РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Ардино, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20245110100052 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и с насрещен
установителен иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за собственост върху
недвижим имот.
Ищците М. К. Б., А. М. М., Н. В. Щ., М. М. Р., К. В. В. и Ф. М. К.
твърдят в исковата молба чрез упълномощен адвокат, вкл. след отстраняване
в съдебно заседание на очевидни фактически грешки в ИМ, че притежават в
режим на съсобственост с дялове: М. Б. - 7/12 ид.ч., А. М. - 1/12 ид.ч., Н. Щ. -
1/12 ид.ч., М. Р. - 1/12 ид.ч., К. В. - 1/12 ид.ч. и Ф. К. - 1/12 ид.ч. от недвижим
имот, както следва: неурегулиран поземлен имот с проектен кад. № 4, находящ
се в урбанизираната територия на с. Ябълковец, мах. „К.ка”, общ. Ардино,
обл. КърджА., ЕКАТТЕ 87059, с площ на имота 1059,00 кв.м., с начин на
трайно ползване - дворно място, ведно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 102,00 кв.м., и
едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 35,00 кв.м.,
при граници на имота: север - НУПИ на Хикмет А.ев; запад - път на община
Ардино; юг - НУПИ на Шефике Махмудова и изток - земеделска територия.
Собствеността върху част от имота (дворното място) с площ 428,00 кв.м.
сочат, че е придобита по давност от ищеца М. Б. и съпругата му Емине Б.ова
(починала на 10.08.1977 г.) съгласно Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 110, том I, нот. дело № 230/1971 г. по описа на
СВ при РС - Ардино, а собствеността върху останалата част от дворното място
с площ 631,00 кв.м. и двете постройки - двуетажната жилищна сграда и
паянтовата селскостопанска сграда със застроена площ 35,00 кв.м., също била
придобита по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС от ищеца М. К. и
починалата му съпруга,а от останА.те ищци - по наследство от починалата им
майка /след извършена в съдебно заседание поправка в исковата молба/.
Твърдят, че двуетажната жилищна сграда и паянтовата селскостопанска
1
сграда, ведно с цялото дворно място, останало в наследство от К. А. Б. - баща
на ищеца М. К. Б. и от 1973 г. до настоящия момент владеят имота в пълния
му обем непрекъснато и явно и всички хора в с. Ябълковец, общ. Ардино,
знаели, че този имот е техен. Твърдят, че притежават двойно гражданство -
българско и турско, живеят и работят в Р Турция, но всяка година посещават Р
България и отсядат в имота си в с. Ябълковец, общ. Ардино. Твърди се, че през
1996 г. ищецът М. К. Б. разрешил на ответниците З. и С. Ф. да живеят на
първия етаж в жилищната сграда с условието да стопанисват имота и да го
поддържат, без да плащат наем, като за целта ги упълномощил с нотариално
заверено пълномощно, но без право да се разпореждат с имота. Ответниците
се настанили да живеят на първия етаж в жилищната сграда и започнА. да
ползват дворното място. През 2016 - 2017 г. същите съборили без знанието и
съгласието на ищците построената едноетажна сграда - склад в имота със
застроена площ 30 кв. м. и изградили на негово място друга, както и друга
полумасивна селскостопанска сграда със застроена площ 60,00 кв. метра,
отново без знанието и съгласието на ищците, които през 2018 г. предупредили
ответниците да освободят имота им, но последните категорично отказА.. С
декларация, нотариално заверена на 11.03.2024 г. от съдия по вписванията при
Районен съд - гр. Ардино, ищецът М. Б. оттеглил даденото пълномощно на
ответниците З. и С. Ф. за безвъзмездно ползване на процесния имот. Считат,
че с действията си ответниците неоснователно отнемА. собствеността им
върху процесния имот. Молят съда да постанови решение, с което на
основание чл. 108 от ЗС да осъди ответниците да им отстъпят собствеността и
предадат владението върху съсобствения недвижим имот - неурегулиран
поземлен имот с проектен кадастрален № 4, находящ се в урбанизираната
територия на с. Ябълковец, мах. „К.ка", общ. Ардино, обл. КърджА., ЕКАТТЕ
87059, с площ на имота 1059 кв.м., ведно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 102,00 кв.м и
едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 35 кв.м., при
граници на имота: север - НУПИ на Хикмет А.ев; запад - път на община
Ардино; юг - НУПИ на Шефике Махмудова и изток - земеделска територия.
Претендират разноски. В съдебно заседание лично и чрез представител по
пълномощие поддържат иска и молят съда да го уважи. Оспорват насрещния
иск и молят съда да го отхвърли, за което излагат съображения. Претендират
разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по
назначената СТЕ. Не представят списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците З. Р. Ф. и С. Н. Ф. в отговора на исковата молба намират
иска, предявен със същата, за допустим, но неоснователен, като излагат
твърдения, че на 07.09.1998 г. ищецът М. Б. продал процесния имот на
ответника З. Ф. заедно с други свои имоти за сумата от 15 000 лева, която му
била изплатена изцяло и в брой, срещу което той предал владението върху
имотите си на ответниците по делото З. и С. Ф. и престанал да упражнява
своя фактическа власт върху тях. В съответствие със сключената сделка
ищецът М. Б. дал на ответника З. Ф. генерално нотариално заверено
пълномощно с рег. № 753/08.09.1998 г. на PC - КърджА. - с-я Деян Събев, с
което я упълномощил да управлява, ползва и се разпорежда с всичките му
недвижими имоти, включително и с процесния, описан в НА № 110, т. I, НД №
230/1971 г. на PC - Ардино и всичките му земеделски земи, като събира
плодовете от тях и извършва всякакви действия. Сочат, че ответникът З. Ф.
била упълномощена също така да ги продава на когото пожелае, за каквато
сума намери за подходяща, включително и да ги прехвърли на себе си, да
2
представлява ищеца М. Б. пред всички държавни органи по отношение на
имотите и да го подписва навсякъде, където било необходимо, да
преупълномощава и трети лица с правата по пълномощното. През 1998 г.
двамата ответници се установили в имота и започнА. да упражняват
фактическа власт от свое име и тъй като сградите били в лошо състояние - с
пробити покриви и без подови покрития и прозорци, ги ремонтирА., като
вложили значителни средства и усилия - лични и професионални, в резултат
на което състоянието се подобрило и стойността на имотите значително се
увеличила. Твърдят, че от м. 09.1998 г. фактическата власт на ищеца М. Б. с
останА.те ищци - негови роднини, била прекратена и те не посещавА. имотите
и не се противопоставяли по никакъв начин на владението на ответниците Ф..
Тъй като се намирА. в роднински отношения, последните изпращА. ежегодно
на ищците хранителни продукти - месо, масло, сирене и др., които през това
време живеели в Република Турция и посещавА. България и процесния имот
само като гости, а не като собственици. Твърди се, че ищците през целия
период не търсели отчет относно предоставените на ответниците пълномощия
и не се противопоставяли по никакъв начин на владеенето на имота, а го
насърчавА.. Оспорват твърдението, че ищците през цялото време упражнявА.
своя фактическа власт върху имота, а ответниците само в част от него със
задължение да го поддържат. След установяване на свое владение в имота,
ответниците започнА. да заплащат за своя сметка, но на името на ищеца Б.
дължимите данъци и такси. На 22.05.2017 г. нотариус Наско Борисов
удостоверил правото на собственост на ответниците Ф. посредством НА за
извършена обстоятелствена проверка № 118, т.1, рег.№ 1453, НД № 54/2017 г.
върху процесния имот, представляващ НУПИ с площ от 631 кв.м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
102 кв.м., състояща се от две стаи, коридор и баня на първи етаж и три стаи и
коридор на втория, с разгъната застроена площ от 204 кв.м., при граници на
имота: изток - земеделска територия, запад - НУПИ на М. К. Б., север - НУПИ
Рафет А. А., юг - земеделска територия. НА бил надлежно вписан в АВ под №
84, т.1, НД № 64 на АВ- Ардино и имотът деклариран на името на двамата
ответници с Декларация № ********** от 11.04.2017 г. в Дирекция МДТ при
община Ардино. От този момент нататък същите продължили да заплащат
дължимите данък сгради и такса смет, но на свое име. Твърдят, че към
настоящия момент имотът се владее необезпокоявано от ответниците, което
било известно на всички постоянно живеещи в с. Ябълковец, без явно или
скрито противопоставяне от страна на ищците. Молят искът да бъде
отхвърлен. Претендират разноски. В съдебно заседание лично и с процесуален
представител оспорват иска и молят същият да бъде отхвърлен. Претендират
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците в законовия срок предявяват насрещен иск срещу
първоначалните ищци, с който молят съда да постанови съдебно решение, с
което да ги признае за собственици по отношение на ответниците по
насрещния иск - М. Б., А. М., Н. Щ., М. Р., К. В. и Ф. К. на процесния
недвижим имот - нерегулиран поземлен имот, с проектен кадастрален №4,
находящ се в урбанизираната територия на **********, ЕКАТЕ 87059, с площ
от 1059 кв.м. с начин на трайно ползване - дворно място, ведно с построените
в него двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ
от 102 кв.м. и едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена
площ от 35 кв.м., при граници на имота: север - НУПИ на Хикмет А.ев, запад -
път на община Ардино, юг - НУПИ на Шефике Махмудова и изток -
3
земеделска територия с адрес: с. Ябълковец №104. Претендират разноски по
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срок е постъпил отговор по насрещния иск, в който ответниците по
НИ намират същия за неоснователен, оспорват изложеното обстоятелство, че
насрещните ищци са придобили собствеността върху процесния имот по
давност, както и твърдението за заплащане на 07.09.1998 г. от насрещните
ищци на сумата от 15 000,00 лева, каквато сделка не била осъществявана
между страните и на ответника М. К. Б. не било заплащано нищо. Твърдят, че
липсвал документ за заплащане цената на процесния имот и че към
07.09.1998г. процесният имот бил съсобствен между М. Б. и децата му при 4/6
ид.ч. за него и по 1/6 ид.ч. за децата му, останА. им в наследство от покойната
им майка, поради което М. Б. не могъл към този момент — 07.09.1998 г., да се
разпореди с целия имот. Твърди се, че последният подписал представеното
пълномощно със съзнанието, че предоставя на ответниците правото да
ползват имота - да живеят в една стая на първия етаж, а не да могат да го
продадат или да прехвърлят собствеността върху себе си, като ползването на
имота било със задължение да го стопанисват. Твърдят, че ответникът по НИ
М. Б. владеел турски език, но не владеел добре български и при подписване на
пълномощното не бил ползван преводач, вследствие на което същият не
разбрал съдържанието на пълномощното и се доверил на З. Р. Ф. - сестра на
втората му съпруга, с оглед на което подписал пълномощното, без да разбере
съдържанието му. Твърди се още, че до 1998 г. насрещните ищци З. Ф. и С. Ф.
работили като животновъди (овчари) в с. Поповица, общ. Първомай, нямА.
собствено жилище и при напускане на работата М. К. Б. им предоставил една
стая от първия етаж на процесния имот, за да живеят в нея, без намерение да
продава на тях или на трето лице процесния имот. Ответниците по НИ
преимуществено живеели в Р Турция, но редовно посещавА. процесния имот,
като оставА. да живеят за определен период - дни или няколко седмици, в него
и отсядА. в имота като в свой имот, а не на гости в имот, собственост на
ответниците. За целта целият втори етаж бил мебелиран с техни мебели и
годен за живеене още преди да предоставят на насрещните ищци една стая за
живеене на първия етаж. През 2008 г. М. Б. и децата му извършили основен
ремонт на целия първи етаж на процесната къща, състоящ се в изкъртване на
вътрешна мазилка на целия етаж и измазване на етажа, обособяване на още
една стая на първия етаж, ремонт на банята и водопровода на първия етаж,
поставяне на фаянсови и теракотни плочки в банята и коридора на първия
етаж, смяна на ел. инсталацията на първия етаж. Ремонтът бил извършен от
строителните работници БайрямА. Юсуфов и синовете му Сейхан и Юсуф,
живущи в с. Ялълковец, общ. Ардино, и продължил около един месец.
Строителните материА., необходими за ремонта, били доставени от Р Турция
от ответника по НИ М. Б. и възлизА. на стойност 1000,00 лева, а на
строителните работници били заплатени 2500,00 лева от К. В.. Общо
разходите на ответниците по НИ по извършения ремонт на първия етаж на
процесната къща през 2008 г. възлизА. на 3500,00 лева. По време на ремонта
на насрещните ищци била предоставена за живеене една стая на втория етаж,
където живеели насрещните ответници, до приключване на ремонта, след
което отново се настанили да живеят в една стая на първия етаж на процесната
къща. От 1998 г. до 2017 г. отношенията между страните били добри,
насрещните ищци не предявили претенции, че са придобили собствеността
върху имота на някакво основание или че владеят имота. През 2017 г., когато
първоначалните ответници започнА. да строят и правят ремонти в процесния
4
имот без знанието и съгласието на първоначалните ищци, възникнА.
конфликти между тях, но отново не демонстрирА. поведение на владелци на
имота, нито че са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост.
Първоначалните ищци редовно посещавА. имота до 2020 г., когато З. и С. Ф.
изгонили от къщата М. К. Б. и казА., че те са собственици на имота, но не го
уведомили, че притежават констативен нотариален акт за собственост. Твърди
се, че от 2020 г. до момента първоначалните ищци не са отсядА. в процесния
имот. Считат, че ответниците - насрещни ищци не са владели имота през
периода 1998 г. до 22.05.2017 г., когато в тяхна полза бил издаден
констативният акт за собственост, тъй като промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си не намерила външна проява чрез действия, недвусмислено отричащи
правата на досегашния собственик не по скрит начин, а чрез такива, които
могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика, в който
смисъл се позовават на решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 1273/2009
г., II г.о. на ВКС. Оспорват и твърдението в НИМ, че на всички жители на с.
Ябълковец, общ.Ардино било известно владението на насрещните ищци върху
имота, което не отговаряло на истината. Твърди се, че никой в с. Ябълковец,
общ. Ардино, с изключение на ползваните свидетели в процедурата по чл. 587,
ал. 2 от ГПК пред нотариуса, не знаели, че ответниците - насрещни ищци
владели имота и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост.
Молят предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски.
В съдебно заседание ответниците по НИМ лично и чрез адвокат по
пълномощие оспорват насрещния иск и молят съда да го отхвърли.
Претендират разноски. Не представят списък на разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и
гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се по делото, че родители на първия ищец М. К. Б. /М. К.ов
Б.ов, М. Йо./ са Ю.Б. /Ю.Й./, починала в РТурция през 2001г. и К. А.ев Б.ов,
негова съпруга – Емине И.ова Б.ова, починала на 10.08.1977г. и негови деца са
ищците А. М. М., Н. В. Щ., М. М. Р., К. В. В. и Ф. М. К..
Установява се още, че на 26.08.1971г. по време на брака на първия ищец
М. К. Б. с Емине И.ова Б.ова, в проведено нотариално производство по
обстоятелствена проверка по дело № 230/1971г. на и.д. Ардински районен
съдия, същият на осн. чл.483 от ГПК е признат за собственик по давност на
недвижим имот, представляващ дворно място от 428 кв.м., застроено с една
къща, находящи се в с.Ябълковец, общ.КърджА., при граници: Хикмет А.ев,
СА. Ахмедов, МутА.б Доргудов, Шефике Махмудова и път, за което е
съставен НА за собственост на недвижим имот по давност № 110, том I, дело
№ 230/1971г. на РС-Ардино, както и от 04.07.2018г. до 02.02.2024г. е заплатил
местни данъци и такса битови отпадъци, дължими за 2018г., 2020г., 2021г.,
2022г., 2023г. и 2024г. за имот: земя и сграда в с.Ябълковец, общ.Ардино,
данъчен субект *********, данъчен обект: 59015082, по партида №
**********001.
Ответниците З. Р. Ф. /З. Р.ова СА.ева, З. Р. Ф., З. Д. Ф./ и С. Н. Ф. /С. Н.
Ф., С. Н. Ф./ са съпрузи от 19.09.1987г.
На 08.09.1998г. с нотариално заверено пълномощно,с рег.№ 753/1998г.
на районен съдия при Районен съд – Ардино, първият ищец М. К. Б.
упълномощил ответницата З. Р. Ф., с право да владее, ползва и се разпорежда
5
с всичките му недвижими имоти, находящи се в землището на с.Ябълковец,
общ.Ардино, представляващи дворно място с площ 428 кв.м. със застроена в
него масивна двуетажна къща по Нотариален акт № 110, том 1, нотариално
дело № 230/1971г. по описа на РС-Ардино, както и всичките му земеделски
земи, възстановени му с Протоколно решение № 53Я от 23.01.1997г. от
Общинска поземлена комисия, гр.Ардино, подробно описани по видове,
количества и местности в 14 пункта в цитираното решение, като полага за тях
грижи на добър стопанин, събира плодовете,заплаща дължимите данъци и
такси, а при евентуална продажба упълномощава същата да ги продаде на
когото пожелае и за каквато сума намери за добре, да получава вместо него
договорената сума, включително с правото да прехвърля собствеността върху
имотите и върху себе си; да го представлява пред административните,
финансови, съдебни органи, да го сдобива с изискуемите се документи за
собственост, да го подписва и ангажира навсякъде, където стане необходимо
във връзка с упражняване на предоставените й права пълномощното,
включително да преупълномощава трети лица със същите права.
На 11.04.2017г. ответникът С. Н. Ф. подал в Община Ардино
декларация, с която декларирал собствеността – неговата и на съпругата му З.
Р. Ф. - върху земя и сграда, а именно, двуетажна къща с РЗП 204 кв.м.,
построена в неурегулиран поземлен имот с площ 631 кв.м., находящ се в
с.Ябълковец, общ.Ардино, с начин на придобиване – давност, както и на
същата дата заплатил местен данък и такса смет, дължими за земя и сграда в
с.Ябълковец, общ.Ардино № 104, данъчен субект **********, данъчен обект:
59024341, по партида № 5901Н4367, дължими за
2012г.,2013г.,2014г.,2015г.,2016г., 2017г., а в периода 16.04.2018г. – 2024г.
заплатил и данъци и такси, дължими за 2017г., 2018г., 2019г.,2020г.,2021г.,
2022г.,2023г. и 2024г.
На 22.05.2017г. по повод подадена на 18.04.2017г. молба -декларация от
ответника С. Ф. и извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело №
54/2017г. на нотариус с район на действие РС-Ардино, вписан с рег.№ 670 в
НК, е издаден НА № 118/22.05.2017г. за собственост върху недвижим имот на
осн. чл.587, ал.2 от ГПК, том I, рег.№ 1453, дело №54/2017г., за признаване
ответниците З. Ф. и С. Ф. за собственици на НУПИ с площ 631 кв.м., ведно с
построената в него двуетажна МЖС със ЗП на първи жилищен етаж 102кв.м.,
състоящ се от две стаи, коридор и баня, ЗП на втория жилищен етаж 102 кв.м.,
състоящ се от три стаи и коридор и разгъната площ 204 кв.м. при граници на
имота по скица: изток – земеделска територия, запад – НУПИ на М. К. Б.;
север – НУПИ на Рафет А. А.; юг – земеделска територия.
На 11.03.2024г. ищецът М. К. оттеглил даденото в полза на
ответницата З. Ф. пълномощно с писмена декларация, надлежно вписана в СВ
при РС-Ардино.
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от показанията на св.
М. З. С. – кмет от 20 години на с.Ябълковец, общ.Ардино, се установява, че
първоначално между страните нямало спор, а такъв възникнал преди 5 години.
В къщата на ищеца М. живеели З. и С. от заминаването му за Турция от около
1990г. Семейството на ищеца М. първоначално всяка година се завръщало и
оставало в същата къща, но впоследствие М. се разболял. Ответниците
споделили, че имат нотариален акт и ремонтирА. покрива преди 2-3 години и
първия етаж преди това. В селото било известно, че къщата е на М..
Св. Н. С. С. – съсед, свидетелства, че ответниците З. и С. дошли да
6
живеят в тази къща през 1992 -1993г., след като ищецът М. заминал за Турция
и през 1998 г. С. направил ремонт на първия етаж на къщата. Една сутрин
дойде млекарят докарал 15-20 тежки чанти от Турция, но свидетелят не видял
какво има в чантите. К. - синът на М., и жена му били там и казА., че карат
материал за къщата от Турция и от майсторите чул, че К. им платил и че
направили на първия етаж баня, мазилка и дюшеме. В махалата знаели, че
имотът е на К., бащата на М. и започнА. да събират подписи да изгонят З. и
С., тъй като З. във всичко се бъркала. Чуло се, че има скандал между М. и З. и
че З. и С. изгонили М. от къщата преди около 5-6 години. М. и децата му след
заминаването за Турция всяка година се връщА. 3-4 пъти и оставА. в къщата
на гости за около 15-20 дни, до един месец. През това време З. и С. живеели
там.
Според св. Б.. – съсед, с ответниците З. и С. се познава от края на 1993
г. Ищецът М. Б. имал къща от баща му в съседство на свидетеля, но заминал за
Турция през 1992 г., в неговата къща първоначално останал да живее Кадир -
брат на ответницата З., а З. се настанила в края на 1993 г. и оттогава до
момента в тази къща живеели З. и С.. Синовете на свидетеля - Юсуф и
Сейхан - през 2008 г. направили основен ремонт на първия етаж на къщата, а
свидетелят направил ел.инсталацията, като ответникът С. ги извикал да
извършат ремонта, трудът по който платил ищецът К. - синът на М. Б. с турско
име К., а материА.те платил ответникът С.. Покривът на къщата бил направен
преди 3-4 години.
От показанията на св. Ш. Ш. А. – съселянин, се установява, че познава
ответниците от 1992г., откакто се преселили в с.Ябълковец. Бил директор в
училището и ответникът С. докарал при него едно момче в училище, в начална
степен. От 1992 г. ответниците живеели в къща, която била на К. - бащата на
ищеца М., които живеели в същата къща до идването на ответниците, тъй като
З. и жената на М. били сестри. М. Б. се изселил в Турция и от време на време
идвал на гости и отсядал при ответниците, които направили основен ремонт
на къщата, както и при сестрите си в съседното село.
Св. И. И. И. – съселянин, свидетелства, че ответниците се нанесли в
тази къща през есента на 1992 г., след като ищецът М. 4-5 пъти отивал в
хасковско село, където работели, да ги моли да дойдат да живеят в неговата
къща, за да не остане без стопанин. Свидетелят лично изпратил ищеца М. за
Турция. През 1998 г. М. се върнал в с. Ябълковец, останал при ответника С. за
около седмица, тогава били в много добри отношения, след което заминал и
започнал да идва по-рядко. Идвал с втората си съпруга. През 2017 г.
свидетелят направил покрива на къщата на ответника С., преди да почине
дъщеря му, за което му платил синът на ответника. Ремонтът на втория етаж
направил С., който все още продължавал. Първият етаж също бил ремонтиран
от С., тъй като ищецът М. му казал, че всичко му оставя и нищо няма да търси.
М. 2-3 пъти казал на свидетеля: „Добре, че заминах от тук, не ми трябва къща,
всичко е тяхно“ и „Аз от баджанака нищо не търся, ето я къщата, една педя
място не искам. Ако искат - да живеят, ако искат - да я продават, тяхна си
работа.“. С. направил ремонта, а М. идвал като гост и при първото му идване
около 2000г. му казал, че нищо не търси, да прави каквото иска и че няма да се
връща. Едва през изминалото лято свидетелят чул, че имало спор помежду им.
Ответниците живеели и поддържА. къщата, а ищецът М. от 1998г. идвал в тази
къща като гост. Ответникът С. вече не можел да работи, нямал телета,
кокошки, не можел да посреща ищеца М. и затова според свидетеля се
породил спора помежду им. Децата на М. се разпръснА., някои се омъжили.
7
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението
по което не се оспорва от страните и се кредитира от настоящия състав като
пълно, обективно и компетентно изготвено и от което, в т.ч. и от устния
доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява, че за процесния имот във
времето са извършени 2 геодезически заснемания - през 2017 г. по желание на
възложителя З. Ф. и съгласно изработената скица процесният по делото имот е
обособен в два отделни имота с отделни номера № 5 и № 6, като собственик
на имот № 5 е записан лицето М. Б., а за имот № 6 - като собственик - С. Ф..
Впоследствие, въз основа на изготвената скица бил съставен и документът за
собственост, с който понастоящем С. Ф. и З. Ф. са посочени за собственици на
631 кв.м., ведно с двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ
от 102 кв.м. По второто геодезическо заснемане, извършено през 2024г. с
възложител М. Б., съгласно изработената скица, е видно, че процесният имот
по настоящото дело е обособен в един общ имот с № 4 със собственик М. Б..
Установява се, че имотът – предмет на спора, е с площ от 1059 кв.м., частично
ограден с паянтова и полумасивна ограда, като част от границите му не са
материА.зирани на място, нямат трайни белези и липсвА. данни някога да са
били съществуващи граници на терен. В процесния неурегулиран поземлен
имот във времето съществувА. 3 бр. отделни и самостоятелно съществуващи
сгради по смисъла на ЗУТ и ЗКИР: - двуетажна полумасивна жилищна сграда
– със ЗП 102 кв.м. и РЗП 204 кв.м., а с включване на външното стълбище – със
РЗП 209 кв.м., с разпределение на първия жилищен етаж: дневна, спалня,
коридор и баня, с разпределение на втория жилищен етаж: дневна, спалня,
спалня, коридор и външно стълбище; - едноетажна полумасивна
селскостопанска сграда със ЗП 61 кв.м., състояща се от едно помещение, в
което били отглеждани животни и едноетажна полумасивна сграда за склад
със ЗП 35 кв.м., състояща се от едно помещение, служещо за съхранение на
инвентар и продукция. Според вещото лице скицата по геодезическо
заснемане от 2024 г. е актуална и онагледява действителната ситуация, при
граници: север - НУПИ на Хикмет А.ев, запад - път на Община Ардино; изток
- земеделска територия и юг - НУПИ на Шефике Махмудова и земеделска
територия.
С оглед горното установено от фактическа страна, съдът намира
следното:
Ищецът М. К. Б. черпи правата си въз основа на изтекла в негова полза
и в полза на починалата му съпруга придобивна давност върху процесния
имот, ищците А. М. М., Н. В. Щ., М. М. Р., К. В. В. и Ф. М. К. – по наследство,
останало от майка им, а а ответниците – от правна сделка и изтекла
придобивна давност от 1998г., когато са получили владение върху имота.
Установено бе по делото, че с издаденото през на 08.09.1998г. от ищеца
М. Б. в полза на ответницата З. Ф. нотариално заверено пълномощно за
разпореждане с всички негови недвижими имоти в землището на с.Ябълковец,
общ.Ардино, описани в НА № 110/1971г. – дворно място и застроена в него
къща и всички негови земеделски земи, възстановени му с Протоколно
решение № 53Я от 23.01.1997г. от Общинска поземлена комисия, гр.Ардино,
подробно описани по видове, количества и местности в 14 пункта в
цитираното решение с право да продава , на когото пожелае и за каквато сума
намери за добре и получава вместо упълномощителя договорената сума,
включително с право да прехвърля собствеността върху имотите и на себе си,
тълкувайки съдържанието на същия документ по реда на чл. 20 във връзка с
чл. 44 от ЗЗД, ищецът М. Б. ясно и недвусмислено е изразил воля си пред
8
надлежен орган да бъде обвързан с правните последици на сделката/сделките,
сключени от негово име от ответницата З. Ф., като не се спори по делото, а и
се установява от доказателствата, че същият доброволно е предал владението
на ответницата, която по това време е в брак с втория ответник, и в
следващите години не е търсил отчет за получените по пълномощното суми.
Или, съдържанието на използваните за упълномощаването думи и изрази не
буди никакво съмнение относно действителната воля на упълномощителя, а
именно, че същият желае окончателно разпореждане с посочените в същото
имоти, като в тази връзка, доколкото представеният с отговора на исковата
молба упълномощителен документ не е оспорен по надлежен ред в
производство по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът намира възражението на ищците,
че същия е недействителен, за неоснователен. На следващо място, доколкото
не се установява, а и не се твърди от ответниците Ф. сключване между
страните по делото на вА.дно продажбено правоотношение в предвидената от
закона нотариална форма за възпроизвеждане на вещно-транслативен ефект в
полза на З. и С. Ф., но се установява предаване на владението на спорния имот
от ищеца М. Б., следва да се приеме, че ответниците по първоначалния иск не
са придобили фактическата власт чрез насилие или по скрит начин по смисъла
на чл.76 от ЗС. Напротив, всички разпитани по делото свидетели установяват,
че ответниците по първоначалния иск около 1992г. са дошли в с.Ябълковец,
общ.Ардино именно по настояване на ищеца М. Б. и заживели в неговата
къща, за да полагат грижи за имуществото, тъй като той и семейството му се
изселили в Турция. Установено бе, че в първите години след заминаването,
ищецът и семейството му се връщА. в България за по няколко дни годишно и
гостувА. на ответниците. След 1998г., когато е издадено представеното по
делото пълномощно, съдържащо волеизявление за окончателно разпореждане
с притежавани от ищеца М. Б. имоти в с.Ябълковец и възстановени
земеделски земи по решение на ПК-Ардино, в каквато връзка са показанията
на св.Ибрям Ибрямов, че М. неколкократно му казал, че всичко оставя на
ответника С. и нищо не търси, поради което съдът ги кредитира като
обективни, съответстващи на приобщените по делото доказателства и
необорени от други такива, ищецът М.Б. рядко се завръщал в страната и в
с.Ябълковец, тъй като заболял. От момента на снабдяване с пълномощното,
ответниците започнА. да извършват ремонтни действия по жилищната сграда,
посочена в същото, в каквато връзка са показанията на св.Ниязи С.ов,
продължили и в следващите години – 2008г., включително с помощта на
ищеца К. В., който заплатил труд по ремонт на първия етаж на къщата от
посочената година, тъй като семействата на страните били в добри отношения
и ответникът - по професия касапин - изпращал храна - месо, сирене, на
ищците в Турция, а също и от 2017г. до настоящия момент.
Установено бе, че през 2017г. ответниците са декларирА. собствеността
върху процесния имот в местната общинска администрация и в надлежно
охранително производство пред нотариус са доказА. притежаваната
собственост върху процесния имот, поради изтекла в тяхна полза придобивна
давност, респ., обосновА. са издаване на мотивирано постановление в тази
насока и издаване на НА № 118/2017г. на нотариус с рег. № 670 по регистъра
на НК, признаващо ги за собственици, включително, заплатили са всички
дължими местни данъци и такси. Посоченият нотариален акт представлява
официален удостоверителен документ и има съответната доказателствена
сила, като тежестта за опровергаване на придобивното основание е на
страната, на която този нотариален акт се противопоставя, каквото
9
разрешение е дадено и с ТР 178/1986г. на ВС, ОСГК и с ТР № 11/2012г. на
ОСГК на ВКС /решение № 1021/04.03.2010г., постановено по гр.д. № 23/2009г.
на I ГО на ВКС, решение № 77/29.05.2014г., постановено по гр.д. №
7783/2013г. на II ГО на ВКС и др./. На ищците е било указано, че носят
доказателствена тежест да установяват елементите от състава на чл.108 от ЗС,
вкл., този, на който се позовават – владение или държане на имота от
ответниците без правно основание. Оспорването в случая може да се изразява
в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или чрез установяване, че признатото право се е погасило или е
било прехвърлено след издаване на акта. Т.е., за да отпадне легитимиращото
действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик.
Съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години, а в чл.70 от ЗС е предвидено, че владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание и по презумпция добросъвестността се
предполага до доказване на противното. В случая, фактическата власт е
придобита на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост
към владелеца или трето лице,с което той би договарял,
макар вещноправния ефект да не е настъпил, както бе посочено по-горе.
Въпреки това, самото правно основание – в случая пълномощното от
08.09.1998г., се явява демонстриране и начало на завладяването, поради което
за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да
упражнява фактически владението в предвидения от закона петгодишен срок,
без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене на вещта, чрез
други действия, които да се противопоставят на действителния собственик. В
тази връзка, възражението на ищците, че ответниците не са демонстрирА.
промяна в намерението за своене, съдът намира за неоснователно, тъй като
презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само, когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си, каквото именно е постигнато с упълномощителното
волеизявление, което може и следва да се квА.фицира като предаване на
владението. В тази връзка, ответниците Ф. владеят от 1998 г. имота като свой
собствен, спокойно и непрекъснато и пряко и пълно доказват основанието за
издаване от нотариуса на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при
установено начало на владението, продължаващо и понастоящем, без да губят
фактическата власт на имота, тъй като прекъсване на същата по смисъла на
чл. 81 от ЗС не се установява и по арг. от чл. 83 от ЗС то е непрекъснато,
постоянно. Ищците не са пречили на ответниците Ф., поради което владението
им е спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с насилие и по
скрит начин, и защото е доброволно установено, както и е несъмнено, поради
това, че се установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за
своене, следващо от установеното предаване на имота за ползване със
съгласие за разпореждане в полза на трето лице или в полза на
упълномощения и позоваването пред нотариус на последиците от владението,
които действия нямат случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се
запази вещта. В решение № 3/25.01.2016 г., постановено по гр. д. N 3973/2015
10
г., I г. o. на ВКС, е прието, че предаването на владението не е формален акт -
може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно, и когато
владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата
власт, и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 от ЗС и на чл. 83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за
себе си и без прекъсване. Една от най-важните последици на упражняваното
владение е възможността да се придобие собствеността върху вещта с
изтичането сроковете по чл. 79 от ЗС. Позоваването на ответника пред
нотариус на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се
зачитат към един минал момент - момента на изтичането на давностния срок и
доказването на 10-годишно владение, обуславя извод на съда да отхвърли иска
на ищците за собственост на имота, тъй като доказателствената сила на
нотариалния акт на ответниците не е оборена и удостовереното с акта
притежание на право на собственост на спорния имот по давност отговаря на
действителността.
Предвид изложеното съдът намира предявения ревандикационен иск за
неоснователен, доколкото не се установи право на собственост на ищците по
първоначалния иск върху процесния имот, поради което същият следва да
бъде отхвърлен, а насрещният установителен иск за собственост - за
основателен, поради изтекла в полза на насрещните
ищци давностно владение, следва да бъде уважен, като насрещните ищци З.
Ф. и С. Ф. бъдат признати по отношение на М. К. Б., А. М. М., Н. В. Щ., М. М.
Р., К. В. В. и Ф. М. К. за собственици на процесния имот, представляващ –
неурегулиран поземлен имот с проектен кадастрален № 4, находящ се в
урбанизираната територия на с. Ябълковец, мах. „К.ка", общ. Ардино, обл.
КърджА., ЕКАТТЕ 87059, с площ на имота 1059 кв.м., с начин на трайно
ползване – двор, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ 102,00 кв.м., и едноетажна
паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 35 кв.м., при граници на
имота: север - НУПИ на Хикмет А.ев; запад - път на община Ардино; юг -
НУПИ на Ш. М. и изток - земеделска територия, онагледен в скица проект от
м.март 2024г. на „Сидиес 9“ ЕООД, гр.КърджА., неразделна част от
решението.
При този изход на делото, ищците М. К. Б., А. М. М., Н. В. Щ., М. М. Р.,
К. В. В. и Ф. М. К. нямат право на разноски.
На осн. чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищците по НИ З. Р. Ф. и С. Н. Ф. и в
тежест на ответниците по НИ М. К. Б., А. М. М., Н. В. Щ., М. М. Р., К. В. В. и
Ф. М. К. следва да се присъдят направените разноски съразмерно с уважената
част на насрещния иск, или, в пълен размер, по представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, както следва: за заплатена държавна такса по
насрещния иск – 50,00лв., такса данъчна оценка – 30,00лв., такса вписване -
10,00лв., депозит за призоваване на свидетели – 30,00лв., пътни разноски – 3
по 20,00лв. – 60,00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лв., или, общо 1180,00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Б. от с.***** № 104, общ.Ардино,
11
обл.КърджА., с ЕГН **********, А. М. М., от с.***** № 86, общ.Ардино,
обл.КърджА., с ЕГН **********, Н. В. Щ. от с.*******, ул. „Христо Ботев” №
12, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН **********, М. М. Р. от гр. КърджА.,
ж.к. „Възрожденци” № 99, вх. А, ет. 3, ап. 9, общ.КърджА.,с ЕГН **********,
К. В. В. от с.Иванци, ул. „Първа" № 14А, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН
********** и Ф. М. К. от с. ******№ 225, общ. Ардино, обл. КърджА., с ЕГН
**********, срещу З. Р. Ф. от с.****** № 104, общ.Ардино, обл. КърджА., с
ЕГН ********** и С. Н. Ф. от с.****** № 104, общ Ардино, обл. КърджА., с
ЕГН **********, иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на З. Р. Ф. с ЕГН ********** и С. Н. Ф., с ЕГН ********** и
двамата от с.Ябълковец, общ.Ардино, че М. К. Б. от с.****** № 104,
общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН **********, А. М. М., от с.****** № 86,
общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН **********, Н. В. Щ. от с.*******, ул.
„Христо Ботев” № 12, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН **********, М. М.
Р. от гр. ********” № 99, вх. А, ет. 3, ап. 9, общ.КърджА.,с ЕГН **********,
К. В. В. от с.*******, ул. „Първа" № 14А, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН
********** и Ф. М. К. от с. ****** № 225, общ. Ардино, обл. КърджА., с ЕГН
**********, са собственици при дялове: М. К. Б. - 7/12 ид.ч., А. М. М. - 1/12
ид.ч., Н. В. Щ. - 1/12 ид.ч., М. М. Р. - 1/12 ид.ч., К. В. В. - 1/12 ид.ч. и Ф. М. К. -
1/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с
проектен кадастрален № 4, находящ се в урбанизираната територия на
с.Ябълковец, махала „К.ка", общ.Ардино, обл.КърджА., ЕКАТТЕ 87059, с
площ на имота 1059,00 кв.м., с начин на трайно ползване - дворно място,
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ 102,00 кв.м. и едноетажна паянтова
селскостопанска сграда със застроена площ 35,00 кв.м., при граници на имота:
север - НУПИ на Хикмет А.ев; запад - път на Община Ардино; юг - НУПИ на
Шефике Махмудова и изток - земеделска територия и за осъждане на З. Р. Ф. и
С. Н. Ф. да отстъпят собствеността и предадат владението на имота на
ищците, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. Р. Ф. от
с.Ябълковец № 104, общ.Ардино, обл. КърджА., с ЕГН ********** и С. Н. Ф.
от с.***** № 104, общ Ардино, обл. КърджА., с ЕГН **********, срещу М. К.
Б. от с.***** № 104, общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН **********, А. М. М.,
от с.***** № 86, общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН **********, Н. В. Щ. от
с.******, ул. „Христо Ботев” № 12, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН
**********, М. М. Р. от гр. КърджА., ж.к. „Възрожденци” № 99, вх. А, ет. 3,
ап. 9, общ.КърджА.,с ЕГН **********, К. В. В. от с.****** ул. „Първа" №
14А, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН ********** и Ф. М. К. от с. ******
№ 225, общ. Ардино, обл. КърджА., с ЕГН **********, иск по чл.124, ал.1 от
ГПК, че З. Р. Ф. от с.Ябълковец № 104, общ.Ардино, обл. КърджА., с ЕГН
********** и С. Н. Ф. от с.***** № 104, общ Ардино, обл. КърджА., с ЕГН
**********, са собственици по давностно владение с начало на владението -
1998г. на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с
проектен кадастрален № 4, находящ се в урбанизираната територия на с.
Ябълковец, мах. „К.ка", общ. Ардино, обл. КърджА., ЕКАТТЕ 87059, с площ
на имота 1059 кв.м., с начин на трайно ползване – двор, ведно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ
102,00 кв.м., и едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена
площ 35 кв.м., при граници на имота: север - НУПИ на Х. А.; запад - път на
община Ардино; юг - НУПИ на Ш. М. и изток - земеделска територия,
12
онагледен в скица проект от м.март 2024г. на „Сидиес 9“ ЕООД,
гр.КърджА., неразделна част от решението.
ОСЪЖДА М. К. Б. от с.***** № 104, общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН
**********, А. М. М., от с.****** № 86, общ.Ардино, обл.КърджА., с ЕГН
**********, Н. В. Щ. от с.*****, ул. „Христо Ботев” № 12, общ.КърджА.,
обл.КърджА., с ЕГН **********, М. М. Р. от гр. КърджА., ж.к. „Възрожденци”
№ 99, вх. А, ет. 3, ап. 9, общ.КърджА.,с ЕГН **********, К. В. В. от с.******,
ул. „Първа" № 14А, общ.КърджА., обл.КърджА., с ЕГН ********** и Ф. М. К.
от с. ******* № 225, общ. Ардино, обл. КърджА., с ЕГН ********** да
заплатят на З. Р. Ф. от с.****** № 104, общ.Ардино, обл. КърджА., с ЕГН
********** и С. Н. Ф. от с.Ябълковец № 104, общ Ардино, обл. КърджА., с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1180,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
КърджА. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
13