Определение по дело №1705/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1734
Дата: 12 юли 2017 г.
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20175300501705
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1734

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:                              

Председател: АННА ИВАНОВА

Членове:        ПОЛИНА БЕШКОВА

                     ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кацарова

въззивно частно гражданско дело № 1705 по описа за 2017 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, вх. № 21177/ 06.07.2017 г., подадена от адв.М.Т. в качеството на пълномощник на „Пътремонт“ ООД, ЕИК *********, против определение № 6014 от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 5254/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с., с което съдът е оставил без уважение молбата на „Пътремонт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Катуница, местност „Попското“, бивша база на „Мостстрой-Пловдив“ АД, представлявано от пълномощник адв.М.Т. за допълване на определение № 5195/30.05.2017 г.  в частта относно разноските.  

Счита определението за незаконосъобразно и неправилно, тъй като производството по издаване на обратен изпълнителен лист е самостоятелно и съдът следва да присъди направените в същото разноски. Това производство е средство за защита на длъжника срещу неправилно съдебно решение и при липса на материално – правните предпоставки на изпълнителния процес, с което се постига прекратяването му и връщане на полученото от кредитора въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист за присъдените с невлязло в сила съдебно решение вземания, чието съществуване впоследствие е отречено посредством отхвърляне на иска за тях, без да е необходимо предявяване на отделен осъдителен иск за връщане на недължимо полученото. След постановяване на решението жалбоподателят е упълномощил друг адвокат, като е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв. Моли определението да се отмени и да му се присъди сумата от 300лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено за производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба е депозирал отговор. Оспорва съображенията в частната жалба. Заявява, че производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по отношение дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната съдебна инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество акта / определение № 627/  18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 696/ 2014 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Посочил е, че за разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК не е предвидено заплащането на държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, поради което се извежда изводът, че производството е несамостоятелно. От друга страна, договорът за правна защита и съдействие за съответната инстанция включва и защитата по повод на дължимите разноски, затова и в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване и отговор на молба по чл.248 от ГПК. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя, за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по същество – за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на исковото първоинстанционно производство били обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. с чл. 21, ал.1, т.1 вр. с чл. 23, т.3 и чл.21 ал.3 и чл.26 от ЗДФИ, предявени от Община Родопи, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Софроний Врачански“№1а, против К.Д.Ц., ЕГН**********, с адрес ***, А.К.Ш., ЕГН**********, с адрес *** и „Пътремонт“ ООД, ЕИК115887057, със седалище и адрес на управление с.Катуница, местност „Попското“,/ бивша сграда на Мостстрой-Пловдив АД/.    Съдът се е произнесъл с решение, като е отхвърлил изцяло предявените искове и е осъдил ищеца да заплати на ответниците направените по същите разноски. С допълнителна молба ответникът „Пътремонт“ ООД, ЕИК115887057, направил искане за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните от него по силата на издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК суми. Направил е искане за присъждане на разноски за това производство в размер на 300лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С определение № 5195/ 30.05.2017 г. първоинстанционният съд е осъдил Община Родопи да заплати на „Пътремонт“ ООД събраните от последното дружество суми и постановил издаване на обратен изпълнителен лист. С молба от 06.06.2017 г. жалбоподателят направил искане за допълване на това определение, като му се присъди и сумата от 300лв.

С атакуваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд оставил искането без уважение. Посочил, че съгласно чл. 81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Под приключване на делото се има предвид прекратяването му или постановяване на решение по съществото на правния спор. В случая не е налице нито една от тези две хипотези. Определението, с което съдът се е произнесъл по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК, с които съдът дължи произнасяне по отговорността на страните за разноски.  

В частната жалба са наведени съображения за това, че жалбоподателят е направил разноски в това производство, което има самостоятелен характер, поради което и насрещната страна следва да поеме тези разноски. В отговора на частната жалба е посочено, че това производство не е самостоятелно и разноски не се дължат.

Настоящият съдебен състав намира, че подаването на молба по чл. 245, ал. 3 ГПК не е самостоятелно производство, а искане във връзка с вече образувано и приключило съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът се произнася по претенцията за разноски в съдебния акт, с който се приключва делото в съответната инстанция. Следователно, заплатените от страната разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат се присъжда във връзка с предоставянето на услуги и/или процесуално представителство пред съответната съдебна инстанция. В случая, правният спор е разрешен по същество от първата инстанция и на страната са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение с постановеното по делото съдебно решение. Ето защо, молителят няма право на допълнителни разноски за процесуални действия, които се извършват във връзка с приключилото дело, в това число и по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист. / В този смисъл Определение № 342 от 8.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5205/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев/. Ето защо молбата за присъждане на разноски в производството по издаване на обратен изпълнителен лист е неоснователна и като я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените от ответника по жалбата доводи за недължимост на разноски в производство по чл.248 от ГПК се явяват неотносими, тъй като жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК, което производство е различно от това по чл.248 от ГПК.

Страните претендират разноски за настоящото производство, като на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., а искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение, с оглед изхода на производството. Следва да се посочи, че разноски на страните следва да се присъдят в производството по частната жалба, в какъвто смисъл неотносима се явява посочената от ответника по жалбата задължителна практика на ВКС/ определение № 627/  18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/ 2014 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/, която касае единствено производството по чл.248 от ГПК в съответната инстанция, а не и производство по частна жалба срещу такова определение.

 

Водим от горното и на основание член 278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6014 от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 5254/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с.

 ОСЪЖДА „Пътремонт“ООД, ЕИК115887057, със седалище и адрес на управление с.Катуница, местност „Попското“/ бивша сграда на Мостстрой-Пловдив АД/, да заплати на Община Родопи, БУЛСТАТ *********, с административен адрес гр.Пловдив ул.Софроний Врачански“№1а, сумата от 50лв./петдесет лева/ - възнаграждение за процесуално представителство по въззивното частно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                              

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                 2.