Р Е
Ш Е Н
И Е260307/6.7.2021г.
гр. ЯМБОЛ.06.07.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........08.04.2021г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..............................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
Д.………………….......гр.дело N .2233. .. по
описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството е образувано по молба на Р.Й.А. с която
претендира да се осъди „Екопласт Файбър“
АД да й заплати следните суми в увеличен размер: сумата 565,08лв., имуществени
вреди, представляваща разлика между БТВ, което ищцата би получила по трудовото
си правоотношение за периода от 11.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и полученото
парично обезщетение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за
същия период, сумата от 72,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 565,08 лв., считано от първо число на съответния месец, следващ
месеца, за който се отнася плащането до датата на образуване на делото, сумата
от 45 152,74 лв., имуществени вреди, представляваща разликата межда БТВ,
което ищцата би получила до 05.05.2026 г. – датата на която ще придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпусната от 08.06.2018г. пенсия,
сумата 50 000 лв., като част от претърпени неимуществени вреди /100 000
лв./, в следствие претърпяната на 10.11.2017г. трудова злополука, ведно със законната
лихва от 11.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, и законната лихва
върху присъдените суми от образуване на делото до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди, че е работила на трудов договор на длъжност „***“
с място на работа в цех ***“ гр. Я.
На 10.11.2017 г. при работа с машина претърпява трудова
злополука, при която *** е била премазана. Това наложило *** на ***от пръстите и
част от китката и дланта. Претърпяла е операция, била е в отпуск по болест,
след което е освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Свети П.“ АД.
Това е предизвикало множество болки и страдания,както и
имуществени вреди, за които ищцата е предявила настоящите искове.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа
, ведно с направеното увеличение в цената на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените
обективно съединени искове, като
неоснователни.
Изтъква съображения, че
злополуката е настъпила в резултат на невнимание от страна на ищцата, при опит
за подмяна на уплътнителните кабелчета на кадрилката. Твърди, че въпреки дадените й от *** нареждания,
същата самоволно е взела решение да подмени
поставените вече уплътнителни кабелчета на машината, независимо, че
работничката не е притежавала необходимите
технически познания, опит и
квалификация.
В този смисъл счита, че е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 201, ал.1 от КТ.
Във връзка с това оспорва
размера на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, като премокомерен
и противоречащ на справедливостта и морала. По отношение на предявените искове
за обезщетение на имуществени вреди счита, че същите също за завишени по размер
и неоснователни като твърди, че трудовото възнаграждение се изплаща след
удържане на необходимите данъци и вноски, поради което размерът на пропуснатите
ползи следва да бъде определен, след като бъде намален размера на трудовото
възнаграждение, със съответните удръжки.
Счита, че получената следва да бъде намалена и с получената пенсия за
инвалидност за посочения период. Счита, че на осн.чл.200, ал.4 от КТ
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат
намалени с размер на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, като в конкретния случай посочва, че размерът на
застрахователното обезщетение покрива настъпилите както имуществени, така и
неимуществени вреди. Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове, с които
ищцата претендира изплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди, в
следствие на претърпяна злополука, като неоснователни с оглед на полученото от
ищцата застрахователно обезщетение.
В хода на съдебното дирене моли за отхвърляне изцяло на
предявените искове като неоснователни, като му бъдат присъдени направите по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С разпореждане № *** от 31.01.2018г. на НОИ ТП-Я. на
основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№ *** от 13.11.2017г.
на ТП-Я. от осигурителя „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД, станала с Р.Й.А. на 10.11.2017г.
е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Видно от Разпореждане № ********** *** на Р.Й.А. е
изменена личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест от 01.07.2018г. на 207.60лв.
Ищцата е представила заверено копие от трудовата си
книжка, видно от представените страници на която трудовото й правоотношение с
ответното дружество е прекратено на осн.чл.325,ал.1,т.9 от КТ, считано от
05.03.2019г. Представена е и заповед №***г. на ответното дружество за
прекратяване на ТПИ с Р.Й.А. на длъжност обслужващ работник пр.производство.
Представена е епикриза на ищцата издадена от МБАЛ“Св.П.“АД
гр.Я., според която същата е постъпила на лечение в болницата на 10.11.2017г. и
изписана на 17.11.2017г. с окончателна диагноза „Съчената травматична ***на
част от *** и други части на китката и дланта. Според експертно решение №*** от
заседание на 07.06.2018г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ“Св.П.“АД –Я. на
ищцата е определена 60% трайно намалена работоспособност.
Ответника
с отговора си е представил заверени копия на трудов договор № ***г. и допълнително споразумение
към него № ***г., длъжностна характеристика на работник от 06.07.2007 г., извлечение
от книгите за инструктаж на работниците, заповед № ***г., протокол на
Комисията, разследваща трудовата злополука, декларация за трудова злополука вх.
№ *** г., протокол за трудова злополука №*** г., уведомление вх.№ *** до
Националния осигурителен институт, протокол № ***г., издаден от НОИ, разпореждане
№ ***г., издадено от НОИ, уведомление с изх.№ ***г. от РКМЕ гр.Я., експертно
решение № *** г., полица задължителна застраховка „Трудова злополука" № ***,
застрахователен сертификат към задължителна застраховка
„Трудова злополука"№ ***, Общи условия на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, уведомление с изх.№ ***г., изпратено от „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, писмо с изх.№ ***г., изпратено от „ЕКПЛАСТ ФАЙБЪР" АД, служебна
бележка с изх.№ ***г., извлечение от Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ за ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, извлечение от Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ за „ЕКПЛАСТ ФАЙБЪР" АД.
Според представеното писмо изх.№ ***г. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от КСО Р.Й.А. би придобила при
навършване на 61г. и 6 месеца и осигурителен стаж – 35години и 10 месеца. Към
действащото към момента законодателство възрастта, на която Р.Й.А. придобива
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО е
67 години /05.05.2026г./.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, която в отговор на поставените й въпроси дава следното заключение:
1При трудовата злополука на
10.11.2017 год. г-жа Р.Й.А. е получила *** на *** ръка. Медицинската
документация към делото е оскъдна ,описанието в епикризата кратко. Тази
конквасация / ***/ на ***, ***, *** и *** пръст е наложила ***/***/.Основният
механизъм за получаване на увредата е компресията /силен натиск/ и триене, при
която силно се увреждат всички тъкани-кожа,сухожилия нерви, съдове, кости.Тъканите
на *** са нежизнени,което налага отстраняването им.
Този вид увреждане нарушава силно
основната функция на ръката-хватателна включваща фини и по-груби хватателни
движения и по своята същност води до осакатяване на същата.Функционирането на
човешката ръка е резултат от сбор от качества- възможност за хващане, точност
на движенията, сила, чувствителност.Липсата на първи, втори и трети лъч основно
осъществяват функцията на ръката и водят до загуба на функцията и. По същество
травмата осъществява медикобиологичния признак осакатяване на ***.
При ищцата е била осъществена
една оперативна интервенция . По спешност е била извършена хирургическа
интервенция отстраняване на премазаните тъкани и дезартикулация на ***, *** и ***
и *** пръст. В следващите дни са правени превръзки, а конците се свалени след
13 ден. Свалянето на конците е станало в амбулаторни условия.
Полученото телесно увреждане е
причинило много силни болки по време на травмата и в часовете след нея. Имала е
силни болки и след оперативната интервенция особено в първите 1-2 дни, след
което те намаляват. Болки се усещат и при превръзките и свалянето на конците.
При *** обикновено са налице и т.нар. каузалгични болки, които са от неврогенен
произход,болки съпроводени с усещането за съществуването на ампутираните части
и болки в тях.
Полученото телесно увреждане не е
претъпяло някакво развитие. Такова има само по отношение на *** пръст. При
явяването пред ТЕЛК през м. юни 2018 год. е имало контрактура /ограничени
движения/ на същия. В момента такава няма, има пълен обем на движение във
всички стави на пети пръст- МКФС, ПИС и ДИС. Възстановяване на *** не може да
се осъществи. Възможно е само поставянето на козметична протеза /при желание на
ищцата/, която не би променила и подобрила функцията на ръката.
Вещото лице заключва, че е налице
силно ограничена функция на *** характеризираща се с практическа загуба на
същата. Според проф. М. ампутацията на *** през карпалните и метакапални кости
води до 100 % загуба на работоспособността на ръката. Според Наредбата за
медицинска експертиза на трудоспособността
и отправните точки за определяне на % /трайно намалена работоспособност/
ТНР/ липсата на четири пръста определя 60 % загуба на работоспособност. Увредите
са необратими.
Няма усложнения след извършената
оперативна интервенция приключила с ампутирането на първите *** .Единствено е
подобрена функцията на пети пръст,който се е възстановил напълно.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза. Според представеното заключение разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получила ищцата за периода 11.11..2017г. –
07.06.2018г. и полученото парично обезщетение за времето на отпуск поради
временна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука за същия период, е в
размер на 565.08лв. Размерът на обезщетението за забава върху сумата ,
изчислена в размер на 565.08лв., изчислено от първо число на съответния месец,
следващ месеца, за който се отнася плащането, до датата на образуване на делото
– 19.06.2019г. е общо 72.59лв.
Разликата между брутното трудово възнаграждение, което би
получила ищцата до навършване на предвидената за добиване право на пенсия
възраст – 67г. /05.05.2026г./ и отпуснатата от 08.06.2018г. пенсия за
инвалидност поради трудова злополука, е в размер на общо 45 152.74лв.
Видно от изпратеното от ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
заверено копие от платежно нареждане извършено на 16.08.2018г. на ищцата е била
преведена сумата от 23184,00лв., представляващо застрахователно обезщетение по
силата на застрахователна полица № ***и по повод заведена щета № ***.
Според представеното писмо изх.№***г. на НОИ-ТД –Я. по
данни на информационната система на НОИ за периода от 10.11.2017г. до
05.03.2020г. на Р.Й.А. по постъпили болнични листа са и били изплатени
обезщетения за временна неработоспособност общо от 3925.12лв.
Съгласно представеното удостоверение изх.№ ***г. на Дирекциа“Социално подпомагане“-Я. Р.Й.А. от
01.02.2019г. до 31.12.2019г. е подпомагана с месечна финансова подкрепа по реда
на чл.70 от Закона за хората с увреждания в размер на 24.36лв. месечно, и от
01.01.2020г. до 31.03.2020г. е подпомагана с месечна финансова подкрепа по реда
на чл.70 от Закона за хората с увреждания в размер на 25.41лв.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. Б., който е *** при ответника, посочва, че
в деня на злополуката технологичната линия се скъсала. Още сутринта заяви, че
пратил Р. на друго работно място, което се казва „***“, на който се следи да не
влезе възел, като къдрилката и *** са от една технологична линия, наречена
нишкова линия, като двете машини не са зависими една от друга. Описва как Р. е
минала зад гърба му и отишла да прави панделка на „***“ , като в този момент
той чул нейния писък „***“, ударил стопа и отишъл да види какво става. Видял,
че ***на ищцата е в къдрилката от където я изкарал. Твърди, че ищцата нямала
работа на „къдрилката“ в този момент, като тя трябвало да бъде на „***“, като
никой не й е казавал да работи на „къдрилката“. Посочва, че като не работи
„къдрилката“ всичко спира. На къдрилката в тази смяна работела Й., тя пускала
парата, която била на 2-3 метра от работното й място. Посочва, че на машината
нямало предпазни средства, че процеса не позволявал да има предпазни средства.
Свидетелката Д. Г. заяви, че е работила с Р. в една
смяна. В деня на произшествието те били първа смяна, линията била спряна и била
подготвена за пускане, като линията била в изправност. Посочва, че него ден от
сутринта ищцата имала спор с *** Б., като той й разпоредил да отиде на
работното място „***“. Свидетелката останала на „къдрилката“ с още една
колежка. Описва, че са пуснали линията за действие на работа и в един момент
чули някакъв писък, когато се обърнали видели че на самата „къдрилка“ била ***
на ищцата вътре, като била захапана от машината. После *** ударил стопа и извадил
ръката, ходили в лабораторията, превързали *** и я завели в болницата. Посочва,
че нямали предпазни средства, само стопове.
Свидетелката Г. М., приятелка на ищцата заяви, че ищцата
изпитвала силни болки от злополуката, и преди операцията и след нея, за които е
вземала успокоителни, била е в депресия, не е можела да се облича , да се къпе,
като и сега не може да се обслужва напълно. Чувствала се унизена, постоянно си
криела ***, не е искала да излиза, да се среща с хора, като за всичко й
помагала свидетелката. Сега тя и ***, която на на 85години се грижат за ищцата,
а преди това тя се е грижила за ***. И сега ръката й се вдървява, в фантомни
болки, като тя ставала нервна и избухлива.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ.
Съгласно
чл.200,ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност над 50% или смърт на работника
или служителя, работодателя отговаря имуществено, независимо от това дали негов
орган или друг негов работника или служител има вина за настъпването им, като
държи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване –ал.3 на същият
текст.
Правната теория и съдебната практика са категорични,че отговорността по
чл.200 от Кодекса на труда е с много по-широк аспект от
тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, има обективен характер и
пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно поведение
от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновнна и гарационно-обезпечителна по
своята правна характеристика.Работодателят отговаря за уврежданията причинени
на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови
задължения,независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице,тъй като работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на
труд и предотврати настъпването на злополуки. В настоящия
случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество са налице. Не се спори, че към момента на произшествието ищцата е
била в трудово правоотношение с ответника;налице е трудова злополука,
установена по надлежния ред с Разпореждане № ***г. на ТП НОИ-Я.
В отговора на исковата си молба ответното дружество е признало тези
обстоятелства,като е направило възражение за съпричиняване на злополуката от
страна на ищцата,което е основание по смисъла на чл.201 ал.2 от Кодекса на
труда за намаляването на отговорността на работодателя. Съгласно сочения текст
от закона отговорността на работодателя, може да се намали, когато пострадлият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Според
постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на IV
г.о. на ВКС,Решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на IV г.о. на ВКС и Решение № ***г.
по гр.д.№ ***г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201 ал.2 от Кодекса
на труда,макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия
допринасящи за настъпването на вредоносния резултат,не винаги е
налице,защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е
проявление на подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат; тогава
работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява; работодателят следва да докаже
настъпването на трудовата злополука поради проявена от работника
груба небрежност при изпълнението на работата, т.е при условията на
пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само , че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,но че е
извършвал работата при липсата на елементарно старание и внимание и
пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност.
Имайки предвид
посочената практика на ВКС, съдът намира, че в случая работодателят не е
изпълнил възложената му в процеса доказателствена тежест и не е установил
допусната от Р.Й. А. груба небрежност при настъпването на трудовата злополука. Посоченият от
свидетелите факт на самоволно напускане на определеното й за деня работно място
на „***“ по нареждане на *** , не води сам по себе си до извода за допускане на
„груба небрежност“ от ищцата изпълнявайки трудовите си задължения.
Като се има предвид, че тези свидетели са служители в ответното дружество,
както и че имат противоречия в показанията си относно изправността на
техническата линия /св. Б. сочи, че тя била скъсана,а св.Г. – че тя била в
изправност/, както и съпоставени с другите писмени доказателства, съдът намира
показанията им за заинтересовани. От писмените доказателства събрани по делото
се установи, че трудовата злополука е станала на обичайното за ищцата работно
място нишковидна линия в цех „***“, при опит да подмени кабелчетата на
къдрилката вследствие на невнимание
от страна на ищцата , ***е увлечена от уплътнителните кабелчета и ***са били
притиснати и премазани. В протокола № ***г. и в Разпореждането на НОИ за
трудовата злополука е отразено, че злополуката е настъпила при извършване на
работа в интерес на осигурителя/работодателя/, като не са констатирани
допуснати нарушения на нормативни актове. Ответникът не ангажира доказателства
с които да бъдат установени конкретни извършени от пострадалия
действия, които да бъда окачествени като проява на груба небрежност.
След като работодателят не е доказал работникът да е съзнавал , че
може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги
предотврати, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляване на
отговорността на работодателя не е осъществено.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Безспорно се установи както от писмените доказателства, така и от
експертизата на СМЕ и показанията на св.Г. М., които съдът кредитира като
обективни и им дава вяра, че в резултат на трудовата злополука ***на ищцата е
била осакатена, като същата е претърпяла значителни болки и страдания изпаднала е в депресия, като всички тези
състояния продължават и до днес. В резултат на злополуката ищцата не е в
състояние да продължи на упражнява труд по трудовото си правоотношение с
ответника, както и такъв изискващ участие на ***. Налице е причинна връзка
между претърпяната трудова злополука и вредите понесени от ищцата.
Относно размера на
неимуществените вреди:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетение се определя от съда по справедливост.
Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които се търпят от ищцата.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка е и непосредствена последица от трудовата злополука. Принципът
за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице, като следва да държи сметка за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по
делото.
Настоящият съдебен състав счита,
че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от посочената в
разпореждането за трудова злополука травма е в размер на 50 000 лв. При
определянето му съдът съобрази характера на увреждането; неблагоприятната
прогноза-невъзможността за настъпване на възстановяване, пълна загуба на
функцията на ръката, като е налице осакатяване на ръката; отрицателното влияние
на това състояние върху общата й трудоспобност и психическо сътояние;
преживяната оперативна интервенция, изпитваните от ищцата силни болки в
продължителен период; неудобствата и затрудненията в ежедневното битово
обслужване, както и възрастта на пострадалата на 58 години към датата на
злополуката. Като законна
последица на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху тази
сума, считано от 10.11.2017г. до
окончателното й изплащане.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно чл.200,
ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение и за претърпените имуществени вреди, вкл. пропусната полза, но като
разлика между действително претърпените вреди и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
Относно размера на
имуществените вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, е налице съдебна практика,
съгласно която обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ е свързано със
задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда. Тази вреда се
изразява в разликата между плащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпуснатото след това обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/,
която се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия /Р. № *** г. ГД № ***г., III г. о.; Р. № ***г., ГД № *** г., III г.
о./. Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако беше здрав и
работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /Р. № *** г.,
ГД № *** г., на IV г. о./. Приетото и неоспорено Заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза сочи, че разликата
между брутното трудово възнаграждение, което би получила ищцата за периода от
деня след трудовата злополука 11.11.2017г. до 07.06.2018г. и полученото парично
обезщетение за времето на отпуск поради временна нетрудоспособност в резултат
на трудовата злополука за същия период е в размер на 565.08лв. , размерът на
обезщетението за забава върху тази сума е 72.59лв., поради което съдът прима,
че тази искове са основателни и доказани в пълен размер.
По отношение на
претенцията за заплащане на имуществени вреди , представляващи разлика между
брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила до навършване на
предвидената за добиване право на пенсия възраст – 67г. като съдът приема, че
това е 05.05.2026г., така както е посочил осигурителя в съответствие с КСО и отпуснатата
от 08.06.2018г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука съдът намира за
основателна. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на това обезщетение е 45152.74лв. , поради което искът се явява
основателен в пълен размер, ведно със законната лихва считано от датата на
подаването на иска в съда – 19.06.2019г. до окончателното й изплащане. На
осн.чл.200,ал.4 от КТ това обезщетение следва да се намали с обезщетението,
което ищцата е получила от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ на 16.08.2018г.
от 23184.00лв./ по който факт не се спори/, като обезщетението което се дължи
от ответника на ищцата остава в размер на 21968,74 лв., до който размер съдът
намира иска за основателен и доказан.
При този изход на съдебния спор разноски се дължат на страните по
съразмерност.
Според представените списъци за разноски ищцата е извършила такива за
адвокатски възнаграждения общо от 4200лв., а ответникът – в размер на 4200лв. -
за адв.възнаграждение и 17.90лв. за 3 бр. съдебни удостоверения.
При това положение на осчл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят
по съразмерност разноски в размер на 3183,48лв.
На ответника по съразмерност се дължи сума в размер на 1346,82лв..
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Я. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2904,26 лева за държавни
такси по съразмерност съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 452.00 лв.
възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-медицинска експертиза
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД със седалище и адрес на управление : гр.С., р-н
***, ЕИК ***, представлявано от С. М. Д. на осн.чл.200,ал.1 от КТ да заплати на
Р.Й.А., ЕГН ********** ***, к-с“*** със съдебен адрес:***, кантора *** –
адв.В.К. от АК-Я. сумата от 50000лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова злополука,
настъпила на 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на злополуката – 10.11.2017 г. до окончателното й плащане. Отхвърля
като неоснователен искът за неимуществени в размер на 100000лв., от който е
предявена сумата от 50000лв.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД на основание чл.200,ал.3 от КТ да заплати на Р.Й.А.
сумата от 565,08лв., представляваща имуществени вреди, като разлика
между брутното трудова възнаграждение, което би получила по трудовото си
правоотношение за периода от 11.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и полученото
парично обезщетение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за
същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 19.06.2019г. до окончателното му изплащане .
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД да заплати на Р.Й.А.
обезщетение за забава върху сумата от 565,08лв. в размер на 72,59лв.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД на основание чл.200,ал.3 от КТ да заплати на Р.Й.А.
сумата от 21968,74лв. представляваща имуществени вреди, като
разликата межда брутното трудово възнаграждение, което би получила до
05.05.2026 г. – датата на която ще придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и отпусната от 08.06.2018г. пенсия, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2019г. до окончателното му
изплащане, като искът за разликата от 21968,74лв. до 45152,74лв. отхвърля, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД на основание чл.78,ал.1
от ГПК да заплати на Р.Й.А. направените по делото разноски в размер на 3183,48лева.
ОСЪЖДА Р.Й.А. на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „ЕКОПЛАСТ
ФАЙБЪР“ АД направените по делото разноски в размер на 1346,82лева.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Я.на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2904,26 лева за държавни
такси по съразмерност съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 452.00 лв.
възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: