РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Девин, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. С.
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100106 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 и следващи ГПК, във връзка с
чл.34 ЗС, във връзка с чл.69 ЗН.
Образувано е по предявен иск, с правно основание чл.34 ЗС, във
връзка с чл.341 и следващи ГПК, по вписана искова молба дв. вх. № 234, вх.
рег. № 236/15.03.2024г., акт № 26, том І, Д № 132/2024г., имотна партида 33324
и 33325 от Ю. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., общ. Девин,
чрез адв. А. П., с адрес за призоваване гр. П., ул. Х. К. № *, Делови център П.,
ет. *, офис *** против 1) Т. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. У.,
общ. Р., ул. Х. Б. № **; 2) Т. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. У.,
общ. Р., ул. Б. № *; 3) А. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. У., общ.
Р., ул. Б. № * и 4) М. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., общ.
Созопол, ул. „С. г.“ № *; 5) В. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес,
общ. Девин, с. Л.; 6) Т. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул.
В. Л. № **, ет. * ап. ** и 7) И. А. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес
**********, с искане да се допусне съдебна делба на недвижими имоти, а
именно: Поземлен имот, пл. № 6, в кв. 3 по плана на **********, при съседи -
дворно място на Б., улица, река, дворно място на В., за който имот по
действащия регулационен план на с. Л., утвърден със Заповед №
96/07.06.1968г. е отреден урегулиран поземлен имот УПИ III - 6, в кв. 3, с
площ от 373 кв.м., предназначен за жилищно строителство, с приложена
дворищна и неприложена улична регулации, при граници на УПИ: от изток -
извън регулация, от юг - УПИ IV - 6, от запад - улица, от север - УПИ II - 5,
ведно с построената в него ½ североизточна реална част от масивна жилищна
сграда - близнак, цялата със застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част
от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два), с искане да бъдат допуснати до делба, след
което да му бъде отреден реален дял.
1
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с ответниците
са наследници на Д. Б. К., починал на 27.08.1987г. и съпругата му Р. Д. К.,
починала на 21.09.2007г. и по наследяване са съсобственици на следния
недвижим имот: Поземлен имот, пл. № 6, в кв. 3 по плана на **********, при
съседи - дворно място на Б., улица, река, дворно място на В., за който имот по
действащия регулационен план на с. Л., утвърден със Заповед №
96/07.06.1968г. е отреден урегулиран поземлен имот УПИ III - 6, в кв. 3, с
площ от 373 кв.м., предназначен за жилищно строителство, с приложена
дворищна и неприложена улична регулации, при граници на УПИ: от изток -
извън регулация; от юг - УПИ IV – 6; от запад – улица; от север - УПИ II - 5,
ведно с построената в него 1/2 североизточна реална част от масивна жилищна
сграда - близнак, цялата със застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част
от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два).
Ищецът поддържа, че наследодателят им закупил имота на
16.04.1966г. с писмен договор, със заверка на подписите, извършена в в
сградата на Селски общински народен съвет с. Л., представляващ: Парцелно
място, находящо се на долния край на селото, м. „Т.“, състоящо се от 300 м2, с
граници на парцелното място: изток - къща и дворно място на С. Б., запад -
река, север - С. Т. В. и юг - път. В имота от Д. К. и съпругата му Р. Д. К. била
построена масивна жилищна сграда – близнак с 2 жилищни и 1 приземен
етаж, цялата със застроена площ от 140.00 кв.м. от две еднакви по площ части
- североизточна и югозападна реални части, всяка с площ от по 70 кв.м.
Първият ответник Д. К. и най - голям син на наследодателя се
установил в друго населено място - с. У., другите двама сина си разпределили
ползването на къщата, по следния начин: 1) североизточна реална част от
втория син А. Д. К., роден 1953г. и починал на 18.06.2022г., който оставил като
наследници ответниците В. А. К. (съпруга), Т. А. К. (син) и И. А. Ч. (дъщеря);
2) югозападна реална част от третия син - ищецът Ю. Д. К..
Поради обстоятелството, че през 1970г. вторият син А. довел
съпругата си В. и новото семейство заживели в североизточната реална част
от къщата близнак, то в другата част - югозападна реална част, останали да
живеят възрастните родители Д. и Р., заедно с най-малкия си син Ю., а
впоследствие и с неговото семейство.
Поради тази причина, за да си гарантират спокойни старини, на
02.07.1980г. (един месец преди Ю. да се ожени на 12.08.1980г.), бащата Д. К.
прехвърлил на третия си син Ю. Д. К. собствеността върху: 1/2 ид. част от
парцел Ill - трети, в кв. 3 - трети и 1/2 реална част от жилищната сграда -
близнак, застроена на същия парцел, със застроена площ от 70 - седемдесет
кв.м. по плана на с. Л., при граници: Б., река, път I, срещу задължението за
издръжка и гледане, с Нотариален акт № 19, том I, Д № 50/02.07.1980г. по
описа на Районен съд – Девин. При изповядване на сделката възрастните
родители са заявили, че „...си запазват правото да живеят в една стая,
намираща се на втория етаж от къщата докато са живи и двамата, а след
смъртта им да остане на него - Ю....“
Предвид начина на прехвърляне срещу издръжка и гледане и
предвид семейния статус на Ю. К., който все още не е бил в брак с В. К. към
02.07.1980г. - датата на прехвърлянето, то недвижимите имоти - 1/2 идеална
2
част от дворното място и 1/2 реална част от жилищната сграда, били
придобити от Ю. К. като негова лична собственост.
Останалите 1/2 ид. част от поземления имот и 1/2 реална
(северозападна) част от масивната жилищна сграда като никога не са били
предмет на прехвърлителна сделка са останали в наследството на Д. Б. К.,
починал на 27.08.1987г. и съпругата му Р. Д. К., починала на 21.09.2007г., като
след тяхната смърт са били придобити от тримата им синове при равни квоти.
Твърди още, че от Поземлен имот, пл. № 6, в кв. 3 по плана на
********** - Ю. Д. К. притежава 1/2 ид. част, придобита като лично негово
имущество по силата на Нотариален акт № 19, том I, Д № 50/02.07.1980г. по
описа на Районен съд – Девин и 1/6 ид. част, придобита от наследствен дял.
Д. Д. К. ( починал на 17.04.2024г. – конституирани са наследниците
му Т. А. кибаренва, М. Д. К. В. Д. К., починал на 26.10.2023г. Т. В. К. А. В.о
К.о) , притежава 1/6 ид. част, придобита при наследяване.
А. Д. К. също е придобил при наследяване 1/6 ид. част, която след
неговата смърт на 18.06.2022г. е била наследена при равни квоти от по 1/18 от
тримата му наследници - В. А. К. (съпруга), Т. А. К. (син) и И. А. Ч. (дъщеря).
С оглед на горното, квотите в съсобствеността от този имот са както
следва: 12/18 ид. части - за Ю. Д. К., придобити от сделката от 1980г. (9/18
ид.ч.) и от наследство (3/18 ид.ч.) 3/18 ид. части - за Д. Д. К., придобити от
наследство. 1/18 ид. части - за В. А. К., придобита от наследство. 1/18 ид.
части - за Т. А. К., придобита от наследство. 1/18 ид. части - за И. А. Ч.,
придобита от наследство. По отношение на втория процесен имот - предмет
на делбата: Доколкото през 1980г. Ю. К. е придобил собствеността върху 1/2
реална част (югозападната) от масивна жилищна сграда - близнак, цялата със
застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част от 70.00 кв.м., в която са
живели до смъртта си родителите Д. и Р. К.и, то предмет на настоящата делба
е единствено останалата 1/2 североизточна реална част от масивна жилищна
сграда - близнак, цялата със застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част
от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два). Тази 1/2 североизточна реална част от
масивна жилищна сграда - близнак след смъртта на Д. Б. К., починал на
27.08.1987г. и съпругата му Р. Д. К., починала на 21.09.2007г., като останала в
тяхното наследство е била придобита от тримата им синове, при равни квоти
от по 1/3 ид. части. Впоследствие след смъртта на А. Д. К., починал на
18.06.2022г., неговата 1/3 ид. част е била наследена при равни квоти от по 1/9
от тримата му наследници - В. А. К. (съпруга), Т. А. К. (син) и И. А. Ч.
(дъщеря). С оглед на горното, квотите в съсобствеността от този делбен имот -
1/2 североизточна реална част от масивна жилищна сграда - близнак, цялата
със застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част от 70.00 кв.м., брой
етажи 2 (два), са както следва: 1/3 ид. части - за Ю. Д. К., придобити от
наследство. 1/3 ид. части - за Д. Д. К., придобити от наследство. 1/9 ид. части -
за В. А. К., придобита от наследство 1/9 ид. части - за Т. А. К., придобита от
наследство 1/9 ид. части - за И. А. Ч., придобита от наследство. До настоящия
момент наследниците не могат да постигнат съгласие как да ползват този
наследствен имот. Нещо повече, след смъртта на съпруга си А. К. през 2022г.
неговата съпруга В. К. останала да ползва сама общия наследствен имот -
жилищната сграда с два жилищни етажа и един приземен (избен) етаж.
3
Предвид така изложеното, настоящата искова молба има също така и характер
на покана към В. А. К. - в срок от 3 (три) дни от получаването й да предостави
на Ю. К. ползването на 1/3 ид. част (по свой избор) от жилищната сграда - 1/2
североизточна реална част от масивна жилищна сграда - близнак, цялата със
застроена площ от 140.00 кв.м., а на реалната част от 70.00 кв.м., брой етажи 2
(два), като в случай, че не предостави исканото ползване и лиши Ю. К. от
правото му на ползване, тогава да му заплаща по 100.00 лв. месечно за
периода на лишаването. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, както и
на основание чл.34 от ЗС предявява настоящия иск за делба на описаните по-
горе недвижими имоти: Поземлен имот, пл. № 6, в кв. 3 по плана на
**********, при съседи - дворно място на Б., улица, река, дворно място на В.,
за който имот по действащия регулационен план на с. Л., утвърден със
Заповед № 96/07.06.1968г. е отреден урегулиран поземлен имот УПИ III - 6, в
кв. 3, с площ от 373 кв.м., предназначен за жилищно строителство, с
приложена дворищна и неприложена улична регулации, при граници на УПИ:
от изток - извън регулация, от юг - УПИ IV - 6, от запад - улица, от север -
УПИ II - 5, ведно с построената в него 1/2 североизточна реална част от
масивна жилищна сграда - близнак, цялата със застроена площ от 140.00 кв.м.,
а на реалната част от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два), с искане да бъдат
допуснати до делба, след което да му бъде отреден реален дял.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответницата В. К. е представен
писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск за съдебна делба, тъй
като имотът не е съсобствен между страните и не подлежи на съдебна делба.
Твърди, че е придобит по давност от В. А. К. и съпруга й А. Д. К., починал на
18.06.2022г., които са владели горепосочените имоти повече от 10 години,
преди предявяване на иска за делба. През 1972г. Д. Б. К. е разпределил
фактически между двамата сина двата обекта на собственост, а именно: на А.
Д. К. североизточната реална част от къщата, а на Ю. Д. К. югозападна реална
част от къщата близнак със застроена площ от общо 140.00 кв.м., състояща се
от две еднакви по площ сгради/части - североизточна и югозападна реални
части, всяка с площ от по 70 кв.м., покриващи изискванията за две отделни
жилища, построена в парцел № 3 /три/, УПИ III, в квартал №3 по ПУП на с. Л..
Когато през 1972г. Д. и Р. К.и дали на втория син А. Д. К. и съпругата му В.
североизточната реална част от къщата близнак, имало завършена само една
стая, годна за живеене, независимо, че тази част от къщата, се състояла от 2
жилищни етажа, а в последствие през годините А. Д. К. и съпругата му В. А.
К. със свои лични средства извършвали ремонтни дейности и довършили
цялата североизточна част от къщата близнак, в която живеели непрекъснато и
необезпокоявано със семейството си от 1972г. до 18.06.2022г., когато починал
А. Д. К., а В. А. К. живее в къщата до настоящия момент - повече от 50
години. Като никой друг не е използвал имота и не е имал достъп до него. А.
Д. К. и В. А. К. през всички тези години са плащали и данъците за въпросните
имоти. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 159, том I, Д № 335/10.03.1975г. по описа на Районен съд - Девин,
А. Д. К. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с. Л., Смолянски окръг, парцел №3 (три) в
квартал № 3 (три), в който има застроена 1/2 /една втора/ част двуетажна
жилищна сграда. Къщата е застроена през 1966г., със застроена част 50 кв.м. и
4
незастроена 100.00 кв.м. Моли съда да постановите решение, с което да
отхвърли иска за съдебна делба на горепосочените имоти като неоснователен,
тъй като същите не са съсобствени между страните и не подлежат на съдебна
делба. В. А. К. и съпруга й А. Д. К., починал на 18.06.2022г. са владели
непрекъснато горепосочените имоти повече от 10 години, преди предявяване
на иска за делба и същите са придобили собствеността по давност. Още през
1972г. А. Д. К. и съпругата му В. А. К. са установили самостоятелна власт
върху конкретния имот, повече от 50 години са живели постоянно в него със
семейството си, със знанието и без възражение на ищеца Ю. Д. К. и при липса
на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик от други лица по отношение на имота. Поради това, към
момента на предявяване на иска не съществува съсобственост между страните
и искът за делба е неоснователен. Моли да присъди направените по делото
разноски.
Ответниците Т. А. К., И. А. Ч., Т. А. К., Т. В. К., А. В. К. и М. Д. К.
не представят писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения
иск. Оспорва наведеното основание за изтекла давност в полза на А. К. и на В.
К.. Съгласно ТР № 1/2012г. по ТД № 1/2012г. на ОСГК на ВКС при
наследяване всеки наследник владее собствената си част, а по отношение на
частите на останалите наследници е държател. Моли съда да допусне делба
при квотите, посочени в исковата молба и в последствие уточняващата молба,
с оглед настъпилата смърт на едни от ответниците Д. К..
Ответницата В. К., чрез пълномощник адв. Е. С. оспорва иска
като неоснователен, както по отношение на половината от къщата, предмет на
настоящия спор, тъй като не е в съсобственост с ищеца. Къщата е придобита
по давностно владение, продължило повече от 52г., а по отношение на
дворното място изрично в приложения нотариален акт с договор за покупко
продажба, имотът е придобит през 1975г. - 100 кв.м. незастроена площ, в която
се застроени 50 кв.м. къща. Свидетелите установяват, че е извършена делба на
къщата близнак още приживе от страна на общия наследодател Д. К., като
едната половина от къщата близнак е останала за ищеца Ю. К., а другата
половина е дадена на А. К.. Това е фактическото състояние и към настоящия
момент, едната част се ползва от Ю. К., а другата част се ползва от В. К. и
съпругът й А. К. и техните деца в последствие и така са обособени партидите
в данъчната служба, електроразпределителното дружество и водоползването,
повече от 30 – 40 години. Повече от 52г., по отношение на претендирата част
от къщата владението и ползването се осъществява от А. К. и неговата
съпруга, на основание предоставяне на това право от наследодателя Д. К. и по
този начин абсолютно необезспокоявано, демонстрирайки намерението си на
собственици, че владеят имота за себе си, са били извършени основни
ремонтни дейности от А. К., съответно неговия син, поради което оспорва
иска за делба, тъй като имота не е съсобствен по силата на наследяването.
Ответникът Т. А. К. оспорва иска, поради извършена неформална
делба от преди 52 години и до настоящия момент никой не е претендирал за
нищо.
5
Ответникът И. А. Ч. оспорва иска, поради извършена неформална
делба от преди 52 години и до настоящия момент никой не е претендирал за
нищо.
Ответниците Т. В. К. А. В. К. и М. Д. К. поддържат становище за
извършена от наследодателя делба на къщата на двамата сина Ю. и А., но така
трябва да се раздели и дворното място.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от Удостоверение за наследници изх. №
304/21.02.2024г., издадено от община Девин се установи, че страните по
делото са наследници на Д. Б. К., починал на 27.08.1987г., в с.Л. и е оставил
следните наследници: 1) Д. Д. К. – син; 2) Ю. Д. К. – син; 3) А. Д. К. – син,
починал на 18.06.2022г., който е оставил наследници: 3.1) В. А. К. – съпруга;
3.2) Т. А. К. - син и 3.3) И. А. Ч. – дъщеря.
От Удостоверение за наследници изх. № 305/21.02.2024г., издадено
от община Девин се установи, че Р. Д. К., починала на 21.09.2007г., акт за
смърт №9/24.09.2007г., съставен в с. Л. е оставила следните наследници: 1) Д.
Д. К. – син; 2) Ю. Д. К. – син; 3) А. Д. К. – син, починал на 18.06.2022г., който
е оставил наследници: 3.1) В. А. К. – съпруга; 3.2) Т. А. К. – син; и 3.3) И. А.
Ч. – дъщеря ( Препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт
за смърт № 07/20.06.2022г., от който се установява, че А. Д. К. е починал на
18.06.2022г. в с. Л.. Удостоверение за наследници изх. № 459/29.04.2024г.,
издадено от община Девин на А. Д. К.).
От Удостоверение за наследници изх.№ 535/26.06.2024г. издадено от
община Девин на Д. Б. К. се установи, че наследникът 2) Д. Д. К. - син е
починал на 17.04.2024г. и е оставил наследници конституираните ответници –
2.1)Т. А. К. – съпруга; 2.2) М. Д. К. – син; 2.3) В. Д. К. – син, починал на 26-10-
2013г., оставил наследници 2.3.1) Т. В. К. - дъщеря и 2.3.2) А. В. К. – син.
Не се спори, а и от Удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0008/12.08.1980г.,
съставен от ДЛГС в с. Л. се установи, че ищецът Ю. Д. К. е сключил
граждански брак с В. Д. В. на 12.08.1980г., в с. Л..
Представен е Препис извлечение от акт за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0006/02.06.1973г.,
съставен от ДЛГС при Община Девин с. Л. се установи, че А. Д. К. и
В. А. К. са сключили граждански брак на 02.06.1973г.
Не се спори между страните, че на 16.04.1966г. с писмен договор за
покупко продажба на недвижим имот от наследодателя Д. Б. К. (А. А. К.) в
сградата на „Селски общински народен съвет“ - с. Л. е закупил идеална
собствена част парцелно място, находящо се на долния край на с. Л., местност
„Т.“, състоящо се от 300 кв.м., при граници: изток – къща и дворно място на С.
Б.; запад – река; север - С. Т. В. и юг – път.
На 10.03.1975г. е съставен Нотариален акт № 159, том I, Д №
335/1975г. от съдия при районен съд Девин за собственост на недвижим имот,
придобит по давност от А. Д. К., находящ се в с.Л., обл. Смолян, съставляващ
парцелно място, парцел 3, кв. 3, на което място има застроена ½ част
двуетажна жилищна сграда. Къщата е застроена през 1966г., със застроено
6
място 50 кв.м. и незастроена 100 кв.м.
На 02.07.1980г. е съставен Нотариален акт № 19, том I, Д №
50/02.07.1980г. по описа на РС – Девин, с който Д. Б. К. е прехвърлил на сина
си Ю. Д. К. собствения си недвижим имот 1/2 идеална част от парцел III, кв.3
и 1/2 реална част от жилищна сграда близнак, застроена на същия парцел, със
застроена площ от 70 кв.м., по плана на с. Л., при граници: Б., река и път
срещу задължението на Ю. Д. К. да поеме гледането и издръжката на Д. Б. К.
и съпругата му Р. Д. К., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто
са водили до сега като запазват правото да живеят в една стая, намираща се на
втория етаж от къщата, докато са живи и двамата, а след смъртта им да остане
на Ю. Д. К., както и цялата покъщнина.
От Общинска администрация – Девин е издадено Удостоверение изх.
№ 2431/21.12.2006г. с което удостоверява, че УПИ III – 6, в кв. З по ПУП на с.
Л., одобрен със Заповед № 96/07.06.1968г., на основание Нотариален Акт №
19, том I, Д № 50/02.07.1980г. в разписната книга на съвета е записан на Ю. Д.
К., от с. Л., общ. Девин. Върху УПИ III, в кв.З има застроена масивна
жилищна сграда - близнак със застроена площ от 140 кв.м.
От Общинска администрация – Девин е издадено Удостоверение изх.
№У- 671/31.05.2024г., с което удостоверява, че УПИ III-6, в кв.З по плана на с.
Л., утвърден със заповед № 96/07.06.1968г. в разписната книга на плана е
записан на Ю. Д. К. и А. Д. К.. Върху УПИ III има построена жилищна сграда
близнак на два етажа, със застроена площ от 104 кв.м, на която съгласно Н.А.
№ 159, том I, Д № ЗЗ5/10.03.1975г. е собственик А. Д. К. на 1/2 част от
жилищната сграда, със застроено място 50 кв.м. и не застроено 100кв.м.
Границите на УПИ III са: изток - друг терен, запад – улица, север - УПИ II, юг
– УПИ IV.
В Скица № 369/27.11.2023г. на УПИ III -6, кв. 3 в с. Л. по плана на
с.Л., утвърден със заповед № 96/07.06.1968г., с площ 373 кв.м., записан на Ю.
Д. К..
В Скица № 139/05.06.2024г. на имот УПИ III, в кв.З по плана на с. Л.,
утвърден със заповед № 96/07.06.1968г., с площ 411 кв.м., имотът е записан на
Ю. Д. К. и А. Д. К.
Приложена е Декларация № 20088/18.03.1998г., по чл.14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти пред община Девин, с която А. Д.
К. е декларирал собственост по Нотариален акт №159/10.03.1975г. земя и
сграда с година на построяване 1966г. в кад. №6, УПИ III, кв.3, в с. Л..
С Декларация № 20088/18.03.1998г. по чл.14 ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти пред община Девин В. А. К. е декларирала
земя и сграда, в с. Л., с дата на придобиване 19.06.2022г. по
наследство кад. № 6, УПИ III, кв.3 – жилище, с година на построяване 1966г. и
дата на придобиване 19.06.2022г.
От ответника В. К. са представени Приходна квитанция от
13.02.2024г., серия ББ24, № ********** и Приходна квитанция Серия ББ24, №
**********, издадени от община Девин за внесени данъчни задължения и
такси битови отпадъци за земя и сграда в с. Л. за 2024г.
От приложена Справка от община Девин, служба „ Местни данъци и
7
такси“ на А. Д. К. се установи, че е декларирал собственост в с.Л., с
декларация по чл.14 ЗМДТ, с период на плащания от 01.03.1998г. –
31.12.2022г.
От Общинска администрация - Девин е представено извлечение от
поименен списък на парцелите по регулационния план и тяхното положение
на застроеност и собственост, в който УПИ III е записан на А. К., на основание
Нотариален акт №159/1975г.
От „ЕВН Б. Е.“ ЕАД е издадено Удостоверение изх. № 11100234-1-
10/12.08.2024г. за наличие на партида на В. А. К., титуляр по партида с кл. №
**********, ИТН 1161707, с адрес: с. Л., считано от 24.07.2024 г. До тази дата
титуляр с ИТН 1161707 е А. Д. К., считано от 01.2006г., а преди датата не се
пази архив.
От „ВиК“ ЕАД - Смолян е представена справка за абонатен номер
със собственик В. А. К., от с. Л. за периода от 01.01.2023г. до 08.07.2024г., а за
периода 2022г. и на А. К..
Св. Ст. М. установи с показанията си, страните спорят за къщата, в
която живее В. К.. Къщата е близнак, от която една втора ползва Ю. К. и една
втора ползва А. К. - съпруга на В. К.. От 52г. – 53г. къщата е на А. К. едната
втора и едната втора на брат му Ю. К.. Техния баща Д. К. и е споделял, че има
две къщи. Старата къща е дал на големия син. Той я продал и заминал за У., а
другата къща, настоящата я оставил на А. и на Ю., едната половина на единия
брат, другата половина на другия брат, като това и споделил техния баща, че е
устроил синовете си, като е дал едната втора на А. и другата една втора на Ю..
Като съседи също знае, че къщата се ползва разделена на две части, на единия
брат и на другия брат. През годините А. си живял в едната половина със
съпругата, а в другата половина Ю.. А. си е завършил неговата част, а през
2012г. - 2015г. синът му Т. правил основен ремонт на покрива, сменил входната
врата, ел. инсталация, водна инсталация и никой не е предявявал претенции за
тази част от къщата на А..
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Съгласно чл.341 ГПК и чл.69 Закон за наследството наследникът
може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от
наследодателя. За да се допусне делба на недвижим имот следва да се
установи по безспорен начин, че той е бил собствен на наследодателя, който го
е придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск,
основан на чл. 69 ЗН, съделителят-наследник следва да установи по безспорен
начин правовъзникващите факти, а именно да докаже твърдението си, че
имотът предмет на делбата е бил собственост на общия наследодател, като за
допускане на делбата е необходимо да се представят доказателства за
принадлежността на имота към наследството, които трябва да бъдат
достатъчни и убедителни.
Решението по допускане на делбата е правната основа за
извършването й, предвид вещноправният му транслативен характер, следва по
несъмнен начин да се установи съсобствеността. Без доказване на
съсобствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови
решение за допускане на делбата. Освен с писмени доказателства
8
принадлежността на имота към наследството може да се доказва при
определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с
което наследодателят е станал собственик на имота, предмет на делбата, в
което няма ограничения. Съгласно б. „д“ от ППВС № 2 от 4.V.1982 г. не се
допуска съдебна делба на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са
изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на
парцела;
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК, съсобствениците, които упражняват фактическа власт
върху чуждите идеални части, ако се позовават на придобивна давност за
чуждата идеална част, трябва да докажат при спор за собственост, извършени
действия, с които обективират спрямо останалите съсобственици
намерението си да владеят техните идеални части за себе си.
По делото са безспорни обстоятелствата, че ищците и ответниците са
наследници на Д. Б. К. и на Р. Д. К., както и че процесният имот е
принадлежал на наследодателя и на неговата съпруга.
Спорни по делото са въпросите, дали наследодателят приживе е
извършил неформална делба между синовете се Ю. К. и А. К. на построената
в УПИ III -6, в кв. 3 по плана на с. Л. жилищна сграда близнак и на самия
поземлен имот по плана на с. Л. от 1968г.
Предвид показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът
кредитира като обективни и подкрепящи се от приложените по делото
писмени доказателства – НА № 159/1975г., извлечение от имотна партида за
вписвания в разписната книга на плана, съдът прие, че ответницата В. К.
доказа изложените възражения в отговора, че имота не е съсобствен, поради
извършена от наследодателя неформална делба и установено фактическо
положение от 1975г. до настоящия момент, което е продължило явно спокойно
и необезпокоявано, като двамата братя ищеца Ю. К. и А. К. са упражнявали
владението спрямо къщата близнак, построена от Д. и Р. К.и, съобразно
извършената неформална делба от А. Д. К. - североизточната реална част от
къщата близнак, а другата част от къщата - югозападна реална част от Ю. Д.
К.. Наследодателят е извършил тази неформална делба между двамата сина,
като е предоставил на А. Д. К. - североизточната реална част от къщата, а на
Ю. Д. К. - югозападна реална част от къщата близнак със застроена площ от
общо 140,00 кв.м., състояща се от две еднакви по площ сгради/части -
североизточна и югозападна реални части, всяка с площ от по 70 кв.м.,
покриващи изискванията за две отделни жилища, построена в парцел №3
(три), УПИ III, в квартал №3 по ПУП на с.Л.. От 1972г. до смъртта на А. К. на
18.06.2022г. имота се ползва по този начин, като това владение и ползване е
продължило от В. А. К. – съпруга на А. К. до настоящия момент, спокойно
явно и необезпокоявано - повече от 50 години. Установи се, че те са
заплащали дължимите данъчни задължения за имота през всичките тези
години, а и през 1975г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 159, том 1, дело № 335/10.03.1975г. от районен
съдия при РС - Девин, с който А. К. е признат за собственик по давностно
владение на имота.
9
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК, в случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и
е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Независимо от какъв Юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
Правното основание на упражняваната от А. и В. К.и фактическа
власт изключва съвладение, а е налице трайно установена фактическа власт на
владение по отношение на собствената идеална част, което е започнало при
намерение да се владее имота като собствен, което изключва владението на
останалите. Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69
ЗС ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и
извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си.
Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик,
той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен
владелец.
Налице е основание НА № 159/1975г., на което Ан. К. е придобил
фактическата власт върху имота, поради което е владял за себе си и
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена.
В настоящото производство съдът прие, че поземлен имот, пл. № 6, в
кв. 3 по плана на **********, при съседи - дворно място на Б., улица, река,
дворно място на В., за който имот по действащия регулационен план на с. Л.,
утвърден със Заповед № 96/07.06.1968г. е отреден урегулиран поземлен имот
УПИ III - 6, в кв. 3, с площ от 373 кв.м., предназначен за жилищно
строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулации, при
граници на УПИ: от изток - извън регулация, от юг - УПИ IV - 6, от запад -
улица, от север - УПИ II - 5, ведно с построената в него 1/2 североизточна
реална част от масивна жилищна сграда - близнак, цялата със застроена площ
от 140.00 кв.м., а на реалната част от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два) не е
съсобствен между страните, поради извършена неформална делба приживе от
наследодателя през 1972 година, след която е установено фактическо владение
и ползване, според волята на наследодателя, продължило явно спокойно и
необезпокоявано до настоящия момент.
При тези данни процесният УПИ не може да бъде допуснат до делба,
тъй като представлява обща част за къщата - близнак, която не подлежи на
делба по силата на закона и предвид предназначението на имота. Създаденото
фактическо положение е сходно с етажната собственост, при което всяка
реална част от построената в имота къща близнак, принадлежи на отделните
собственици, а съсобствеността върху УПИ е свързана с отделните части от
жилищната сграда и представлява обща част, чиято делба е недопустима,
10
съгласно чл.38 ал. 3 от ЗС. В тази насока е в сила задължителната практика на
ВКС, с ППВС № 2/ 04.05.1982г., б. "д" и "е" - недопустима е делба на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на различни съсобственици,
както и на съсобствен парцел, в който има сграда в режим на етажна
собственост. В тези случаи, какъвто е и настоящия, теренът загубва своята
самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти,
поради което делбата му е недопустима и според неговото предназначение,
така и поради изричната разпоредба на чл. 38 ал. 3 ЗС.
В разглеждания случай в имота има построена къща близнак,
представляваща два самостоятелни жилищни обекти, съгласно смисъла на
ППВС № 2/1982 г., които са индивидуално притежание на всяка от страните.
Следователно, налице е хипотеза, аналогична на разгледаната в б. "д" и "е" от
ППВС № 2/1982 г., при която дворното място не подлежи на делба, поради
което предявеният иск за допускане на процесния УПИ до делба се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно практиката, изложена в Решение № 293 от 12.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., ГК, допустимостта на делбата се извършва
въз основа на действащия регулационен статут на дворното място, който към
момента е общ урегулиран поземлен имот, притежание на страните, в който
има изградена къща – близнак, която се владее при индивидуална собственост,
поради което делбата на поземления имот е недопустима, поради което иска за
допускането му до съдебна делба е неоснователен.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал. 3 ГПК в тежест на
ищеца се възлагат сторените от ответника В. А. К. разноски по представен
списък по чл.80 ГПК в размер 1000 лева, по договора за правна защита и
съдействие, който съответства на минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. При определяне размера на
възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност
на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират,
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна
практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по - ниска по -
степен сложност. В трайно изложената съдебна практика на ВКС е прието, че
фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий
при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на
претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на
проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. При
преценка на възнаграждение, съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и задължителното за всички
съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, съдът
прие, че ищеца дължи заплащане на ответника на сторените от него разноски в
11
настоящето производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, за
които е представен списък по чл. 80 ГПК и този размер не е прекомерен,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената работа.
На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК в тежест на ищеца се присъжда държавна такса в размер
100.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Девин, поради отхвърляне на иска.
В настоящото производство разноските се определят, съгласно чл. 78
ГПК, поради отхвърляне на иска.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на съдебна делба по вписана искова
молба дв. вх. № 234, вх. рег. № 236/15.03.2024г., акт № 26, том І, Д №
132/2024г., имотна партида 33324 и 33325 от Ю. Д. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Л., общ. Девин, чрез адв. А. П., с адрес за призоваване гр.
П., ул. Х. К. № *, Делови център П., ет. *, офис *** против 1) Т. А. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. У., общ. Р., ул. Х. Б. № **; 2) Т. В. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. У., общ. Р., ул. Б. № *; 3) А. В. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. У., общ. Р., ул. Б. № * и 4) М. Д. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., общ. Созопол, ул. „С. г.“ № *; 5) В. А.
К., с ЕГН **********, с постоянен адрес, общ. Девин, с. Л.; 6) Т. А. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Д., ул. В. Л. № **, ет. * ап. ** и 7) И. А. Ч., с
ЕГН **********, с постоянен адрес **********, с искане да се допусне
съдебна делба на недвижими имоти, а именно: Поземлен имот, пл. № 6, в кв. 3
по плана на **********, при съседи - дворно място на Б., улица, река, дворно
място на В., за който имот по действащия регулационен план на с. Л.,
утвърден със Заповед № 96/07.06.1968г. е отреден урегулиран поземлен имот
УПИ III - 6, в кв. 3, с площ от 373 кв.м., предназначен за жилищно
строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулации, при
граници на УПИ: от изток - извън регулация, от юг - УПИ IV - 6, от запад -
улица, от север - УПИ II - 5, ведно с построената в него ½ североизточна
реална част от масивна жилищна сграда - близнак, цялата със застроена площ
от 140.00 кв.м., а на реалната част от 70.00 кв.м., брой етажи 2 (два), при
квоти: 12/18 ид. части - за Ю. Д. К., придобити от сделката от 1980г. (9/18
ид.ч.) и от наследство (3/18 ид.ч.) 3/18 ид. части - за Д. Д. К. ( починал на
17.04.2024г. и е оставил наследници конституираните ответници – 2.1)Т. А. К.
– съпруга; 2.2) М. Д. К. – син; 2.3) В. Д. К. – син, починал на 26.10.2013г.,
оставил наследници 2.3.1) Т. В. К. - дъщеря и 2.3.2) А. В. К. – син), придобити
от наследство; 1/18 ид. части - за В. А. К., придобита от наследство; 1/18 ид.
части - за Т. А. К., придобита от наследство; 1/18 ид. части - за И. А. Ч.,
придобита от наследство, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., общ.
Девин, със съдебен адрес чрез адв. А. П., гр. П., ул. Х. К. № *, Делови център
П., ет. *, офис *** да заплати на В. А. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес, общ. Девин, с. Л. разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер
12
1000 лева, по договор за правна защита и съдействие, който съответства на
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Ю. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., общ.
Девин, със съдебен адрес чрез адв. А. П., гр. П., ул. Х. К. № *, Делови център
П., ет. *, офис ***, на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса в размер 100.00
лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Девин, поради отхвърляне на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13