РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Троян, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ.СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ. в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла И. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла И. Иванова Гражданско дело №
20214340100862 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК ***, чрез
пълномощника Т. Т. СТ. – юрисконсулт, против И. Л. Ц. с ЕГН ********** с адрес: ***и Т.
Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД – отменителен /Павлов/ иск за обявяване на недействителност по
отношение на ищеца на прехвърляне на вземания, извършени с Договор за цесия от
19.07.2021г. от И. А. Ц. на Т. Г. Ч..
В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г.,
издаден от Окръжен съд - Ловеч по гр. дело № 440/2012 г. по описа на същия съд,
Обединена българска банка АД е осъдена да заплати на И. А. Ц. сумата 11132 лева. Излага
се, че с Договор за цесия от 19. 6 07. 2021 г. И. А. Ц. е прехвърлил безвъзмездно на Т. Г. Ч.
вземанията си от Обединена българска банка АД по този изпълнителен лист, като
цесионерът Т. Г. Ч. е подал молба за образуване на изпълнително производство срещу
банката, която молба е уважена и с Постановление от 17. 09. 2021 г. е образувано
изпълнително дело № 20218380410622 по описа на ЧСИ М. Б.. На 17. 09. 2021 г. Обединена
българска банка АД е получила Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
Сочи се, че паралелно с това, с Изпълнителен лист № 112 от 21. 08. 2017 г., издаден от
Окръжен съд - Ловеч И. А. Ц. е осъден да заплати на Обединена българска банка АД сумата
6630 лева разноски по т. д. № 74/2016 г. на същия съд, а с Изпълнителен лист № 101 от
26.07.2017 г., издаден от Окръжен съд - Ловеч е осъден да заплати на Обединена българска
банка АД и разноски по т. д. 75/2016 г. по описа на същия съд в размер на 8472.16 лева,
които задължения не са изплатени или погасени. Твърди се, че общият размер на дължимите
1
от И. А. Ц. на Обединена българска банка АД суми по тези две дела е в размер на 15102.16
лева, което считат, че значително надвишава вземането по изпълнителен лист № 112 от 01.
07. 2020 г., издаден от Окръжен съд - Ловеч по гр. дело № 440/2012 г. в полза на И.Ц. Излага
се, че по искане на Обединена българска банка АД, с Определение № 5656 от 01. 10. 2021 г.
Софийският районен съд е допуснал обезпечение на настоящия иск чрез спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20218380410622 и чрез налагане на запор върху
вземанията на взискателя по същото изпълнително дело, за което е издадена Обезпечителна
заповед № 389 от 04. 10. 2021 г. на същия съд. Ищцовата банка счита, че насрещните
задължения на И. А. Ц. и Обединена българска банка АД са изискуеми и ликвидни и
вземанията на банката са с по-голям размер, което обуславя правния интерес на ОББ АД от
прихващането им с вземанията на И. А. Ц., което прихващане не може да бъде осъществено,
тъй като И. А. Ц. е прехвърлил безвъзмездно вземанията си от ОББ АД и техен носител вече
е друго лице, от което банката няма насрещни вземания. Считат, че тази сделка несъмнено
уврежда банката, лишава я от възможността да прихване задълженията, поради което за
Обединена българска банка АД е налице правен интерес от предявяване на иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД с искане да бъде обявено за недействително спрямо банката
прехвърлянето на вземания, извършено със сключения между И. А. Ц. и Т. Г. Ч.
безвъзмезден Договор за цесия от 19. 07. 2021 г. Излага се, че цедентът И.Ц. е страна както
по т. д. 74/2016 г., така и по т. д. 75/2016 г. - и двете по описа на Окръжен съд – Ловеч, знаел
е за постановените срещу него съдебни решения и за увреждането от това, че банката ще
бъде лишена от възможността да прихване тези свои вземания с дължимото му по
Изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г., издаден от Окръжен съд - Ловеч. Тъй като
прехвърлянето на вземания е извършено безвъзмездно, знанието или незнанието на
цесионера за увреждането на ОББ АД е ирелевантно за спора, в съответствие с разпоредбата
на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Молят съдът да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по
отношение на Обединена българска банка АД прехвърлянето на вземания, извършено с
Договор за цесия от 19. 07. 2021г. от И. А. Ц. с ЕГН ********** на Т. Г. Ч. с ЕГН
**********.
Ангажират доказателства, правят се доказателствени искания, претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. А. Ц., ЕГН **********, чрез
пълномощника си - адв. К.К. САК изразява становище за неоснователност на претенцията,
излагайки следните аргументи: Счита, че „ОББ" АД няма качеството кредитор спрямо него.
Сочи, че ищецът претендира разноски в размер на 6 630 лева по Изпълнителен лист №112 от
21.08.2017г., издаден по т.д. №74/ 2017г. По описа на ЛОС, но твърди, че според
изпълнителния лист дължимите суми са: 106 788 лева главница, лихви и разноски по
заповедното производство, както и 6 630 лева разноски в производството. В тази връзка
пояснява, че за сумата от 106 788 лева вече е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№31/2016г. по описа на PC- Троян и ОС-Ловеч не е следвало да издава изпълнителен лист
2
за тази сума, т.к. се е стигнало до издаването на два изпълнителни листи за една и съща
сума. Излага, че до настоящият момент не му е връчвано
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, нито е уведомяван за издаването му и не
е могъл да възрази и да искам отмяната му, като счита, че единствената сума, която може да
се претендира по т.д. №74/2016г. е разноски в размер на 6 630 лева.
Твърди, че ч.гр.д.№31 /2016г. по описа на PC- Троян и т.д. №74/2016г. по описа на
ОС- Ловеч са с предмет вземания по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г., като за
обезпечаване на вземанията е учредена договорна ипотека, обектнвирана в Нотариален Акт
№110, том VII, per. №8246, дело №1193 от 2007г. на нотариус М. Г.- Нотариус с per. № 477 с
район на действие PC- Троян върху Недвижим имот, представляваш част от 8 хотелски
комплекс „***" в курортен комплекс /вилна зона/ Ч., община Троян, област Ловеч, а именно
сграда с идентификатор 81476.512.15.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
81476.512.15 и застроена площ от 156 квадратни метра, брой етажи З/три/, предназначение:
Хотел, съгласно Скица №15-27257 от 16.01.2019г. издадена от СГКК- гр. Ловеч, въведена в
експлоатация с Удостоверение №38/06.08.2009г. на Обшина Троян и построена съгласно
Нотариален акт за учредяване на право на строеж- Акт №173, том XII, вх. per. № 3126 от
03.11.2004г. на СВ- Троян и разрешение за строеж №156/19.11.2004г. на Община Троян.
Към момента на учредяването на ипотеката, недвижимият имот е бил собственост на „***"
ООД ЕИК ***, като по отношение на „***" ООД е открито производство по
несъстоятелност, а именно т.д. №51/2015г. по описа на ЛОС. В процедурата по
несъстоятелност и при спазване на изискванията на чл. 718 от ТЗ на 30.01.2019г. синдикът -
Д. В. Х., е продал гореописания недвижим имот за сумата от 308 438, 64 лева, която е
постьпила по сметката на „ОББ" АД и съобразно редът за погасяване - първо разноските -
сумата от 6 630 лева, възникнала през 2017г. е погасена.
Излага, че при извършена справка в „ОББ" АД бил уведомен, че банката е цедирала
вземанията си по договора на „ЕОС Матрикс" ЕООД. По отношение на претенцията за
сумата от 8 472, 16 лева, представляващи разноски по т.д. № 75/2016г. по описа на ЛОС
излага следните аргументи: Ч.гр.д. № 30/2016г. по описа на PC- Троян и т.д. №75/2016г. по-
описа на ЛОС са с предмет вземания по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.07.2007г. За обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека,
обективирана в Нотариален Акт №80, том IV, per. №4604, дело №625 от 2007г. на нотариус
М. Г. върху Недвижим имот, находят се в село Ч., обшина Троян , област Ловеч, а именно:
Поземлен имот с кадастрален номер 5120015, попадащ в урегулиран ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
VI-21,26 - „За обществено обслужване", който имот е означен с №15 в квартал 4 по
регулационния план на с е л о Ч.- вилна зона, одобрен със Заповед №976/1968 ПРЗ за ЧИ.РП,
одобрен със Заповед № 1100/19.11.2004г. и кадастралния план, одобрен със Заповед
№134/2005г., с площ на имота по скица от 719 кв.м., а по нотариален акт от 720 кв.м. заедно
с построената в 9 имота по скица: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 56 кв.м и разгърната площ от 150 кв.м., масивен гараж със застроена плош от 18 кв.м. и
3
навес без оградни стени. Имотът е продаден на 27.08.2018г. от ЧСИ В. П., per. № 879 с
район на действие Окръжен Съд- Ловеч за сумата от 190 500.00 лева. Твърди се, че на
03.10.2018г. ЧСИ П. е направил разпределение на получената сума, като към „ОББ" АД е
разпределена сумата от 182 918 лева, като в тази връзка се твърди, че вземането на банката
от 8 472. 16 лева разноски, което е възникнало през 2016г. е било погасено. Сочи се, че при
извършена справка в банката бил уведомен, че вземанията на банката по този договор са
цедирани на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Ангажира доказателства.
В срока по реда на чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Г. Ч., ЕГН
**********, чрез адв. Р.И., САК, в който излага съображения за неоснователност и
недоказаност на претенцията. Твърди се, че на 01.03.2021 г. сключил с И.Ц. договор за
паричен заем за сумата от 4 500 лева, която му предоставил. Излага, че на 01.04.2021г.
сключил с И.Ц. договор за паричен заем за сумата от 4 900 лева и му предоставил
договорената сума. Излага, че на падежа Ц. не му върнал дължимите суми, като предложил
да му прехвърли вземането си срещу „ОББ" АД за разноски по дело №440/2012г. по описа
на ЛОС, за което разполагал с изпълнителен лист. Твърди, че той приел предложението му и
подписали споразумение на основание чл. 65 от ЗЗД, в изпълнение на което сключили
договор за цесия. Счита, че тези отношения са ирелевантни за събиране на прехвърленото
вземане, поради което не е предоставял копие от договорите за заем и споразумението по
изпълнителното дело. Заявява, че е изрядна страна в отношенията си с И.Ц. и не е получавал
безвъзмездно вземането, както твърди банката. За същото е заплатил сумата от 9 400 лева.
Оспорва, че банката е кредитор на И.Ц., т.к. представените изпълнителни листове са копия,
издадени преди много години и от същите не може да се направи извод, че вземанията все
още съществуват.
От представените по делото писмени доказателства: Заверено копие на
Изпълнителен лист № 112/01.07.2020 г.; Заверено копие на Договор за цесия от 19.07.2021
г.; Заверено копие на Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД № Вд-173-155/2021 г.; Заверено
копие на Постановление от 17.09.2021 г. на ЧСИ М. Б. рег. № 838; Заверено копие на покана
за доброволно изпълнение на ЧСИ М. Б. рег. № 838 изх. №76409/17.09.2021г.; Заверено
копие на Изпълнителен лист № 112/21.08.2017 г.; Заверено копие на Изпълнителен лист №
101/26.07.2017 г.; Заверено копие на Определение №5656/01.10.2021 г. на СРС; Заверено
копие на Обезпечителна заповед № 389/04.01.2021 г. на СРС; Копие на Изпълнителен лист
№ 24/14.01.2016 г.; Копие на Нотариален акт № 80, т. ІV, рег. № 4604, дело № 625 от 2007 г.
на Нотариус М. Г.; Копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 110, т.
ІV, рег. № 8246, дело № 1193 от 2007 г. на Нотариус М. Г.; Копие на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 031, т. І, рег. № 367, дело № 027 от 2019 г. на Нотариус Б.
К.; Копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.08.2018 г., вписан под №
78, т. ХІІ, рег. № 3449 от 2018 г.; Копие на Решение от 04.03.2015 г. на ЛОС по гр. д. №
497/2012 г.; Копие на Решение от 10.07.2017 г. на ЛОС по т. д. № 74/2016 г.; Заверено копие
на Договор за заем от 01.03.2021 г., сключен между И. А. Ц. и Т. Г. Ч.; Заверено копие на
4
Договор за заем от 01.04.2021 г., сключен между И. А. Ц. и Т. Г. Ч.; Заверено копие на
Споразумение от 19.07.2021 г., сключен между И. А. Ц. и Т. Г. Ч.; ч.гр.д. № 31/2016 г. на РС
– Троян; т. д. № 75/2016 г. на ЛОС; т.д. № 497/2012 г. на ЛОС, т.д. № 51/2015 г. на ЛОС,
както и Договор за прехвърляне на парични вземания, Анекс № 3 към Договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 година, Договор за прехвърляне на парични
вземания, приложение № 1Б, Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019
година, Анекс № 2 към Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 година,
Приложение № 1Б към Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 година,
нот. акт № 031 том 1, рег. № 367, дело № 027 от 2019 година на нотариус Б. К., с район на
действие РС гр. Троян, частична сметка за разпределяне на постъпили суми в масата на
несъстоятелността на „***“ ООД по ТД № 51 от 2015 година по описа на ЛОС, определение
№ 158 от 26.03.2019 година по ТД № 51 от 2015 година по описа на ЛОС и преводно
нареждане за кредитен превод /одобрена частична сметка за разпределение/ с наредител
„***“ ООД се установява следната фактическа обстановка:
Между ОББ“АД и И.. АЛ. Ц. е сключен Договор за ипотечен кредит от
20.12.2007г., като за обезпечаване на вземанията е учредена договорна ипотека,
обектнвирана в Нотариален Акт №110, том VII, per. №8246, дело №1193 от 2007г. на
нотариус М. Г.- Нотариус с per. № 477 с район на действие PC- Троян върху Недвижим
имот, представляваш част от 8 хотелски комплекс „***" в курортен комплекс /вилна зона/ Ч.,
община Троян, област Ловеч, а именно сграда с идентификатор 81476.512.15.2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 81476.512.15 и застроена площ от 156 квадратни метра,
брой етажи З/три/, предназначение: Хотел, съгласно Скица №15-27257 от 16.01.2019г.
издадена от СГКК- гр. Ловеч, въведена в експлоатация с Удостоверение №38/06.08.2009г. на
Обшина Троян и построена съгласно Нотариален акт за учредяване на право на строеж- Акт
№173, том XII, вх. per. № 3126 от 03.11.2004г. на СВ- Троян и разрешение за строеж
№156/19.11.2004г. на Община Троян.
Установява се, че към момента на учредяването на ипотеката, недвижимият имот е
бил собственост на „***" ООД ЕИК ***, като по отношение на „***" ООД е открито
производство по несъстоятелност.
Установява се, че в процедурата по несъстоятелност, на 30.01.2019г. синдикът на
„***" ООД - Д. В. Х. е продал гореописания недвижим имот за сумата от 308 438, 64 лева,
която е постьпила по сметката на „ОББ" АД.
Установява се, че по силата на сключен Договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство на недв.имот от 23.07.2007г. е учредена договорна ипотека,
обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 79, том IV, per. №
4602, дело № 624 от 23. 07. 2007 г. на Нотариус М. Г., peг. № 477 на Нотариалната камара,
вписан в СВ - Троян под № 101, том II, дело № 1902, вх. per. № 2455 от 2007
г..
От представените по настоящото дело съдебни решения се установява, че ч.гр.д.
№31/2016г. по описа на PC- Троян и т.д. №74/2016г. по описа на ОС- Ловеч са с предмет
5
вземания по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г. , като вземането за разноски е
възникнало на 03.08.2017г., а ч.гр.д. № 30/2016г. по описа на PC- Троян и т.д. №75/2016г. по
описа на ЛОС са с предмет вземания по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.07.2007г. , като вземането за разноски е възникнало на 27.06.2017г.
Представено е Разпределение от 03. 10. 2018 г. на ЧСИ В. П. по И.пълнително дело
№ 922/2015 г., представляващо разпределение на сумите, постъпили от продажба на
ипотекирания имот; Частична сметка за разпределение на постъпили суми в
несъстоятелността по т. д. № 51/2015 г. на Ловешкия окръжен съд;
Установява се, че на 05.12.2019г. „ОББ" АД прехвърля всичките си вземания по
Договор за кредит от 20.07.2007г. ( в молба вх.№199 от 14.01.2022г. на ТРС – л.79,80 е
посочено Договор от 08.01.2008г., но в съдебното заседание се установи, че се отнася за
Договор за кредит от 20.07.2007г.) на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
От приложения Анекс №3 от 05.12.2019г. /чл.1/ е посочено, че Цедентът прехвърля
на Цесионера вземанията, посочени в Приложение №1Б към настоящия Анекс в цялост,
ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с изтекли
лихви и направени разноски за събиране на вземанията, което обстоятелство се установява
от приложените Уведомления за извършено прехвърляне на вземания, издадено от „ОББ"
АД и изпратено до И.Ц..
От представените съдебни решения се установи, че ч.гр.д. № 30/2016г. по описа на
PC- Троян и т.д. №75/2016г. по описа на ЛОС са с предмет вземания по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г. Вземането е възникнало на
27.06.2017г.
С Изпълнителен лист № 112 от 21. 08. 2017 г., издаден от Окръжен съд - Ловеч И.
А. Ц. е осъден да заплати на Обединена българска банка АД сумата 6630 лева разноски по т.
д. № 74/2016 г. на същия съд, а с Изпълнителен лист № 101 от 26.07.2017 г., издаден от
Окръжен съд - Ловеч е осъден да заплати на Обединена българска банка АД и разноски по т.
д. 75/2016 г. по описа на същия съд в размер на 8472.16
лева.
С Изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г., издаден от Окръжен съд - Ловеч по
гр. дело № 440/2012 г. по описа на същия съд, Обединена българска банка АД е осъдена да
заплати на И. А. Ц. сумата 11132.00 лева.
С договори за заем от 01.03.2021г. и 01.04.2021 г., Т.Ч. е предоставил парични заеми
на И.Ц. в размер на 4 500 лева, и в размер на 4 900 лева.
С подписано между И.Ц. и Т.Ч. споразумение, заемодателят и заемателят по
сключените договори за заем от 01.03.2021г. и 01.04.2021г. са постигнали съгласие, И.Ц. да
цедира на Т.Ч., вземането си към ОББ АД по изпълнителен лист № 112 от 01.07.2020 г..
издаден от Окръжен съд - Ловеч по гр. дело № 440/2012 г. по описа на същия съд връщане
на заемните суми.
С Договор за цесия от 19. 6 07. 2021 г. И.. АЛ. Ц. е прехвърлил на Т. Г. Ч.
6
вземанията си от Обединена българска банка АД по този изпълнителен лист. Цесионерът
Т. Г. Ч. е подал молба за образуване на изпълнително производство срещу банката, която
молба е уважена и с Постановление от 17. 09. 2021 г. е образувано изпълнително дело №
20218380410622 по описа на ЧСИ М. Б., а на 17. 09. 2021 г. Обединена българска банка АД е
получила Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
По искане на Обединена българска банка АД, с Определение № 5656 от 01. 10. 2021
г. Софийският районен съд е допуснал обезпечение на настоящия иск чрез спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20218380410622 и чрез налагане на запор върху
вземанията на взискателя по същото изпълнително дело, за което е издадена Обезпечителна
заповед № 389 от 04. 10. 2021 г. на същия съд.
От приетите като доказателства молби от ЕОС Матрикс ЕООД (вх. №
199/14.01.2022г. и вх. № 1357/18.03.2022г. на ТРС) и приложените към същите писмени
доказателства се установява, че банката е цедирала на ЕОС Матрикс ЕООД всички свои
вземания от И. А. Ц. в цялост, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни
права, включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на
вземанията.
Установява се от приложените по делото доказателства, че на 01.03.2021 г. Т.Ч.
сключва с И.Ц. договор за паричен заем за сумата от 4 500 лева и му предоставя
договорената сума, а на 01.04.2021г. сключва втори договор за паричен заем за сумата от 4
900 лева и му предоставя договорената сума.
По реда на чл.65 ЗЗД И.Ц. прехвърля на Т.Ч. вземането си срещу „ОББ" АД за
разноски по дело №440/2012г. по описа на ЛОС, за което разполага с изпълнителен лист,
което е обективирано в сключения между тях Договор за цесия на 19.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът по чл. 135 ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу
предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява имуществото
си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази характеристика определя целта, с оглед
на която се предявява искът – да се постанови решение за обявяване на увреждащата сделка
за недействителна по отношение на кредитора. В хипотезата на чл. 135 ЗЗД, целта към която
се стреми ищецът, е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да
се удовлетвори за вземането си, чрез насочване на изпълнението към прехвърленото
имущество. Това от своя страна налага изясняване на обстоятелството, притежава ли
ищецът в настоящото производство качеството кредитор и налице ли е правен интерес, като
условие за процесуална легитимация при иск по чл. 135 ЗЗД. На първо място, ищецът следва
да докаже качеството си на неудовлетворен кредитор, т.е. титуляр на вземането
си.
От представените по делото съдебни решения се установи, че ч.гр.д. № 30/2016г. по
описа на PC- Троян и т.д. №75/2016г. по описа на ЛОС са с предмет вземания по Договор за
7
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г.
Установи се, че на 21.08.2020г. „ОББ" АД е прехвърлило всичките си вземания по
Договор за кредит от 23.07.2007г. на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Установи се, че на 21.08.2020г.
е сключен Анекс №2 към Договор за прехвърляне на вземанията между „ОББ" АД и „Еос
Матрикс" ЕООД, като в чл. 1 от Анекс №2 от 21.08.2020г. е посочено, че Цедентът
прехвърля на Цесионера вземанията, посочени в Приложение №1Б към настоящия Анекс, в
цялост, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с
изтекли лихви и направени разноски за събиране на вземанията в размерите съгласно
Приложение №1Б.
Безспорно е обстоятелството, че със сключването на договора за цесия не възниква
ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, т.е. сменя титуляря си.
Прехвърлянето на вземане по реда на чл.99 ЗЗД поставя въпросите за легитимацията на
цедента и цесионера като кредитори и за времето на възникване на вземането на цесионера.
В Решение №328/23.04.2010г. постановено по гр.д.№879/2009г. на трето г.о. ВКС е прието,
че страната, поискала отмяна по реда на чл.135 ЗЗД има за задача да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес. В настоящият казус атакуваната с
иска по чл.135 ал.1 ЗЗД сделка е сключена на 19.07.2021г., когато вече вземането на Банка
„ОББ“АД е било преминало в патримониума на цесионера „ЕОС Матрикс“ , по силата на
сключен между страните договор за цесия, тъй като безспорно беше установено, че на
21.08.2020г. „ОББ" АД прехвърля всичките си вземания по Договор за кредит от
23.07.2007г. на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Установи се, че на 21.08.2020г. е сключен Анекс №2
към Договор за прехвърляне на вземанията между „ОББ" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, като в
чл. 1 от Анекс №2 от 21.08.2020г. е посочено, че Цедентът прехвърля на Цесионера
вземанията, посочени в Приложение №1Б към настоящия Анекс, в цялост, ведно с всички
техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с изтекли лихви и
направени разноски за събиране на вземанията в размерите съгласно Приложение №1Б. По
делото са налични доказателства – неоспорени от ищеца, че в Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, издадено от „ОББ" АД и изпратено до И.Ц. се съдържат
волеизявления на ищецът , че е цедирал всичките си вземания по Договор от 23.07.2007г. на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, като уведомява първият ответник – Ц. да извършва всички
плащания на дължими суми по Договора /главница, лихви, неустойки, разноски и др./ по
сметка на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Съгласно теорията, правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го действия на длъжника възниква ex lege при наличие на вземане, титуляр на
което може да е кредиторът, менителничния кредитор, купувачът по предварителен договор,
съпругът, титулярят на вземане за издръжка и гледане, като е безспорно обстоятелството, че
лице, което няма качеството на кредитор не е активно легитимирано да предяви иск по
чл.135 ЗЗД. За да предяви този иск, трябва да е налице действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност, т.е. да съществува при извършването му.
8
И.ложените аргументи мотивират съдът да приеме, че към момента на
разпоредителната сделка - 19.07.2021г., атакувана с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, ищецът
„ОББ“АД / цедент/ не е имал качеството кредитор, т.е. ищцовата страна не е установила
наличието на първата предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД – качеството кредитор. /В този
смисъл Решение №639 от 06.10.2010г. постановено по гр.д.№754/2009г. на четвърто г.о.,
съгласно което, кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответник./
Не се доказа ищецът, към момента на предявяване на иска да има качеството на
кредитор, поради което не притежава активна материално правна легитимация по иска по
чл. 135 ЗДЗД, което прави предявения иск неоснователен.
И.ецът твърди, че атакувата по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка между
ответниците е безвъзмездна, поради което правно значение има единствено знанието на
длъжника, като знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено
разпореждането е без значение.
Настоящият състав счита, че в производството не беше доказано безвъзмездност на
извършената между ответницата цесия от 19.07.2021г., а напротив: От приобщените по
делото доказателства – необорени от ищцовата страна, безспорно беше установено, че
сделката между ответниците Ц. и Ч. е възмездна, т.е. необходимо е знание не само у ищецът,
а и у третото лице, с което длъжникът е договарял. Установи се, че на 01.03.2021 г. Т.Ч. е
сключил с И.Ц. договор за паричен заем за сумата от 4 500 лева и му е предоставил
договорената сума /л.50, 51/. На 01.04.2021г. е сключен втори договор за паричен заем за
сумата от 4 900 лева и му е предоставена договорената сума
/л.52,53/.
От съдържанието на приложеното на л.54,55 Споразумение от 19.07.2021г. се
установява, че И.Ц. не е върнал на Т. Г. Ч. заемните суми, като предлага да му прехвърли
вземането си срещу „ОББ" АД за разноски по гр.дело №440/2012г. по описа на ЛОС, за
което разполага с изпълнителен лист. Т.Ч. приема предложението му и подписват
споразумение на основание чл. 65 от ЗЗД. В изпълнение на споразумението сключват
договор за цесия.
Фактите, относно субективното отношение на длъжникът И.Ц. и Т.Ч. - лицето, с
което той е договарял се доказва от кредитора, което не беше сторено в настоящото
производство.
Изложените по-горе аргументи мотивират съдът да приеме, че заявената искова
претенция е неоиснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответниците сторените по делото разноски.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски пред настоящата
9
инстанция.
От представените по делото доказателства – Договор за правна помощ /л.218/ е
видно, че договореното адв.възнаграждение за Т.Ч. е в размер на 2000.00 лева, а за И.Ц. -
при условията на чл. 38 ал.2 от ЗА вр. с ал.1 т.2 от ЗА.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищецът направи
възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, по което
настоящата инстанция дължи произнасяне.
Цената на предявения иск съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК е 11132.00 лева.
Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на
Висшия адвокатски съвет за определяне минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в процесния случай възлиза на
864.00 лева. Претендираното възнаграждение от адв.И. е в размер на 2000.00
лева.
При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78,ал.5 от
ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия. В случая, съобразно цената на иска,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2,т.4 от
Наредба № 1/2004г., възлиза на 864.00 лв. Настоящият състав на съда намира за
неоснователно направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
претендираното от ответникът Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв. С
оглед обема на извършената от процесуалния му представител работа по делото-изготвяне
на отговор на исковата молба, активно участие в проведените две открити съдебни
заседания, както и обстоятелството, че делото е с по-висока от обичайната за подобен род
дела фактическа и правна сложност, договореното възнаграждението от 2000.00 лева не
следва да бъде намалено, тъй като същото представлява малко над двойният размер на
минималното възнаграждение по Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че минималният
размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на
законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може
да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя – определяне
на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и
клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право - принципът за
свобода на договарянето и обвързващата сила на договорите, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду им и
същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до
която е допустимо разпростирането на автономията на волите. Преценката на съда досежно
размера на адвокатската услуга се базира на установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява задължение на съда
10
винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.
По направеното искане от адв. К.К. от САК – пълномощник на И.Ц., за определяне на
адвокатско възнаграждение съобразно правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА:
Адвокатско възнаграждение съобразно правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя по
правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет с оглед вида, съответно цената на иска
и инстанцията на осъществено процесуално представителство. Уважената част от иска,
респективно отхвърлената част от иска, са от значение за това дали насрещната страна
дължи заплащане и до какъв размер от вече определеното адвокатско възнаграждение.
Адвокатът, който осъществява безплатна правна помощ не може да се поставя в различни
условия от този, който е уговорил и получил адвокатско възнаграждение. Нещо повече, в
едно и също производство би се стигнало до положение минималните размери на
адвокатско възнаграждение, съответно дължимите на възстановяване суми според
уважената или отхвърлена част от иска, да се определят при различна база.
Съобразно цената на предявения иск и изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за определяне
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение в процесния случай възлиза на 864.00 лева. По изложените по-горе
аргументи за фактическа и правна сложност на настоящото производство, обема на
извършената работа по делото - изготвяне на отговор на исковата молба, активно участие в
проведените две открити съдебни заседания, ангажиране на доказателства, съдът приема, че
адв.К.К., осъществяваща безплатна правна помощ не може да бъде поставена в различни
условия от адвокат, който е уговорил и получил адвокатско възнаграждение, поради което
счита, че дължимата за възстановяване сума на адв.К.К. от САК – проц.представител на
ответникът И.Ц. следва да бъде определена в размер на 2000.00 лева, която следва да бъде
изплатена от ищецът, съобразно изхода на делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изп.директори Т. В. М. и С. А. Г., срещу И. А. Ц. с ЕГН ********** с
адрес: *** и Т. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***за обявяване недействителност по
отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписвания с ЕИК ***на прехвърляне с Договор за цесия от 19.07.2021г., с
който И. А. Ц. е прехвърлил вземането си, представляващо дължими парични суми,
11
инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден по гр.д. №440/2012г. на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изп.директори Т. В. М. и С. А. Г., да заплати на И. А. Ц. с ЕГН
********** с адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева
, представляващи разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изп.директори Т. В. М. и С. А. Г., да заплати на адв.К.К. от САК, личен
номер **********, в качеството на проц.представител на И. А. Ц. с ЕГН **********
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. в размер на 2000.00 /две
хиляди/лева
Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
12