РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Благоевград, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102360 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Адел транс 86" ЕООД, ЕИК *********, адрес:
**** със законен представител **** срещу “СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите ***, със седалище и адрес на управление: гр***, ап. 25.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителни искове по чл. 403, ал.1 ГПК за заплащане
на следните суми:
1. 169,63 лв., представляваща обезщетение по чл. 403, ал. 1 от ГПК в размер на законната
мораторна лихва върху запорираната сума за периода 25.03.2022 - 01.08.2022 г.,
представляваща сбор от обезщетение в размер на законната мораторна лихва върху
наличната по сметка и запорирана в периода от 25.03.2022г до 28.03.2022г. сума от 1 317,92
лева - обезщетение в размер на 1,46 лв.; обезщетение в размер на законната мораторна лихва
за периода от 29.03.2022г. до 01.08.2022г. вече върху цялата запорирана сума в размер на
4804,73 лева, доколкото от 29.03.2022г. нататък тя е била налична - в размер на 168,17 лв.
2. 3,35 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 169,63 лева, представляваща
обезщетение за периода от 02.08.2022г. до 11.10.2022г. (завеждане на исковата молба)
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който оспорва ищцовите
претенции.
Ищецът заявява, че е претърпял имуществени вреди, причинени вследствие на наложено
обезпечение на бъдещ иск, предявим от ответника СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ЕООД. В тази
връзка сочи, че по ч. гр. д. № 730/2022г. на РС - Благоевград му бил наложен запор на
банковите сметки и ответникът е бил образувал две изп.д. - изп. д. № 527/2022г. и изп. д. №
1257/2022 г. по описа на ЧСИ ***. Поддържа, че с влязло в сила определение от
14.07.2022г., обезпечителната заповед била обезсилена и е било отменено допуснатото
обезпечение. Претендира, че бил претърпял вреди за това че не могъл да оперирал със
запорираните му парични средства, поради което иска обезщетение за имуществени вреди в
размер на законната лихва за периода на задържането й.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че вземанията, за които е било наложена обезпечителна мярка са били безспорни и
1
изискуеми към момента на налагането им.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
осъдителни искове по чл. 403 ГПК.
Уважаването на тези искове е предпоставено от кумулативната даденост на следните
условия: 1/ че ищецът е имал качеството на ответник в соченото от него обезпечително
производство - ч. гр. д. № 730/2022г. на РС – Благоевград; 2/ че е било допуснато
обезпечение по ч. гр. д. № 730/2022г. на РС - Благоевград чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ищеца; 3/ че ответникът не е бил предявил в дадения му по
обезпечението срок бъдещият си иск; 4/ че ищецът е бил претърпял вреди, вследствие на
обезпечението; 5/ размерът на претърпените вреди и 6/ ответникът не е заплатил
претендираните от ищцовата страна суми.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 730/2022г. на РС – Благоевград, че ответникът
“СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ЕООД е бил депозирал молба с правно основание чл. 390 ГПК. С
Определение от 23.03.2023г., постановено по горепосоченото дело, РС - гр. Благоевград е
допуснал обезпечение на бъдещ иск, предявим от ответника срещу ищеца АДЕЛ ТРАНС 86“
ЕООД за заплащане на сумата от общо 4752,67 лева главница, сумата от 52,06 лв. лихва за
забава, чрез налагане на следните обезпечителни мерки - “Запор” на банковите сметки на
„АДЕЛ ТРАНС 86” ЕООД, с адрес: ***** ЕИК *********, представлявано от Управителя си
*** в „Първа инвестиционна банка” АД до размер на общата спорна сума от 4804,73 /четири
хиляди осемстотин и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лева. На основание чл. 391,
ал.2 ГПК е била определена парична гаранция за обезпечението в размер на 480,37 лв.,
вносима от “СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ЕООД.
Видно от представения вносен документ /л. 24 от ч. гр. д. № 730/2022г. на РС –
Благоевград/ молителят е внесъл по сметка на РС - гр. Благоевград парична гаранция в
размер на 480,37 лв.
След представяне на вносната бележка за внасяне на определената от съда парична
гаранция, съдът е издал обезпечителна заповед с дата 24.03.2023г., получена от ответника
(молител в обезпечителното производство) на 24.03.2023г.
Видно е от приложеното копие на изпълнително дело изп. д. № 527/2022г. по описа на
ЧСИ ***, че въз основа на издадената обезпечителна заповед по молба на ответника е било
образувано изпълнително дело срещу ищеца. От приложеното към изпълнителното дело се
установява, че със запорно съобщение от 24.03.2022 г. съдебният изпълнител изпратил
запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка” АД до размера на сумата от 5622,73
лв.
Изпратеното запорно съобщение е връчено на „Първа инвестиционна банка” на 25.03.2022
г. В резултат на полученото запорно съобщение в „Първа инвестиционна банка” АД е
запорирана сума в размер на 5622,73 лв. по банкова сметка на ищеца.
До ищеца е изпратено съобщение, с което е уведомен за образуваното изпълнително дело,
което съобщение му е връчено.
Наложеният запор по изп.д. № 527/2022г. по описа на ЧСИ *** е бил вдигнат на
12.09.2022г. Следователно от 25.03.2022г. до 12.09.2022г. банковата сметка на ищеца в
„Първа инвестиционна банка” АД е била запорирана.
2
От данните от приложеното ч. гр. д. № 730/2022г. на РС – Благоевград става ясно, че в
указания му на основание чл. 390, ал.3 ГПК определен едномесечен срок “СПИЙД ЕУРО
ТРАНС“ ЕООД не е предявил иск срещу „АДЕЛ ТРАНС 86” ЕООД.
СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ЕООД е представил по ч. гр. д. № 730/2022г. на РС – Благоевград
съдебно удостоверение, издадено от РС-Радомир от 21.04.2022г., с което е удостоверено, че
в РС-Радомир имало образувано ч.гр.д.№ 323/2022г. по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК със заявител „Спийд Еуро Транс“ ЕООД и длъжник „Адел Транс
86“ ЕООД.
Съдът по обезпечението с влязло в сила определение от 14.07.2022г. (постановено по ч. гр.
д. № 730/2022г. на РС – Благоевград) е отменил допуснатото обезпечение. В тази връзка в
това определение е приел, че не представлява предявяване в срок на обезпечения бъдещ иск
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за вземането (предмет на
обезпечената бъдеща претенция).
От приложеното по делото ч.гр.д. № 323/2022 на РС-Радомир се установява, че в
действителност „Спийд Еуро Транс“ ЕООД, вместо да депозира иск срещу „Адел Транс 86“
ЕООД. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа
на заявлението РС-Радомир е бил издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 212/13.04.2022г. Тази заповед е влязла в сила, като въз снова на нея е бил
издаден на 23.06.2022г. изпълнителен лист (ИЛ).
На 04.07.2022г. „Спийд Еуро Транс“ ЕООД на основание ИЛ подал молба до ЧСИ *** за
образуване на изп.д. Въз основа на молбата съдебният изпълнител образувал изп.д.
№1257/2022 г., в рамките на което били събрани сумите по ИЛ и изпълнителното
производство били приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Предвид установените фактически данни, съдът намира, че фактическият състав на
предявените искове по чл. 403 ГПК е изпълнен в конкретния случай. В тази връзка е
необходимо да се изтъкне следното:
Възникването на спорното материално право по чл. 403, ал. 1 ГПК, установяваща
специфична безвиновна деликтна отговорност. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е
безвиновна, обективна и независимо, че се доближава до отговорността за непозволено
увреждане, не е деликтна, тъй като се отличава от последната, с оглед изискването за вина.
Съгласно текста на разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения от ищеца срок, или ако
делото не бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
Следва да се отбележи, че пропусната полза е вреда от неизпълнение на задължение,
вследствие на което кредиторът пропуска възможността да увеличи имуществото си,
въпреки че е имало такава възможност. Пропусната полза е онова приращение на
имуществото на кредитора, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът не
беше провел противоправното си поведение. Установяването на факта, че действително е
пропусната възможността да се реализира конкретна полза и че това е във връзка с
поведението на длъжника предпоставя установяване от страна на кредитора на
обстановката, която би била, ако вредоносното събитие не беше настъпило, както и че
кредиторът би предприел или вече е предприел поведение, с оглед реализиране на тази
полза. Кредиторът следва да установи, че именно поведението на длъжника е причината да
се пропусне ползата. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение
за състоянието, в което на имуществото на кредитора би било, ако длъжникът беше провел
законосъобразно поведение, съпоставено с имуществото към момента на провеждане на
противоправното поведение. Пропусната полза е реална вреда и това предположение следва
да се обоснове с доказана по делото възможност за сигурно увеличение на имуществото.
Такова доказване е налице тогава, когато са докажат обективни факти, които при
3
обичайното развитие на дейността на кредитора позволяват обоснован извод, че
имуществото на кредитора би се увеличило. В този смисъл е ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСТГК
на ВКС.
В хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в резултат от
материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата е съизмерима със
законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. За да се уважи такъв иск следва да се докаже, че не е
имало пречка кредиторът да изтегли тази сума и да оперира с нея освен запора, тоест следва
да се докаже, че той е можел да разполага с нея и само наложеният запор го е препятствал да
стори същото. В хипотеза на неправомерно задържана сума - запорирани вземания по
банкова сметка, се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими като
минимален размер с размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Невъзможността на ищеца да
ползва тази сума е съизмерима с размера на законната лихва, защото се касае за парично
вземане.
Съдебната практика е безспорна по отношение на характера на хипотезата на чл. 403, ал. 1
ГПК - ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, то при
претендирани вреди - законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо ищецът да
докаже, че то съществува и е изискуемо /Решение № 101 от 05.08.2013 г., по т. д. №
1029/2012 г. на I т. о./ Съобразено гореизложеното, както и възприетото в трайната съдебна
практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), разпоредба, аналогична
на чл. 403, ал. 1 ГПК, израз на която е Решение № 29 от 04.02.1998 г., по гр. д. № 449/97 г. на
петчленен състав на ВКС и др., според което търсената по този ред отговорност е
безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса
на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл. 51,
ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение. Горното е дало
основание на ВКС в Решение № 156/18.12.2017 година на второ отделение, Търговска
колегия по т. дело № 449/2017 да приеме в отговор на формулирания правен въпрос, че
вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със
законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение.
Запорът върху банковата сметка изважда от разпоредителната власт на титуляря сума в
размер на запорираното. Това препятства възможността на кредитора да я ползва по
предназначение и това води до понесена вреда под формата на пропусната полза,
минималният размер на която е съизмерим със законната лихва. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
въвежда необоримата презумпция, че при парично задължение, независимо от произхода му,
гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда, която ищецът е освободен от задължение
да доказва по размер и която е винаги законната лихва, освен ако размерът на вредите е по-
голям и който ще подлежи на доказване. (В този смисъл Решение № 156/18.12.2017 г. по т.
д. № 449/2017 г. на ВКС, II-ро Т.О.; ; Решение № 101/05.08.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на
ВКС, I-во Т. О., Решение № 281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, III-то Г. О.;
Решение № 432/27.12.2011 г. по гр. д. № 1380/2011 г. на ВКс, III-то Г. О., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
При допуснатата обезпечителна мярка - запор на вземане на длъжника към трето лице
ищецът по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е лишен от възможността, в качеството си на кредитор
по това вземане, да получи плащане в размера, в който е наложено обезпечението - в случая
за сумата от 5622,73 лв.
В хипотеза на чл. 403, ал. 1, пр. 2-ро ГПК, ако наложената обезпечителна мярка е запор на
вземане към трето лице, при претендирани вреди - законна лихва върху запорираното
вземане, е необходимо ищецът по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК да докаже, че запорираното
вземане съществува и е изискуемо. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
4
съд, обективирана в Решение № 101 от 05.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1029 от 2012 г., I т. о.
В случая обезпечителната мярка е наложена по отношение на вземане на ищеца към
„Първа инвестиционна банка” АД по разплащателна сметка, открита в посочената търговска
банка.
В разпоредбата на пар. 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните
услуги и платежните системи платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда
за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции, като
плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително
съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е установено, че платежните сметки, водени от
банки, могат да бъдат разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане
без срок за предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по
внасяне, прехвърляне и теглене на средства.
В чл. 8 от Наредбата е установено, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца
или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на
платежна операция. Платежното нареждане може да се изпълни само до размера на
разполагаемата наличност по платежната сметка, до размера на предоставените средства от
ползвателя за изпълнение на платежна операция или до размера на договорения кредит, ако
има такъв. Не се допускат частични преводи по отделни платежни нареждания - чл. 10 от
Наредбата.
При тълкуване на така установените норми, съдът намира, че вземането по съответната
платежна разплащателна сметка е изискуемо съобразно наличността му, доколкото
титулярят на сметката разполага с възможността при поискване - във всеки един момент,
чрез съответната платежна операция да разполага с наличния по сметката финансов ресурс.
В този смисъл запорираното вземане на ищеца е съществувало и е било изискуемо.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на
лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението - арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
С оглед наложената обезпечителна мярка - запор върху парично вземане, ищецът е
претърпял вреди, съизмерими с размера на законната лихва, от забавеното изпълнение на
неоснователно запорираното вземане, които не би претърпял, ако вземането не беше
запорирано, и които не могат да се претендират от третото задължено лице, от страна на
което, не е налице виновно поведение, с оглед връченото му запорно съобщение. В
настоящият случай следва да се отбележи, че ищецът не претендира вреди в по-висок размер
от законната лихва, в която хипотеза размерът им би подлежал на пълно доказване.
С оглед изложеното съдът намира, че претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат на допуснатото обезпечение, което е било отменено, поради това че бъдещият иск
не е бил предявен в дадения едномесечен срок, представляват пропуснати ползи, чийто
размер е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума от 5622,73 лв. Запорът е
наложен на 24.03.2022г., като оттогава ищцовото дружество е започнало да търпи вреди и
това е началото на периода, за който следва да се определи обезщетението, а за крайна дата
следва да се приеме датата, на която е влязъл в сила съдебният акт, с който е отменено
обезпечението -25.08.2022г.
Трябва да се подчертае, че молителят в производството по чл. 390 от ГПК отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, които обезпечението е причинила на ответника
съобразно чл. 51 ЗЗД.
Съдът, използвайки електронен калкулатор, изчисли, че общият размер на дължимата се
5
законна лихва за периода 25.03.2022 - 01.08.2022 г. е в размер на 203,04 лв. А общият размер
на дължимата се законна лихва за периода 02.08.2022г. - 11.10.2022г. е в размер на 3,35 лв.
Доколкото ищецът е претендирал по-малка сума за законната лихва за периода 25.03.2022 -
01.08.2022 г., а именно сумата от 169,63 лв., то с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания от него
размер.
Така в крайна сметка може да се заключи, че предявените искове се явяват основателни и
като такива подлежат на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Същият е направила съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1110 лв., от които 100
лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да
се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като с оглед цената на исковете
минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата).
Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се редуцира в размер на минималния от 400 лв. Ето защо общият размер на
разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, възлиза на 500 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите
***, със седалище и адрес на управление: гр***, ап. 25 да заплати на "Адел транс 86"
ЕООД, ЕИК *********, адрес: **** със законен представител ****, следните суми:
- 169,63 лв. /сто шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ – представляваща
обезщетение по чл. 403, ал. 1 ГПК в размер на законната мораторна лихва върху
запорираната сума за периода 25.03.2022 - 01.08.2022 г., представляваща сбор от
обезщетение в размер на законната мораторна лихва върху наличната по сметка и
запорирана в периода от 25.03.2022г до 28.03.2022г. сума от 1 317,92 лева - обезщетение в
размер на 1,46 лв.; обезщетение в размер на законната мораторна лихва за периода от
29.03.2022г. до 01.08.2022г. вече върху цялата запорирана сума в размер на 4804,73 лева,
доколкото от 29.03.2022г. нататък тя е била налична - в размер на 168,17 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 11.10.2022г., до окончателното погасяване.
- 3,35 лв. /три лева и тридесет и пет стотинки/ – представляваща законната лихва върху
сумата от 169,63 лева, представляваща обезщетение за периода от 02.08.2022г. до
11.10.2022г. (завеждане на исковата молба).
- 500 лв. /петстотин лева/ – представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6
7