Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 16.03.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Я. Г.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 353 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета от
АПК, във връзка с чл.13 от ЗСП и чл.16 от ППЗСП.
Образувано е по жалба на В.И.С., ЕГН-********** ***
против Заповед № ЗСП/Д-Т/4355 от 18.11.2021г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”-Община Търговище, потвърдена с Решение № 25-РД06-0064 от
08.12.2021г. на Директора на РДСП-Търговище, с която и е отпусната еднократна
социална помощ по чл.16 от ППЗСП в размер на 300 лева, считано от 01.11.2021г.
В
жалбата си В.И.С. моли оспорената Заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна и да и се отпусне размер на еднократна социална помощ по
чл.16 от ППЗСП в размер на 375 лева.
В
съдебно заседание, оспорващата се
представлява от дъщеря си С. Г. В.,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Навежда, че оспорващата има право освен на
отпуснатите и 300 лева, но и на още 75 лева, като се отчете, че е на 75г., с
ТЕЛК втора група и има и инсулт. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът по оспорването – Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане” - Търговище в съдебно заседание се явява
лично. Излага становище, че на С., на основание чл.16, ал.1 от ППЗСП е
отпусната еднократна социална помощ в размер на 300 лева за частично покриване
на направените разходи за операция. Навежда, че размерът на помощта се определя
от Директора на Дирекция „СП“ до петкратния размер на гарантирания минимален
доход. Излага доводи, обосноваващи издаването на оспорената заповед при
правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът констатира следното:
На 04.11.2021г. В.И.С. *** е подала Заявление с вх.№ ЗСП/Д-Т/4355 до директора на Дирекция “Социално подпомагане” –
Търговище, с която е поискала да и бъде отпусната еднократна социална помощ за операция.
В хода на производството на социалния работник са били предоставени от
В.И.С. - копие от Епикриза от Медицински център „Вита
Медика“ ЕООД гр. Разград за извършена оперативна интервенция на 17.08.2021 г. и
копие от касова бележка и фискален бон за заплатена операция в размер на 630.00
лв.
От проведеното
социално проучване социалният работник е установил, че г-жа В.С. е постъпила в
Медицински център „Вита Медика“ ЕООД гр. Разград за лечение на катаракта. От
анамнезата е видно, че С. има намалено зрение и дискомфорт в ляво око. След
проведени изследвания на 17.08.2021 г. е направена факоемулсификация и
аспирация на катарактата на ляво око. След ретробулбарна анестезия е направен
роговичен разрез, хидродисекция, факоемулсификация, аспирация иригация и имплантация на ИОЛ. За извършената
операция на око г-жа С. е заплатила 630.00 лв. В хода на социалното проучване е установено,
че г-жа С. получава пенсия в размер на 300 лева, като това е единствения доход
на лицето. Установено е, че съжителства с дъщеря си, която я обгрижва, но няма
възможност да я подпомага с финансови средства. Установено е също така и че за
заплащането на операцията е взет заем от близки.
За проведеното социално проучване,
социалният работник е изготвил социален доклад, в който е направил предложение
на С. да бъде отпусната еднократна помощ
по чл.16 от ППЗСП в размер на 300 лева.
Въз основа на
изготвения социален доклад на 18.11.2021г.
Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане”-Община Търговище е издал Заповед
№ ЗСП/Д-Т/4355, с която на В.И.С. *** е отпусната еднократна социална
помощ по чл.16 от ППЗСП в размер на 300 лева, считано от 01.11.2021г.
В заповедта не са изложени мотиви
относно така определения размер на еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП от 300
лева.
Заповедта е връчена на В.И.С. на 26.11.2021г. Същата е обжалвана по
административен ред пред Директора на РДСП – Търговище с жалба с вх.№25-94В-00-0801/01.12.2021г.
С
Решение № 25-РД06-0064 от 08.12.2021г. на Директора на РДСП-Търговище оспорената
заповед е била потвърдена. В решението си директорът на РДСП-Търговище е приел,
че за лицето са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по реда
на чл. 16 от ППЗСП. Посочил е, че съгласно Постановление на Министерски съвет №
305 от 19.12.2017 г. месечния размер на гарантирания минимален доход е от 75
лв. Посочено е също така , че съгласно чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, размерът на
отпуснатата еднократна помощ не може да надвишава петкратния размер на
гарантирания минимален доход или 375.00 лв. В решението обаче не са изложени
мотиви на органа относно определянето на размер на еднократната помощ за В.И.С.
именно от 300 лева.
Горепосоченото Решение е съобщено на В.И.С.
на 09.12.2021 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне.
Жалбата на В.И.С. срещу Решение № 25-РД06-0064 от 08.12.2021г. на Директора на РДСП-Търговище до
Административен съд –Търговище е подадена на 22.12.2021г. с вх.№2642.
Не се спори по делото, че по отношение
на В.И.С. са налице всички предпоставки за отпускане на еднократна социална
помощ по чл.16 от ППЗСП за инцидентно възникнала здравна потребност.
Така приетата по делото фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, при спазване
на задължителната положителна процесуална предпоставка-проведено оспорване по
административен ред. Жалбата е подадена от
надлежна страна и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество,
съдът след като извърши проверка по чл.168
от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед е постановена от
материално и териториално компетентен орган. Същата обаче се явява издадена при
съществено нарушение на процесуалните правила, по следните съображения:
Не се спори по делото, че В.И.С. отговаря
на всички материални предпоставки за
отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП за инцидентно
възникнала здравна потребност. Спори се
единствено относно размера на отпуснатата еднократна помощ.
Съгласно чл.16, ал.2 от ППЗСП размерът
на социалната помощ се определя по преценка на Директора на съответната Дирекция
„СП“. Следователно последният действа в условията на свободна преценка/
оперативна самостоятелност, като единственото законово ограничение е размерът
на отпуснатата помощ да не превишава петкратния размер на гарантирания
минимален доход. Съгласно Постановление на Министерски съвет № 305 от
19.12.2017 г., приложимо към датата на издаване на оспорената
Заповед-18.11.2021г., на основание чл.142, ал.1 от АПК, размерът на гарантирания
минимален доход е от 75 лева и в тази
връзка петкратния размер на същия се явява в размер на 375 лева.
В случаите когато административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност, той дължи мотиви относно
преценката си -защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения. Неизлагането на мотиви в тези случаи, съставляват съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и основание за отмяната на акта. В
тази насока Тълкувателно решение №4 /22.04.2004г. на ВАС.
В конкретният случай липсват мотиви,
както в оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т/4355 от 18.11.2021г. и социалния доклад,
въз основа на който същата е издадена, така и в
Решение № 25-РД06-0064 от 08.12.2021г. на решаващия орган, относно
преценката на органа, че на оспорващата следва да бъде отпуснат размер на
помощта от 300 лева, вместо възможния и допустим по закона размер от 375 лева.
Самият орган в социалния доклад, в оспорената Заповед и в Решение
№ 25-РД06-0064 от 08.12.2021г., е приел,
че пенсията на С. от 300 лева като единствен доход на лицето е недостатъчна за
задоволяване на жизнените и потребности, както и че за извършването на
операцията лицето е взело заем от близки. Същевременно в акта на органа липсват
мотиви относно преценката на същия при определянето на по-малък размер на
помощта от възможния допустим по закон.
Независимо от гореизложеното, съдът
намира акта за постановен и в несъответствие с целта на закона, а именно да се
осигури покриване на разходите на онези лица, които заради социалното си,
здравословното си състояние, имущественото си състояние, възрастта си, доходите
си не са в състояние самостоятелно да задоволят комунално-битовите си
потребности поради внезапно възникнало събитие с непредвидим и непреодолим
характер, което ги е лишило от регулярно получаваните доходи в пълен размер и е
довело до еднократна невъзможност да посрещнат най-необходимите жизненоважни
потребности. Целта на социалното подпомагане е очертана в чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП, като тя е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат
да задоволяват своите основни жизнени потребности. Тази цел не е постигната с
оспорената Заповед.
Същественото в разпоредбата на чл. 16, ал. 1
от ППЗСП е дали лицето или семейството, което иска еднократна помощ, е
изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникналите и конкретно
посочени в нормата жизненоважни потребности, с която ситуация лицето не може да
се справи само, независимо дали има доходи над гарантирания минимален доход.
На основание всичко гореизложено, съдът
намира оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т/4355 от 18.11.2021г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-Община Търговище за незаконосъобразна, като
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в
несъответствие с целта на закона и следва като такава, същата да бъде отменена.
Предвид на това,
че естеството на въпроса е предоставен на преценката на административния орган,
съгласно чл.16 ал.2 от ППЗСП, на основание чл.173 ал.2 от АПК, следва
преписката да бъде изпратена на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” - Търговище за ново произнасяне по същество, при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора следва на основание чл.143,
ал.1 от АПК следва на оспорващата да и бъдат присъдени направените от нея разноски
по делото в размер на 10 лева платена държавна такса.
Воден от горното, на
основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на В.И.С.,
ЕГН-********** ***, Заповед №
ЗСП/Д-Т/4355 от 18.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Община Търговище, потвърдена с Решение № 25-РД06-0064 от
08.12.2021г. на Директора на РДСП-Търговище.
ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката по Заявление
с вх.№ ЗСП/Д-Т/4355 от 04.11.2021г. подадено от В.И.С., ЕГН-**********
*** на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Търговище за ново
произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение, в законния срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално
подпомагане”-Община Търговище да заплати на В.И.С., ЕГН-********** *** разноски
по делото в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: