Р Е Ш Е Н И Е № 17
03.01.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
28.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14735 по описа за 2017г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно
съединени искове при условията на евентуалност по чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 10 и чл. 11, ал.2 ЗПК и
чл. 143, ал.1 вр. с чл. 146 ЗПК.
Ищец Л.Н.Д. чрез а. Т.Т. иска да се
прогласи за нищожен договор за паричен заем № ... сключен с ответник „Сити Кеш“
ООД с ЕИК ********* поради нарушаване на чл. 10, ал.1 ЗПК, нарушаване на чл.
11, ал.1,т 7 ЗПК, нарушаване на чл. 11,ал.1, т.10 ЗПК, нарушаване на чл. 11,
ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, нарушаване на чл. 11, ал.1, т.20 ЗПК, нарушаване на чл. 11,
ал.2 ЗПК, евентуално да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 7, ал.2,
чл. 7, ал.4 и чл. 8 от същия договор на основание нарушение на чл. 143, ал.1
вр. с чл. 146 ЗЗП. Ангажира доказателства. Претендират разноски.
Отвеник „Сити Кеш“ ООД с ЕИК
********* чрез ю. Д.Д. оспорва предявените искове. Заявява становище по всички
наведени от ищеца факти, които се явява предвидени от закона и обуславящи
нищожност на договора за заем, респ. на отделните негови клаузи. Досежно
нарушението:
1.
по
чл. 10, ал.1 ЗПК – твърди, че всички елементи на договора отговарят на законово
определения шрифт от 12 и са в еднакъв вид и формат;
2.
по
чл.11, ал.1, т.7 ЗПК - общият размер на
кредита и условията му за усвояването – като обща сума за плащане е посочена
1 178.16 лв., като поради неизпълнение на чл. 8 от договора за заема и чл.
9, ал.2 от Общите условия /ОУ/ е начислена еднократна неустойка в размер на
984.70 лв. за които суми кредитополучателят е бил надлежно информиран;
3.
по
чл.11, ал.1, т.9а ЗПК – разпорежбата е неприложима, тъй като в договора се
касае до приложението на фиксиран годишен лихвен процент 40.08%, а законовата
разпоредба урежда случаите на референтен лихвен процент, т.е. лихвен процент,
използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за
потребителски кредит променлив лихвен процент.
4.
по
чл.11, ал.1,т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита отговаря на
този определен в договора – 49.086% като неустойката по чл. 8 от договора не се
включва в ГПР;
5.
по
чл. 11, ал.1, т.11 и 12. ЗПК – законът не изисква определено съдържание на
погасителния план;
6.
по
чл.11, ал.1, т.20 ЗПК – изпълнението на разпоредбата се съдържа в чл. 9 от
договора и чл. 7, ал.3 от ОУ към договора.
Относно евентуалния иск – също се оспорват твърденията за недействителност
на атакуваните договорни клаузи.Не са налице неравноправни клаузи, на ищцата е
била предоставена цялата преддоговорна информация, запозната е с условията на
договора, подписана е всяка страница от ОУ към договора, сумите са правомерно
начислени.
Ето защо се иска от съда да отвхърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното
Страните не спорят, а и от представените писмени документи се установява,
че е сключен договор за паричен заем № ... към искане ..,
към договора е приложен погасителн план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,общи
условия по договор за заем с подписана всяка страница от
заемополучателя,справка за платени суми в размер на 355 лв.
Видно от заключението на в. л.Й.П. по допуснатата ССчЕ се установява, че
при получена главница от 1000 лв. се установява, че същата следва да се върне
за 11 месеца на 43 вноски и върната сума е в размер на 1 178.20 лв. което
формира годишен лихвен процен от 40.08%.
Видно от заключението на в. л.М.С. по СТЕ от 21.11.2018г. вида и размера на
шрифта на договора за паричен заем е “..”, вида и размера на шрифта на ОУ към договора е “..”.
в. л.посочва, че в „ал.3“ на л. 75 от делото е
сравнителния образец, който е „..” и който е използван за сравнение с шрифта, който е
изпълнен в текста на договора, при което се установили съвпадения по общи
признаци като разположението на текстовата част от печата, големина на буквите,
плътност на шрифта, разстояние между буквите, положена разделителна точка. Като
по тези критерии извода на в. л.е в насока, че шрифта на договора за заем е „..”.
в. л.посочва, че техниката, която е използвал е различна
от тази при която е установявал шрифта на ОУ където съпоставя сравнително
снимка на част от общите условия – сн.4 със сравнителен образец, който е
текстово изписан формат .. в текстообработваща програма ...В случая при договора на сн.2 - сравнителен образец не е поставена в
текстообработваща програма .., което обаче не може компрометира доказателствената
стойност на заключението, тъй като в. л.е категорично, че сн.2 Сравнителен
образец е текст с вид и формат „..” който е идентичен с шрифта и формата на текста изписан в
договора за заем. Следва да се посочи, че при използване на съответната техника
и методология в. л.е длъжно да посочи анализа на изводите си, а в тежест на
страната е да ги обори чрез съответните доказателствен източници. В случая
ответника не представя доказателства затова че текста и формата на изписаното в
договора за паричен заем е различно от посоченото от в. л.„..”.
При така изложената фактология съдът намира от правна страна следното.
По главния иск:
Относно твърдяното нарушение на:
1.чл. 10, ал.1 ЗПК - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
В конкретния случай по делото се установява, че договорът е писмена форма,
на хартиен носител, ясен и разбираем, но ищецът установява чрез СТЕ на в. л.С.,
че шрифтът на договор е 11, което е по-малко от 12, поради което и настоящата
инстанция намира, че процесния договор е в пряко нарушение на тази разпоредба.
Заключението на в. л.съдът приема за компетентно и безпристрастно като подробно
експертът посочва общите признаци въз основа на които прави извода затова, че
шрифтът на договора е 11, а форматът е “..”;
2. по чл.11, ал.1, т.7 ЗПК - общият размер на кредита и условията му за усвояването са
детайлизирани, което се потвърди и от
заключението на ССчЕ, което съдът възприема като компететно и безпристрастно
изготвено. Следователно няма нарушение на тази разпоредба;
3.чл.11, ал.1, т.9а ЗПК – разпоредбата е неприложима, тъй като в договора
за паричен заем се касае до приложението на фиксиран годишен лихвен процент от
40.08%, а законовата разпоредба урежда случаите на референтен лихвен процент.
Следователно, не се констатира нарушение на тази разпоредба;
4. чл.11, ал.1,т.10 ЗПК годишния процент на разходите по кредита отговаря
на този определен в договора – 49.086% като неустойката по чл. 8 от договора не
се включва в ГПР. Следователно, няма нарушение на тази разпоредба;
5. чл. 11, ал.1, т.11 и 12. ЗПК - условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Погасителният план към договора съдържа информация за броя на вноските, както и
за неустойката по чл. 8 от договора, съдържа информация за датите на
плащанията. Не съдържа информация затова каква част от вноската представлява
главница и каква част се отнася към лихвата, но такова изискване законът не
поставя изрично. Следователно няма нарушение на т.11. Няма нарушение и на т.12,
тъй като не е погасена главницата по договора.;
6. чл.11, ал.1, т.20 ЗПК - чл. 9 от договора и чл. 7, ал.3 от ОУ към
договора съдържат тази информация. Следователно, няма нарушение и на тази
разпоредба.
На основание чл. 22, ал.1 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК поради неспазване
изискването за шрифт не по-малък от 12 на договор за паричен заем № ... същият
се явява недействителен изцяло по изрична разпоредба на закона, поради което и
недействителността на това основание следва да бъде прогласена.
Предвид уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ищцата
следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от 698 лева
съгласно представения списък с разноски на л. 78 от делото.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за паричен заем № ... към искане № ..сключен между Л.Н.Д. с ЕГН ********** *** в качеството й
на заемополучател и „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. №.. с п. Д.Д. в качеството му на заемодател
на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит поради използван размер на шрифта в договора за заем
по-малък от 12, а именно: 11;
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. №. с п. Д.Д. да заплати в полза на Л.Н.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 698 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.