Решение по дело №1434/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата от „ЕГК“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д.В., подадена чрез адв. П.К., срещу Решение № 687 от 05.05.2023 г. по АНД № 5110/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2100282 от 22.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ – Варна), което решение е постановено при повторно разглеждане на делото от районния съд.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно. Сочи се, че при повторното разглеждане на делото районният съд не е ценил и не е обсъдил приетите писмени доказателства, не е формирал собствено вътрешно убеждение и не е изложил свои мотиви, а е копирал приетото от предходния разглеждащ делото състав. Изтъква се, че не са изложени съображения относно приетата по делото присъствена форма на служителите, а и неправилно не е допуснат разпит на Г.Н. и съдът е възприел само показанията на извършилото проверката лице. На следващо място се сочи, че възраженията срещу акта за установяване на административното нарушение (АУАН) за допусната техническа грешка в графика не са обсъдени от наказващия орган. Касаторът поддържа, че отчетната форма за явяване на работа е представена на административнонаказващия орган и на съда, но не е взета под внимание от съда. Според касатора не е доказано вмененото нарушение, доколкото административнонаказващият орган не е извършил проверка на относно фактическото полагане на труд и смените на работа. Искането е да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП. Касаторът претендира присъждане на разноски по представен списък. В хода на делото, процесуалният представител на касатора поддържа доводите и исканията, обективирани в жалбата.

Ответникът в касационното производство - Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ), не ангажира писмен отговор по жалбата. С писмена молба ответникът, чрез процесуалния си представител – Д.О., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, като отправя искане за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане да се намали адвокатски хонорар, поискан от касатора, в минимума, определен в наредбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на възраженията, изложени в касационната жалба, като сочи, че и след второто разглеждане на делото от РС – Варна установените факти по случая и събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за извършено нарушение по чл. 152 от Кодекса на труда КТ). Пледира се отмяна на решението на въззивния съд като неправилно и за отмяна на НП.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С оспореното пред РС - Варна НП, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „ЕГК“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 152 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на работодател, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на Г.Г. Н., на длъжност „инструктор“ минимум 12 часа, т.к. на 29.07.2021 г. лицето е полагало труд в работна смяна от 11:30 до 21:00 часа, а на 30.07.2021 г. е постъпило отново да полага труд в 07:00 часа, като за обекта фитнес зала „Фулмакс фитнес и спа“, намиращ се в гр. ***, бул. „*** са представени в ДИТ документи, в т.ч. график за работа м. юли 2021 г., присъствена форма за явяване и неявяване на работа за м. юли 2021 г., Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед № 49/01.06.2020 г., в която е установено сумирано отчитане на работното време. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 30.07.2021 г. във въпросната фитнес зала, към който момент е следвало работодателят да е осигурил междудневна почивка на лицето не по-малко от 12 часа, а като доказателства са посочени график за работа за месеци юли 2021 г., присъствена форма за явяване и неявяване на работа за м. юли 2021 г., Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед № 49/01.06.2020 г.

С Решение № 1641 от 08.12.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 2116/2022 г. е отменено Решение № 1025 от 26.07.2022 г. по АНД № 1377/2022 г. на РС – Варна и е върнато делото за ново разглеждане, с указания съдът да събере всички доказателства относно вмененото нарушение, т.к. не е събрана присъствената форма за явяване и неявяване на работа за м. юли 2021 г., представена в хода на извършената на дружеството проверка, след което да се извърши проверка и преценка на доказателствата по делото и за съставомерността на деянието.

При повторното разглеждане на делото, за да потвърди обжалваното НП, РС – Варна приема следното: При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че не представлява процесуално нарушение необсъждането изрично на подаденото възражение, т.к. това е свързано с обосноваността на НП. Направен е извод, че не се установява и нарушение на материалния закон, доколкото се установява извършването на вмененото с НП нарушение, което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното НП. РС – Варна сочи, че нарушението е доказано от представените писмени доказателства – график за работните смени и присъствената форма. Възраженията за допусната техническа грешка при попълване на присъствената форма районният съд приема за неоснователни и недоказани и направени единствено и само с цел избягване понасянето на административна санкция. Прието е, че правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба и наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в КТ. Посочено е, че приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено със специалната норма на чл. 415в КТ.

Настоящият състав на съда намира решението на РС - Варна за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС - Варна правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Обжалваното съдебно решение действително е почти идентично копие на предходно отмененото Решение № 1025 от 26.07.2022 г. по АНД № 1377/2022 г. на РС – Варна. Настоящото обжалвано решение обаче съдържа обсъждане на приетите писмени доказателства, обективирано е формираното вътрешно убеждение и решението съдържа мотиви. Очевидно мотивите на районния съд при първото разглеждане на делото са възприети и от състава на съда при повторното разглеждане на делото. Освен това районният съд е отбелязал и че присъствената форма като документ е съставена да отразява и удостоверява реално отработеното време, респ. за наличието или липса на осигурена почивка и за наличието или липсата на нарушение в тази насока, както и че възраженията за допусната техническа грешка при попълване на присъствената форма са неоснователни и недоказани, а и направени единствено и само с цел избягване понасянето на административна санкция.

Правилно районният съд оценя доказателствената стойност на представените график за работа и график, обективиращ присъствената форма. Доколкото и двата документа са представени именно от наказаното дружество и от тях се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства, то оборването на установяващото се от тези документи със свидетелските показания на лицето, чието право на междудневна почивка не е спазено, правилно е преценено, че се явява недопустимо. Предвид изложеното правилно е оценена материалната доказателствена сила на тези документи като доказателствата в административнонаказателното производство. Както и районният съд е посочил, необективирането в НП на доводите на административнонаказващия орган за неоснователност на възражението срещу АУАН, в случая не опорочава НП в степен да бъде отменено. Мотивите на наказаното дружество за необжалване на предписанието, дадено с Протокола за извършена проверка № ПР2138203 от 13.12.2021 г. по отношение задължението за осигуряване непрекъсната междудневна почивка в съответствие с КТ, както и изпълнението на предписанието са без значение за законосъобразността на обжалваното пред районния съд НП. От значение е единствено, че при въпросната проверка контролните органи са констатирали неспазване на изискването за осигуряване на междудневна почивка от наказаното дружество по отношение на същото лице и за друга дата, както и по отношение на още едно лице.

Правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти въззивният съд приема за безспорно доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение. Правилно наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 152 КТ. При наличие на въведен специален начин и ред за удостоверяване на работното време и реалното му отработване - график и присъствена форма, за които са представени доказателства по делото, неоснователно касаторът поддържа, че административнонаказващият орган е следвало да извърши проверка, чрез събиране на сведения от работниците и служителите.

Както се посочи, настоящата инстанция напълно споделя и направения извод от РС - Варна за законосъобразност на определения размер на имуществената санкция. Законосъобразен е и изводът на районния съд за липсата на основание за квалифициране на случая като маловажен.

Касационната жалба е неоснователна. Не се установява наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на решението на РС - Варна, поради което последното следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора - по делото не е представен писмен отговор по касационната жалба, но процесуалният представител на ответника по делото изрази писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 687 от 05.05.2023 г. по АНД № 5110/2022 г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „ЕГК“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1434/2023 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: