславящо нищожност на
договора. Възприема извод, че клаузата на неустойка поради нейната
изначална нищожност не би могла да санира договора. Изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд за неоснователност на евентуално
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като посочва
практика на ВКС и СЕС в тази връзка.
По подробно изложени в жалбата доводи и твърдения се отправя искане
за отмяна решението в обжалваните части. Претендира разноски.
предявените от въззивницата искове за осъждане на ответника
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК
*********, да й заплати сумата от 2592.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, са отхвърлени като
неоснователни.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното решение. Въззивницата оспорва извода на съда, че поведението
й се явявало пречка за събиране на доказателства. Счита, че в случая с оглед
липсата на тотална щета не се изследва цялата стойност на автомобила, а
единствено възстановителната стойност на претърпените вреди, поради което
и непредставянето на доказателство за продажбата на автомобила не би могло
да представлява пречка за установяване на действителния размер на
претърпените вреди. Моли за отмяна в цялост на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК
и е надлежно администрирана.
Осъществена е размяна на книжа по чл. 263, ал. 1 ГПК. В указания срок
ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си
адвокат Х. М., е подал писмен отговор вх. № 54843.19.06.2025 г., в който
обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба, подкрепено от
изложени аргументи по наведените от въззивницата оплаквания. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно. Претендира разноски.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се
установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне
2
на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. Посочените
нарушения по преценка на вече събраните доказателства и приложимия закон
следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество. За изслушване на устните
състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
46359/27.05.2025 г. на ищцата С. В. В., ЕГН **********, с адрес в ********,
подадена чрез пълномощник адвокат А. Д., ВАК, срещу решение №
1380/22.04.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 9046/2024
г. по описа на ВРС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищцата
С. В. В., ЕГН **********, срещу ответника „Кредирект" ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения
между страните договор за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г.,
съответно евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от същия договор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.09.2025 г., от 14,30 часа,
за които дата и час да се призоват страните на посочените по делото
съдебни/електронни адреси, чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че най-късно до приключване на последното
заседание по делото следва да представят списък на разноските (чл. 80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със
съобщението за насрочено открито заседание. На въззивника да се връчи и
препис от подадения отговор на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3