Р Е Ш Е Н И Е
№ 51 / 02.03.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм.д.№ 640 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.18д от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Образувано е по жалба на
„В.- 08“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ***,
представлявано от Ж.Г.В., подадена чрез адв.Д.Г.- САК, срещу Заповед № 472/23.11.2020
г. в частта й по т.І, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - Бургас, с която на жалбоподателя са
присъдени по 6 точки за риболовен кораб с външна маркировка ВН 4601, на
основание чл.18д от ЗРА във вр. с чл. 3,
ал. 1 и ал. 2 и чл.14 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла
на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година (Регламента) за
създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на
незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на
регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013 г.)
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради
противоречието й с материалния закон и процесуалните правила и иска нейната отмяна. Възразяват,
че е нарушено правото му на защита н административното производство. Оспорва твърдението на административния орган,
че е извършено „тежко“ нарушение по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета от 29.09.2008 година. Счита, че административният орган е присъдил точки
без да се съобрази с правилата в приложимите регламенти и в противоречие с тях.
В съдебно заседание, представляван от адв. Д.Д., заявява, че поддържа жалбата,
подробно излага аргументите си за незаконосъобразност на оспорената заповед и
моли тя да бъде отменена.
Ответникът, изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж. оспорва жалбата с писмени бележки,
изразява становище, че тя е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че
е безспорно установено извършеното
нарушение от притежателя на разрешителното за стопански риболов. Подробно
излага съображенията си за законосъобразност на издадената заповед.
Административен съд – Добрич
намира жалбата за допустима, като подадена от адресата на оспорената заповед в
частта й по т.І. Самата заповед има
всички белези на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК
и подлежи на оспорване по силата на общата клауза за обжалваемост на
административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ. Жалбата е подадена
в срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледани по същество, жалбата е
основателна.
От фактическа и
правна страна съдът приема следното:
Жалбоподателят, „В.
08“ ЕООД е собственик на риболовен кораб с външна маркировка ВН 4601, за който има
издадено от МЗХГ – ИАРА удостоверение с № 08107603-017/17.01.2018 г. за право
на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав. Удостоверението е издадено въз основа на
Позволително за плаване № 10-3927-12 от 27.07.2012 г. и разрешително за
стопански риболов № 08107603/06.08.2012г.
С Наказателно
постановление № 08-14 от 12.03.2019 г., издадено от К.Д.- началник отдел
„Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, на жалбоподателя, „В. 08“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лева на основание чл.70, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ за нарушаване на чл.30, ал.3, т.1 от същия закон. Санкцията е наложена затова, че на
13.09.2018 г. със стопанисвания от дружеството риболовен кораб е извършен улов
на риба с тралиращ риболовен уред в обхвата на забранената за риболов зона,
простираща се на разстояние от една морска миля от бреговата линия в нарушение
на временна забрана за улов на риба, наложена със Заповед № РД
09-98/26.02.2016г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание
чл.30, ал.1, т.3 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Наказателното постановление
е влязло в сила на 10.04.2020 г., когато е потвърдено с Решение № 115 от
30.03.2020 г., постановено по канд № 57/2020 г. на Административен съд –Добрич.
В административната
преписка е представена докладна записка на началника на отдел „РК Черно море“ към ИАРА,
съставена на 22.10.2020 г., в която е посочено, че с оглед влязлото в сила
наказателно постановление е необходимо прилагането на Регламент № 404/2011 на
Комисията във връзка с Наредба № 3/19.02.2013 г. и присъждане на точки на
риболовен кораб с външна маркировка ВН 4601. Докладната записка е препратена на
изпълнителния директор на ИАРА с втора докладна записка с № Z -7053/22.10.2020г., който на 23.11.2020
г. е издал оспорената заповед.
С т. І от оспорената
Заповед № РД-472/23.11.2020 г. на собственика на риболовния кораб, „В. 08“ ЕООД,
са присъдени по 6 точки по реда на чл.18 д от ЗРА и чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.14
от Наредба № 3 от 19.02.2013г. във връзка с чл.42, § 1, б.“а“ , чл.3, § 2 и §
1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.
С т.ІІ от заповедта
са присъдени 6 точки и на капитана на риболовния кораб, В.В.В., по чиято жалба
е образувано и висящо към настоящия момент адм.д. № 643/2020г. по описа на
Административен съд Добрич.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че са налице основания за отмяна на заповедта в оспорената й част
по т. І, поради това, че е издадена при липса на мотиви, в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.
Компетентност на издателя на акта
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 3/19.02.2013г.
точките се присъждат със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) или оправомощено от него длъжностно
лице. Заповедта е издадена от доц.д-р Г.Н., който е изпълнителен директор на
ИАРА.
Спазване на административно-производствените правила
При издаването на
оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение на чл.26, ал.1
и чл.34 от АПК, които изискват за започване на производството да се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации и да им се осигури правото на
участие в административното производство.
По делото има данни
за датата и начина за откриване на производството по присъждане на точки на
жалбоподателя, видно от вътрешно служебната кореспонденция в администрацията на
ИАРА, но няма данни, че дружеството, притежател на разрешително за стопански
риболов е уведомено по реда на чл.26 от АПК за откритото производство. Затова
жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в производството пред
административния орган, както и да упражни правото си на защита.
Нарушаването на чл.26,
ал.1 и чл.34 от АПК в производството по чл.18д от ЗРА, което е санкционно по
своя характер, е съществено процесуално нарушение.
Видно от чл.44 и
сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008, производството по определяне на точки е
санкционно производство. Като последица от натрупване или надвишаване на
определен брой точки за извършени тежки нарушения, разпоредбата на чл.5 от
Наредба № 3/19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за стопански
риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по см. на чл.
45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.
Затова в
производството по чл.18 д от ЗРА следва да се спазват основните принципи при
налагане на административни санкции, един от които е осигуряване правото на
участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им на защита в
производството пред административния орган.
По тези съображения
съдът приема, че нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в случая е
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на административния
акт.
Форма на акта и съответствие с материалния закон
Заповедта по т.І не
съдържа мотиви относно критериите за определяне на дадено нарушение като
„тежко“ по см. на чл.3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и затова е
постановена при неспазване на изискванията за форма на административните актове
и в противоречие с материалния закон.
От фактическа
страна заповедта е мотивирана с влязлото в сила наказателно постановление и
установения с него улов на риба в обхвата на забранената за риболов зона,
простираща се на разстояние от една морска миля от бреговата линия в нарушение
на временна забрана за улов на риба, наложена със Заповед № РД
09-98/26.02.2016г. на министъра на земеделието и храните.
От правна страна
заповедта е мотивирана с нормите на чл.18д от ЗРА, чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.14 от
Наредба № 3/19.02.2013г. и чл.42, § 1, б.“а“ във връзка с чл.3, § 2 и § 1,
б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, както и с т.8 от Приложение към
чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г.
Нормата на чл. 18д,
ал. 2 от ЗРА предвижда, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42,
параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага
точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното
за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния
риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Според чл. 92, § 2, изр.1 от
Регламент (ЕО) № 1224/2009 "Точкова система за тежки нарушения“, когато е
извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на
рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо
лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за
това нарушение.
А според чл.42, §
1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета като „тежки нарушения“ се
определят дейностите, за които се смята, че представляват незаконен,
недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) съгласно посочените в член 3
критерии.
В чл.3, § 1 ,
б.“а“- „л“ от Регламента са изброени дейностите, за които се счита, че представляват
незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов. А в чл.3, § 2 от
Регламента са посочени критериите, по които дейностите, посочени в параграф 1, се
квалифицират като тежки нарушения от компетентния орган на държавата-членка - нанесената
щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост.
В тази връзка е
приета Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за
извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от
29.09.2008 година (Регламента) за създаване на система на Общността за
предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и
нерегулиран (ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) №
1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) №
1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013 г.)
Съгласно т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от
Наредба № 3/19.02.2013г. като тежко нарушение е определено извършването на
риболов в закрит район, съответстващо на дейността по чл.3, § 1, б.“в“,
предложение първо от Регламента, която може да се квалифицира като тежко
нарушение. В приложението към наредбата е посочено, че за това нарушение се
отнемат 6 точки, както е определено с т.І от оспорената заповед.
Същевременно обаче,
нито в подзаконовия нормативен акт, нито в мотивите на оспорената заповед има
изложени съображения, по какви критерии,
от посочените в чл.3, § 2 от Регламента, е извършена квалификацията на процесното нарушение като
тежко.
Видно от чл.3, § 2 от Регламента, за да бъде квалифицирано
дадено нарушение като „тежко“, не е достатъчно да се установи извършването на
дейности, от вида на визираните в чл.3, § 1, букви а – л от Регламента и
съответно изброени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г.
Регламентът е поставил изискване компетентният орган на държавата-членка да
посочи критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението
или неговата повторяемост, за да обоснове кои нарушения от дадения вид ще счита
за тежки.
В случая в
подзаконовия нормативен акт няма критерии, съобразно изискването на чл.3, § 2
от Регламента, въз основа на които да се извърши преценка за законосъобразност
дали правилно административният орган е приложил материалния закон като е определил
процесното нарушение за „тежко“ по смисъла на чл.3, § 2 от Регламента. Няма данни да е налице
повторяемост на нарушението, не става ясно какъв е размерът на нанесената щета,
не е определена степента на нарушението и дали неговата тежест зависи от вида и
количеството на уловената риба, от сезона, в който е извършен улова и т.н.
В самата заповед не
е посочено нито количеството на уловената на 13.09.2018г. риба нито нейният
вид, поради което съдът намира, че административният органът е допуснал
нарушение и на чл.35 от АПК като е издал оспорената заповед при неизяснена
фактическа обстановка.
При липса на
критерии, определящи нарушението като тежко по см. на Регламента, съдът намира
за основателни възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена в
несъответствие с материално –правните разпоредби на закона - чл.3, § 2 от Регламент
(ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година.
С оглед изложеното,
съдът приема, че заповедта в оспорената й част по т.І следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателя претендира
присъждане на разноски. С оглед резултата от оспорването, искането му е
основателно и следва да се уважи. Жалбоподателят доказва извършване на разноски
за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева,
платено по банков път, за което представя доказателства за заплащането му.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено в писмените бележки, е неоснователно. С Наредба № 1/09.07.2004г. са определени минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но следва да се има предвид, че възнаграждението на адвоката е
предмет на свободно договаряне, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В случая уговорения и заплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя от 950 лева
не надвишава в значителна степен и не е прекомерен спрямо минимално
определеното възнаграждение за адвокат по Наредбата. С оглед правната сложност
на делото съдът намира, че размерът на уговореното възнаграждение е съответен
на положения труд и на направените пътни и др. разходи за осъществяване на
процесуалното представителство и защита.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „В. 08“ ЕООД ЗАПОВЕД № 472/23.11.2020г. В ЧАСТТА Й ПО Т.І, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – Бургас, с
която на „В. 08“ ЕООД, са присъдени 6 точки за риболовен кораб с
външна маркировка ВН 4601.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – Бургас да заплати на „В.- 08“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Каварна, ***, представлявано от Ж.Г.В. сумата от 1000 лева - разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: