№ 3610
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СтИ.а Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от СтИ.а Григорова Гражданско дело №
20231100101791 по описа за 2023 година
Ищците И. И. К. и И. В. Ц. твърдят в подадената от тях искова молба, че
срещу тях било образувано досъдебно производство и на 05.03.2018 г. били
привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1
вр. ал. 1, т. 2 от НК. След задържането им за срок от 24 часа, с постановление
на прокурор при СРП задържането било удължено за 72 часа. Съдът взел по
отношение на К. и Ц. мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на
2 000 лева“. Тъй като обвиняемите не били платежоспособни, задържането им
продължило до внасяне на гаранциите. След проведено разследване се
установило, че липсва престъпление и с постановление № 4643/26.11.2019 г.
на прокурор при СРП ДП № 56/2018 г. било прекратено.
В резултат на действията на представители на ответника ищците
претърпели значителни неимуществени вреди, свързани със задържането под
стража в следствения арест, страх от осъждане за тежко умишлено
престъпление, което не са извършили, засягане на достойнството им, чувство
на обида и унижение, срам от роднини, близки и приятели, като новината
станала известна поради медийното й разгласяване.
В продължение на повече от година и половина И. К. и И. Ц. търпели
отношение на недоверие и подозрение от страна на приятелите си,
самоизолирали се и изпаднали в дълбока депресия.
1
Въпреки прекратяване на наказателното производство, ищците
продължавали да търпят неблагоприятните последици от упражнената спрямо
тях наказателна репресия – затворили се, проявявали нервност и избухливост
спрямо околните, преустановили предишни приятелски връзки и все още
имали проблеми със съня.
Молят търпените от тях неимуществени вреди да бъдат обезщетени,
като ответникът им заплати по 30 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законните лихви от 04.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
основанията за ангажиране на отговорността му. Счита, че в случая следва да
се отчете поведението на „пострадалата“, спрямо която не се е установило да
е извършено престъпление. Ответникът оспорва твърденията за търпени от
ищците значителни неимуществени вреди, развитие на делото единствено в
досъдебната му фаза и приключването му в разумен срок. За лошите условия
в следствения арест Прокуратурата не била пасивно легитимирана за
отговаря, както и за вредите от задържането по ЗМВР. Претендираните
размери на обезщетенията били завишени и не съответствали на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични
случаи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
2
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищците неимуществени вреди от действия на органите на Прокуратурата –
образуване на наказателно производство срещу И. И. К. и И. В. Ц., което е
било прекратено.
В доказателствена тежест на ищците е установяване на предпоставките
за възникване на отговорността на Прокуратурата на РБ.
Не се спори между страните и от приложеното по делото ДП № 56/2018
г. по описа на СДВР се установява, че на 04.03.2018 г. е образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1
вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и същата дата, в 17.30
часа, И. И. К. и И. В. Ц., заедно с други две лица, са били задържани за срок
от 24 часа.
К. и Ц. са били освидетелствани. Подложени са били на обиски и от тях
са иззети лични вещи.
На 05.03.2018 г. на ищците в настоящото производство са повдигнати
обвинения за горепосоченото престъпление и с постановление на прокурор
при СРП им е наложена мярка „задържане под стража“ за 72 часа.
На 06.03.2018 г. е извършена полицейска регистрация на обвиняемите
по ЗМВР.
На 07.03.2018 г. е проведено производство по чл. 64 от НПК и с
протоколно определение по ЧНД № 4643/2018 г. по описа на СРС по
отношение на обвиняемите, сред които и ищците в настоящото производство
И. И. К. и И. В. Ц., е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 2 000 лева, вносима в 14-дневен срок от 07.03.2018 г. Съдът е
постановил освобождаване на обвиняемите от ареста, ако не се задържат на
друго основание.
С постановление от 29.03.2018 г. прокурор при СРП е постановил на
30.03.2018 г. от 14.00 часа в СРС да се разпита пред дежурен съдия
пострадалата Р.З., като се уведомят обвиняемите и техните адвокати. На тази
дата разпитът не е проведен поради неявяване на пострадалата.
Разпитът по реда на чл. 223 от НПК е проведен на 23.04.2018 г.
На 09.10.2019 г. разследването е предявено на обвиняемия И. К., а на
22.10.2019 г. - на И. Ц..
3
На 23.10.2019 г. разследващият полицай при СДВР е изразил писмено
мнение за прекратяване на досъдебното производство поради липса на
доказателства за осъществено престъпно деяние, за което на К. и Ц. са
повдигнати обвинения.
С постановление от 25.11.2019 г. на наблюдаващия прокурор при СРП
наказателното производство по ДП № 56/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
4643/2018 г. на СРП, водено за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК срещу четиримата обвиняеми, сред
които И. И. К. и И. В. Ц., е прекратено поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер.
При така установените факти съдът приема за доказано деянието, от
което ищците твърдят да са им причинени вреди. Наказателното
производство е прекратено и това представлява основание за търсене на
обезщетение за вреди от незаконните обвинения.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват основания да
се търси отговорност за воденото срещу ищците наказателно производство. В
случая то е започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на
протокол за първото действие по разследването - разпит на свидетеля Р.Н.З.,
която е подала сигнал за извършено спрямо нея престъпление. Данните от
показанията й са преценени от разследващите органи като достатъчни, за да
се направи основателно предположение за извършено престъпление.
НПК предпоставя обаче наличието на достатъчно доказателства за
виновността на К. и Ц., съответно липса на основания за прекратяване на
наказателното производство, за да бъдат привлечени към наказателна
отговорност. Непосредствено след образуване на наказателното
производство, с постановление от 05.03.2018 г. ищците са били привлечени
като обвиняеми за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Според постановено по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 50009/08.02.2023 г. по гр.д. № 932/2022 г. по описа на ВКС, III
г.о., лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. По
аргумент a fortiori обвиняемите по ДП № 56/2018 г. И. К. и И. Ц. търпят вреди
и при прекратено наказателно производство поради липса на извършено
4
престъпление, след като им е повдигнато обвинение.
Действително, досъдебното производство е образувано по подадена от
Р.Н.З. жалба, но непосредствено след подаването й И. К. и И. Ц. са били
задържани и незабавно са им повдигнати обвинения за извършено от тях
престъпление срещу личността на Р.З.. След като по отношение на К. и Ц. е
извършена наказателна репресия, изразяваща с в задържане, обиски и
изземване на лични вещи, повдигане на обвинение и изправяне пред съд за
определяне на мярка за неотклонение, ответникът носи отговорност за
търпените от несправедливо обвинените лица вреди.
Ищците следва да докажат и описаните в исковата молба вреди и
наличието на причинна връзка между тях и обвинението в деяние, което се е
установило, че не съставлява престъпление.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с продължителността на наказателното преследване
(досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно
следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Неоснователно е възражението на ответника, че за задържането за 24
часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР Прокуратурата не носи отговорност. В
решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022 г. на ВКС, III г.о. е даден
отговор именно на този въпрос, като според ВКС той е утвърдителен. Дори и
да не се е стигнало до обвинение, Прокуратурата отговоря за вреди от
неоснователно упражнена принуда във връзка с образувано наказателно
производство, действия по разследване и събиране на доказателства за вината
на лицето. Принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е част от предварителните и подготвителни действия по събиране на
доказателства, а установената впоследствие липса на извършено
престъпление обосновава отговорност на Прокуратурата за вреди и от
5
нейното налагане от полицейския орган. При определяне размера на
обезщетенията не следва да се отчитат неблагоприятните условия в местата за
задържане, тъй като отговорността е по чл. 1 от ЗОДОВ и се реализира по
реда на АПК.
Наказателното преследване срещу И. К. и И. Ц. е продължило 1 година
и 9 месеца – от 04.03.2018 г. до 10.12.2019 г., когато е изтекъл 7-дневния срок
за обжалване от пострадалата на постановлението от 25.11.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство. През този период ищците са
били задържани за времето от 17.30 часа на 05.03.2018 г. до 18.00 часа на
07.03.2018 г., когато по ЧНД № 4643/2018 г. състав на СРС е постановил И. И.
К. и И. В. Ц. да бъдат освободени срещу внасяне на парична гаранция в
размер на по 2 000 лева.
К. и Ц. са били подложени на процесуално-следствени действия,
накърняващи телесната им неприкосновеност и отнемане от владението на
техни лични вещи, иззети при извършените на 04.03.2018 г. обиски. От
повдигане на обвиненията на 05.03.2018 г. до прекратяване на наказателното
производство през ноември 2019 г. ищците са изпитвали страх от
неоснователно осъждане в умишлено извършено престъпление, което е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – предвидено е наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години.
Сестрата на И. К. – И.К. и братът на И. Ц. – К. Ц. разказват, че
образуваното досъдебно производство за групово изнасилване се разчуло
поради медийни публикации. Чрез средствата за масово осведомяване
случаят станал достояние на широката общественост. В тях били посочени
имената на ищците по начин, който ги е направил разпознаваеми от техни
приятели и познати. К. и Ц. търпели негативно отношение към себе си поради
обвинение в престъпление, което не са извършили. Не чувствали насаденото
им чувство на вина, но се оказали безсилни както срещу упражняваната
спрямо тях репресия, така и срещу силно негативното отношение на
членовете от близкия и приятелския си кръг. Това провокирало
психологическа реакция на самоизолация, нервност и раздразнителност.
Освен нежеланието на членове от приятелския кръг да продължат
общуването си с тях, ищците са претърпели негативни промени и в
обществения си статус. Именно поради обвинение в извършване на полово
6
престъпление приятелката, с която И. К. живеел на съпружески начала, го
напуснала. Не се увенчали с успех и опитите им да изгладят отношенията си,
а последвала окончателна раздяла. И. се срамувал от съседите, които
познавали добре баща му и дядо му. Затова ограничавал излизанията си навън
през деня. Преди образуване на наказателното производство ищецът изживял
тежко кончината на баща си. Опитвал се да се справи с тъгата по загубата на
родителя си и почти възстановил емоционалното си състояние, когато му
повдигнали обвинение за престъпление, което не бил извършил.
И. Ц. също търпял негативи от привличането му като обвиняем. В очите
на познатите и колегите си бил престъпник и изнасилвач, което го принудило
да напусне работа. Затворил се и изпаднал в депресия. Някои от приятелите
му преустановили контактите си с него.
Наказателното производство е приключило в разумен срок, като са
извършени множество процесуално-следствени действия. Макар
Прокуратурата да не може да бъде упрекната в неоснователно забавяне на
разследването, самото му провеждане е накърнило доброто име и
достойнството на К. и Ц..
Всеки от ищците е с чисто съдебно минало, бил е трудово ангажиран и
чужд на обществено укорими простъпки. Репутацията на К. и Ц. е опетнена с
привличането им към наказателна отговорност за тежко умишлено
престъпление против половата неприкосновеност, основен елемент от който е
упражняването на принуда спрямо лице от женски пол. Пострадалите са били
съответно на 23 и 29 години, като младата им възраст предполага за
продължителен времеви период да търпят негативните последици от
неоснователната наказателна репресия.
Тежестта на вредите е обусловена и от разгласяването на престъпление,
каквото се е установило, че не е извършено от обвинените. Информацията за
задържането на К. и Ц. и за повдигане на обвинения е предоставена от
пресцентъра на Прокуратурата и по този начин е достигнала до неограничен
кръг от хора. В противовес на така оповестената новина, ответникът не е
изнесъл информация нито за определената от съда по-лека мярка за
неотклонение, нито за прекратяването на наказателното производство поради
липса на престъпление. Тенденциозното публикуване единствено на внесени
в съда искания за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, на
7
обвинителни актове и на осъдителни присъди, но не и на неуважени искания,
на прекратени наказателни производства и на оправдателни присъди
причинява на обвиняемите/подсъдимите прекомерни вреди. Ответникът
следва да балансира стремежа си да информира обществеността за
предприети наказателни репресии с признание на повдигнати от него
неоснователни обвинения. Демонстрирането на активност в задържане и
обвиняване на „престъпници“ е едностранно и манипулативно, когато не е
последвано от информация за резултатите от несправедливи наказателни
репресии.
Такъв е и конкретният случай. За неоснователните и прибързани
обвинения срещу И. К. и И. Ц. поради сигнал на „пострадалата“ Р.З.
обществото е останало неинформирано. По този начин в съзнанието на
възприелите новината ищците са автори на престъпно деяние, лишени от
възможността да бъдат „реабилитирани“. Прокуратурата носи отговорност за
вредите, претърпени от неоснователно задържаните и обвинени лица, защото
е направила публично достояние позорящи ищците новини, но не е
оповестила тяхната невиновност, а в случая – и липса на престъпление, към
което К. и Ц. да са били съпричастни.
Не следва при определяне размера на обезщетенията да се отчита
поведението на Р.З.. По смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ „пострадало“ е лицето, по
отношение на което е проведено наказателно преследване. Оплакването на
Зърнева, че е станала „жертва“ на престъпление против половата й
неприкосновеност обуславя отговорността й за набеждаване пред
полицейските органи в престъпление, което впоследствие е признала, че К. и
Ц. не са извършили. Основание за отричане на правото на неоснователно
обвинените лица да получат обезщетение или за намаляване на размера му не
е налице, тъй като с поведението си самите ищци не са допринесли за
увреждането си.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че справедлив размер на обезщетенията са сумите от по 5 000
лева. Те се дължат ведно със законните лихви от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението от 25.11.2019 г. е получено от ищците на 29.11.2019 г., а от
„пострадалата“ Р.З. – на 02.12.2019 г. На 09.12.2019 г. е изтекъл 7-дневния
8
срок за обжалването му и от тази дата върху сумите от 5 000 лева се дължи
законна лихва за забава.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищците
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна
такса.
На всеки от ищците е оказана безплатна правна помощ от адв. П. Ш..
По представените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК е посочен
минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. – 3 050 лева. Съразмерно на уважената част от исковете,
на адв. Ш. се дължи хонорар в размер на 1 016.67 лева (5000/30000*3050*2).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да
заплати на И. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.
******* сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение в престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. ал. 1,
т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателното производство по което е
прекратено, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 30 000 лева; на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да
заплати на И. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. ал. 1, т. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателното производство по което е
прекратено, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 30 000 лева; на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да
9
заплати на адвокат П. И. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. *******
сумата от 1 016.67 лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10