№ 17164
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110169311 по
описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено, че в правната
сфера на „***“ АД съществува вземане от И. С. Р. за сумата от 2492.00 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена вода в имот, находящ се в гр. София, ул. „***“, бл. 38, вх. Б,
ет. 3, ап. 30, за която цена в периода от 01.03.2014г. до 08.02.2019г. са съставени фактури,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.01.2022г., до окончателно изплащане
на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 4231/2022г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ АД твърди, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и
К услуги и че му били предоставени такива в следния имот: ап. 30, находящ се в гр. София,
ул. „***“, бл. 38, вх. Б, ет. 3. Клиентът не заплатил формираните за исковия период парични
задължения в срок, поради което ищецът претендира тяхната стойност, законна лихва, както
и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки да е собственик или вещен
ползвател на процесния водоснабден имот, както и да отговаря на условията да е потребител
на В и К услуги, предвидени в т. 3 и т. 4 на чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищеца. Счита в
тази връзка за недоказано да се намира в облигационни отношения с ищеца, респ. да има
качеството потребител на В и К услуги за исковия период по отношение на процесния имот.
Поддържа в тази насока, че трети лица са отговорни за заплащане на процесните
задължения, както и че част от същите са погасени, за което представя фискални бонове и
разписки за плащане. Независимо от това, поддържа, че доколкото в случая изискуемостта
на процесните задължения не била настъпила, тъй като не били издадени фактури, а
ответникът не бил уведомен за начислената цена, същият не бил допуснал забава, поради
1
което и не дължал обезщетение за забава. В условията на евентуалност релевира възражение
за погасяване на част от процесните задължения по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството потребител на В
и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период облигационно
правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния период ищецът е
предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия период са били
налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на потребено
количество вода по съответен ред/методика.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни
актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на
съответните имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена възможността
такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за
това.
В случая за установяване на твърдението си, че ответникът е потребител на В и К
услуги през исковия период ищецът е заявил доказателствено искане за изискване на
информация от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район „****“ относно
имотите, по отношение на които ответникът фигурира като данъчнозадължено лице през
исковия период. В отговор на отправеното от съда искане е постъпило писмо, в което е
посочено, че за лице с ЕГН на ответника в информационната система на отдел „Общински
приходи ****“ към дирекция „Общински приходи“ на Столична община няма данни за
декларирани недвижими имоти по нормите на ЗМДТ.
Следователно, при липса на каквито и да било данни ответникът да е собственик,
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния имот или негов ползвател
въз основа на облигационно правоотношение със собственика и подадена от ползващия
имота субект декларация до водоснабдителното дружество и съобразно цитираните
дефинитивни разпоредби относно понятието потребител на В и К услуги, следва да се
приеме за недоказано правнорелевантното обстоятелство през исковия период между
страните по делото да е съществувало облигационно отношение по договор за предоставяне
на В и К услуги. А съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
2
българския граждански процес недоказаното обстоятелство следва да се приеме за
неосъществило се.
Ето защо, само на посоченото основание предявеният иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите следва да бъде отхвърлен,
поради което безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки за възникване
и съществуване на спорното вземане, както и на заявените в тази връзка твърдения, доводи
и възражения на страните.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство, чийто размер е определен от съда съобразно
критериите за справедливост и обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при
съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на производството,
материалния интерес по делото, естеството на осъществяваната в хода на заповедното
производство защита, свеждаща се до подаване на възражение по утвърден образец без
необходимост от обосноваване на същото, както и на разясненията, съдържащи се в т. 41
(въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. Р. следва да
бъде присъдена сумата от 400.00 лева- адвокатско възнаграждение за осъществени от нея
безплатни адвокатска защита и представителство на ответника в настоящото производство,
определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване на изложените вече
критерии, както и липсата на фактическа и/или правна сложност на исковото производство.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено,
че в правната сфера на „***“ АД, ЕИК ***, съществува вземане от И. С. Р., ЕГН **********,
за сумата от 2492.00 лева, представляваща незаплатена цена на потребена вода в имот,
находящ се в гр. София, ул. „***“, бл. 38, вх. Б, ет. 3, ап. 30, за която цена в периода от
01.03.2014г. до 08.02.2019г. са съставени фактури, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК- 27.01.2022г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично
притезание по ч. гр. дело № 4231/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. С. Р.,
ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА
да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева- адвокатско
възнаграждение за осъществено от нея безплатно процесуално представителство на
ответника И. С. Р., ЕГН **********, в настоящото производство.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4