РЕШЕНИЕ
№ 1644
гр. с., 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110160272 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Б. М. П. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 40397/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. М. П. за заплащане на сумите,
както следва: 1024,46 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес]; 115,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г.; 29,45 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,73 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Тъй като издадената заповед е оспорена от длъжника, на кредитора-настоящ ищец са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено
с предявените в настоящото производство искове.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла
на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.с.. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях
са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.с., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във
в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е
регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни
фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма], което
дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответника са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1024,46 лева, представляваща главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 115,75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 30.06.2021 г.; 29,45 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 5,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 09.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се оспорва основанието за дължимост на претендираните суми за ТЕ и дялово
разпределение, както и размера поради настъпила давност. Поддържа се становище, че
независимо от издаване на обща фактура от страна на дружеството- ищец,
погасителната давност тече от датата на издаваните прогнозни фактури. Оспорва се
2
твърдението, че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота, до който
ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, съответно, че е бил потребител на
такава през процесния исков период. Излага се становище, че наемателите не
притежават горепосочените качества. Навеждат се доводи за противоречие между ЗЕ и
ЗЗП, при което предимство има последния при преценка относно заплащането на
топлинна енергия на потребител, който не е поръчал такава. Сочи се още, че по делото
няма представени доказателства и за изпадане на ответника в забава за плащане на
претендираните главници, поради което и няма основание от него да се претендира
обезщетение за забава. По отношение на претенциите за главница и лихва за дялово
разпределение също се изразява становище за неоснователност, тъй като тази услуга се
извършва от трето лице, а не от топлофикационното дружество. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените в хода на производството разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
[фирма] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна
енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно
правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи, че в
имота няма присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация
радиатори, но е наличен един водомер за топла вода. С оглед предходното абонатът е
консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от ТЕ за сградна инсталация,
за отопление и за подгряване на изразходените кубически метра топла вода. При
изготвяне на изравнителната сметка за периода м.май 2018 г. – м.април 2019 г. и м.май
2019 г. – м.април 2020 г., дела за топла вода е изчислен служебно, поради неосигурен
достъп до имота в края на съответните сезони.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 40397/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. М. П. да
заплати на дружеството сумите, както следва: 1024,46 лева, представляваща главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 115,75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 30.06.2021 г.; 29,45 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 5,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
3
до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 20.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 40397/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, от който се
установява, че собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 7 е М.К.Ч..
Предходното се потвърждава и от приложения по делото нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека, от който се установява, че собственика е обезпечил отпуснат
банков кредит чрез учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО,
район К. п. е, че М.К.Ч. е починала на 18.06.2010 г., като е оставила един наследник по
закон – неин син и настоящ ответник – Б. М. П..
По делото е приложен протокол от проведено през 2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС
етажни собственици. По делото е приложен и договор от 27.03.2002 г. сключен в
изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури, през процесния имот, съобщение към фактура от
31.07.2019 г. и фактура от 31.07.2020 г. за начислени суми за консумирана топлинна
енергия в процесния недвижим имот през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителни сметки за отопление и топла вода за
отоплителен сезон, изготвени от третото лице-помагач във връзка с отчетена топлинна
енергия в процесния недвижим имот и констативни протоколи за неосигурен достъп за
отчет.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото нотариален акт
и удостоверение за наследници е, че собственик на процесния недвижим имот е била
майката на ответника, а след нейната смърт през 2010 г. собственик на имота по силата
на наследствено правоприемство е ответника Б.П.. По делото няма данни последния да
се е разпоредил с имота, поради което съдът приема, че през исковия период
ответникът се легитимира като собственик, съответно клиент на дружеството-ищец,
като между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение във връзка с
5
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през горепосочените периоди са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, а и въз основа на писмените доказателства по делото
безспорно се установява, че приз исковия период в имота е отчетена топлинна енергия
за топла вода и сградна инсталация. Видно от приложените по делото от третото лице-
помагач на ищцовата страна изравнителни сметки и констативни протоколи е, че в
имота не е осигурен достъп, поради което при определяне разхода за топлинна енергия
в процесния имот са приложени разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Видно от констативните протоколи е, че през 2019
г. ответникът е вписан като отказал достъп. По делото няма данни абонатът – настоящ
ответник да е възразил срещу отчетените показания.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и за начислена
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания, следва да бъде
разгледано наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 09.07.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
6
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
09.07.2018 г. Ето защо и съобразявайки приложените по делото и неоспорени от
ответника фактури и справка от счетоводната система на ищцовото дружество, съдът
приема, че в случая не се претендират вземания, които да са погасени по давност.
Действително, в приложеното по делото съобщение към фактура № **********,
издадено на 31.07.2019 г. е посочено, че обхваща периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г., но видно от обективираното още в съобщението, че издадените кредитни известия за
прогнозно начислена топлинна енергия за горепосочения период са от м.07.2018 г.
Независимо от обстоятелството, че ответникът издава обща фактура, в която са
включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното
издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на
вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят. В
конкретния случай, въпреки, че в исковата молба стойността на топлинна енергия се
претендира от 01.05.2018 г., то по делото безспорно се установява, че реално топлинна
енергия е начислявана от м.юли 2018 г., т.е. период който не е обхванат от погасителна
давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер, но за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.30.04.2020 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Изчислена с помощта на калкулатор за лихви, находящ се на интернет страница
www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162 ГПК съдът определи размера на
законната лихва за периода от 15.09.2019 г. /45 дни след изтичане на срока за плащане
на фактура № **********/31.07.2019 г./ до 30.06.2021 г. /дата, предхождаща подаване
на заявлението в съда/ в размер на 186,39 лева. Доколкото в случая се претендира
сумата от 115,75 лева, то за да не е налице произнасяне „свръх петитум“, искът следва
да бъде уважен в предявения размер от 115,75 лева.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
7
29,45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
29,45 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство. При горните съображения този иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 5,73 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно данните по делото ищцовото дружество е направило
разноски за държавна такса в исковото производство в размер на 175,00 лева. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. С
оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 266,78 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие сключен между ответника и адв.К. е, че същите са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. до 5000 лв. минималното
8
възнаграждение е 300,00 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева.. С оглед
предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в размер на 313,00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.К.
сумата от 9,36 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 75,00 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 72,76 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Б. М. П., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1024,46 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва,
считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащанер и сумата от 115,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница
за топлинна енергия В ЧАСТТА за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес]
срещу Б. М. П., ЕГН ********** установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 29,45 лева, представляваща главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 5,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. М. П., ЕГН ********** да заплати на
[фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 266,78 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
9
уважената част от исковете и сумата от 72,76 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 40397/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати на адвокат С.К. К., член на Адвокатска колегия – гр.с., с
адрес на упражняване на дейността: [адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА,
сумата в размер на 9,36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], помагач на
страната на ищеца [фирма].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10