№ 587
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Г. Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, озаглавена „възражение“, от 30.08.2021г. на адв. Й.С. – Ф.,
пълномощник на длъжника А.Б., с което се иска да бъде постановено решение относно
недължимостта на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя „Б.“ АД по
изпълнително дело №20189230400115 на ЧСИ Г.Ц.Н., като в случай че такова се дължи,
същото да бъде намалено. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение е от
една страна недължимо, т.к. е претендирано несвоевременно, а евентуално – ако съдът
приеме, че същото е дължимо – поддържа да е прекомерно и моли да бъде намалено.
Взискателят взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че е сезиран с жалба срещу Постановление за разноски от 03.08.2021г.
на ЧСИ Н. по посочното по-горе изп. дело, с което ЧСИ е приел по делото разноски на
взискателя „Б.“ АД за процесуално представителство в размер на 9 600 лв. с вкл. ДДС.
Постановлението е било съобщено на длъжника на 16.08.2021г., като на 30.08.2021г. при
ЧСИ е постъпило възражението - жалба, по която е било образувано настоящото дело.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва постановлението за разноските
страна, поради което е процесуално допустима, а по същество съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 08.06.2016г. от
процесуалния представител на взискателя „Б.“ АД - адв. С., за събиране на вземанията по
два изпълнителни листа с обща стойност на материалния интерес над 60 хил. лева, без да се
включва присъдената законна лихва.
С договор за цесия от 30.06.2016г. вземанията са прехвърлени на Г.А.Г., който е
конституиран като взискател по делото. Първоначално същото е било образувано при ЧСИ
Г. Д. под №20167810400444, но по молба на взискателя Г. Г. делото е изпратено на ЧСИ Г.
Н., където е било образувано под №20189230400115.
С разпореждане на ЧСИ Н. към така посоченото дело е присъединено изп. дело
№2019230400161, образувано по молба на адв. Т.Р., упълномощен представител на „Б.“ АД,
от 06.06.2019г. за събиране на вземане срещу същия длъжник – Ал. Б., по изп. лист от
25.01.2018г. за сумата от 98 104,44 лв., ведно със законната лихва от 31.10.2014г. до
1
окончателното изплащане. Към молбата е приложена фактура, издадена от адвокатско
дружество „Р. и С.“ и платежно нареждане за кредитен превод, от които се установява
заплащането на сумата от 6 120 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително производство срещу Ал. Б. и процесуално представителство по него.
От влязло в сила на 17.12.2019г. разпределение на сума от продажбата на поименна
акция номер 000228, емисия BG11BAMOAT10 от 14.12.2018г., се установява, че вземането
за разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 120 лв. в полза на така
посоченото адвокатско дружество, е разпределено в ред първи – по чл.136, т.1 от ЗЗД и е
изцяло удовлетворено.
На 29.07.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба на адв. Р., в качеството й
на процесуален представител на „Б.“ АД с искане по изпълнителното дело да бъде
присъединено за събиране вземането на „Б.“ АД срещу Ал. Б. по изпълнителен лист от
27.05.2019г., издаден от ОС – Пловдив, за сумата от 16 386,28 лв.
По делото са извършвани множество изпълнителни действия и са прилагани
различни изпълнителни способи – запори на вземания, опис и продажба на поименни ценни
книги, опис на недвижим имот. Установява се, че действително представителят на
взискателя „Б.“ АД е извършвал процесуално представителство по делото и е проявявал
съответната процесуална активност.
На неустановена дата по делото са постъпили фактура от 22.04.2021г. , издадена от
Адвокатско дружество „Р., С., С.“ с получател „Б.“ АД на стойност 9 600 лв. с ДДС и
основание – процесуално представителство по и.д. №115/2018г. на ЧСИ Г. Н. за вземания
срещу Ал. Б. и с приложено към нея платежно нареждане в полза на адвокатското
дружество за посочената сума.
С обжалваното постановление от 03.08.2021г. ЧСИ е приел и възложил в тежест на
длъжника така посочените разноски за процесуално представителство, като е посочил
изрично, че нито по първоначално образуваното дело пред ЧСИ Д., нито по настоящото,
вкл. и по присъединеното към него изпълнително дело, независимо, че взискателят е бил
представляван от адвокат, разноските за адвокатска защита не са били възлагани на
длъжника по причина, че липсват доказателства за тяхното договаряне и плащане.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ изрично поддържа, че адвокатско
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, продължило
повече от 4 години и е дължимо в пълен размер.
Съдът намира, че така посочените факти, послужили за мотив на ЧСИ да приеме
горното, не съвпадат с установената от съда фактическа обстановка. На първо място,
противно на становището на ЧСИ, установява се, че взискателят вече е претендирал и
представил доказателства за платено по делото адвокатско възнаграждение за образуване и
процесуално представителство – в размер на 6 120 лв., които разноски са вече събрани от
длъжника. Ето защо, не може да се сподели виждането на ЧСИ, че с представянето на
фактурата от 22.04.2012г. взискателят „ Б.“ АД за първи път е претендирал по делото
разноски за процесуално представителство.
Действително, не може да се сподели и изразеното в жалбата становище, че
посоченото адвокатско възнаграждение изобщо не е дължимо, т.к. касае процесуално
представителство само за конкретно изпълнително действия – в случая насрочване на
публична продан на недвижим имот. Подобен извод не може да бъде направен от
посоченото във фактурата основание за нейното издаване и не следва от други доказателства
по делото. Ето защо, съдът приема, че процесното възнаграждение е именно за процесуално
представителство по делото, като претенцията за възлагане на същото върху длъжника
действително не е ограничена във времето, докато изпълнителното производство е висящо.
Няма правна пречка събирането на подобни разходи да бъде поискано, респ. доказателства
за тяхното извършване да бъдат представени и в хода на изпълнителното производство, до
неговото приключване.
Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че процесното
2
възнаграждение следва да бъде намалено до размера по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, тъй като в същата разпоредба е посочено, че само
за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. По настоящото
дело, извън подаването на молба за неговото образуване с посочване на избрания
изпълнителен способ, процесуалният представител на взискателя е извършвал и редица
други процесуални действия, които по съществото си представляват процесуално
представителство, поради което съдът намира, че е налице основание за начисляване на
адвокатско възнаграждение и по т. 2 на същата разпоредба.
Като взе предвид обаче обема на извършените в рамките на производството действия,
факта, че изпълнителното дело е водено за събиране на вземанията по общо четири
изпълнителни листа, но и факта, че вземанията по изпълнителните листове, по които е било
образувано първоначалното изпълнително дело от 2016г., са били цедирани почти веднага
след неговото образуване /в който смисъл, до присъединяването на изп. дело
№2019230400161 през 2019г., принудителното изпълнение е извършвано в полза на
взискателя – цесионер Г. Г., а не в полза на „Б.“ АД/, материалния интерес на делото от
гледна точка на взискателя „ Б.“ АД, предвид цедирането на част от вземанията, и вече
изплатените в полза на „Б.“ АД разноски за възнаграждение за процесуално
представителство от 6 120 лв. с ДДС, съдът намира, че допълнително заплатеното такова в
размер на 9 600 лв. е прекомерно и на осн. чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено до
сумата от 600 лв. с ДДС. Постановлението на ЧСИ, в частта му, с която са приети разноски
на взискателя за адвокатско възнаграждение над тази сума, е неправилно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 03.08.2021г. на ЧСИ Г. Н., вписан под №923 в КЧСИ, с
район на действие – района на СГС, в частта му, с която са приети по делото и възложени в
тежест на длъжника Ал.Б. разноски на взискателя „Б.“ АД за сумата над 600 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3