№ 240
гр. София , 25.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504170 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 288313/16.11.2020г. от В. С. С. против
разпореждане № 282886 от 08.10.2020г., постановено по гр. дело № 14314 по описа за 2018г.
на СГС, с което е допълнено в частта за разноските разпореждане № 2457 от 23.01.2020г. за
връщане на искова молба вх.№ 3731 от 11.04.2017г. и е прекратено гражданско дело №
14314 по описа за 2018г. на СГС, като е присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева в полза на държавата, чрез министъра на финансите както и по частна
жалба вх.№ 32657/12.03.2020г. против разпореждане № 2457 от 23.01.2020г., постановено по
гр. дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС, с което е върната искова молба вх.№ 3731 от
11.04.2017г. и е прекратено гражданско дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС.
По частна жалба вх.№ 32657/12.03.2020г.
Жалбоподателката излага съображения , че постановеното разпореждане, с което е
върната искова молба вх.№ 3731 от 11.04.2017г. и е прекратено гражданско дело № 14314
по описа за 2018г. на СГС е незаконосъобразно. Наведени са доводи за неправилна
преценка от страна на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 129,
ал.3 от ГПК. Моли настоящия състав да отмени обжалваното разпореждане.
Насрещната страна депозира в срок становище, като поддържа, че процесната жалба
се явява неоснователна, с мотив, че ищцата не е отстранила в законоустановения срок
констатраните нередовности. Моли настоящият състав да потвърди атакуваното
разпореждане.
Съдът, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е подадена в
срок, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу
1
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е
допустима, но по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. С. С. с искова молба от 11.04.2017 г.,
подадена по пощата на 10.04.2017 г., с която срещу Държавата и Софийския районен съд са
били предявени искове за солидарно заплащане на общата сума 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че ищцата била
адвокат, на когото са нарушени правата по чл. 48, ал. 4 и 5 от Конституцията, чл. 4, т. 2, чл.
6, т. 1 и чл. 13 КЗПЧОС с това, че била назначавана за служебен адвокат или особен
представител по редица съдебни дела пред СРС и била принуждавана от съдии да полага
безвъзмездно принудителен труд, като не й било осигурено законосъобразно заплащане
съгласно нормативно установените размери за всички инстанции, а освен това й били
нарушени и други права. По-конкретно това било сторено по гр. д. № 8744/2007 г. на СРС,
по гр. д. № 10755/2007 г. на СРС, по гр. д. № 6971/2012 г. на СРС, н.о.х.д. № 4751/2013 г. на
СРС, гр. д. № 11253/2016 г. на СРС, за всяко от които претендира по 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че по гр. д. № 46671/2013 г. на СРС
ищцата предявила отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за
недължимост на претендирани суми за топлинна енергия, по което съдията извършил
редица нарушения /подробно описани/, за което ищцата претендира обезщетение в размер
на 200 000 евро. Ищцата била назначена за особен представител и по гр.д. № 38878/2013 г.
на СРС, по която подала молба с вх. № 1156437/24.10.2016 г. за издаване на преписи, за
което в нарушение на закона съдията поискал да заплати такса, а във връзка с възникналия
за това спор с деловодителката на състава се стигнало до намесата на полицаи от съдебната
охрана, като действията на посочените длъжностни лица уронили престижа на ищцата,
нанесли й публично обида и нарушили правата й на адвокат, за което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лв. Твърди се, че във връзка с подадено в Инспектората
към ВСС заявление по реда на глава 3а ЗСВ относно забавяне решаването на гр. д. №
14313/2015 г. на СГС ищата получила отказ за обезщетяване, като в становището на
инспектор И. Г. се съдържало тълкуване на неверни факти и невярно било посочено, че
забавянето се дължало на действия на ищцата, от които неверни твърдения ищцата понесла
значителни неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Такива вреди в същия размер от 50
000 лв. били причинени на ищцата и от действията на деловителка от ИВСС и мл.
инспектор от ИВСС, които не й позволили да се запознае с преписка по неин сигнал. Твърди
се, че въпреки подадената през 2016 г. от ищцата до министъра на правосъдието жалба с
искане за обособяване на отделен вход за адвокати в съдебните сгради, за да не бъдат те
облъчвани от скенер и претърсвани от охраната, това не било сторено и продължило, което
нарушавало достойнството на ищцата и увредило здравето й, за което претендира
обезщетение в размер на 50 000 лв. Твърди се и, че престижът на ищцата бил уронен и й
били създадени неудобства в професионален план от това, че председателят на СРС
отказвал на исканията на софийските адвокати да намери място в новата сграда на СРС за
2
два ксерокса за копия на съдебни книжа, както и за осигуряване на възможност за
снабдяване с топли напитки и сандвичи, за които неимуществени вреди ищцата претендира
обезщетение в размер на 100 000 лв.
С разпореждане от 26.04.2017 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал
указания на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението с препис за ответниците: 1) да
посочи своя ЕГН, както и точен свой адрес за призоваване, 2) да заяви дали предявява
исковете си към посочените в исковата молба ответници /държавата и СРС/ или и към други
такива, предвид обстоятелството, че част от предявените искове са срещу служители в
Инспектората към ВСС, от Съдебната охрана и министъра на правосъдието, 3) да приведе в
съответствие петитума на исковата молба с обстоятелствената част, като посочи точния общ
размер на предявените от нея искове за неимуществени вреди, предвид разликата в сбора на
всеки един по отделно, както и да посочи датата на увреждането по всеки един от обективно
съединените искове, 4) да посочи и представи по делото всички налични при нея
доказателства и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, 5) да представи
декларация за имуществено състояние във връзка с искането й за освобождаване от такса и
разноски. Разпоредено е на ищцата да се изпрати препис от разпореждането на посочения по
гр. д. № 81/2017 г. на СОС адрес и чрез поставяне на обявление по чл. 129, ал. 2 ГПК на
определеното за това място в съда /предвид това, че в исковата молба адрес не е посочен/.
За указанията е било поставено обявление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 ГПК на
определеното за това място в съда на 27.04.2017 г. Същевременно, до ищцата е изпратено и
съобщение от 27.04.2017 г., което е била лично връчено на същата на 16.05.2017 г. Във
връзка с молба от 9.05.2017 г., подадена по пощата на 4.05.2017 г., срокът за изпълнение на
указанията е бил продължен с 1 месец, считано от 3.05.2017 г.
С молба от 2.06.2017 г. ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е
посочила и своят ЕГН, а в заглавната част е посочила и адрес за призоваване. Уточнено е, че
исковете, които са част от цялата искова молба, но са очертани самостоятелно в посочен
размер и с общо основание, са насочени против: 1) служители в Инспектората към ВСС, и 2)
т.нар. съдебна охрана, изпълняваща наредба на министъра на правосъдието, 3) министрите
на правосъдието, действащи от името и за сметка на държавата – първия ответник. Посочено
е, че цената на всеки иск е самостоятелно посочена в обстоятелствената част на исковата
молба, а сборуването в петитума е сгрешено. Посочено е, че законната лихва се претендира
от подаване на исковата молба.
Във връзка с горната молба с ръкописно разпореждане от 5.06.2017 г. съдът е
конституирал като ответници държавата чрез министъра на финансите, СРС, ВСС и
Министерството на правосъдието, на които е постановено изпращането на препис от
исковата молба за отговор.
Отговори на исковата молба са постъпили от СРС /на 14.07.2017 г./, от държавата
чрез МФ /на 17.07.2017 г./, от Министерство на правосъдието /на 24.07.2017 г./ и от Висшия
3
съдебен съвет /на 29.09.2017 г./. В отговорите на държавата чрез МФ и ВСС се прави
възражение за местна неподсъдност на спора, доколкото седалищата им са в гр. София, а не
в района на СОС.
С определение от 2.10.2017 г. СОС е приел, че исковете срещу Държавата чрез МФ,
Министерство на правосъдието и ВСС са недопустими поради липса на процесуална
легитимация, тъй като описаните в исковата молба увреждащи ищцата действия и
бездействия са извършени от длъжностни лица, които не са в трудови или служебни
правоотношения с МФ, МП или ВСС, поради което не може да се ангажира отговорността за
вреди по чл. 49 ЗЗД. По отношение на ответника СРС е прието, че не са изпълнени
указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тъй като ищцата не е
конкретизирала цената на всеки отделен иск в рамките на общия размер, а в уточнителната
молба от 2.06.2017 г. е изказала общо съждение. Преписи от определението са връчени на
страните, както следва: на ищцата – на 15.11.2017 г.; на ответника Държавата чрез МФ – на
13.10.2017 г., на ответника СРС – на 16.10.2017 г., на ответника ВСС – на 25.10.2017 г., на
ответника МП – на 13.10.2017 г.
С определение № 791 от 07.03.2018г., постановено по ч.гр. дело 974 по описа за
2018г. на Апелативен съд- София е отменено изцяло определението от 02.10.2017 г. по гр. д.
№ 257/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане исковата
молба, същата е върната и е прекратено производството по делото.
С определение № 374 от 09.03.2018г., постановено по гр. дело № 257 по описа за
2017г. производството по гр. дело № 257 по описа за 2017г. е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
С определение № 2072 от 03.07.2018г., постановено по гр.. дело № 3024 по описа за
2018г. на Апелативен съд- София, недопуснато до касационно обжалване с определение №
486 от 22.10.2018г., постановено по ч.гр.дело № 3499 по описа за 2018г. е оставена без
уважение частна жалба вх.№ 2867/11.04.2018г. на В. С. против определение № 374 от
09.03.2018г., постановено по гр. дело № 257/2017г. на СОС.
С разпореждане № 3248 от 15.10.2019. СГС е оставил без движение искова молба вх.
№ 3731 от 11.04.2017г., като е указал на ищцата В. С. С. в едноседмичен срок от
съобщението да: 1) да посочи кои са ответниците по всички искове; 2) ако ответниците са
физически лица, да посочи трите имена и адреса на всеки; 3) ако ответниците са държавни
органи, да посочи срещу кой държавен орган предявява исковете; 4) ако исковете са
насочени срещу повече от един ответник, да посочи всеки ответник с три имена и адрес или
наименование ( ако е държавен орган), както и дали претенцията срещу ответниците е при
условията на солидарна или разделна отговорност, като ако претенцията е при условията на
разделна такава- да посочи каква сума претендира от всеки ответник; 5) предявява ли
самостоятелен иск срещу държавата като правен субект, ако предявява-да посочи цена на
иска, както и обстоятелствата, на които основава претенцията си и да формулира петитум;
4
6) ако предявява формулираните в исковата молба претенции наред с останалите ответници,
да посочи изрично кой иск предявява и срещу държавата и при условията на солидарна или
разделна отговорност, да уточни размера на претенцията срещу всеки ответник. Ищцата е
уведомена за указанията, както и за последиците от неостраняването на нередовностите на
11.12.2019г. С определение № 30402 от 30.12.2019г. по молба на В. С. С., едноседмичния
срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е продължен по реда на чл. 63
ГПК с един месец, считано от 19.12.2019г.
С обжалваното разпореждане от 23.01.2020г. СГС е върнал искова молба вх.№ 3731
от 11.04.2017г., и е прекратил производството по гр. дело № 14314 по описа за 2018г. на
СГС.
При горните факти съдът прие следното от правна страна.
Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е следствие от
процесуално бездействие на ищеца, свързано с неизпълнение на задължение за отстраняване
на правилно посочени му от съда нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и
чл. 128 ГПК. В случая с обжалвания съдебен акт исковата молба е била върната на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като не са изпълнени указания на съда за отстраняване на
нередовности дори и в продължения срок. Дадените от съда указания са надлежно съобщени
на В. С. С. на 11.12.2019 г. като до изтичане на срока за тяхното изпълнение такова не е
релевирано. Разяснени са неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените
указания – връщане на исковата молба. Поради съвпадане на изводите на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждането
следва да бъде потвърдено.
По частна жалба вх.№ 288313/16.11.2020г.
Жалбоподателката обжалва разпореждане № 282886 от 08.10.2020г., постановено по
гр. дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС, с което е допълнено в частта за разноските
разпореждане № 2457 от 23.01.2020г. за връщане на искова молба вх.№ 3731 от 11.04.2017г.
и е прекратено гражданско дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС, като е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на държавата, чрез министъра
на финансите. Изложени са бланкетни и неотносими към атакуваното разпореждане
съображения. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане.
Настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна. Отговорността
на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на спора.
Съгласно чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на
иска и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК, какъвто е процесния случай.
Отговорността за разноски е деликтна и страната, която неоснователно ги е предизвикала
със своите процесуални действия следва да отговаря. Ответникът- държавата чрез
министъра на финансите в срока по чл.131 от ГПК е взел подробно и обосновано становище
5
по предявените искови претенции на 17.07.2017 г. като още с отговора на исковата молба е
поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в случай на
прекратяване на делото, също е ангажирал пълномощно на юрисконсулт- И. (л.77-л.79).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в изменената му редакция в сила от 24.01.2017
г., когато юридическото лице се представлява от юрисконсулт, в негова полза се присъжда
юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. С Решение №10/29.09.2016 г.
на КС на РБ по к.д.№3/2016 г., е прието , че при правна защита, осъществена от
юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход за юрисконсултско
възнаграждение, като се взема предвид, че е невъзможно изначално при сключването на
трудовото или служебното правоотношение на юридическото лице с юрисконсулта да се
изброят предварително всички бъдещи дела, по които той ще участва, за да се търси
директна връзка между получаваното от юрисконсулта възнаграждение и конкретното дело.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд на основание чл.37 ЗПП и чл. 25 НЗПП, приета с ПМС № от
06.01.2006г. е определено юрисконсултко възнаграждение в полза на ответника- държавата
чрез министъра на финансите , чрез юрк. И. в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2457 от 23.01.2020г., постановено по гр. дело №
14314 по описа за 2018г. на СГС, с което е върната искова молба вх.№ 3731 от 11.04.2017г.
и е прекратено гражданско дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 282886 от 08.10.2020г., постановено по гр. дело №
14314 по описа за 2018г. на СГС, с което е допълнено в частта за разноските разпореждане
№ 2457 от 23.01.2020г. за връщане на искова молба вх.№ 3731 от 11.04.2017г. и е
прекратено гражданско дело № 14314 по описа за 2018г. на СГС, като е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на държавата, чрез министъра
на финансите.
Oпределнието подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6