Р Е Ш Е Н И Е № 139
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 11.05.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 620 описа на
ПАС за 2017 г.,
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна
жалба от Б* а* к* б* АД /БАКБ АД/ против постановеното решение №63 от 03.02.2017
г. по търг.дело №481/2014 по описа на Окръжен съд Пловдив,с което са отхвърлени
предявените искове по чл.422 от ТЗ във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК срещу
ответниците Р.К. ЕООД, П.Г.Б. ,Е. А* Б. и Р* и* ООД за установяване съществуването на вземанията
на банката срещу тях като солидарни длъжници,за които вземания са издадени
заповед за незабавно изпълнение №44 от 06.01.2014 г. с поправени ЯФГ с
определение №799 от 20.01.2014 г.,както и изпълнителен лист от 23.01.2014 г. по
ч.гр.д.№20414/2013 на РС-Пловдив, за сумите,както
следва:
- вземане за главница в размер на 468 163,47 евро,произтичаща от договор за банков
кредит от 10.03.2010 г. и анекси към него,ведно със законната лихва за периода
13.12.2013 г. до окончателното плащане,
- вземане за договорна лихва за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 74 865,68 евро,
- вземане за лихва за забава
за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 18 317,11 евро,
- вземане за застраховка в размер на
211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора,
-вземане за такса в размер на 1854,02
евро съгласно чл.1.08 от договора,поради
липса на предсрочна изискуемост.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като
го счита за неправилно,незаконосъобразно ,постановено в противоречие с
императивен материален закон и процесуални правила,както и в разрез със
съдебната практика по подробни съображения , изложени във въззивната жалба.
Първо ,счита ,че окръжният съд не е обсъдил довода,че в хода на производството
по разглеждане на делото длъжникът –кредитополучател е обявен в
несъстоятелност с решение №399 от
06.10.2016 г. и не е отчетено в мотивите действието на това решение съгласно разпоредбата на чл.617
от ТЗ. На следващо място , не е съгласен с извода относно предсрочната
изискуемост на кредита , като счита ,че
неправилно е приложен законът. На следващо място е изложил съображения за
редовно падежиралите вноски и за тяхната
дължимост, както и за процесуални нарушения , свързани с разпределение на доказателствената тежест.
Моли да
се отмени обжалваното решение и се
уважат предявените искове,като се приеме
, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.11.2013 г.,евентуално на
06.10.2016 г. При условие на евентуалност , ако не се приеме тезата за
настъпване на предсрочна изискуемост , моли да се признае за установено,че се
дължат падежиралите вноски с настъпил падеж към настоящия момент ,евентуално
към датата на подаване на заявлението за
образуване на заповедно производство. Претендира направените разноски.
Срещу въззивната жалба са постъпили отговори от ответниците П. и Е. Б.
,които я считат за неоснователна по подробно изложени съображения. Молят да се
остави без уважение,като се потвърди обжалваното решение. Претендират направените
разноски.От пълномощника им адвокат Б. е направено искане за определяне на
възнаграждение на основание чл.38,ал.3 от ГПК.
Ответниците-търговските дружества Р.К. ЕООД – в несъстоятелност и Р* и*
ООД-в несъстоятелност, както и синдикът на Р.К. ЕООД – в несъстоятелност А.К. не са представили отговори.
Съдът
,след като се запозна с акта предмет на обжалване ,наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства , намери за
установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
на 20.02.2017 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 06.03.2017 г. ,което
е в двуседмичния срок ,предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна
страна, жалбата е срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо , следва да се пристъпи към разглеждането и.
Следва да се има предвид , че банката ищец
твърди , че има вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 10.03.2009 г. и анекси към него, между нея, като кредитодател, и Р.К. ЕООД, като кредитополучател. Всички задължения по
договора са обезпечени с поръчителства
,учредени от П.Б. ,Е.Б. и Р*и* ООД ,
които са се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя. Твърди , че ответниците са просрочили дължимите плащания по договора за кредит
,считано от 20.01.2013 г. ,никое от задълженията с падежи на 20.01.2013 г. ,
20.02.2013 г. , 20.03.2013 г. , 20.04.2013 г. , 20.05.2013 г. , 20.06.2013 г.,
20.07.2013 г. ,20.08.2013 ., 20.09.2013 г. , 20.10.2013 г. , 20.11.2013 г. не
са погасени и са настъпили условията на чл.9.03 от договора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Изпратени са
уведомления-покани до длъжниците от 08.08.2013 г. Поради неплащане , с
решение на Управителния съвет на банката кредитът е обявен за предсрочно
изискуем,считано от 20.11.2013 г. ,като банката е удължила срока,в който
длъжниците са имали възможност да заплатят просрочените вноски. Така се е
стигнало до образуване на заповедно производство по ч.гр.д.№20414/2013, издаване за заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 от ГПК. Поради
постъпило възражение от длъжниците , са предявени настоящите искове на
27.06.2014 г.
В хода на разглеждане на исковете по отношение
на кредитополучателя-длъжник е открито производство по несъстоятелност с
решение №555 от 15.10.2015 г. по
т.д.№639/2014 г. на ПОС, обявена е начална дата на неплатежоспособността му
11.07.2014 г. На основание чл.637,ал.1 от ТЗ е спряно съдебното производство.
Банката е предявила вземанията си в
производството по несъстоятелност , те са включени от синдика в списъка на одобрените
вземания,но по възражение на длъжника – изключени с определение на съда по
несъстоятелността. Предявен е иск по чл.694 от ТЗ,чието производство е спряно
до приключване на настоящото
производство. Съдебното производство с предмет
процесните искове е възобновено
при условието на чл.637,ал.3,т.2 от ТЗ.
Постановено е решение №399 от 06.10.2016 г.,с
което дружеството-кредитополучател е обявен в несъстоятелност , ведно с
произтичащите от това последици.
Към настоящия момент е постановено решение
№141 от 15.03.2018 г., с което е спряно производството по несъстоятелност на
основание чл.632,ал.1 от ТЗ.
В хода на въззивното
производство по отношение на ответника-поръчител Р* и* ООД също е открито
производство по несъстоятелност с решение №47 от 15.01.2018 г. по т.д.№1/2017
на ОС-Видин.Със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност,постановена
е обща възбрана и запор върху имуществото му,както и е спряно производството по
несъстоятелност на основание чл.632,ал.2 от ТЗ.
Въззивният съд в настоящото
въззивно производство е постановил спиране на производството по отношение на Р* и* ООД – в несъстоятелност на основание
чл.637,ал.1 от ТЗ с протоколно определение от 26.01.2018 г.,влязло в сила ,
като необжалвано.
Също така въззивният съд счита,че следва да
вземе предвид спряното производството по несъстоятелност по отношение на
ответника-кредитополучател Р.К. ЕООД в хода на въззивното производство – на
15.03.2018 г.,което е на основание чл.632,ал.1 от ТЗ. Съдът счита, че с оглед спиране
на производството по несъстоятелност по отношение на Р.К. ЕООД, е настъпило
прекратяване по силата на закона на правомощията на синдика,като орган на
несъстоятелността, и в случая същият от този момент няма качество на постоянен
орган на несъстоятелността. Това е пречка да се спазят изискванията на закона,
а именно разпоредбата на чл. 637,ал.3,т.2 от ТЗ за неговото задължително
участие, което е и пречка настоящето производство да продължи за иска , в който
тя участва по силата на закона. Ето защо, същото следва да бъде спряно
основание разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.7 по аналогия във вр. с т.3 от ГПК до
възобновяване производството по несъстоятелност, предмет на т.д. № 639/2014 г.
и респективно възобновяване правомощията на синдика на Р.К. ЕООД.
С
оглед гореизложеното, за тази част от производството ,което е спряно – по
отношение на предявените искове срещу длъжника-кредитополучател Р.к. ЕООД-в н.
и за поръчителя му Р* и* ООД-в несъстоятелност,то следва да продължи след
отпадане основанията за спиране.
Предмет на настоящото решение
остават и са останалите предявени искове срещу ответниците П. и Е. Б.,които са
поръчители по договора за банков кредит.
Видно от приложения договор от
10.03.2009 г.,банката се е съгласила да предостави на заемателя-дружеството Р.К. ЕООД банков кредит в размер на 517 094 евро
при условията на договора ,вкл. при обезпечения и поръчителства. Съгласно чл.5.01,
уговорено е кредитът да се обезпечи чрез учредяване на поръчителства от П. и Е.
Б. ,наред с останалите обезпечения. Договорът е подписан от поръчителите.
Впоследствие са сключени анекси-11 бр.,в които също фигурират поръчителите и
анексите са подписани от тях. С подписването и съгласно чл.5.01,ал.2,
поръчителите са се съгласили да
отговарят солидарно със заемателя за всички парични задължения на заемателя, произтичащи
от договора,в т.ч.главница,лихви,такси и разноски. Те са се задължили за
плащането на същото , за което е
задължен заемателя до пълното погасяване на задълженията му. Налице е съгласие на поръчителите да изпълнят задълженията по договора на
банков кредит към момента на сключване на договора за поръчителство, а оттук и
валиден договор за поръчителство, по който поръчителите са поели задължение към
кредитора - да изпълнят задължението на кредитополучателя в размерите и вида
към сключването на договора и анексите
към него. Договорът е каузален, като основанието на кредитора за сключването му
е обезпечаването на кредита, а основанието на поръчителя е да обезпечи
кредитора. Договорът е едностранен,тъй като от клаузите му не се установява да
е уговорено възнаграждение за поръчителите за поетите задължения .
При положение,че поръчителите отговарят за
задълженията на кредитополучателя, те носят отговорност за цялата дължима сума
по кредита. В случая ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост по
силата на изпратено уведомление,изх.№2/00278 от 08.08.2013 г. до длъжниците,
както и на решение на Управителния съвет ,с което банката е упражнила уговореното в нейна полза потестативно
право да обяви кредита за
предсрочно изискуем,считано от 20.11.2013 г. Видно от уведомлението , негови
адресати са кредитополучателят и поръчителите. С него адресатите се
уведомяват за дължимите и просрочени суми по договора за
банков кредит , поканват се доброволно да заплатят дължимите суми ,както и се
уведомяват , че при неизпълнение банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска всички дължими
суми в пълен размер. Към уведомлението е приложено подписано копие от
товарителница с получател П.Б., с получил Г*-счетоводител и подпис от
09.08.2013 г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора,което настъпва с волеизявление на една от страните по договора –
кредиторът посочва,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми,включително и вноските с непогасен падеж,които към
момента на посочването не са били
изискуеми. Уредена е в чл.60,ал.2 от Закон за кредитните институции/ЗКИ/ и
представлява сложен фактически състав от два елемента.
Първият е обективен.Това е обективният
факт на неплащане.Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем,т.е. да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните факти,обуславящи настъпването и.
Доказателствената тежест е на страната на кредитора.Той следва да докаже
настъпването на предсрочната изискуемост,в т.ч.,че е уведомил длъжника за това.
Според задължителната тълкувателна практика на ВКС,
изразена в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, предпоставка за
иницииране на заповедно производство в хипотезата, при която в договора за
банков кредит е предвидена предсрочна изискуемост на целия кредит при
неизплащане на определен брой вноски, е кредиторът да е уведомил писмено
длъжника, че е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Липсата на такова уведомление не означава
нищо друго освен липса на изискуемо вземане.
По делото при доказателствена тежест за
ищеца в производството по чл.422 от ГПК, той не е представил доказателства ,
че е уведомил длъжника-кредитополучател за настъпване на предсрочната
изискуемост. От приложеното копие на товарителница се установява,че е адресиран
документ до П.Б., без да е ясно какво
точно е изпратено до него. Няма данни на длъжника –кредитополучател да е
връчено уведомлението. Ето защо, не са налице
обективните факти,обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост.
В
хода на производството се установява ,че за длъжника е открито производство по
несъстоятелност с решение №555 от 15.10.2015 г. по т.д.№639/2014 г. на
ПОС, както и че е обявен в несъстоятелност с решение №399 от 06.10.2016
г.по същото дело. Съгласно чл.617 от ТЗ , всички парични и
непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за
обявяване в несъстоятелност,т.е. от 06.10.2016 г. В случая от
тази дата задълженията на длъжника-кредитополучател към банката
стават изискуеми в пълен размер по
силата на решението за обявяване в несъстоятелност и за банката се поражда
правото да иска в пълен размер вземанията си.
При така установената фактическа обстановка
следва да се преценят предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба ,искът по чл.422 от ГПК е за съществуване на вземане ,за
което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , както е
в настоящия случай. По вид е специален установителен иск в резултат на
заповедно производство,чиято цел е улесняване на кредитора за събиране на
вземанията му от длъжника. Правният интерес на ищеца произтича от подаване на възражение от страна
на длъжника ,т.е при оспорване на вземанията. Предмет на иска е установяване на
съществуване на вземането към момента на
подаване на заявлението за образуване на заповедно производство. Това означава
, че релевантният момент за преценка на вземането е датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-в случая това е датата 13.12.2013
г. След този момент и съгласно чл.235,ал.3 от ГПК следва да се отчетат всички настъпили
факти ,имащи значение за спорното право. А такива факти са правопогасяващите
факти. Решението за обявяване в несъстоятелност е нов факт,съответно ново
основание,което е различно от твърдените факти и основанието ,предмет на
исковата молба. Не е съществувало към
релевантния момент за преценка на вземането – 13.12.2013 г. Затова и не е факт
по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК. Ето защо и към 13.12.2013 г. не е налице предсрочна изискуемост-нито на
основание чл.60,ал.2 от ЗКИ, нито на
основание чл.617 от ТЗ. Към този момент са били изискуеми падежиралите вноски
по договора за банков кредит и тъй като същите са част от извлечението от сметки ,съответно
част от обстоятелствената част на
исковата молба ,няма пречка да бъдат
установени в настоящото производство.
За установяване на задълженията
по договора за кредит към релевантния момент-датата на подаване на заповедно
производство , е назначена съдебно-счетоводна експертиза пред настоящата
инстанция. Видно от заключението на вещото лице Р. ,което е неоспорено от
страните и компетентно изготвено ,се установява , че след 20.01.2013 г. няма погасена част от дължимите погасителни вноски по кредита. Така
също към датата на заявлението за образуване на заповедно производство неизплатените вноски с настъпил падеж са 11
на обща стойност 133 449,33 евро ,
от които : - 58 583,65 евро просрочена главница , - 74 865,68 евро
просрочена лихва върху редовна главница , - 18 317,11 евро наказателна лихва върху просрочени вноски към
12.12.2013 г. , - 211,14 евро неплатена
застрахователна премия , - 1854,02 евро неплатена такса за управление . Констатациите на вещото лице съответстват и на
представеното движение по сметката на кредита от отпускането му до предявяване
на настоящите искове. Ответниците не са ангажирали доказателства за погасяване на тези задължения.
При така установената
фактическа обстановка, посочените суми са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за образуване на заповедно производство и са дължими.
Не са заплатени от длъжника и задължените наред с него лица –настоящите ответници. Ето защо ,установителната
претенция се явява основателна в рамките на посочените размери от вещото лице.
Исковата претенция срещу поръчителите следва да бъде уважена с изключение за
вземането за главница в
размер на разликата над 58 583,65 евро
до 468 163,47
евро. Неоснователни се явяват възраженията на ответниците в отговорите им ,че
договорите за поръчителство са нищожни , поради липса на предмет,че липсва
изрично изразена воля за сключването им , че липсва конкретизация при
положение, че ясно са посочени отговорностите в чл.5.01,ал.2 от договора за
банков кредит и те са се съгласили с
последващите анекси, които са подписани от тях. Видно от анексите , в
тях подробно са описани променените клаузи от договора ,поради което не може да
се приеме , че поради липса на разписани
нови погасителни планове към анексите ,поръчителите не са знаели за
дължимите вноски за погасяване на
кредита. Що се касае до възражението за изтекъл шестмесечен преклузивен срок по
чл.147,ал.1 от ЗЗД , това възражение е при условие на евентуалност - ако се счете ,че предсрочната изискуемост е
настъпила. В случая се установява по делото ,че не е настъпила предсрочна изискуемост , поради което възражението не
следва да се разглежда. За пълнота следва да се посочи , че шестмесечният
преклузивен срок тече от момента , в който цялото задължение е станало изискуемо изцяло . При положение ,че не се установява
предсрочна изискуемост към датата на заповедното производство,този срок не е
изтекъл.
С оглед гореизложеното ,въззивната жалба
се явява частично основателна по
съображенията изложени по-горе. Ето защо ,следва да се уважат предявените
искове за задълженията с настъпил падеж
–главни и акцесорни . По отношение
на главницата - за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер въззивната жалба се явява
неоснователна. В тази част следва да се потвърди
обжалваното решение,с което се отхвърлят предявените искове срещу поръчителите,поради
липса на предсрочна изискуемост към релевантния момент.
По
отношение на разноските – обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му за разноските с оглед настоящия резултат.
Пред първата инстанция ищецът банка е направил разноски общо 46 438,74 лв.,включващи ДТ,хонорар за вещо лице и адвокатско
възнаграждение,като е приложил списък по
чл.80 от ГПК и платежни документи.Пред втората инстанция е направил разноски
общо 40 338,73 лв.,включващи същите компоненти по приложен списък по чл.80
от ГПК . Общо разноските му са в размер на 86 777,47 лв. при
уважена част 133 449,33 евро с левова равностойност 261 004,20 лв. Има възражение за прекомерност,което
е неоснователно с оглед развитието на производството,описано в мотивната част. Ето защо и съразмерно уважената част,ответниците дължат
разноски на ищеца в размер на 20 554,06 лв. за първата и въззивната инстанция.
Ответниците са защитавани безплатно пред двете инстанции. Техният пълномощник
адвокат Б. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение ,което е
основателно за отхвърлената част 840 932,76 лв. Съгласно чл.7,ал.2,т.5 от
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения неговият размер е 18 348,65 лв.,които следва да се
заплатят от банката –ищец.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №63 от 03.02.2017
г. по търг.дело №481/2014 по описа на Окръжен съд Пловдив,с което са отхвърлени
предявените искове по чл.422 от ТЗ във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК срещу П.Г.Б. и Е.
А* Б. В ЧАСТТА МУ за вземанията : - 58 583,65
евро просрочена главница , - 74 865,68 евро просрочена лихва върху редовна
главница , - 18 317,11 евро
наказателна лихва върху просрочени вноски към 12.12.2013 г. , - 211,14
евро неплатена застрахователна премия ,
- 1854,02 евро неплатена такса за управление, както и за разноските ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове
по чл.422 от ТЗ във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от Б* а* к* б*АД срещу П.Г.Б. и Е. А* Б. съществуването на вземанията на банката
срещу тях като солидарни длъжници,за които вземания са издадени заповед за
незабавно изпълнение №44 от 06.01.2014 г. с поправени ЯФГ с определение №799 от
20.01.2014 г.,както и изпълнителен лист от 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№20414/2013
на РС-Пловдив, за сумите,както следва:
- вземане за главница в размер на 58 583,65 евро евро,произтичаща от договор за банков
кредит от 10.03.2010 г. и анекси към него,ведно със законната лихва за периода от
13.12.2013 г. до окончателното плащане,
- вземане за договорна лихва за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 74 865,68 евро,
- вземане за лихва за забава
за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 18 317,11 евро,
- вземане за застраховка в размер на
211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора,
- вземане за такса в размер на 1854,02
евро съгласно чл.1.08 от договора.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалваема част в размер на разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро
главница .
СПИРА
производството по т.д. № 620/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, на
основание чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с т.3 от ГПК до възобновяване правомощията
на синдика А.Г.К. с възобновяване на производството по несъстоятелност на Р.к.
ЕООД-в н. по т.д. № 639/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Производството по т.д. № 620/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив
срещу Р* и* ООД – в несъстоятелност е спряно на основание чл.637,ал.1 от ТЗ с
протоколно определение от 26.01.2018 г. по делото.
Осъжда П. и Е. Б. да заплатят на Б*а* к* б*
АД направени разноски по съразмерност за две инстанции в размер на 20 554,06
лв.
Осъжда Б* а* к* б* АД да заплати
на адвокат Е.Я.Б. на основание чл.38,ал.3 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 18 348,65 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, а в частта му за спиране, имаща
характер на определение - пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.