Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 22 18.03.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На единадесети
март, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар ВАНЯ Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 232 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр.
чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба на Е.Й.Д. ***, Пазарджишка област –
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №122/27.11.2018г.
постановено от Средецки районен съд по гр.д.№488 по описа за 2018г., с което е
уважена молбата на М.Н.Д., в лично качество и като родител и законен
представител на малолетното дете М.Н.Д., за издаване на заповед за
защита спрямо Е.Й.Д., като въззивницата е задължена на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Н.Д. и М.Н.Д.; забранено е на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на
въззивницата да приближава жилището в гр.
Бургас, к-с „Изгрев“, бл. 143, ап. 16 на М.Н.Д. и М.Н.Д., детската градина на М.Н.Д. – Център за работа с деца АБВ с адрес гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий“ №26 и местата за социални контакти и отдих на М.Н.Д. и М.Н.Д., за срок от шест месеца;
въззивницата е осъдена на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да плати глоба в размер на 200 лева и на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 30 лева, и държавна
такса за издаване на изпълнителен лист за разноските на молителя в размер на 5
лева по сметката на Районен съд – Средец, както и да заплати на М.Н.Д., направените по делото разноски в размер на
600 лева.
Въззивницата изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което делото да бъде върнато на Районен съд – Средец, евентуално –
молбата за защита да бъзе отхвърлена. Според въззивницата първоинстанционното
решение е едностранно, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения.
Според въззивницата, ищецът се
възползва от производството по ЗЗДН, за да получи родителската власт над детето
с комерсиална цел – с оглед прекратяване на брака между страните с развод,
получаване на социални помощи като самотен родител в Шотладния, където страните
пребивават. През м.юли страните с детето пристигнали в България; детето се
разболяло и въззивницата влязла с него в болница; след излизане от болницата,
ищецът го взел, изгонил ответницата със закани и взел личните й документи.
Според въззивницата, детето
нарича гледачката „мама“, защото е привързано към майка си и само тя го е
отглеждала.
Според въззивницата, съдът е
допуснал процесуални нарушения, като не е назначил особен представител, който
да представлява детето, т.к. родителите са с противоречиви интереси.
Въззиваемият
М.Н.Д., в лично качество и като законен представитнел на малолетното дете М.Н.Д.,
не представя писмени възражения в срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН. В съдебно
заседание, чрез чрез процесуален представител адв.С. изразява становище за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, не представя становище и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд средец е образувано по молба на М.Н.Д., в лично качество и като законен представител на малолетното дете М.Н.Д.,
с правно основание чл.8, т.1 и 2 ЗЗДН - за защита от домашно насилие
извършено върху него и синът му на 20.07.2018г. В молбата като извършител на
домашно насилие е посочена Е.Й.Д. – съпруга на молителя и майка на малолетното
дете М..
В
молбата за защита, молителят сочи на 20.07.18г., че той и ответницата поканили на гости свои приятели – Димо Вангелов и
приятелката му, с преспиване в наето от семейството им жилище в гр. Бургас, ул.
„Александър Стамболийски“ № 58, ет. 1. Сутринта на 21.07.2018 г., в около 08,00
часа ответницата си събрала багажа, за да се изнесе. В присъствието на детето М.
и гостите, ответницата била много агресивна, наричала го „нещастник“,
„тъпанар“, „мизерник“, „смотаняк“, „жалко ИТ човече“, че не е истински мъж, че ще направи и малкото
изчадие като него, че ще го направи изрод като него, но на нея не й пукало,
защото тя ще си гледа живота от там нататък, че само трябвало да щракне с пръст
да вземе детето и молителят щял да я издържа цял живот. Казала още, че
истинските мъже, с които се срещала, нямало да позволят на малкия „дрисльо“
само да реве и да мрънка и щели да го сложат на мястото, което заслужава.
Заплашила молителя, че приятели на семейството й са „мутри“ и той ще плати с
живота си или най-малко ще го осакатят. Детето се разстроило много и започнало
да проявява агресия към майка си.
Молителят претендира спрямо ответницата да бъдат
наложени мерките за защита, визирани в чл. 5, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН
за период от 18 месеца, а мярката по т. 4 - за период от 6 месеца.
Тези
обстоятелства молителят е декларирал и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да бъде дадена защита в негова полза и в полза на малолетното дете М. срещу
поведението на ответницата, което според него съставлява домашно насилие.
Ответницата
Е.Й.Д. редовно призована, не се е явила в първоинстанционното производство, не
е взела становище по молбата и не е ангажирала доказателства.
За
установяване на твърденията си, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е разпитан
в качеството му на свидетел Димо Вангелов, който в значителна степен
потвърждава изложеното в декларацията.
Видно от представения
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, към датата на
обследването, от 21.07.18г. – фактическата раздяла между страните, основни
грижи за детето полага бащата М.Д., с помощта на детегледачка. Според
непосредствените впечатления на социалния работник, извършил проучването,
детето се държи спокойно в присъствието на баща си и се наблюдава добра връзка
родител-дете. Детето се обръща към детегледачката си с думата „мама“. Сочи се
още, че бащата изпитва затруднение за поставяне на правила и граници, тъй като М.
е по-активен за възрастта си.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред настоящата
инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В
допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже: Според
нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение
за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност
на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други
доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи
доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се
преценява на база всички доказателства по делото.
В
настоящия случай освен представената декларация, молителят е ангажирал гласни
доказателствени средства за установяване на твърденията си, чрез разпита на св.
Вангелов. Свидетелят потвърждава твърденията на молителя относно случилото се
на 21.07.18г. Следователно освен декларацията, молителят е ангажирал и гласни
доказателствени средства, с които установява своите твърдения.
Ответницата
не се е явила в първоинстанционното производство, не е изразила становището си
и не е ангажирала доказателства, за да опровергае тези, представени от
молителя. Поради това пасивно процесуално поведение, оплакванията, изложени в
жалбата, изводите на съда са едностранчиви са неоснователни. Пред въззивната
инстанция също не са ангажирани доказателства.
Поради
това правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е формирал изводите си и
е приел че акт на домашно насилие се е осъществил, като е наложил мерки за
защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН и глоба, в минималния размер по чл.5, ал.4 ЗЗДН. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
На
осн. чл.11 ЗЗДН, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
за въззивно обжалване, в размер на 15.00 лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
В
полза на въззиваемата следва да й бъдат възложени направените от нея във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №122/27.11.2018г. постановено от Средецки районен съд по гр.д.№488 по
описа за 2018г.
ОСЪЖДА
Е.Й.Д., ЕГН **********,*** 64, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.Д., с ЕГН ********** от адрес
***, съдебно - деловодни разноски за въззивното производство, в размер на
500.00 (петстотин) ЛЕВА.
ОСЪЖДА
Е.Й.Д., с ЕГН **********,*** 64,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 15.00 (петнадесет)
лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.